[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.0.50″][et_pb_row admin_label=”row” make_fullwidth=”on” custom_padding=”25.4375px|0px|25.4375px|0px” background_position_1=”top_left” background_position_2=”top_left” background_repeat_1=”no-repeat” background_repeat_2=”no-repeat” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.51″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Екипът на Мисълъ реши да представи своята оценка за управленската програма на правителството, публикувана през изминалата седмица. Ще споменем позитивните, негативните страни, както и какво трябва да бъде направено, според нас. Призоваваме ви да се включите в дискусията на нашата фейсбук страница.

Пълната програма може да откриете тук.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row admin_label=”Ред” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Административна тежест и електронно управление

[/et_pb_text][et_pb_toggle admin_label=”Превключване” _builder_version=”3.0.51″ title=”Текст” open=”off” border_style=”solid” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial” icon_color=”#0c71c3″ title_text_color=”#0c71c3″ use_border_color=”on” border_color=”#0c71c3″]

ПРИОРИТЕТ 62: Намаляване на адмнистративната тежест пред гражданите и бизнеса и създаване на по-добри условия за икономическа и инвестиционна дейност.

Цел 227: Подобряване на законодателната уредба за ограничаване на административната тежест пред бизнеса.

Мярка 868: Изменения в Административно-процесуалния кодекс, в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и в други закони, насочени към институционализиране на устойчив механизъм за недопускане нарастването на регулаторната и на административната тежест и към регламентиране на принципа на „мълчаливото съгласие“.

Мярка 869: Развитие на нормативната уредба, свързана с комплексното административно обслужване.

Цел 228: Подобряване на административното обслужване за бизнеса и гражданите.

Мярка 870: Законово регламентиране на предоставяне на обслужване на принципа „епизоди от живота“ и „епизоди от бизнеса“ като следващ етап от развитието на административното обслужване – от комплексно обслужване в рамките на една административна процедура към обслужване по верига от свързани процедури.

Мярка 871: Създаване на възможност за пердварително деклариране на движението на стоки с висок фискален риск.

Мярка 872: Оформяне, съвместно с гражданското общество и бизнеса, на най-подходящия модел за центрове за административни услуги, с акцент върху потребностите на бизнеса, и предприемане на първи стъпки за реализирането му чрез изграждане на пилотни центрове.

Цел 229: Намаляване на броя на регулаторните режими.
Мярка 873: Извършване на цялостен преглед на действащите режими с цел премахване на

необоснованите и на тези с отпаднала необходимост.

Мярка 874: Засилване на ролята на предварителната оценка на въздействието на законодателството като превантивен инструмент за недопускане нарастването на регулаторната тежест, а на последващата оценка – като основание за отпадане на режими.

Цел 230: Преодоляване на проблема с често изменящото се законодателство като източник на несигурност в икономическата среда.

Мярка 875: Подобряване на планирането и качеството на нормотворческата дейност на изпълнителната власт въз основа на принципите, заложени в Закона за нормативните актове.

Мярка 876: Разгръщане на оценката на въздействието на законодателството като основен инструмент за устойчиво законодателство.

ПРИОРИТЕТ 63: Подобряване на публичната среда чрез политика на прозрачност.

Цел 231: Приоритизиране на откритото управление като политически ангажимент, осигуряващ на гражданите и техните организации възможности за участие в управлението и информираност за дейността на държавните органи.

Мярка 877: Продължаване участието на Република България в Глобалната инициатива „Партньорство за открито правление“.

Мярка 878: Открито и отворено управление в областта на концесиите.

ПРИОРИТЕТ 64: Развитие на електронното управление като основа за модернизация на държавната администрация и оптимизиране на процесите по административно обслужване на гражданите и бизнеса.

Цел 232: Осигуряване на пълноценно функциониране на електронното управление. Обезпечаване прилагането на изискванията на Закона за електронно управление.

Мярка 879: Въвеждане на национална схема за електронна идентификация.

Мярка 880: Прилагане на принципа на служебното начало.

Мярка 881: Оптимизиране на системата за гражданска и адресна регистрация.

Мярка 882: Доизграждане на базовата инфраструктура и развитие на споделените ресурси на електронното управление.

Мярка 883: Свързване на ключови регистри и осигуряване на оперативна съвместимост за преминаване към автоматизиран/ полуавтоматизиран обмен на данни и електронни документи.

