Под карантина

[et_pb_section fb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.22″ custom_margin=”1px|||||” custom_padding=”1px|0px|0px|0px|false|false”][et_pb_row admin_label=”row” _builder_version=”3.25″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”28px|0px|0px|0px”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.25″ custom_padding=”|||” custom_padding__hover=”|||”][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″]

Коронавирусът

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

[/et_pb_text][et_pb_blog fullwidth=”off” posts_number=”3″ include_categories=”409″ meta_date=”F j, Y” show_author=”off” show_pagination=”off” admin_label=”Blog” module_class=”free-blog-no-padding free-blog-content-hide” _builder_version=”4.0.6″ header_font=”|on|||” header_text_color=”#002e5b” header_font_size=”21px” meta_text_color=”#aaaaaa” meta_font_size=”13px” custom_padding=”||0px|||” header_font_size_tablet=”18px” header_font_size_phone=”18px” header_font_size_last_edited=”on|desktop” border_width_all=”0px” border_color_all=”#d8d8d8″ border_style_all=”solid” border_width_all_fullwidth=”0px” border_color_all_fullwidth=”#d8d8d8″ border_style_all_fullwidth=”solid” use_border_color=”on” border_width=”0px”][/et_pb_blog][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section][et_pb_section fb_built=”1″ _builder_version=”3.22″][et_pb_row _builder_version=”3.25″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.25″ custom_padding=”|||” custom_padding__hover=”|||”][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” hover_enabled=”0″]

Вече повече от седмица съм под карантина. Имах късмета да вържа мартеница на една немска девойка, която се оказа носител на коронавирус. Ако беше получила мартеницата с българския флаг няколко дни по-рано можеше да ѝ се размине разболяването, но сега поне го кара по-леко. С почти стопроцентова сигурност мога да предполагам, че тя е една от многото млади хора, които бяха заразени в един от нощните клубове в Берлин. До вчера информацията ми беше, че в 2 нощни клуба са заразени общо 26 души – 17 в единия и 9 в другия. Днес се разбра, че клубовете вече са 3, а в един от тях заразените са 42! Да, не е време за купон…

Благодарение на принудителния престой вкъщи имам повече време да се осведомявам за случващото се по света и да го осмислям. Наред с важните неща, за които времето не ми стига, ми се налага всеки ден да се занимавам и с фалшивите новини, с които роднини, приятели и познати ме заливат – дали защото ми желаят доброто и искат да имам нужната информация, дали за да ме използват за филтър, който им помага сами да се ориентират в необятното море от информация. Здравната криза покрай коронавируса за пореден път ми доказва два големи провала на образователната ни система.

Първият провал е в това да развием критично мислене у учениците и той се наблюдава при представителите на няколко поколения (точно така, баба ви и дядо ви също са били деца).

Достатъчно е „една жена да каже“, „да го кажат по телевизора“ или „да го напишат в интернет“, за да приемем твърдението за чиста монета. Хитът на днешния ден е недоказаната хипотеза, че приемът на един конкретен аналгетик повишава риска от смъртност, ако сме болни от коронавируса. Тя се разпространи под формата на гласово съобщение (казано от една жена!) в германоезичните страни и бе повторена дори от френския министър на здравеопазването, който го прочел в някакво списание. Разбира се, през изминалите дни имаше и далеч по-фрапантни случаи. Сегашната ситуация е рай за хората с богата фантазия, наивно мислене и конспиративни подозрения. Например, някои твърдят, че разпространението на 5G мрежата отслабвало имунитета и причинявало коронавируса, като привеждат за доказателство китайският град Ухан и италианският регион Ломбардия, в които вече били инсталирани съответните антени. Но пък учтиво забравят, че в Иран, който е също тежко засегнат, такива технологични иновации не се намират.

В момента просто на всеки му е изгодно да вижда това, в което вярва и да го пропагандира на останалите. Малко хора имат времето и желанието да сверяват източници и да проверяват истинността на конкретни твърдения. За сметка на това някои уверено живеят със самомнението на последна инстанция и подценяват заплахата от коронавируса, определяйки я като „манипулация“ и „медийна истерия“. Съответно не спазват препоръките за карантина на здравните власти и разнасят заразата сред останалите членове на обществото. И рискуват да пренесат коронавируса на свои близки на преклонна възраст или с отслабен имунитет, което да има фатален край.

