НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Шест мита за дълга

Време за четене: 3 мин.

Макар и с доза тъга за равнището на дебата в обществото ни, радостно е, че интервюто на Борисов при Трифонов накара хората да говорят за това какво е държавният дълг, колко е този на България, как се измерва той и други важни въпроси по темата. Никой не е длъжен да е експерт в сферата на икономиката и финансите, което ражда редица митове и легенди по темата. Необходими са някои разяснения.

Мит 1: Дългът на България е висок

Реалност: Последните данни на Евростат показват, че през второто тримесечие на 2018 г. съотношението на държавния дълг на България към БВП достига 23,8%. Това е третото най-добро постижение в ЕС, изпреварват ни само Естония и Люксембург. За сравнение, дългът на Гърция е 179,7%, на Италия – 133,1%, на Португалия – 124,9%. Най-голямата европейска икономика – Германия, е на ниво от 63,8%.

Данни Евростат

Мит 2: Дългът на България расте

Реалност: Средностатистически, от Втората световна война насам няма нито една година, в която да няма глобална инфлация. С други думи, всяка година парите в света се обезценяват. Нещо, което усещаме при всяко посещение в магазина – 5 лева преди 10 години не са днешните 5 лева. Това налага измерването на дълга не в точна сума, а в процент от брутния вътрешен продукт, за да имаме обективност и акуратност. За последните 20 години дългът на България спадна от 70% от БВП през 1998 г. до текущите 24%. Най-ниското ниво беше достигнато през 2008 г. – 13%. Впоследствие, за да се противодейства на кризата, всички страни увеличиха дълговете, като например при Румъния съотношението нарасна от 12,5% до настоящите 35%

Мит 3: Дългът на България не е 24%, а 65% от БВП

Реалност: Най-опасните фалшиви новини са тези, които стъпват върху минимално количество истина и надграждат с лъжи. Такъв е и случая с тиражираните данни на БНБ към края на август 2018 г. Те показват равнище от 65% от БВП на брутния външен дълг. Цифрата е напълно коректна, но индикаторът брутен външен дълг обхваща както задълженията на държавата, така и тези на частния бизнес. И по този показател България е сред отличниците в ЕС, като пред нас е единствено Румъния (55%).

Карта Евростат

Мит 4: Голяма работа, че ни е нисък дългът, щом сме най-бедни в ЕС

Реалност: Ниското ниво на дълг прави една страна по-малко рискова, а инвеститорите обичат спокойствието и предвидимостта. Ако дългът на България беше толкова, колкото този на Гърция, огромна част от частните инвестиции нямаше да се случват и нямаше да се отварят нови работни места. В момента нямаше да говорим за липса на кадри, а за липса на работа. Равнището на дълга е и сред показателите, който се следят, когато се тегли нов дълг. Логично, по-малко рисковите държави получават по-добри условия от кредиторите от такива като Гърция, Италия и Португалия.

Мит 5: Дългът не трябва да е нисък, държавата трябва да тегли заеми и да инвестира във всички сектори

Реалност: Намираме се в период на глобален икономически растеж. Колелото обаче се върти. Историята показва, че рано или късно след добри години идват лоши. За да имаме възможност в период на икономическа криза да тушираме негативните ефекти с дълг, трябва в добрите времена да сме дисциплинирани и да понижаваме задълженията си. Едно е да посрещнеш криза на ниво от 24% и да излезеш от нея с примерно 50%, друго е на 180% (Гърция) и след това да си Бог знае къде.

Мит 6: Сега сме добре с дълга, но като влезем в еврозоната ще станем като Гърция

Реалност: Политическият риск на власт да дойде управление, което да увеличи разходите чрез теглене на дългове винаги е налице. Все пак, ако България поддържа политиката си от 1997 г. година насам и няма тежки икономически кризи, влизането в еврозоната по-скоро ще доведе до допълнителен спад на дълга. Влизайки в еврото, правителствата имат достъп до по-евтин кредит. С други думи, лихвите ще са по-ниски и в крайна сметка ще плащаме по-малко.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!