Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Докато второто изглежда трудно изпълнимо по редица причини, първото е възможно, макар и към днешна дата (27.07.) да не изглежда вероятно.
В най-оптимистичен вариант, съществуващ само на теория и отчитащ всички процедури, включително минимален период на действие на служебно правителство, предсрочни избори могат да се проведат най-рано в началото на октомври. По реалистичен вариант са такива да има в края на ноември, ако вземем за отправна точка евентуална оставка на първи август.
Другият възможен вариант, разбира се, са редовни избори, които ще бъдат на 28 март 2021 г. Разлика от четири месеца в динамичния политически живот напоследък може да има сериозно отражение върху резултатите на всички политически сили.
Кои политически сили биха спечелили от редовни и от извънредни избори? Нека видим:
ГЕРБ (вероятно заедно със СДС)
На първи поглед ГЕРБ имат полза от предсрочни избори, които вероятно ще спечелят (точно както предишните два пъти). Това е обусловено от няколко причини.
На първо място партията със сигурност е една от най-подготвените за избори сега и веднага на чисто техническо и структурно ниво. На второ протестите срещу правителството на Борисов имат и консолидиращ ефект на принципа „сами срещу всички“. На трето при продължаващи протести чак до пролетта на 2021 доверието несъмнено ще ерозира дори от хора, които биха били склонни да гласуват на едни предсрочни избори за Борисов. Компроматите от бивши политически и икономически съюзници едва ли ще спрат, както и кампанията от близки до други партии медии (фалшиви или не). Идващата финансова криза в световен мащаб и на практика липсващият туристически сезон допълнително ще влошат обстановката за управляващите.
Основният проблем за едни предсрочни избори пред ГЕРБ е служебно правителство на Румен Радев, което би било настроено реваншистки към сегашното, извън всякакво съмнение. Макар и правомощията му да са ограничени, клишираният вече пример „Костинброд“ за първи път наистина е възможно да се повтори. Дали това би имало по-голям ефект от постепенната ерозия на доверие до едни редовни избори е въпрос на преценка в управляващата партия.
БСП (плюс коалиция)
За никого не е тайна, че столетницата е в насипно състояние, а конгресът ѝ, който не гарантира по никакъв начин подобрение на ситуацията, чак през септември. Единственият, който би спечелил от предсрочни избори там е Корнелия Нинова, която вероятно би получила мандат да проведе изборите и след това да се бори за запазване лидерското си място. Подобен компромис въобще не гарантира консолидиране на партията, дори напротив – тоест едни предсрочни избори могат да са добри за Нинова, но не и за изборния резултат на БСП. Вътрешнопартийната опозиция въобще не настоява за предсрочни избори, видно от изказвания на Станишев, Добрев и Миков. Надеждата им за добро представяне на БСП са редовни избори с ново ръководство, което да има време да поправи разпадащите се структури по места или поне да обедини партията.
ДПС
При Движението за права и свободи изборите никога не са били голям проблем и винаги са взимали точно толкова, колкото сметнат за прилично. Структурите там винаги са готови за избори, което заедно с контролираният вот и могъщите финансови ресурси гарантират трето или четвърто място във всеки един парламент. Ако все пак можем да направим някакво разделение – електорално, за ДПС едни предсрочни избори биха били по-добър вариант. По една единствена причина, която сме виждали в пантомимичен пример с АТАКА – атаките срещу партията укрепват ДПС и консолидират подкрепата към нея.
Раз/Об-единените Патриоти
Обединените патриоти биха били най-големият губещ от едни предсрочни избори, най-вече защото дори те не знаят в какъв формат, с колко и кои партии ще се явят на избори. ВМРО и НФСБ изглежда най-логичният формат, но дали Волен Сидеров няма да преживее нов („православен катарзис“)? Дали СДС няма да предпочетат коалиция (с благословията на ГЕРБ) с патриотите? Дали симпатичната партия КОД на Петър Москов, няма да поправи грешката от европейските избори и ще се присъедини към тях? Всички тези въпроси трябва да бъдат решени първо, а чак след това да се подготвят избори, което би гарантирало невлизането в парламента при едни предсрочни избори.
ВОЛЯ (онова-на-Веселин-Марешки)
Дори това, че Доналд Тръмп го слуша, не би помогнало на Веселин Марешки да влезе самостоятелно в следващия парламент. Вариантите пред него са някакъв изключително зловещ катарзис и прегръдка с изпаднали от голямата коалиция или други патриотични формации, а биенето на шамари да остане в миналото. Тук няма особено значение електорално дали изборите ще са предсрочни, по-скоро ВОЛЯ се радва на последните си дни самостоятелно в Народното събрание.
