След първия тур на местните избори, започна създаването на митология, не само от кандидатите и симпатизантите, ами и от мнозина политолози и социолози. Някои от най-популярните са: Борис Бонев спрял Демократическата общност от балотаж, победата на ГЕРБ била категорична, Мая Манолова била подкрепена от десни партии и най-големият – че нещо на балотажа зависи от подмазването към номер 66.
Колко хубаво е друг да е виновен…
Ицо Хазарта успя да е обществен враг номер едно на ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ОБЩНОСТ само за два дни, и беше заменен от Борис Бонев – който „откраднал“ мястото на балотаж на Демократична България. Дълбоко невярно, резултатът на Борис Бонев е толкова висок точно защото отказа да има каквото и да е общо с партии и особено с подобна озлобена секта, каквато в момента представлява коалицията.
Аз съм последният човек, който може да бъде обвинен в симпатия към повечето от идеите на „Спаси София“, но фактите са следните – те успяха да постигнат светия Граал на всяка една кампания – да черпят от ресурса на тези които „по-принцип не се интересувам от политика“ и хора, които не биха отишли да гласуват. Голямата трагедия на „route 66“ е, че те се считат за „антисистемна“ партия – само те, но никой извън техния балон. Направиха това с позитивна кампания, която залагаше точно на проблемите на София и решения (макар и грешни) за тях. Не се фокусираха върху всичко друго, но не и Града и не се опитаха да изместят дебата върху главен прокурор, световната конспирация, mafiqta и международното положение.
Избирателите не са картофи и процентите не са механичен сбор – ако Борис Бонев беше кандидат на ДБ, резултатът им нямаше да по-висок с повече от 3-4%. Възможно е дори по-малко предвид качеството на PR-ите и политическите идеолози в коалицията.
Обединението на „дясното“
Би било хубаво някой най-накрая да иска да си признае, че е ляв, защото „дясното“ се размята като определение твърде свободно. Йорданка Фандъкова беше първата, която побърза да се определи като такава, което е спорно определение спрямо работата ѝ през последните години. Вдясно е единствено спрямо Мая Манолова, тук спор няма. Един кръг медии с общ източник на финансиране пък упорито нарича десни формацията „Демократична България“ въпреки, че само една от трите формации в нея се определя като „дясна“, а ако се видят кандидатите за общински съветници става ясно, че всъщност са по-леви от останалите две. Борис Бонев, чиято програма е твърде далеч от дясна, а и самият той отказва да се определи като такъв също бе набутан в тази траектория. Най-забавният мит е, че „десни партии“ били подкрепили Мая Манолова. Има се предвид сбирщината от „кол и въже“ от всякакви новоизгряващи звезди и политическа некромантия. В тази листа попаднаха и някои стойностни хора, но все пак това не е достатъчно да се компенсира отвращението на хората към политическите нагаждачи с дълга биография.
Да обърнем внимание и представянето на представителите на властта – новината е, че Йорданка Фандъкова не спечели на първи тур, а подкрепата към нея е свита. Вторият тур ще бъде изключително тежък и най-малкото отпускане може да бъде фатално за кампанията на ГЕРБ. Износването е факт, а в партията ѝ трябва добре да разбират, че макар да рекламират това като огромен успех поводите за притеснение са налице дори да се спечели балотажа. Десетина процента разлика не са нещо, което би трябвало да ги успокоява. Все пак да не забравяме, че телевизията на Слави Трифонов стартира точно преди балотажа….
ВМРО макар и тактическо правилно направиха огромна стратегическа грешка. Използваха за пореден път Ангел Джамбазки – и то рамките на една календарна година да дърпа някаква листа. Със сигурност евродепутатът е добавил гласове, но изхабяването на единствената широко разпознаваема фигура може да се окаже фатално – рано или късно. Крайно време е да се помисли и за налагане на нови фигури, защото дори и най-екзотичните представители на Суверена започват да се досещат, че просто няма хора, разбери…
Времето е затворен кръг
За най-важния мит вече писах – Демократическата общност били държали ключът към балотажа, не само според собствената си арогантност. Подобни структури, съшити с бели конци, без обща идеология, несплотени от нищо друго освен омраза и една-единствена политика имат свойството да се разбягват във всички посоки при всеки сериозен избор.
Как си представяте старите десебари, които виждат „руснаците“ и „комунистите“ във всяка сянка да гласуват ТОЧНО за Мая Манолова?
Как си представяте анархистическото крило на Да, България, която през последните години (откакто лидерите им изпаднаха от същите) не правеше нищо друго освен да зове за павета срещу ГЕРБ по най-разнообразни теми – от цената на доматите до изборът на главен прокурор, да гласува за Йорданка Фандъкова?
Или просто няма да гласуват?
Истината е, че всичко от горното ще се случи – едновременно. По-голяма част ще „отидат за гъби“, една част ще гласува за Мая, друга за Йорданка. Избирателите на Бонев, вероятно въобще няма да знаят, че ще има втори тур, а тези на Джамбазки ще са крайно демотивирани да гласуват на балотаж.
Нищо не зависи от вас и не държите никакъв ключ. Защото няма такова нещо като „вие“ в смисълът на единен субект. Изборът в София е отново добрият стар – ГЕРБ срещу БСП.
