fbpx

Седемте смъртни гряха на Европа

Тази статия е част от печатното издание “Годишникъ” 2021, което може да закупите тук

В римокатолическата теология седемте смъртни гряха са тези, които пораждат други грехове и неморално поведение. На тях може да се гледа като на предразположение към греховното и отделяне от Бога. Наречени са „смъртни“, защото водят до смъртта на душата.

Съвременна Европа може да бъде описана по много начини. Разнородна, красива, стара, но и модерна. И все още преди всичко – християнска. И така както седемте смъртни гряха застрашават християнската душа, така и същността на Европа е заплашена днес.

Всеки един от нас може сам за себе си и близките си, да се опита да бъде добър християнин и да спаси душата си. Затова да обърнем поглед към „греховете“, които застрашават душата на Европа в съвременен контекст и да се запитаме дали ние европейците не я обричаме на гибел чрез бездействието си.

Гордост

В труда на папа Григорий Първи „Изложение върху книгата на благословен Йов“, гордостта не е един от седемте. Вместо това той я описва като властелина на седемте други порока, които по-късно ще станат известни като седемте смъртни гряха.

Какво ни кара да поглеждаме с нетърпение харесванията на поредната ни публикация в социалните мрежи, търсейки внимание и себеутвърждаване от околните? Да парадираме с поредната сексуална девиация, която е на мода днес и отживелица утре? Какво друго би обяснило всичко това, ако не джендър идеологията, която в своите опити да се противопостави на биологичните, моралните и светските закони, се превръща в квази религия към властелина на всички пороци? Неслучайно самите нейни привърженици са нарекли своя празник „прайд“, на български  – „гордост“.

Принципите на това квазирелигиозно политическо движение, които вече се изучават в някои европейски училища, подкопават основите на християнското семейство. Омаловажава се ролята на родителите във възпитанието на собствените им деца, докато те биват учени в използването на джендър теория, подчинение и срам от собственото минало, а повод за гордост са най-низките човешки страсти.

Сребролюбие

Мерките за преодоляване на кризата от 2008 г. спасиха множество банки, че и цели държави от фалит, докато обикновените данъкоплатци трябваше да платят сметката. Това се случи чрез пускането на печатницата за пари на Европейската централна банка и поемане на огромен дълг от страните от ЕС.

Отново сме свидетели на сходен сценарий. Този път кризата е на стероиди вследствие на пандемията, започнала с коронавирусът от китайската провинция Ухан. Печатницата за пари отново е в действие, а в резултат всички получихме огромна инфлация. Предприемат се и стъпки към приемане на общ европейски дълг. Ефектът се подсилва и от откровено безумната и лишена от логика Зелена сделка, в която са се вкопчили зелени, либерали и чисти комунисти, и обричаща Европа на енергийна и политическа зависимост и инфлация. Всяка такава зависимост поставя под въпрос способността на Европа да защитава интересите и същността си. Нужни са ни силна и независима икономика, индустрия и производство, а не аутсорс и вятърни мелници (в преносен и пряк смисъл).

Блудство

Заиграването с икономическите мигранти от Северна Африка и Близкия Изток ще струва скъпо на Европа. Повод за поредната доза имиграция обикновено е някоя война, далеч от границите на Европа (като тази в Сирия), или лодка с кандидат-престъпници, опитващи се да нарушат суверенитета на Италия или Испания. В последните години много страни затегнаха граничния си контрол (в това число България). Въпреки това дейността на либерални неправителствени организации, които продължават да съдействат на кандидат-престъпниците, все още е законна.

Малко европейски политици имат смелостта да изкажат неудобната истина на глас. А именно, че тези млади мъже, които идват на надуваеми лодки от къде ли не, не пристигат в Европа само за да търсят по-лесен живот. Те идват не за да живеят и станат европейци, а за да пренесат и наложат културата и порядките си тук. В някои шведски градове нападенията с гранати и автоматични оръжия са ежедневие, а Малмьо е печално известен като европейска столица на изнасилванията. Не е съвпадение фактът, че това е и културно „най-разнообразният“ град в Швеция.

От друга страна, изразената подкрепа към опитите на Полша да спре мигрантският натиск, идващ от Беларус, се дължи единствено на обтегнатите отношения между ЕС и режима в Минск. Така хиляди икономически мигранти, предимно от Близкия Изток, останаха заклещени на ничията земя между двете страни. Нормално е да се запитаме какво правят сирийци и афганистанци в Беларус и дали и те не са жертва на политически игри?

През 2022 г. е много вероятно да срещнем подобен проблем на българо-турската граница. Реджеп Ердоган е притиснат до стената от собствените си икономически политики, а ЕС се заиграва от години с мигрантите, които са разположени в Турция и наброяват стотици хиляди. Това е рецепта за катастрофа. Ако Анкара реши да изиграе мигрантската си карта, жертва на „културното обогатяване“, което ще последва от пускането на такова количество чуждо на коренното европейски население, ще бъде християнската същност и култура на Европа. Трябва да положим всички усилия да защитим културата си, като се погрижим пристигащите да се асимилират в нея и да браним границите си, така както поляците го правят днес, и така както и България го е правила в миналото.

