fbpx

Неочакваната възможност за образователна реформа

Време за четене: 6 мин.

Коронавирусът

„Консерваторъ“ публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

Голямото обръщане на палачинката

Голямото обръщане на палачинката

Гигантските корпоративни медии, свикнали на комфорта да налагат глобалния журналистически разказ, кашлят все по-тежко тежко покрай катастрофалното си отразяване на пандемията и цялата чудовищна каша, която вирусът предизвика. Все още страшно влиятелни, много от...

Адски кръг – без изход

Адски кръг – без изход

Поредният локдаун би бил абдикация от отговорността за живота и доходите на българските граждани. Нещо повече, “затварянето” на цели сектори, които тъкмо отвориха с надежда и вяра в бъдещето - всъщност ще има пагубни икономически, здравни и психологически ефекти за...

Локдаун до дупка

Локдаун до дупка

Локдаун след локдауна, след локдауна... ще отворим леко, но ако статистика и науката кажат, пак ще затворим. За общото благо, разбира се. А смъртните случаи и болните при най-тежките затваряния на икономиките остават рекордни. Великобритания, Франция и Италия в...

Има една много добра новина, която предизвика у мен радостна почуда. Министерство на образованието въведе в употреба, само за три дни, и то през уикенда, система и набор от методи за дистанционно електронно обучение. При това, в близо 90% от училищата, тя работи!

Разбира се, нищо не е съвършено, камо ли когато е реализирано в такъв кратък срок, но не може да не оценим това усилие по достойнство. Всяко отделно училище има своите особености и не навсякъде се работи по един и същи начин, или еднакво ефективно, но скоростта на реализацията, както и високата лична инициатива на повечето учители в тази извънредна ситуация, за което те заслужават адмирации, е отличен пример за това защо децентрализацията е нещо особено ценно в учебния процес. Надявам се това бъде отбелязано в системата като позитив.

Имаме рядката възможност този опит да се превърне в добра основа да се реформира образователната система. Две са основните направления на позитивна промяна, които трябва да се проучат и приложат.

Първо, най-накрая да се намали необходимостта от учебници на хартия. Нека ги има, доколкото е необходимо, но нека стоят вкъщи. Пълен комплект учебници и учебни помагала за един средностатистически учебен ден, без преувеличение, са тежки за носене дори от възрастен човек, камо ли от дете, на което може раницата му да представлява една четвърт или дори повече от теглото. Няма смисъл да предоставям аргументи защо това е вредно за децата не само физически, но и психически. Това е тема, която многократно е обсъждана, а приложените решения досега са минимални. Бъдещето е дигитално, компютрите, в техните най-достъпни форми, са достигнали цената на три-четири пазарувания за едно средностатистическо семейство. Нямаме оправдание да не приложим масова дигитализация сега.

Второ, да се реорганизира учебния процес, като се облекчи натоварването на ежедневно ниво за сметка на скъсяване на лятната ваканция. Както и министърът на образованието Красимир Вълчев отбеляза, има възможност за скъсяване на лятната ваканция за компенсация на пропуснатото тази година, особено за децата от началните класове. Абсолютно наложително е да се постави въпроса за нейното значително скъсяване не само заради тази извънредна ситуация, но и по принцип. Това ще даде възможност да се облекчи както графика, така и интензивността на преподаваният материал за единица време. Позитивните ефекти от едно такова действие биха били многопластови и надхвърлящи образователната система сама по себе си.

Преди всичко, лятната ваканция представлява огромна загуба на време, между два и три месеца и половина, в които рутината на учениците се губи, дисциплината се нарушава и наученото често се забравя, не просто до началото на следващата учебна година, но и завинаги. Намаляването ѝ няма да реши този проблем, но със сигурност ще намали този негативен ефект.

Образователната система, далеч не само у нас, има комплексен организационен проблем, в основата на който са ограниченото време и ограниченият капацитет. Сложните графици и смени, както и наситеният материал, особено от пети клас нагоре, представляват трудност далеч не само за учениците, но и за учителите. Често се случва да се „препуска“ през материала, заради натрупани чисто ежедневни проблеми. Нивото на информационно натоварване нараства все повече, цялостният учебен процес отнема все повече време от деня, но реалните резултати не отговарят на вложените усилия. Научно доказан факт е, че подрастващите са неефективни в ранните часове на деня, а за допълнителни дейности или задълбочаване в материал твърде рядко остава време, с изключение на специализираните гимназии и техникуми.

