fbpx

НОВО

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Кога е създаден македонският език (нови документи)

Представям на вниманието ви документ, намерен в държавния архив на Република Северна Македония в Скопие, от член на българската „Македонска патриотична организация Пирин“ в Чикаго и разпространен от нейния деец Драгомир Богданов. Оригиналният текст е на руски и е...

Шест мита за дълга

Време за четене: 3 мин.

Макар и с доза тъга за равнището на дебата в обществото ни, радостно е, че интервюто на Борисов при Трифонов накара хората да говорят за това какво е държавният дълг, колко е този на България, как се измерва той и други важни въпроси по темата. Никой не е длъжен да е експерт в сферата на икономиката и финансите, което ражда редица митове и легенди по темата. Необходими са някои разяснения.

Мит 1: Дългът на България е висок

Реалност: Последните данни на Евростат показват, че през второто тримесечие на 2018 г. съотношението на държавния дълг на България към БВП достига 23,8%. Това е третото най-добро постижение в ЕС, изпреварват ни само Естония и Люксембург. За сравнение, дългът на Гърция е 179,7%, на Италия – 133,1%, на Португалия – 124,9%. Най-голямата европейска икономика – Германия, е на ниво от 63,8%.

Данни Евростат

Мит 2: Дългът на България расте

Реалност: Средностатистически, от Втората световна война насам няма нито една година, в която да няма глобална инфлация. С други думи, всяка година парите в света се обезценяват. Нещо, което усещаме при всяко посещение в магазина – 5 лева преди 10 години не са днешните 5 лева. Това налага измерването на дълга не в точна сума, а в процент от брутния вътрешен продукт, за да имаме обективност и акуратност. За последните 20 години дългът на България спадна от 70% от БВП през 1998 г. до текущите 24%. Най-ниското ниво беше достигнато през 2008 г. – 13%. Впоследствие, за да се противодейства на кризата, всички страни увеличиха дълговете, като например при Румъния съотношението нарасна от 12,5% до настоящите 35%

Мит 3: Дългът на България не е 24%, а 65% от БВП

Реалност: Най-опасните фалшиви новини са тези, които стъпват върху минимално количество истина и надграждат с лъжи. Такъв е и случая с тиражираните данни на БНБ към края на август 2018 г. Те показват равнище от 65% от БВП на брутния външен дълг. Цифрата е напълно коректна, но индикаторът брутен външен дълг обхваща както задълженията на държавата, така и тези на частния бизнес. И по този показател България е сред отличниците в ЕС, като пред нас е единствено Румъния (55%).

Карта Евростат

Мит 4: Голяма работа, че ни е нисък дългът, щом сме най-бедни в ЕС

Реалност: Ниското ниво на дълг прави една страна по-малко рискова, а инвеститорите обичат спокойствието и предвидимостта. Ако дългът на България беше толкова, колкото този на Гърция, огромна част от частните инвестиции нямаше да се случват и нямаше да се отварят нови работни места. В момента нямаше да говорим за липса на кадри, а за липса на работа. Равнището на дълга е и сред показателите, който се следят, когато се тегли нов дълг. Логично, по-малко рисковите държави получават по-добри условия от кредиторите от такива като Гърция, Италия и Португалия.

Мит 5: Дългът не трябва да е нисък, държавата трябва да тегли заеми и да инвестира във всички сектори

Реалност: Намираме се в период на глобален икономически растеж. Колелото обаче се върти. Историята показва, че рано или късно след добри години идват лоши. За да имаме възможност в период на икономическа криза да тушираме негативните ефекти с дълг, трябва в добрите времена да сме дисциплинирани и да понижаваме задълженията си. Едно е да посрещнеш криза на ниво от 24% и да излезеш от нея с примерно 50%, друго е на 180% (Гърция) и след това да си Бог знае къде.

Мит 6: Сега сме добре с дълга, но като влезем в еврозоната ще станем като Гърция

Реалност: Политическият риск на власт да дойде управление, което да увеличи разходите чрез теглене на дългове винаги е налице. Все пак, ако България поддържа политиката си от 1997 г. година насам и няма тежки икономически кризи, влизането в еврозоната по-скоро ще доведе до допълнителен спад на дълга. Влизайки в еврото, правителствата имат достъп до по-евтин кредит. С други думи, лихвите ще са по-ниски и в крайна сметка ще плащаме по-малко.

Споделете чрез

Предишен

Следващ