Мярка 884: Осигуряване на мрежова и информационна сигурност.
Цел 233: Предоставяне на ефективни електронни административни услуги за

гражданите и бизнеса и прилагане на комплексно административно обслужване. Мярка 885: Прилагане на принципа „дигитално по подразбиране“.

Мярка 886: Електронизиране на най-често използваните приоритетни административни услуги, включително реинженеринг на работните процеси по предоставянето им.

Мярка 887: Премахване на „удостоверителните услуги“ и трансформирането им във вътрешни административни електронни услуги.

Мярка 888: Предоставяне на административни услуги на принципа „Епизоди от живота“ и „Бизнес събития“.

Цел 234: Гарантиране на достъпа до информацията, с която разполагат публичните институции за повторно използване.

Мярка 889: Продължаване на отварянето на информационните източници и предоставянето на достъп до структурирана информация, за събирането и генерирането на която са използвани публични средства.

ПРИОРИТЕТ 65: Предоставяне на съвременни, ефективни, качествени и сигурни обществени електронни съобщителни и пощенски услуги.

Цел 235: Създаване на дългосрочни условия за конкурентоспособност и растеж, за преодоляването на различията между отделните региони в страната, както и за

повишаване на качеството и прозрачността в работата на институциите и подпомагане на процеса на социално включване и личната реализация на хората чрез предоставяне на съвременни, ефективни, качествени и сигурни обществени електронни съобщителни и пощенски услуги, като необходимо условие за израстването на Република България в техническо и технологично отношение.

Мярка 890: Актуализация на Политиката в областта на електронните съобщения на Република България (предвижда се през 2018 г.).

Мярка 891: Актуализация на Секторната пощенска политика на Република България (предвижда се през 2018 г.).

Мярка 892: Актуализиране на Националния NGA план с хоризонт 2025 г.
Мярка 893: Своевременно въвеждане на изискванията на европейското законодателство.

Мярка 894: Координирано и ефективно участие на максимален брой български общини в инициативата WiFi4EU.

Цел 236: Развитие на динамична и иновативна цифрова икономика. Създаване на условия за ефективно функциониращ Цифров единен пазар и осигуряване на по-добър достъп на потребителите и предприятията до цифрови стоки и услуги.

Мярка 895: Разработване и поддържане на ГИС базирана национална платформа във връзка с изграждането на електронна съобщителна инфраструктура.

Мярка 896: Разработване и приемане на национална програма в областта на цифровия растеж – Цифрова България 2025.

Мярка 897: Разработване на национална „пътна карта“ за създаване на условия за хармонизирано използване на радиочестотния ресурс – „първи цифров дивидент“ (790 – 862 MHz) и „втори цифров дивидент“ (694 – 790 MHz).

Мярка 898: Препланиране на радиочестотния спектър чрез изменение и допълнение на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър за прилагане решенията на Европейския парламент и на Съвета осигуряващи хармонизирано разпределение на честотния ресурс, стимулиране на пазара на електронни съобщения и разгръщането на електронните съобщителни услуги от пето поколение (5G).

Мярка 899: Адаптиране на националните особености при подготовката на позицията на Република България на Световната конференция по радиосъобщенията през 2019 г. в пълно съответствие с политиката и разпределенията на ЕС и актовете на Международния съюз по далекосъобщения и Националния център за действие при инциденти в информационната сигурност (СЕРТ) за осигуряване на защита на националните интереси и постигане на ефективно и ефикасно използване на радиочестотния спектър.

Мярка 900: Транспониране на Директива (ЕС) 2016/2102 относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор с оглед осигуряването на равен достъп на потребителите до обществени услуги.

Мярка 901: Реализиране на законодателна инициатива за приемането на съответните промени в Закона за пощенските услуги, които да създадат условия за улеснено навлизане на нови участници на пазара на пощенски и куриерски услуги по отношение на електронната търговия и за извършване на последователен регулаторен надзор, без налагане на допълнителни административни тежести.

Мярка 902: Разработване и приемане на национален стратегически документ за повишаване на цифровата компетентност на населението и бизнеса.

[/et_pb_toggle][et_pb_toggle admin_label=”Превключване” _builder_version=”3.0.51″ title=”Оценка” open=”on” border_style=”solid” icon_color=”#0c71c3″ title_text_color=”#0c71c3″ use_border_color=”on” border_color=”#0c71c3″]

Кое е Доброто?