Представете си, например, какъв ефект върху всичко това би имал още един цял месец за учебната програма? Това са, погледнато напълно усреднено, над 11% от учебната година. Те могат да се употребят за намаляване на интензивността на програмата, за облекчаване на учебните графици на ежедневно ниво, за задълбочаване в темите. Нищо не пречи лятната ваканция да се скъси дори с повече време, до абсолютният техническият минимум за поддръжка на инфраструктурата, например. Нека не забравяме, че има и други ваканции в рамките на учебната година, така че общото налично свободно време е дори по-голямо, като в случая изобщо не призовавам за тяхното премахване, разбира се – те са необходими за отпускане на натоварването при децата, но могат да се употребят по-ефективно и за организационно-технически дейности от училищата.

Разбира се, учителите заслужават отпуск, може би повече от много от нас, като това също може да се отчете в една по-гъвкава система, разполагаща с повече време за учебна дейност. Ако комбинираме това с по-голяма автономия на училищата за определяне на програмите, като основна цел бъде поставена единствено постигането на определен резултат на годишна база, а не задължително движение по някакъв материал в равно темпо в цялата страна, ефектите могат да бъдат изключително позитивни за общото благосъстояние на системата.

Последен, макар и не маловажен, проблем с лятната ваканция е фактът, че тя представлява допълнителен разход и ежедневна организационна трудност за повечето родители, които трябва да намират други начини да запълнят дните на своите деца през тези между два и три месеца и половина, в които няма учебен процес. Разбира се, това няма как да се разреши изцяло – ваканцията, както посочихме по-горе, е необходима от чисто технически съображения, но намаляването ѝ ще има сериозен позитивен ефект тук.

Исторически доказан факт е, че в моменти на криза, или извънредни ситуации, често се случва облекчаващи живота неща, които поради навик, леност или корист не са били осъществявани, да излязат на предна линия не просто като решение на конкретен проблем, но и в културен смисъл, превръщайки се в основа за нови обществени норми.

Когато в началото на 19-и век Прусия решава, след разгромът ѝ в наполеоновите войни, че трябва да изгради универсална образователна система, която да обхване всички деца, дългата лятна ваканция е специален компромис за фермерите, особено от бедните прослойки, които са се нуждаели от това децата им да работят с тях на нивите. За пруската държава този компромис е бил необходим, защото иначе голям процент от населението е щял да остане извън системата. В следствие на успеха на Прусия, в рамките на деветнадесети век целият западен свят поетапно приема и прилага вариант на пруският организационен модел, България включително. Разбира се, моделът е еволюирал значително от тогава до сега, но дългата лятна ваканция все още стои, един непреодолян атавизъм. В крайна сметка, от първият приложен универсален модел от 1809 година вече са изминали двеста и единадесет години. На децата много отдавна не се налага да ходят да орат на полето. Тази дълга ваканция е не само излишна, но може би вече започва да вреди.

Сега е идеалният момент да решим, за нашето съвместно добро, че дигитализирането на образователния процес, както и неговото реорганизиране, може да доведе до значително по-добри резултати за всички. По-малко напрежение за децата. Повече спокойствие за техните учители. Пълноценно употребено време, чрез което децата да се развиват, включително и да се задълбочават в учебния материал, без да трупат огорчения или разочарования, заради учебна среда, която е враждебна към техните индивидуални възможности и ниво на психологическо развитие. Особено отчитайки естествените хормонални дисбаланси, които съпътстват децата през по-голямата част от живота им в училище, съвпадащ с прехода от детството към зрелостта, и заради които те често са твърде емоционални и разсеяни, нямаме какво да губим, ако опитаме.

Коронавирусът

„Консерваторъ“ публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

Голямото обръщане на палачинката

Голямото обръщане на палачинката

Гигантските корпоративни медии, свикнали на комфорта да налагат глобалния журналистически разказ, кашлят все по-тежко тежко покрай катастрофалното си отразяване на пандемията и цялата чудовищна каша, която вирусът предизвика. Все още страшно влиятелни, много от...

Адски кръг – без изход

Адски кръг – без изход

Поредният локдаун би бил абдикация от отговорността за живота и доходите на българските граждани. Нещо повече, “затварянето” на цели сектори, които тъкмо отвориха с надежда и вяра в бъдещето - всъщност ще има пагубни икономически, здравни и психологически ефекти за...

Локдаун до дупка

Локдаун до дупка

Локдаун след локдауна, след локдауна... ще отворим леко, но ако статистика и науката кажат, пак ще затворим. За общото благо, разбира се. А смъртните случаи и болните при най-тежките затваряния на икономиките остават рекордни. Великобритания, Франция и Италия в...

Споделете чрез

Предишен

Следващ