Демократична България
Влизането на Демократична България в следващия парламент беше почти сигурно преди десанта в Росенец, а след него прескачането на бариерата е гарантирано. Въпросът е дали ще бъде по-скоро малко над нея или с двуцифрено число. За никого не е тайна, че в средите на партията се говореше за избори през ноември, (още преди акцията) което е една от причините за активизацията на партията и публичните акции. Това може да се окаже самосбъдващо се пророчество, тъй като базирано на един фалшив слух самите те могат да предизвикат подобни избори. При ДБ е най-сложно прогнозирането на резултатите при предсрочни и редовни избори.
От една страна със сигурност резултатът им на предсрочни избори би бил на крилете на протестите, които бяха предизвикани точно от Росенец, колкото и президента Радев да се опитва да си ги припише. Предсрочни избори ще минимизират и щетите от най-големия пасив на партията – фанатизираните ѝ онлайн инфлуенсъри, които спират значителна част от хората да гласуват за тях.
От друга страна структурите на партията едва ли са готови за едни бързи избори, дори където съществуват – тоест почти навсякъде извън София. Все пак позитивите от едни предсрочни избори биха били повече от негативите.
Няма такава държава / Има такъв народ…на Слави Трифонов партията
Партията на Слави Трифонов беше хваната леко неподготвена от последните събития. Това се случи най-вече поради факта, че в нея се очакваше те да оберат протестния вот, без особени усилия освен бавна и методична критика на принципа „Съсипаха я тая държава“. Макар да успяха да се включат в протестите, със сигурност те (протестите) не ги припознават като основна движеща сила. Негативния вот, които беше считан за сигурен е възможно да отиде към други субекти – Демократична България, Манолова или дори БСП. Едни предсрочни избори не биха били добре дошли за Трифонов и ко. Най-вече поради липсата на достатъчно време за изграждането и работата на структурите по места. Все пак влизането в парламента би било гарантирано и в двата случая.
Другите
В графата „няма как да влязат сами, но могат да си помогнат взаимно или на някого от предишните“ попадат най-различни формации. Общото между тях е, че егото на лидерите им ще попречи на коалиции, които иначе биха изглеждали смислени. Другото общо е, че предсрочни избори биха гарантирали провал при самостоятелно явяване и вероятно ще ги накара да се включат в някаква коалиция.
КОД (Консервативно Обединение на Десницата а.к.а. „Партията на Петър Москов“)
Макар и симпатична партия с добри послания партията няма шанс за самостоятелно влизане на избори. Вариантите са коалиция с някого – възможностите се СДС, Обединените патриоти или по-малко вероятно ГЕРБ или Демократична България.
Изправи-се.бг (а.к.а. „Партия на Мая Манолова“)
Тук ситуацията е сходна, като възможностите за предизборна коалиция се изчерпват със Слави Трифонов или БСП
Проект-на-Цветан-Цветанов
Дори най-големите врагове на „бившия втори“ в ГЕРБ не биха оспорили организационните му умения и отдадеността на текущите му каузи. Проблемът за предсрочни избори би бил, че учредяването на партията му ще е през септември и дори Цветанов не би успял да подготви структури за толкова кратко време. Възможна коалиция би била с Демократична България или в краен случай с Обединените Патриоти, макар и двете да изглеждат не-много-вероятни.
Екзотиката
Протестите имат две обединяващи и пределно ясни искания, с които всички от присъстващите са съгласни – оставка на кабинета и главния прокурор. Отвъд това се чуват и доста екзотични идеи. На глупости от рода „забрана на всички партии“ няма да обърнем внимание, но устойчиво се повтаря идеята за Велико Народно Събрание (като мотивите за това варират от смислени до безумни.)
Проблемът на протестите и Великото Народно Събрание е, че си противоречат. За да започне разглеждане за ВНС е необходимо ПРОЕКТ за това да се внесе от минимум 120 депутата или от президента – с какво точно да се занимава въпросното ВНС, тъй като то е проектно. Това означава, че времетраенето му се определя от целта за която е свикано – било то промяна или изработка на нова Конституция. Разглеждането на ПРОЕКТА трае се извършва от действащия парламент и трае измежду 2-5 месеца. За да се свика ВНС за ПРОЕКТА и свикването му са необходими 160 гласа (2/3) в действащо народно събрание след което се насрочват избори на ВНС, през което време действащото народно събрание е активно. (1-3 месеца)
Т.е. предсрочни избори за ВНС могат да се реализират само от действащия парламент, без той да бъде разпускан. Предвид изборите, сроковете разписани в законите обуславят това да може да се случи точно по времето на така-или-иначе редовните избори. Освен това трябва да бъдат решени от текущия парламент. С две думи – искането за ВНС е несъвместимо с искането за оставка и предсрочни избори.
В заключение: От предсрочни избори, с всичките условности, които бяха изброени печелят ГЕРБ, ДПС и ДБ. Големите губещи са БСП, ОП, Трифонов и по-малките формации.
