fbpx

Свободата, която подценяваме

Тази статия е част от печатното издание “Годишникъ” 2021, което може да закупите тук

Настоящият материал е своеобразно продължение на текста, който написах за Годишникъ 2020 „Изтокът – новият стар Запад“. Тезата как бившият Източен блок започва да става все по-конкурентен на Запада намира своето развитие в разглеждането на актуалното състояние на индивидуалните свободи от двете страни на някогашната „Желязна завеса“.

Свикнали сме да приемаме, че „Запад“ значи свобода, а на Изток има (много) за наваксване в това отношение. Второто е вярно, ако под „Изток“ разбираме Русия, Беларус и централноазиатските бивши съветски републики, където гражданските права и личните свободи не са на особена почит (не, че някога са били). Първото обаче през последните години сякаш става все по-малко вярно.

Изобщо не е пресилено да се каже, че днес „Изтокът“, в частта на Междуморието, е по-свободен от Западна Европа и Северна Америка. Не вярвате? Нека видим:

Американският консервативен журналист Тъкър Карлсън след визитата си в Будапеща, Унгария (интервюто му с унгарския премиер Виктор Орбан от 5 август 2021 година е публикувано в сайта „Консерваторъ“ с превод на Любомир Талев), казва:

„Много пъти сме чели колко потистническа е Унгария. Freedom House, неправителствена организация във Вашингтон, финансирана почти изцяло от правителството на САЩ, описва Унгария като много по-несвободна от Южна Африка, с по-малко граждански свободи. Това не е просто невярно, а откачено. В действителност ако живеете в САЩ, е много тъжно да видите контраста между Будапеща и Ню Йорк. Да кажем, че живеете в голям американски град и решите да атакувате публично и на висок глас политиките на Джо Байдън по отношение на имиграцията, Ковид или транссексуалните атлети. Ако продължите да говорите по този начин, най-вероятно ще бъдете смълчани от съюзниците на Джо Байдън в Силициевата долина. Ако продължите, най-вероятно ще ви се наложи да наемете армия от частни бодигардове. Това е нещо обичайно в САЩ – просто разпитайте около себе си. Това е нещо непознато в Унгария. Представителите на опозицията тук не се боят, че ще пострадат заради възгледите си. Впрочем така стои въпросът и с министър-председателя. Орбан буквално си шофира насам-натам без охрана. Така че кой е по-свободен? В коя държава е по-вероятно да загубите работата си, поради несъгласие с възгледите на управляващата класа? Отговорът е очевиден, въпреки че ако сте американец, е доста болезнен.“

Учудва ли ви това прозрение? Звучи ли ви абсурдно да се говори така за „най-развитата демокрация“, „страната на неограничените възможности“? А забравихте ли какво се случи там в началото на 2021 година? Технологичните компании отстраниха от социалните мрежи все още действащия президент Доналд Тръмп и още 100 хиляди американски граждани. Не можем да не споменем и медийната цензура спрямо неудобна информация за сина на бъдещия президент Джо Байдън…

Но да се насочим на север. В Канада може да бъдеш арестуван, ако… се противопоставиш на държавата да смени пола на малолетното ти дете.  Това сполетява канадеца Робърт Хугланд, защото се обърнал към медиите, за да разкаже как 14-годишната му дъщеря е третирана с хормони без негово съгласие. Как на 14 години детето ти не е дорасло да сключи брак, да служи в армията, да се разпорежда с банковата си сметка и да шофира лек автомобил, но е напълно готово да вземе самостоятелно решение, свързано с тялото си, което ще има сериозни и необратими последствия? А ти нямаш думата, макар че по закон носиш отговорност, докато детето навърши пълнолетие…

Вече сме от тази страна на Атлантическия океан, във Великобритания, където 11 години е легална възраст за прилагане на хормонална терапия, а 16 – за оперативна намеса. Отново без да се питат родителите. Но като става дума за Острова, не може да пропуснем скандалите с азиатски банди, изнасилвали местни момичета в продължение на години. И прикривани от властите в името на „политическата коректност“.

Швеция, една до неотдавна спокойна и уредена страна, вече няма нищо общо с доскорошния си имидж. Предградия като Ринкеби в Стокхолм са се превърнали в бойно поле, а изнасилването – в национален спорт (по-точно в интернационален, тъй като насилниците масово са с мигрантски произход). В същото време социалните служби системно „убеждават“ жертвите, че са насилени от етнически шведи, а не от мигранти. И за това не се говори.

В съседна Норвегия държавата може да ти отнеме децата без кой знае какви затруднения и с абсурдни мотиви. Помним сагата с децата на Цветелина Оланд, отнети от майка им и изпратени в две отделни приемни семейства в две различни населени места. После съдът възстанови справедливостта, но имат ли родителите в Норвегия свободата да се грижат за децата си така, както смятат за правилно?

В Германия преди няколко години навръх Нова година, пред катедралата в Кьолн стотици жени бяха жертва на сексуални посегателства. Виновниците – предимно бежанци, от онези, които Ангела Меркел радушно покани само няколко месеца по-рано. Новината за масовите посегателства беше разпространена от швейцарски медии, тъй като немските бяха притиснати от властта с цел потулване на скандала, който щял да доведе до расистки и ксенофобски настроения.

Белгия се превърна в страната-символ на т.нар. „no go zones” (спомнете си Моленбеек) и бившите Коледни базари, които станаха просто „зимни“. Заради голямото количество мюсюлмани.

Общото между всички изброени примери е, че за тях не е добре да се говори в съответната държава. Може да си загубиш работата, може да се окажеш социално остракиран и дори подведен под наказателна отговорност. И това в държави, доскоро смятани за свободни и демократични. А всъщност – превърнали се в тоталитарен ад.

Да, правилно сте разбрали – тоталитарен ад. По навик свързваме тоталитаризма със Съветския съюз, нацистка Германия и комунистическите режими в Източния блок от края на Втората световна война до падането на Берлинската стена. Но тоталитаризмът може да бъде и многопартиен, както е днес на Запад. Да, има различни партии, има честни и свободни избори, но какво от това, след като по определени въпроси съществува „омерта“, независимо кой е на власт (или с малки изключения)?

Западът днес има твърде малко общо с онова, което беше в края на Студената война или през 90-те години на миналия век. Сега всъщност ние сме „Запада“. В нашата част на Европа изброеното (все още) не вирее.

Затова е редно да си дадем сметка за свободата, на която се радваме в действителност. Да я пазим. Същата свобода, която често подценяваме…

Тази статия е част от печатното издание “Годишникъ” 2021, което може да закупите тук

Споделете:
Default image
Димитър Петров
Димитър Петров е магистър по Социология от СУ "Св. Климент Охридски" и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб. Секретар е на "Един завет" - клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.