Въвеждането на принципа на “мълчаливото съгласие” би могъл да ускори значително административните процеси за бизнеса. Също така ще внесе предвидимост за реално очакваните срокове в работата на администрацията.
Желанието за намаляване броя на регулаторните режими е добра цел, но липсва конкретика. Подходът, по който това би могло да стане е важен.
Изграждането на работещо и ефективно електронно правителство е ключово за постигането на редица други цели и приоритети, например свиването на администрацията, борбата с корупцията, постигането на повече прозрачност и т.н.

Кое е Лошото?

Липсват конкретни административни единици и регулации, които се цели да бъдат намалени и/или премахнати.
Желанието за повече откритост и прозрачност е похвално, но се заявява за пореден път, засега без резултат. Като конкретен пример се посочват само концесиите, което е недостатъчно.

Какво трябва да се направи?

Заложени са важни и нужни цели като принципа на мълчаливото съгласие и изграждането на работещо електронно правителство. Говори се за намаляване на административната тежест. За съжаление за тези неща се говори от поне 10г., а видими резултати няма. Липсват конкретно заложени мерки и измерими цели.
Нужна е решителност за вземане на конкретни мерки за намаляване на администрацията, повишаване на ефективността ѝ, което може да освободи средства в бюджета за други нужни десни мерки като намаляване на данъчната тежест, което би подобрило бизнес климата, би генерирало икономически растеж и би привлякло инвестиции.

[/et_pb_toggle][et_pb_divider admin_label=”Устройства за разделяне” _builder_version=”3.0.51″ divider_style=”solid” divider_position=”top” hide_on_mobile=”on” /][et_pb_team_member admin_label=”Jeikata” _builder_version=”3.0.51″ name=”Боян Златанов” position=”Технически Редактор” facebook_url=”https://www.facebook.com/G2HJei” twitter_url=”https://twitter.com/G2HJei” linkedin_url=”https://www.linkedin.com/in/boyan-zlatanov-48045862/” image_url=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/06/боян.jpg” background_layout=”light” border_style=”solid” animation=”off” saved_tabs=”all” global_module=”5269″ background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”]

Старши програмист във водеща българска софтуерна компания, завършил икономическа социология в Университет за национално и световно стопанство.

Тест

[/et_pb_team_member][et_pb_divider admin_label=”Устройства за разделяне” _builder_version=”3.0.51″ show_divider=”on” divider_style=”solid” divider_position=”top” hide_on_mobile=”on” /][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row admin_label=”Ред” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_divider admin_label=”Устройства за разделяне” _builder_version=”3.0.51″ show_divider=”on” divider_style=”solid” divider_position=”top” hide_on_mobile=”on” /][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Култура и Туризъм

[/et_pb_text][et_pb_toggle admin_label=”Превключване” _builder_version=”3.0.51″ title=”Текст – Култура” open=”off” border_style=”solid” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial” icon_color=”#0c71c3″ title_text_color=”#0c71c3″ use_border_color=”on” border_color=”#0c71c3″]

КУЛТУРА

ПРИОРИТЕТ 37: Развитие на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм.

Цел 129: Дългосрочна политика за подкрепа на културата, като национален приоритет. Мярка 495: Актуализиране на проекта на националната стратегия, обществено обсъждане и

приемане на стратегията.
Мярка 496: Планиране и осигуряване на финансиране за реализиране на стратегията.

Цел 130: Създаване на условия за прилагане на международните стандарти за опазване и представяне на културните ценности.

Мярка 497: Поетапно завишаване на средствата за редовни археологически проучвания, консервация, реставрация и социализиране на недвижими културни ценности.

Мярка 498: Осигуряване на своевременно предоставяне на статут и определяне на режими за опазване на разкрити археологически обекти.

Мярка 499: Ежегодно финансиране на проекти за музейно оборудване, превантивна консервация, реставрация и социализация на материалното културно наследство.

Мярка 500: Увеличаване на капацитета на музеите и художествените галерии, като културни средища за разпространение на знания и изграждане на идентичност.

Цел 131: Подобряване на условията и мерките, насочени към предоставяне на допълнителни публични и алтернативни средства, насочени към модернизиране на мрежата от културни институти, читалища и библиотеки в страната.

Мярка 501: Финансиране на проекти на конкурсен принцип на културните институти на национално и общинско ниво.

Мярка 502: Осигуряване на условия за допълнително финансиране на културните институти по европейски програми, фондове и от алтернативни източници.

Цел 132: Разширяване дейността на читалищата и библиотеките в страната с оглед новите условия на развитие, разработване и прилагане на нови механизми за финансиране.

