Макар и с доза тъга за равнището на дебата в обществото ни, радостно е, че интервюто на Борисов при Трифонов накара хората да говорят за това какво е държавният дълг, колко е този на България, как се измерва той и други важни въпроси по темата. Никой не е длъжен да е експерт в сферата на икономиката и финансите, което ражда редица митове и легенди по темата. Необходими са някои разяснения.
Мит 1: Дългът на България е висок
Реалност: Последните данни на Евростат показват, че през второто тримесечие на 2018 г. съотношението на държавния дълг на България към БВП достига 23,8%. Това е третото най-добро постижение в ЕС, изпреварват ни само Естония и Люксембург. За сравнение, дългът на Гърция е 179,7%, на Италия – 133,1%, на Португалия – 124,9%. Най-голямата европейска икономика – Германия, е на ниво от 63,8%.
Мит 2: Дългът на България расте
Реалност: Средностатистически, от Втората световна война насам няма нито една година, в която да няма глобална инфлация. С други думи, всяка година парите в света се обезценяват. Нещо, което усещаме при всяко посещение в магазина – 5 лева преди 10 години не са днешните 5 лева. Това налага измерването на дълга не в точна сума, а в процент от брутния вътрешен продукт, за да имаме обективност и акуратност. За последните 20 години дългът на България спадна от 70% от БВП през 1998 г. до текущите 24%. Най-ниското ниво беше достигнато през 2008 г. – 13%. Впоследствие, за да се противодейства на кризата, всички страни увеличиха дълговете, като например при Румъния съотношението нарасна от 12,5% до настоящите 35%
Мит 3: Дългът на България не е 24%, а 65% от БВП
Реалност: Най-опасните фалшиви новини са тези, които стъпват върху минимално количество истина и надграждат с лъжи. Такъв е и случая с тиражираните данни на БНБ към края на август 2018 г. Те показват равнище от 65% от БВП на брутния външен дълг. Цифрата е напълно коректна, но индикаторът брутен външен дълг обхваща както задълженията на държавата, така и тези на частния бизнес. И по този показател България е сред отличниците в ЕС, като пред нас е единствено Румъния (55%).
Мит 4: Голяма работа, че ни е нисък дългът, щом сме най-бедни в ЕС
Реалност: Ниското ниво на дълг прави една страна по-малко рискова, а инвеститорите обичат спокойствието и предвидимостта. Ако дългът на България беше толкова, колкото този на Гърция, огромна част от частните инвестиции нямаше да се случват и нямаше да се отварят нови работни места. В момента нямаше да говорим за липса на кадри, а за липса на работа. Равнището на дълга е и сред показателите, който се следят, когато се тегли нов дълг. Логично, по-малко рисковите държави получават по-добри условия от кредиторите от такива като Гърция, Италия и Португалия.
Мит 5: Дългът не трябва да е нисък, държавата трябва да тегли заеми и да инвестира във всички сектори
Реалност: Намираме се в период на глобален икономически растеж. Колелото обаче се върти. Историята показва, че рано или късно след добри години идват лоши. За да имаме възможност в период на икономическа криза да тушираме негативните ефекти с дълг, трябва в добрите времена да сме дисциплинирани и да понижаваме задълженията си. Едно е да посрещнеш криза на ниво от 24% и да излезеш от нея с примерно 50%, друго е на 180% (Гърция) и след това да си Бог знае къде.
Мит 6: Сега сме добре с дълга, но като влезем в еврозоната ще станем като Гърция
Реалност: Политическият риск на власт да дойде управление, което да увеличи разходите чрез теглене на дългове винаги е налице. Все пак, ако България поддържа политиката си от 1997 г. година насам и няма тежки икономически кризи, влизането в еврозоната по-скоро ще доведе до допълнителен спад на дълга. Влизайки в еврото, правителствата имат достъп до по-евтин кредит. С други думи, лихвите ще са по-ниски и в крайна сметка ще плащаме по-малко.