Вторият проблем, който е дори по-голям, е обърканата ценностна система, която се възпитава у младите поради светската специфика на образованието.От 1944 година насам повечето български граждани са били възпитавани с атеистичната идея, че светът е само материален, напълно игнорирайки духовната му страна или заменяйки „духовността“ с идеята, че зад нея стои само четенето на книги и посещаването на културни събития. Десетилетия наред комунистическата власт репресираше хората, които вярваха в Бог и в това, че Неговите закони и Неговата воля стоят над повелите на партийните апаратчици. След краха на комунизма „демократичният политически елит“ не намери воля да върне вероучението в училищата. Съответно се наложи на хората от моето поколение да се самообучават „в движение“ по религиозните въпроси, освен ако не бяха с повече късмет да имат близки роднини, които да им преподадат нужните познания.

Резултатът на този десетилетен пропуск е избуяването на егоизма. Особено хората в активна възраст превърнаха капитализма в конзумеризъм, отдавайки се на една хедонистична вакханалия в преследване на материални придобивки и щракане на снимки по различни туристически дестинации. А много от уж по-образованата и политически активна част залитнаха и по крайно либерални идеологии и пропагандиране на политиката на идентичностите в името на една така наречена „социална справедливост“. Съответно пандемията от коронавирус в момента ни дава възможност да излекуваме и душите си, и икономиките си от натрупаните дефицити. Съзнателно в този текст наблягам на първото, защото през последните дни ме питат само и единствено за второто, което в чисто философски аспект и в дългосрочен план е по-маловажно. Понеже каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си? (Матей, 16:26)

След повече от седмица размисли по темата смятам, че коронавирусът е тук да ни напомни две неща – колко е важно семейството и какво точно представлява Любовта към ближния. Той ни учи да проявяваме повече алтруизъм и ни дава възможност да се отблагодарим на бабите и дядовците ни, на майките и бащите ни за грижите, които са положили за нас през целия ни живот. Любов към ближния е да си останеш вкъщи, когато има риск да си преносител на зараза, независимо дали имаш симптоми или не. Дори вече тестът ти за коронавирус да е бил отрицателен, остани си вкъщи поне за 14 дни, защото в началото тестът често може да бъде негативен при безсимптомни пациенти! Любов към ближния е, ако си здрав, да идеш и да му напазаруваш, ако той е принуден да стои под карантина. Сърдечно благодаря на приятелите ми, които през изминалата седмица се погрижиха да бъда зареден с провизии, като ми оставиха покупките пред вратата! Любов към ближния е да забраниш на бабите и дядовците си да се редят на опашки за хляб и да вършиш всичко необходимо вместо тях. А ако прибавите към всичко това и една молитва на ден, уверявам ви, ще се чувствате много по-добре. И в заключение ще завърша с една препратка към втората част на анимационният филм „Замръзналото кралство“ – във времена на несигурност като сегашното, когато не знаеш в коя посока да поемеш, просто направи следващото правилно нещо!

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section][et_pb_section fb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.22″ custom_margin=”1px|||||” custom_padding=”1px|0px|0px|0px|false|false”][et_pb_row admin_label=”row” _builder_version=”3.25″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”28px|0px|0px|0px”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.25″ custom_padding=”|||” custom_padding__hover=”|||”][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″]

Коронавирусът

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

[/et_pb_text][et_pb_blog fullwidth=”off” posts_number=”3″ include_categories=”409″ meta_date=”F j, Y” show_author=”off” show_pagination=”off” admin_label=”Blog” module_class=”free-blog-no-padding free-blog-content-hide” _builder_version=”4.0.6″ header_font=”|on|||” header_text_color=”#002e5b” header_font_size=”21px” meta_text_color=”#aaaaaa” meta_font_size=”13px” custom_padding=”||0px|||” header_font_size_tablet=”18px” header_font_size_phone=”18px” header_font_size_last_edited=”on|desktop” border_width_all=”0px” border_color_all=”#d8d8d8″ border_style_all=”solid” border_width_all_fullwidth=”0px” border_color_all_fullwidth=”#d8d8d8″ border_style_all_fullwidth=”solid” use_border_color=”on” border_width=”0px”][/et_pb_blog][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Споделете:
Георги Заяков
Георги Заяков

Възпитаник на 91-ва НЕГ "Професор Константин Гълъбов". Завършил с отличие магистратура по Бизнес Администрация в Хумболтовия университет в Берлин. Владее немски, английски и френски. Освен от икономика се интересува и от история.