Мярка 503: Подкрепа дейността на народните читалища и библиотеките и разширяване на техните функции и дейности. Разработване на Стратегия за развитие на читалищната и библиотечните мрежи.

Мярка 504: Подобряване на условията и мерките, насочени към предоставяне на допълнителни публични и алтернативни средства за читалищата и библиотеките.

Мярка 505: Създаване на алтернативни схеми за финансиране на отделни дейности на читалищата и библиотеките с цел не само реализиране на традиционните техни дейности, а и разкриване на нови такива.

Мярка 506: Промяна в действащото законодателство, с оглед подобряване дейността на читалищата и библиотеките в новите условия на развитие.

Мярка 507: Повишаване капацитета на работещите в читалищната и библиотечната мрежи. 61

Мярка 508: Подобряване на инфраструктурата на читалищата и библиотеките, в т.ч. ремонт и модернизация на вътрешни и външни площи.

Мярка 509: Разработване и прилагане на ефективни механизми за партньорство и координация с общините за реализиране на културната политика в областта на библиотеките, читалищата, работата с различни маргинализирани общности, регионалната културна политика.

Цел 133: Достигане до максимално финансиране на българското кино от държавата съгласно Закона за филмовата индустрия.

Мярка 510: Отпускане на държавна помощ за подкрепа на българската филмова индустрия изцяло съгласно изискванията на Закона за филмовата индустрия.

Мярка 511: Създаване на условия за привличане на алтернативни източници за финансиране на българското кино.

Цел 134: Реално изпълнение на предвиденото в Закона за хазарта отчисление от 10% за Националния фонд „Култура”.

Мярка 512: Разработване на проекти на ЗИД на Закона за хазарта и ЗИД на Закона за закрила и развитие на културата.

Мярка 513: Одобряване от Министерски съвет на ЗИД на Закона за хазарта и ЗИД на Закона за закрила и развитие на културата.

Мярка 514: Промяна на законовата уредба, включително формирането на приходите и финансирането на дейностите на Национален фонд „Култура“ в съответствие с общите правила на публичните финанси.

Цел 135: Модернизиране на материалната база в сферата на културата – училища, театри, опери, музеи и др.

Мярка 515: Реновиране на сградите на музеите и художествените галерии и на Българската национална филмотека, обновяване на експозициите, фондохранилищата, лабораториите, осигуряване на модерно оборудване, въвеждане на иновации и съвременен дизайн.

Мярка 516: Ремонт и реновиране на сградния фонд на сценичните институти.
Мярка 517: Модернизиране на сградите и помещенията на училищата в посока на достъпна,

здравословна и безопасна среда.
Мярка 518: Обновяване на инструментариума, свързан с учебния процес.

Мярка 519: Осъвременява на сценичната техника в контекста на съвременните технологични изисквания за функциониране на сценичните пространства.

Цел 136: Разширяване на присъствието на българската култура в Европа и по света и активна роля на българската култура във връзка с председателството на Съвета на ЕС.

Мярка 520: Участие в работата и осигуряване на успешно председателство на Съвета „Образование, младеж, култура и спорт“ и подготвителните органи към него.

Мярка 521: Подготовка, организиране и провеждане на събития, включени в календара на Българското председателство

Мярка 522: Изготвяне и осъществяване на културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Мярка 523: Участие на България в изпълнение на Решението на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз относно Европейска година на културното наследство (2018)

Мярка 524: Утвърждаване на положителния образ на България в чужбина чрез популяризиране постиженията на националните изкуства и култура и разширяване на предлаганата продуктова гама и услуги.

Мярка 525: Утвърждаване на ролята на българската култура като важен дипломатически фактор в двустранните и многостранни отношения на Република България.

Мярка 526: Реализация на българските творци и продукти на творческите и културни индустрии на международния културен пазар.

Мярка 527: Утвърждаване на България като дестинация за осъществяване на международни културни проекти, със специален акцент върху Пловдив – Европейска столица на културата 2019 г.

Цел 137: Популяризиране на българската култура, подобряване на достъпа до културното наследство и визуалните изкуства, включително чрез нови медии, иновации и мобилни приложения.

Мярка 528: Осигуряване на условия за дигитализиране на културни ценности и онлайн достъп до електронни регистри и дигитализирано културно наследство, произведения на изкуството и архиви.

Мярка 529: Назначаване на специалисти по маркетинг, образователни програми, дизайн и информационни технологии в културните институти в сферата на културното наследство.

Мярка 530: Стимулиране на креативните и творческите индустрии, фестивалите, занаятите и др.

