Левите законодатели на морала успешно паразитират върху инстинкта на хората и особено на младите към справедливост и милосърдие спрямо слабите, нуждаещите се от закрила и неуспелите
И “природолюбците”, и яростните защитници на джендър конвенциите, както и онези с плакатите “Капитализмът убива” и другите – готовите да предложат “sanctuary” на всеки джихадист с ханджар зад гърба, зовящ Аллаха да му помогне да изтреби неверниците, заедно с всички други варианти на следовниците на Маркс с неговото модерно превъплъщение в лицето на Маркузе и разни подобни левичарски “прогресисти”, имат една единствена цел. Тя е:
унищожаването на християнската цивилизация, на традиционното семейство,
на културата и икономиката, базирана на човечен капитализъм и индивидуална отговорност. Основният метод за постигане на тези цели е огромната нововъзникнала след шейсетте години на XX век индустрия на Виктимологията. Тя първоначално е изобретена от Маркс като теория за “подтиснатите класи”, жертви на алчната буржуоазия и изведената от там класова борба с цел унищожение на експлоататорите, но разгърна глобална експанзия в модерната и постмодерната епоха. Тази индустрия в последно време непрекъснато се разширява, произвеждайки непрекъснато и отново различни “жертви”. По този начин се маскира като загрижена за бедните, слабите, онеправданите и нуждаещите се. Подлостта е в това, че се използва християнската традиция на грижа към ближния, благотворителност и благочестие като оръжие за прикритие, като един вид
секуларна експроприация на морала
и обсебване на заклеймителска функция срещу всички онези, които възразят срещу тях и се придържат към традиционните ценности.
Левите законодателите на морала успешно паразитират върху инстинкта на хората и особено на младите към справедливост и милосърдие спрямо слабите, нуждаещите се от закрила и неуспелите. Разширяващият се до безкрайност списък на потенциални “жертви” включва вече не само традиционните обекти на загриженост от страна на “зелените” левичари като дърдавците, червеногушите брегобегачи, саламандрите, блатните кокичета и лешоядите (за чиято защита все пак има някакви реални основания ), но включва категории, явления и групи, които съществуват и винаги са съществували по най-естествен начин. Това са ледниците, Антарктида и Гренландия, озонът, въглеродният двуокис, шистите, глината, каньоните, климатът на планетата и съдбата на Ел Ниньо. Няма лошо, безпокойството е природна черта на човека, особено ако е смислено и добре обосновано, макар че в случая то се използва предимно за насаждане на страхове и извличане на политическо надмощие в полза на Лявото. Но истинската и голяма битка за нови обекти на употреба от страна на виктомологичната индустрия се води не толкова и не само по повод на околната среда, но най-вече върху територията на междучовешките различия и фундаменталното разделение на човечеството по традиционни и установени от хилядолетия принципи и традиции.
Една от най-често употребяваните карти, които се вадят от арсенала на виктимологията е расовата карта, употребявана успешно като тояга срещу несъгласните с етикета “расист”. По същество тезата е, че хора с различна раса от тази на белите, са жертви на дискриминация и се нуждаят от защитата на левите борци за справедливост. Непонятно защо, под раса и съответно обвинения в расизъм срещу тази раса, не се включват жертви от монголоидната раса, а само хора с африкански произход. Проблемът с тази безчестна игра с расовия произход се състои именно в расисткото разделение по цвят на кожата и обявяването за жертви на хора, които са абсолютно различни индивиди и всеки сам по себе си не се нуждае изобщо да бъде групиран и етикетиран като жертва по групов признак. Всеки човек, независимо с какъв цвят е, има абсолютна и незаменима ценност сам по себе си и заслужава защита, когато е обект на дискриминация или насилие. Но този унизителен расистки начин да се защитават “права” по групов признак е всъщност не грижа за обезправените, а един от основните методи за захранване на виктимологичната индустрия и за разделение между хората.
Изкуственото разделение между хората цели раздор и разрушаване на обществото
като хармонично съществуване на различни хора и особености, но с равни права и задължения пред закона. Същата цел, но този път насочена срещу семейството, традиционните ценности и междуполовите отношения и традиции в брака, са постоянно подклажданите джендър и гей теми и извеждането им в централни обществени дискусии, паради и конфликти. Отново се цели изкуственото разделяне и противопоставяне на различни групи хора, нагнетяване на напрежение между тях под егидата на виктимологията и грижа за “жертвите” на дискриминация, додаване на специални групови права и привилегии, отново под маската на лявата грижа за онеправданите. Това съвсем спокойно би трябвало да бъде решавано в рамките на правилата за всеки един член на обществото, без никаква нужда да се втурват на сцената паразитиращите върху темата “правозащитници”. Правото е в законът, който е еднакъв към всички и който е приет за справедлив от цялото общество и парламента на съответната държава в свободни и демократични избори, стига да се прилага каквато трябва. Но идеята на всички тези изкуствено подклаждани брожения не е защита на индивида от несправедливости, а подкопаване на традиционните устои и семейството. Както знаем, християнското семейство и неговите традиционни ценности са една от първите институции след църквата, които трябва да бъдат разрушени в борбата срещу “омразното капиталистическо общество”. Това още от Ленин е поставено като основна задача на болшевиките при разгрома на тогавашна Русия.
Днес в арсенала на виктимологията вече е впрегната не само класовата, расовата и джендър борбата, а вече и междуполовата война.
И забележете, не там по света, където жертвите от женски пол страдат от истинско безчовечно насилие и безправие, а отново тук, в западните общества, където жената е надеждно защитена от закона, работи и се развива до пълния си потенциал, живее по-дълго от мъжете, средно има повече финансови средства в зрелите си години, има пълна автономия и свобода на своите решения. А нейното еманципиране като човек започва именно още от Христос и ранното й признаване от християнството като равностойна на мъжа. Каква е целта на тази “битка”, където за жертва и едва ли не “борещо се за правата си малцинство” се обявяват повече от половината хора срещу другата половина, живеещи нормално помежду си, макар и с неизбежните идиотщини, разпри и страсти възникващи между хората от двата пола, защото такава е природата на човека и такава ще остане винаги. Хората имат страсти, разумът не е поделен справедливо между тях, нито способността им да обуздават фрустрациите си в семейството си и в своите отношения. Даже самата любов между мъж и жена понякога е наричана лудост.
Тези неща не може да са обект на регулиране от платени виктимолози, самоназначили се за морален трибунал, раздаващ все по-нелепи и неизпълним предписания как да се живее най-правилно. Деморализирането на отношенията мъж-жена и превръщането на дори безобиден флирт в сексуално посегателство или престъпление служи отново и единствено на една единствена цел. Питайте Маркузе за нея.
Но и аз мога да я назова:
Разрушаване на Капиталистическото общество и построяването на Новото прогресивно общество.
По-точно – Световният комунизъм!
А ние вече сме го играли това, нали?
Автор: д-р Любо Канов
Източник: Libertarium
