Тази статия е част от #Годишникъ2023. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2024 може да закупите тук
В годината на моето раждане, 1991-ва, Александър Солженицин пише следното:
„Силата или слабостта на едно общество зависят повече от степента на духовния му живот, отколкото от степента му на индустриализация. Нито развитият пазар, нито дори всеобщо изобилие могат да представляват върховното достижение на човешкия живот. Ако духовните сили на една нация са изтощени, то тя няма да бъде избавена и от най-безупречното държавно устройство, нито от каквото и да било ниво на индустриално развитие. Дърво със загнила вътрешност няма как да остане изправено. “
В България упорито се насажда идеята, че или си „проевропейски настроен“, тоест либерален и съгласен като комсомолец с всички основни постулати на либералния ред, или си антиевропеец.
Всъщност у нас има хора, които са дълбоко несъгласни с либералния ред, но обичат Европа. Хора, които са влюбени в нея. В нейната история, в нейната култура, в нейния дух и в нейното наследство. Онази Европа, която се зароди като дефиниран, отделен и осъзнат цивилизационен център в сегашните си граници, някъде по времето на Каролингския ренесанс, изцяло и само въз основа на усещането за едно обсадено от всички страни християнство.
Макар самата дума Европа да идва от древна Гърция, Античността не познава идеята за подобна отделна цивилизация с днешните си граници. Напротив, древният свят е центриран около Средиземнорието. Днешна Европа е продукт на загубата на 2/3 от земите на християнството вследствие на ислямската инвазия.
На изолирането и обсъждането на християнския свят от всички страни, до сегашните граници на това, което наричаме Европа. Казано в прав текст: християнството и неговата борба за оцеляване през Средновековието ражда съвременната, европейска цивилизация.
Тази Европа, която захвърли суеверието и жестокостта на езическия свят, преоткри себе си в общата християнска вяра и оттам…оттам покори целия свят.
Европа, от която неизменна, основна и жизненоважна част е била и винаги ще бъде, православната ѝ половина.
А съответно и България – дала на толкова много други народи както православие, така и писменост. Една Европа, която е непълна без България така, както България е изгубена без Европа.
Изгубена извън християнската цивилизация, от която тя е част. Изгубена някъде в недрата на Ориента, където ѝ се наложи да прекара близо 5 века.
За съжаление, докато България избяга от Ориента, вече половин век Европа позволява на същия този Ориент да я колонизира – демографски, културно и религиозно. Миграцията, предимно от Африка, в повечето случаи напълно легална и позволена, надвишава размерите и на най-големите преселения в човешката история.
Само за няколко десетилетия – секунда историческо време, многомилионни, близкоизточни „нации в нациите“ се образуваха в сърцето на някога гордите европейски столици и градове.
Без асимилация, без християнизация на новодошлите. Портите на Европа са широко отворени. Някой ги разби отвътре.
Защо се случи това? Отговорът се крие тъкмо в цитата на Александър Солженицин относно духовните сили на един народ. Когато те изчезнат, няма никакво значение степента на пазарно или индустриално развитие – те няма да бъдат спасение. Ако духовните сили и корени на една общност бъдат отрязани, то цялата структура ще загние и в случая на днешна Европа, позволи на други структури и цивилизации да я превземат.
Това се случи, защото Европа позволи на прогресивистки, либерални и леви екстремисти, вътре в себе си, постепенно да изопачат, осмеят и профанизират нейната вяра, духовност и корени.
В продължение на близо два века тези сили работят упорито вътре в континента за това да превърнат европейците не просто в атеисти, а в антихристияни.
Историята на християнска Европа бива упорито преиначавана като история на зло, експлоатация и жестокост, доктрините ѝ – като суеверие и невежество, а на църквите ѝ биват зачислявани безброй преувеличени или напълно неслучили се грехове.
За целта бяха и продължават да бъдат създавани стотици филми, хиляди книги и учебници, безброй комици, карикатуристи и политически движения, всичките „деконструиращи“, било то през философски трактати или вулгарни подигравки самата душа на Европа.
По този начин коренът на тази цивилизация бе отрязан, а с него и духовните ѝ сили, нужни ѝ да продължи своя път в историята.
Тъкмо думите на Солженицин обясняват как е възможно хем Европа да става все по-богата и развита, хем тежестта ѝ на международната сцена и силите ѝ да се отбранява – все по-малки.
Що за парадокс? Нали уж с увеличаването на материалната и технологична база трябваше да се увеличават и силите, капацитетът и възможностите?
А всъщност цялата идея на материализма – залегнала във всички модернистки идеологии, от марксизма до либертарианството, се оказа сгрешена.
Оказа се, че материалното богатство просто не е ключът към успеха на една цивилизация на историческата сцена.
Духовните ѝ сили – вярата в нещо, елементарното желание да я има, да се отбранява и да покорява, се оказаха този ключ.
И все пак има надежда
Въпреки, или тъкмо поради всичко описано до този момент, в Европа постепенно се зараждат и осъзнават все повече хора, движения, политици и дори корпорации, които разбират фундаменталния проблем.
Постепенно, в началото плахо, но вече и открито, хора дълбоко в европейския мейнстрийм и дори елит си позволяват да изговарят открито гореизложеното.
Позволяват си и да събират съмишленици, включително от цял свят, с ясната цел да се сложи край на разложението и цивилизационното самоубийство на нашия общ дом.
Не посредством демагогия и популизъм, преврати и война или връщане на отминали политически системи, а посредством духовното възраждане на цял един континент.
Защото само и единствено, когато бъде разпален наново пламъкът на европейската душа, принадлежала над хилядолетие и половина на общата ни християнска вяра, ще можем да мечтаем отново за свят, в който европеецът….включително българинът, е този който покорява, а не който бива покоряван.
Бих желал да завърша с думите на Густав Малер, че „Традицията не е поклонение пред пепелта, а запазване на огъня.“ Душата на Европа и на народите на Европа, включително нашият, векове наред гореше като огън. Гореше с вяра, самочувствие и целеустременост.
Изгубили сме и трите. И никаква степен на икономическо развитие или материално подобрение няма да ги върне.
Само и единствено разпалвайки наново огъня в душата на Европа можем да спасим нея, нашите народи, а и самите себе си.
Тази статия е част от #Годишникъ2023. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2024 може да закупите тук