Мярка 531: Насърчаване на мобилността на музейните колекции и усъвършенстване на системата за осигуряване на държавна гаранция за музейни изложби.

Мярка 532: Засилване ролята на държавата в осигуряване на механизми за социализация и популяризиране на обектите на световното културно наследство и за подготовка на номинации за включване на нови обекти в списъка на световното наследство.

Цел 138: Възраждане на ролята и разкриване на потенциала на културните институти в областта на културното наследство и усъвършенстване на системата за опазване, управление и представяне на културните ценности.

Мярка 533: Проект на ЗИД на Закона за закрила и развитие на културата и Закона за културното наследство.

Мярка 534: Усъвършенстване на стандартите за финансиране на музеите и художествените галерии.

Мярка 535: Създаване на условия за повишаване на квалификацията специалистите, работещи в областта на опазването и представянето на културните ценности.

Мярка 536: Въвеждане на система за мониторинг и оценка на състоянието и дейността регионалните и общинските музеи и художествени галерии.

Мярка 537: Изготвяне на планове за опазване и управление на вписаните в списъка на световното наследство недвижими културни ценности и на археологически резервати.

Мярка 538: Засилване на институционалния и управленски капацитет за осигуряване на ефективно опазване на недвижимите културни ценности – световно наследство.

Цел 139: Създаване на механизми за подкрепа, развитие и популяризиране на визуалните изкуства.

Мярка 539: Осигуряване на субсидия на национално и общинско ниво за откупуване на творби (живопис, скулптура, графика, фотография, инсталации и др.).

Мярка 540: Стимулиране на фестивалите, образователните и резидентните програми в областта на визуалните изкуства.

Мярка 541: Създаване на програма и финансиране на проекти в областта на визуалните изкуства.

Мярка 542: Приемане на статут на българското национално участие на Биеналето за изкуство и архитектура във Венеция.

Мярка 543: Регулярно национално участие в международни културни прояви и форуми.

Цел 140: По-широко застъпване на културата и изкуствата в задължителната образователна програма с акцент върху развитие на творческото мислене, изразяване и познаване на съвременна жива култура.

Мярка 544: Разработване на учебни планове в сътрудничество с Министерството на образованието и науката, и на учебни програми за специализирана подготовка по всички професии и специалности в училищата по изкуствата и училищата по културата с акцент върху развитие на творческото мислене, изразяване и познаване на съвременната жива култура.

Цел 141: Създаване на съпричастност с постиженията на съвременната култура и изкуствата.

Мярка 545: Създаване на условия за разширяване на достъпа до култура, включително и на публиката със специални нужди – ще се осъществява чрез подпомагане на конкурсно- проектен принцип чрез сесиите за финансиране.

Мярка 546: Разширяване на обхвата на финансовия ресурс за подпомагане на сценичните изкуства, включително на частни сценични организации на конкурсно-проектен принцип.

Мярка 547: Обявяване се сесии за подкрепа на проекти в областта на сценичните изкуства за развитието на публиките и създаване на нови аудитории в областта на сценичните изкуства.

Мярка 548: Осигуряване на подкрепа за многообразието на сценичните форми и за разширяване достъпа на публиката до все по-високо художествен сценичен продукт.

Мярка 549: Подкрепа на млади таланти по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби.

Цел 142: Усъвършенстване на сценичната мрежа на държавните театрални, музикални и танцови институти в страната.

Мярка 550: Задълбочаване на диалога с творческите организации и неправителствения сектор при формирането и провеждането на политики в областта на сценичните изкуства.

Мярка 551: Усъвършенстване на системата за финансиране на сценичните институти.

Мярка 552: Усъвършенстване на системата за мониторинг и годишна комплексна оценка на дейността на държавните сценични институти в областта на театралното, музикалното и танцовото изкуство.

Мярка 553: Подобряване на планирането и проследяване на творческите тенденции на държавните институти в областта на сценичните институти.

Мярка 554: Осъществяване на мониторинг и контрол на дейностите на държавните културни институти в областта на театралното, музикалното и танцовото изкуство.

Мярка 555: ЗИД на Закона за меценатството.
Мярка 556: Подобряване достъпа на гражданите в неравностойно положение и на

етническите и малцинствени общности до театралните, музикалните и танцови продукти.

Мярка 557: Повишаване на интереса към сценичните изкуства сред детската и младежка аудитория.

