НОВО

Имаш нов “проект”? Демек си архитект?! Респект!

Унгарската Фидес (ЕНП) тръгва за изборите за ЕП с плакати срещу Юнкер (ЕНП). Юнкер (ЕНП) отговаря, че Орбан (ЕНП) няма място в ЕНП.... Най-вероятно точно с тази кампания Орбан ще спечели най-голям брой унгарски места за ЕНП, което ще позволи кандидатът на ЕНП да...

Упражнение по мислене с Лъчезар Томов

Упражнение по мислене и гласуване ви предлагаме в „Нашият ден“ заедно с преподавателя в Нов български университет и автор в дясната платформа "Консерваторъ" Лъчезар Томов. Как да не бъдете глупави, когато правите съдбоносен избор – повече чуйте в звуковия файл. [audio...

Идеята на Франция за “родител 1 и 2” вместо майка и баща

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски гостува в предаването "Плюс - Минус" по Нова телевизия. Гост още бе мениджърът "Човешки ресурси" Петър Петров. Законодателните промени относно понятията „майка” и „баща” във Франция разбуниха духовете не...

Кюстендил не бе пръв. Всички на оружие!

Първо, съболезнования към семейството на Валери Дъбов, към приятелите му и към гражданите на Кюстендил. Внезапната смърт е трагедия за всички, не само за онзи, комуто се е случила. Второ. В самото начало декларирам, че няма да разсъждавам над случката,...

Кризата в отношенията между Париж и Рим

Отговорният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Денят на живо" по Канал 3. Тема на разговора бяха противоречията между Франция и Италия и ще прераснат ли те в криза на Европейския съюз. Вижте пълното видео:...

Различните визии за бъдещето на Европа

В началото на седмицата бе публикувано проучване на Европейския съвет за външна политика относно нагласите и очакванията за евровота през май тази година. Проучването е озаглавено "Европейски избори 2019: Как антиевропейските партии планират да разрушат Европа и как...

Разпада ли се световният ред

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков и Михаил Кръстев гостуваха в предаването "Реакция" по Телевизия Европа с водещ Мартин Табаков. Гости бяха също политологът Евгени Кръстев и Димитър Стоянов от Институт за дясна политика. Тема на разговорът...

Как ЕС уби интернет

Директивата за авторското право в цифровия единен пазар (ДАПЦЕП) застрашава свободното споделяне на съдържание, създадено от обикновените граждани и връчва опасни цензорски права едновременно и на еврократите, и на големите издателски компании. От изготвянето на...

Deus ex machina

Живеем в социален експеримент, провеждан на далеч по-високо ниво от симпатичното хрумване на Тотев с чеверметата в европейската столица на културата. Живеем в експеримента, при който „децата“ -  да се разбира парламентарната група на ПП ГЕРБ си...

За какво говорим, когато говорим за Бърк

Едмънд Бърк, 1729 - 1797 "Шестнадесет или седемнадесет години изминаха, откакто видях кралицата на Франция… не допусках, че ще живея, за да видя как такива бедствия са паднали над нея, сред народ от галантни хора, сред народ от честни мъже и кавалери. Мислех, че десет...

Шест мита за дълга

Време за четене: 3 мин.

Макар и с доза тъга за равнището на дебата в обществото ни, радостно е, че интервюто на Борисов при Трифонов накара хората да говорят за това какво е държавният дълг, колко е този на България, как се измерва той и други важни въпроси по темата. Никой не е длъжен да е експерт в сферата на икономиката и финансите, което ражда редица митове и легенди по темата. Необходими са някои разяснения.

Мит 1: Дългът на България е висок

Реалност: Последните данни на Евростат показват, че през второто тримесечие на 2018 г. съотношението на държавния дълг на България към БВП достига 23,8%. Това е третото най-добро постижение в ЕС, изпреварват ни само Естония и Люксембург. За сравнение, дългът на Гърция е 179,7%, на Италия – 133,1%, на Португалия – 124,9%. Най-голямата европейска икономика – Германия, е на ниво от 63,8%.

Данни Евростат

Мит 2: Дългът на България расте

Реалност: Средностатистически, от Втората световна война насам няма нито една година, в която да няма глобална инфлация. С други думи, всяка година парите в света се обезценяват. Нещо, което усещаме при всяко посещение в магазина – 5 лева преди 10 години не са днешните 5 лева. Това налага измерването на дълга не в точна сума, а в процент от брутния вътрешен продукт, за да имаме обективност и акуратност. За последните 20 години дългът на България спадна от 70% от БВП през 1998 г. до текущите 24%. Най-ниското ниво беше достигнато през 2008 г. – 13%. Впоследствие, за да се противодейства на кризата, всички страни увеличиха дълговете, като например при Румъния съотношението нарасна от 12,5% до настоящите 35%

Мит 3: Дългът на България не е 24%, а 65% от БВП

Реалност: Най-опасните фалшиви новини са тези, които стъпват върху минимално количество истина и надграждат с лъжи. Такъв е и случая с тиражираните данни на БНБ към края на август 2018 г. Те показват равнище от 65% от БВП на брутния външен дълг. Цифрата е напълно коректна, но индикаторът брутен външен дълг обхваща както задълженията на държавата, така и тези на частния бизнес. И по този показател България е сред отличниците в ЕС, като пред нас е единствено Румъния (55%).

Карта Евростат

Мит 4: Голяма работа, че ни е нисък дългът, щом сме най-бедни в ЕС

Реалност: Ниското ниво на дълг прави една страна по-малко рискова, а инвеститорите обичат спокойствието и предвидимостта. Ако дългът на България беше толкова, колкото този на Гърция, огромна част от частните инвестиции нямаше да се случват и нямаше да се отварят нови работни места. В момента нямаше да говорим за липса на кадри, а за липса на работа. Равнището на дълга е и сред показателите, който се следят, когато се тегли нов дълг. Логично, по-малко рисковите държави получават по-добри условия от кредиторите от такива като Гърция, Италия и Португалия.

Мит 5: Дългът не трябва да е нисък, държавата трябва да тегли заеми и да инвестира във всички сектори

Реалност: Намираме се в период на глобален икономически растеж. Колелото обаче се върти. Историята показва, че рано или късно след добри години идват лоши. За да имаме възможност в период на икономическа криза да тушираме негативните ефекти с дълг, трябва в добрите времена да сме дисциплинирани и да понижаваме задълженията си. Едно е да посрещнеш криза на ниво от 24% и да излезеш от нея с примерно 50%, друго е на 180% (Гърция) и след това да си Бог знае къде.

Мит 6: Сега сме добре с дълга, но като влезем в еврозоната ще станем като Гърция

Реалност: Политическият риск на власт да дойде управление, което да увеличи разходите чрез теглене на дългове винаги е налице. Все пак, ако България поддържа политиката си от 1997 г. година насам и няма тежки икономически кризи, влизането в еврозоната по-скоро ще доведе до допълнителен спад на дълга. Влизайки в еврото, правителствата имат достъп до по-евтин кредит. С други думи, лихвите ще са по-ниски и в крайна сметка ще плащаме по-малко.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!