Първи октомври бе белязан от опитите за провеждане на референдум в Каталуния. Желанието на каталунците да се отделят от Испания доведе до този противоконституционен опит. Важните въпроси в случая са няколко:
- Могат ли каталунците искат да се отделят от Испания?
- Какви бяха целите на референдума?
- Защо правителството реагира по този начин?
Моето лично мнение е, че каталунците не се стремят към пълно отделяне от Испания, независимо от разгорещената им реторика. Самото отделяне ще доведе до голям брой проблеми. Започвайки от отношенията с ЕС, минавайки през липсата на нужните държавни структури и стигайки до проблемите на ФК Барселона.
Отделянето от Испания ще доведе до напускане на ЕС, а “ново” присъединяване ще отнеме години, дори и без съпротивата на Испания, а такава почти сигурно ще има. Времето нужно за изграждане на държавни институции,както и времето нужно за установяване на новата държава в рамките на международната и система,в това число и глобалните организации ще е дълго и ще доведе до сериозни ограничения на търговията, а икономиката ще пострада много сериозно.
Дори и с подкрепа от ЕС, изграждането на държавата и влизането в системата на международните отношения ще е бавно и трудно,а освен това подобна подкрепа е малко вероятна. Разклатените позиции на европейските институции, както и големите амбиции, заявени в речта на Жан-Клод Юнкер от 13.09.2017 г. няма да оставят много възможности за подкрепа,защото евентуално влизане в конфликт с испанците ще доведе до все повече и по-тежки проблеми,както и до евентуално коалиране между Франция и Испания, основаващо се на нуждата от взаимна подкрепа. Коалиране между Франция и Испания с цел да постигат общите си интереси ще застраши германското влияние, а силната подкрепа за Франция може да доведе до изостряне на отношенията между Източна и Западна Европа. Подобни проблеми и сблъсъци ще провалят амбициите на Европейската комисия,затова и не бива да очакваме подобни рискове от тях в името на някаква спорна справедливост. Вероятността някоя отделна страна в ЕС да застане зад Каталуния също е нищожна, поради простата причина,че никой не иска влошаване на отношенията си с 5-тата най-голяма икономика в Европа,а и страната с 54 места в Европейския парламент.
Казано накратко, Каталуния няма почти никакви шансове за международна подкрепа в рамките на ЕС.А да предприемеш толкова мащабни действия при липсата на каквато и да е подкрепа е меко казано безумие.
Във връзка с направените заключения трябва да си зададем въпроса действително ли каталунските политици искат пълно отделяне.Както вече посочих подобна стъпка ще постави новата държава в много тежко положение,а недоволството бързо ще се засилва след евентуално отделяне.Отделяне,което със сигурност ще бъде съпроводено с международна изолация, както и тежки икономически проблеми. Дори и радикалите разбират,че подобно действие в дългосрочен план ще бъде обречено на провал, а каузата ще бъде сериозно компрометирана. Всичко това ме навежда на мисълта,че пълното отделяне не е нищо повече от лозунг, популизъм и опит за разпалване на нужните чувства. Каква обаче, е истинската цел? Моето лично мнение, подчертавам, е че каталунските политици,активисти и прочие искат по-широка и по-ясно изразена автономия.Целейки се в нея те са решили да повдигат залога по ред причини:
- Желанието да се измести центъра на дебата за автономията/независимостта и да подтисне и намали позициите за против напускане и против автономията
- Влошаването на отношенията с правителството в Мадрид,за да може в дългосрочен план да намалят възможностите за отслабване на конфликта
- Популярността на идеята създава възможност за популизъм,на която малцина могат да откажат.
Вкратце, вдигаме шум за голямата цел, а в крайна сметка се стремим към малката.
Третият много важен въпрос е защо испанското правителство реагира толкова остро. Моето предположение е,че реакцията се дължи на няколко фактора:
- Правителството е наясно с международното положение,както и със състоянието на европейските институции и знае,че Каталуния няма да получи подкрепа
- Стреми се към сплашване,което да откаже хората от каузата,а също така и към повод да обвини каталунските политици в противоконституционна дейност.
Сплашването едва ли ще сработи сред голяма част от населението,а компрометирането на поддръжниците на отделянето е доста относително, заради не особено голямата легитимност на конституцията в очите на каталунското население. От тази гледна точка действията бяха неособено обмислени, но въпреки това трябва да се има в предвид,че показаната сила и нежелание за отстъпване може да започнат да оказват влияние върху по-нерешителните поддръжници на отцепването в дългосрочен план. Имайки предвид, че популярността на по-крайните действия нарасна в последните години, то е доста вероятно броя поддръжниците на отделянето да се дължи на временни фактори. Това отваря възможност продължителните репресивни мерки да уталожат напрежението, стига да не се стига до смъртни случаи или други големи трагедии.
В обобщение трябва да кажа, че ситуацията със сигурност ще претърпи изменения, но не бива да надценяваме мащабите им,нито силите стоящи зад тях. Много по-вероятно е напрежението да се уталожи с времето, поне докато не избухне пак след известно време. Затова и твърденията,че положението е достигнало някаква крайна точка са много пресилени и отразяват впечатления, а не обективни оценки.