[/et_pb_toggle][et_pb_toggle admin_label=”Превключване” _builder_version=”3.0.51″ title=”Текст – Туризъм” open=”off” border_style=”solid” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial” icon_color=”#0c71c3″ title_text_color=”#0c71c3″ use_border_color=”on” border_color=”#0c71c3″]

ТУРИЗЪМ

Основен приоритет на Министерство на туризма е утвърждаването на България като целогодишна туристическа дестинация от по-висок клас, която предлага комплексни възможности за практикуване не само на летен и зимен туризъм, но и на широк набор от специализирани видове целогодишен туризъм: културно-исторически; балнео и СПА; селски; алтернативен; винен; гурме туризъм.

Ребрандирането на страната като туристическа дестинация с изключително културно- историческо наследство и географски кръстопът на множество цивилизации с древна, и уникална култура, в съчетание с природо-антропогенните ресурси, и богатството на минерални извори, са предпоставки за развитие, и предлагане на туристически продукт от висок клас. Така целим и постигането на още по-висок относителен дял от БВП и реализирани приходи формирани от туристическата индустрия, създаване на работни места, и повишение жизнения стандарт на местните общности, за които туризмът има потенциал да допринесе за икономическия растеж в съответния регион.

През изминалата 2016 г. България регистрира рекордни резултати по отношение броя на чуждестранни туристи – над 8,2 млн. души, както и рекордни постъпления от чуждестранен туризъм, които по данни на БНБ възлизат на над 6,4 млрд. лв., или ръст от почти 16%.

От изключително значение е да оползотворим натрупаната инерция и да поддържаме конкурентноспособно ниво, спрямо агресивната маркетингова политика на нашите преки конкуренти в сектора. Утвърждаването на рекордните резултати от 2016 г. и превръщането им в устойчива възходяща тенденция е дългосрочна стратегическа цел пред Министерство на туризма.

ПРИОРИТЕТ 59: Утвърждаване на България като целогодишна туристическа дестинация с качествен туристически продукт, развиваща всички видове туризъм и влизането ни в топ 5 на туристическите дестинации в Югоизточна Европа.

Цел 209: Стимулиране на устойчивото развитие на туризма и редуциране регионалните диспропорции в развитието на сектора чрез популяризиране на културно-историческото наследство и туристическите атракции, и развитие на специализираните видове туризъм.

Мярка 788: Продължение институционалното изграждане и укрепване на Организациите за управление на туристическите райони, на основата на приетата Концепция за туристическо райониране.

Мярка 789: Подобряване условията за публично-частно партньорство за развитие и популяризиране на туристическата дестинация България.

Мярка 790: Създаване на съвременна правна регулация за статута и управлението на националните курорти.

Мярка 791: Създаване на ефективен модел за финансиране социализацията на туристическите атракции публична държавна собственост.

Цел 210: Подобряване качеството на националния туристически продукт и на туристическото обслужване и повишаване защитата на потребителите.

Мярка 792: Въвеждане и поддръжка на единна информационна платформа за комуникация по защитени канали между вписаните в националния туристически регистър лица и регистрите на НАП, МВР, общините и НСИ, на основа на приетите промени в Закона за туризма.

Мярка 793: Въвеждане на система за упражняване на ефикасен и ефективен контрол на качеството на предоставяните туристически услуги, и върху дейността на субектите, и обектите вписани в Националния туристически регистър по Закона за туризма, чрез създаване на „Туристически инспекторат“ към Министерство на туризма, с регионални структури в областите, където попадат националните курорти.

Мярка 794: Създаване на ефективен институционален модел (гаранционен фонд или други банкови и финансови механизми), гарантиращ спазването на потребителските права в сферата на туризма и туристическото обслужване.

Мярка 795: Създаване на специализирано звено „Туристическа полиция“, което да действа на територията на националните курорти.

Мярка 796: Структуриране на квалификационен и преквалификационен център за кадрово обучение към Министерството на туризма.

Мярка 797: Улесняване на процедурите по наемане на кадри от трети страни, на основата на приетите промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Мярка 798: Групиране на морските плажове с оглед техните индивидуални характеристики и намаляване цените на плажните принадлежности, посредством задължителните критерии за комплексна оценка при отдаване на концесия на морски плаж.

Цел 211: Подобряване на бизнес средата в сектор „Туризъм“.

Мярка 799: Разработване и въвеждане на модели (финансови, фискални и други) за стимулиране на инвестициите в развитие на човешки ресурси и в модернизиране на материалната база съобразно принципите на устойчиво развитие.