Завист

Събрани заедно, икономиките на страните от ЕС са съизмерими с тези на САЩ и Китай. Въпреки това тук са базирани едва 5 от стоте най-големи компании еднорози (достигнали стойност над милиард долара в рамките на 10 години). Това сериозно изоставане се дължи на различни фактори, но най-вече на изключително тежката законова рамка, в която трябва да работят набиращите скорост стартъп компании.

Европейските политици осъзнават проблема, но сякаш са слепи за причината, поради което съсредоточават усилията си в регулиране на дейността на американски и китайски компании като Гугъл, Фейсбук, Али Баба и Епъл, чрез още и още законови ограничения и санкции. Макар че за това много често има основателни причини (като защитата на личните данни), със сигурност на Европа ѝ се иска да има повече от регулаторен глас и да е на върха на иновациите и технологичния напредък, където исторически е била в продължение на векове. За да постигне това трябва да се свали регулаторната тежест, а не да стои на страничната линия и само да гледа завистливо.

Чревоугодие

В европейските супермаркети може да се намери всичко – от японско уасаби, до белтъци от щраусови яйца. Магазините за техника и мебели се надпреварват да ни облъчват със седмични промоции, а в кината могат да се гледат последните американски филми на най-големите възможни аймакс екрани. В желанието си да бъде задоволено европейското чревоугодие, бяха отворени вратите на масовата икономическа миграция. Но както вече стана дума – истинската цена на тази евтина работна ръка е културна и всяка европейска нация трябва да се запита струва ли си тя да бъде платена?

Пред България стои сходен въпрос. Трябва да погледнем назад, за да видим пътя, който сме извървяли. Да си спомним колко много са ни дали Европа и Европейският съюз, но и да не забравяме, че България е страна с богата история и култура, с които можем да бъдем горди. История, в която са записани някои от най-ярките страници от европейската култура, дала на Европа и света Борис Христов, Владимир Димитров – Майстора, светите братя Кирил и Методий. Затова трябва да се противопоставим с всички сили на опитите те да бъдат присвоени, подменени или пренаписани.

Докато за България въпросът с икономическата миграция не е на дневен ред (един от малкото плюсове да сме втората най-бедна страна членка), то пред нас стоят въпросите за съхранение на нашата култура и история. Република Северна Македония продължава да пренаписва общата ни история, а културното и поличитеско влияние отвън е все по-силно.

Гняв

В масмедиите се лансира тезата за надигащите се диктатури в Унгария и Полша. Конституционният съд на последната излезе с решение, че Конституцията на Полша е с превес над всички други закони, включително такива приети от Европейския парламент. Това разгневи до такава степен управляващата върхушка в Брюксел, че след призиви за директна намеса във вътрешните работи на Полша, на страната бяха наложени финансови санкции.

Същият този гняв, преди няколко години доведе до немислимото за мнозина решение за Брекзит. Скоро той може да доведе до напускането на още една страна на съюза – макар мнозинството поляци да подкрепят членството, вече се говори за Полекзит.

По подобен начин едно решение на българският Конституционен съд разгневи Европейската комисия преди няколко години. Става въпрос за несъвместимостта на Истанбулската конвенция и джендър идеологията с българската Конституция. Мнозинството от българите също подкрепят членството ни в ЕС, но дали сме готови да пожертваме в негово име християнското семейство?

Леност

Дълговете на страните от блока достигнаха невиждани нива след като правителствата, щедро подкрепяни от Европейската централна банка, увеличиха общия външен дълг с над 1,3 трлн. евро (или 16,3%) спрямо 2019 г. Тази тенденция продължи и през тази година, което съчетано с рекордната инфлация ще има катастрофален ефект върху икономиката на страните – членки. Картината може би звучи познато на тези, които си спомняме хиперинфлацията след Виденовата зима преди четвърт век.

И докато Европа е виждала страшни икономически кризи и преди, днес ние се задоволяваме с извиненията за своята леност. Обсъждаме смело все по-щедри социални пакети и харчим все по-лесно чужди пари. Създаваме нови проблеми, за да отложим решаването на сегашните. Печатниците на централните банки работят денонощно, в опит да угодят на европейските политици, които упорито не искат да назоват проблемите с истинските им имена и да се опитат да ги адресират. От люлка на цивилизацията, Европа се превръща в ленив старец, който не може да плати сметката си за ток.

Така както седемте смъртни гряха са заплаха за безсмъртната душа на всеки един от нас, така и „греховете“ на Европа са заплаха за нейната същност. Тя трябва да ги изповяда, но преди това е нужно те да бъдат назовани, за да бъдат и осъзнати. Трябва, за да бъдем достойни пред нашите предци.

Тази статия е част от печатното издание “Годишникъ” 2021, което може да закупите тук

Споделете:
Default image
Боян Златанов
Старши програмист в българска софтуерна компания. Завършил икономическа социология в Университет за национално и световно стопанство.