Спорният „Пакт за миграцията и убежището“ на Европейския съюз, чиято цел е да централизира и рационализира политиката за предоставяне на убежище в държавите членки, получи окончателното си одобрение в Брюксел във вторник, когато министрите от цяла Европа гласуваха за одобряването на всичките десет законодателни компонента на пакта, въпреки че Ирландия, Чехия и Дания се въздържаха. Макар пактът да успя да премине през напрегната априлска сесия на Европейския парламент, консервативните му членове сочат, че той просто утвърждава политиката на отворени граници и наказва държавите членки за неспазването ѝ.
„Пактът за миграцията и убежището“ е в процес на разработване от 2015г., като в края на 2020г. е официално предложен от небезизвестния ляв комисар по вътрешните работи Илва Йохансон. Още през март евродепутатът от „Шведски демократи“ Чарли Ваймерс обясни сритите намерения зад пакта по следния начин:
„Левицата и Йлва Йохансон ще загубят властта си на изборите за Европейски парламент на 9-ти юни. Естаблишмънтът е наясно с това. Ето защо Брюксел се опитва да прокара този смокинов лист.“
Както се очакваше, Унгария, Полша и Словакия бяха основните възразяващи срещу пакта, като полският министър на финансите Анджей Доменски заяви преди гласуването във вторник, че елементи от законодателството, договорени от вече оттеглилото се правителство на PiS („Право и справедливост“), могат да не бъдат подкрепени от новите прогресивни управници на Варшава. Някои аспекти на пакта, включително актуализациите на Eurodac, общата база данни на ЕС за убежище, бяха приветствани дори от популистката десница. Въпреки това механизмът за солидарност на пакта, изискващ от държавите членки да приемат определена квота бежанци на база тяхното БВП или да плащат глоба от 20,000 евро за всеки отказан мигрант, срещна ожесточена съпротива от десните партии в цяла Европа.
Ирландия и Дания решиха да не гласуват по пакта, като втората се застъпи за разчупен ляв подход към миграцията и политиката, предложен от социалдемократическото правителство на страната миналата седмица на среща на представители на ЕС и НПО сектора в Копенхаген. Въздържането на Чехия при гласуването за приемане на Пакта е отчасти мотивирано от придвижването в дясно на досегашната еврофилска опозиция в страната, водена от бившия министър-председател Андрей Бабиш. Междувременно политическият елит на Ирландия се бори с нарастващата вълна от антимиграционни агитации, изострена от спора с Обединеното кралство за предоставяне на убежище във връзка с опитите на премиера Риши Сунак да прокара противоречивия си план за Руанда.
След гласуването Европейската комисия ще предприеме последващи действия по пакта, като представи план за изпълнение през юни, а държавите членки ще бъдат задължени да формулират свои национални стратегии до януари следващата година. Еврократите вече предупредиха, че несъгласните държави-членки могат да бъдат изправени пред правни последствия за противопоставяне на пакта, което може да доведе до продължаване на сагата „Върховенство на закона“ в ЕС през следващия законодателен мандат. В същото време, дори еврофилският министър-председател на Полша Доналд Туск заяви, че ще се противопостави на преместването на търсещите убежище на негова територия.
Приемането на „Пакта за миграцията и убежището“ е пряко свързано с опитите на Брюксел и основните партии да овладеят възхода на десния популизъм, който се очаква на европейските избори следващия месец, като либералните членове на ЕП изразиха опасения, че този законодателен мандат е последната им възможност да диктуват условията на миграционната политика на ЕС, преди консервативните формации да получат повече власт.
Ексклузивно за България съдържание за “Консерваторъ” от нашите партньори “The European Conservative“