Мярка 800: Редуциране на административната тежест, чрез предоставяне на всички необходими документи от страна на администрацията по служебен път и въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие.

Мярка 801: Разработване на правна рамка за функциониране на апартаментните комплекси, поставяща ги на реална конкурентна основа с останалите участници в туристическата индустрия.

Цел 212: Създаване на дългосрочна Национална стратегия за туризма и насърчаване развитието на всички видове туристически продукти, за които България има потенциал за устойчиво развитие.

Мярка 802: Съобразяване на стратегията с оценката за изпълнение на съществуващите и приключилите стратегически документи. Провеждане на обществено обсъждане на проекта на Стратегия за развитие на туризма и нейното приемане от МС.

Мярка 803: Устойчивост на политиката по ребрандиране на страната, като туристическа дестинация от по-висок клас, предлагаща висококачествени възможности за практикуване на целогодишен културно-исторически и СПА туризъм.

Мярка 804: Разработване на стратегически документи за развитие на специализирани форми на туризъм.

Мярка 805: По-ефективно използване потенциала на европейските структурни фондове за въвеждане на конкретни мерки за активна промоция на специализирани туристически продукти.

Мярка 806: Увеличаване дела на специализираните видове туризъм чрез фокусирана реклама на целевите пазари.

Мярка 807: Разработване на специализирани продуктови анализи за целите на националния маркетинг.

Цел 213: Позициониране на България, като туристически дестинация в по-висок клас на световния туристически пазар във връзка с качеството на предлагания туристически продукт и добавена стойност.

Мярка 808: Разработване, изпълнение и мониторинг по проекти към оперативните програми, изпълнявани от Министерството на туризма като конкретен бенефициент или в партньорство към други донори.

Мярка 809: Продължение и задълбочаване на стратегическото партньорство с водещите международни туроператори за гарантиране устойчивост на ръстовете на туристопотока.

Мярка 810: Комплексен набор от засилена маркетингова активност по отношение традиционните целеви, генериращи и перспективни пазари, с фокус върху дигиталния маркетинг и реклама.

Мярка 811: Привличане на стратегически инвеститори в сферата на туризма, които да допринесат за възходящото развитие имиджа на страната като туристическа дестинация.

Мярка 812: Разработка на съвместни туристически продукти и промотирането им на далечните перспективни пазари.

Мярка 813: Още по-активно и задълбочено международно сътрудничество по линия на Световната организация по туризъм към ООН, и институциите на ЕС.

Цел 214: Увеличаване дела на вътрешния пазар чрез предлагане на специализирани форми на туризъм и комбиниран туризъм, популяризиране на слабо познати обекти и маршрути.

Мярка 814: Промоция на туристическите региони в страната чрез съвместно разработване на комуникационна политика за представяне на международния и вътрешния пазар.

Мярка 815: Ускорена социализация на културно-исторически обекти и туристически атракции публична държавна собственост.

Мярка 816: Постигане необходимата степен на реална представителност на туристическите организации за оптимизиране работата с браншовите и неправителствените организации от сектора.

Министерствата на културата и туризма съвместно се борят за едно от първите места по административна безсмисленост и съответно намират място в личния ми списък за закриване на излишна администрация. Все пак, доколкото изобщо има някакво поле за държавна политика в тези два сектора, то те следва да бъдат разглеждани в цялост.

Действително, в двете програми се намира по нещо добро и то именно е свързано с потенциалното взаимодействие между двете министерства, поне по отношение на две свързани стратегии – за развитие на археологията, опазването на археологическите и културно-историческите обекти и тяхното правилно експониране, от страна на МК и от страна на МТ – за развитие на страната като дестинация за културно-исторически туризъм със стратегия за развитие на туристическата инфраструктура в обектите от международно и национално значение. До тук се изчерпва, по мое мнение, единствената дейност, която двете министерства могат да свършат с известна степен на спокойствие, че вършат нещо сравнително полезно и сравнително безспорно по отношение на изразходването на публични средства.

Министерство на културата предлага и нови стратегии за развитие и финансиране на читалищното, библиотечното и музейното дело, което донякъде може да се свърже с горното и би могло да има дългосрочен позитивен ефект, стига средствата да бъдат ефективно употребени.

Интересен детайл в програма “Култура” е заявлението, че сега, за пръв път, едва ли не, 10-те процента от средствата, които държавата събира от хазарт, ще започнат да се вливат в средствата за култура. Тази точка буди повече въпроси, отколкото позитивни усещания.

Уви, българското кино ще продължи да се финансира по мъгляви критерии през Националния филмов център, а халтураджиите ще продължават да контролират държавното финансиране за кино, което даже се предвижда да нарасне. Това е един социалистически атавизъм, който разхищава парите на данъкоплатците за филмова продукция, която твърде рядко успява да изкара на пазара толкова, колкото е изхарчила за изработката си. Това често е не само една голяма вреда за бюджета, но и за културата, която уж трябва да се подпомага.

В програмата за култура има още няколко интересни момента, единственият който заслужава отбелязване е план за включване на България в биеналето във Венеция. Ако принципите, около които ще се изгради този план, са същите, с които се изграждаше “Квадрат 500”, може би е по добре да се откажем… Все пак, има надежда.

Това, което трябва да се направи, вместо да се работи по предложената програма, е да се изпълни следната програма в две точки:

Закриване на министерството на културата и преобразуване на съответните му звена в национална агенция за опазване на културно-историческото наследство.
Приватизация на всички останали активи и дялови участия на държавата в сферата на културата.

Трудно ми е да продължа с нещо добро по отношение на безкрайните стратегии на Министерството на туризма. Това е една пословична със своята неефективност и безсмислени дейности администрация – през участия в международни туристически изложения с близо до нулевата възвръщаемост, до поредица конкурси за национални лога за представяне на общ туристически бранд за България с меко казано спорни резултати, министерство на туризма – сектор, който е почти изцяло частен, при това в огромен процент изграден от дребни и средни бизнеси – представлява нещо като леко бавния братовчед на другите министерства, на който от бюрократично състрадание трябва да му се намира работа.

Все пак, не мога да не отбележа някои позитивни неща в програмата – план за достигане на топ 5 по посещения в Югоизточна Европа, което само по себе си не е висока цел, а и в крайна сметка – частният бизнес ще трябва някак да го свърши, приемането на принципа на мълчаливото съгласие – принцип, който следва да се прилага винаги и от всяка администрация, а в случая ще доведе и до дълги обедни почивки в министерството – също винаги добре дошло, както и отбелязаната горе стратегия за развитие на културно-историческия туризъм.

Почуда будят у мен следните три “стратегии” и “планове” – за “ефективен модел за финансиране на социализирането на туристическите атракции публична държавна собственост”, за създаване на дългосрочна национална стратегия за туристически продукти на България “с потенциал за устойчиво развитие” и “взаимодействие със Световната организация по Туризъм към ООН”, разбира се – добре подплатени с планове за оперативни програми. Единственото, което мога да кажа по отношение на горните три – наистина ли искате за това да отиват парите ни? Вашите пари, които с труд изработвате… И от които едвам спестявате за една почивка годишно, все по често – в Гърция… Защо ли?

Този социализъм трябва някой ден, най-накрая, да бъде спрян.

Това, което трябва да се направи, вместо да се работи по предложената програма, е да се изпълни следната програма от една точка:

Закриване на министерството на туризма и цялостна приватизация на всички останали активи и дялови участия на държавата в сферата на туризма.

[/et_pb_toggle][et_pb_divider admin_label=”Устройства за разделяне” _builder_version=”3.0.51″ divider_style=”solid” divider_position=”top” hide_on_mobile=”on” /][et_pb_team_member admin_label=”vulkov” _builder_version=”3.0.51″ name=”Емил Вълков” position=”Редактор %22Наука%22″ facebook_url=”https://www.facebook.com/E.Vulkov/” twitter_url=”https://twitter.com/aemiliusv” background_layout=”light” border_style=”solid” animation=”off” image_url=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/06/var2.jpg” saved_tabs=”all” global_module=”5526″]

Eвент мениджър в сферата на музикалната индустрия, в миналото – част от екипа създал най-големия фестивал, случил се в България. Ентусиазиран последовател на научния прогрес и защитник на плодовете на Европейската цивилизация. Политически анализатор, дългогодишен активист в дясното политическо пространство. Член на изпълнителния борд на БЛО.

Тест

Социална и демографска политика

ПРИОРИТЕТ 6: Ограничаване на негативните демографски тенденции, в т.ч повишаване на раждаемостта, намаляване на младежката емиграция, балансирана имиграционна политика, съобразена с потребностите на българския бизнес.

Нарастващите негативни тенденции са свързани най-вече със следните три обстоятелства – ниска раждаемост, висока смъртност и емигриране на младите хора. Правителствената политика е насочена към овладяване на негативните демографски процеси, спиране и преобръщане на тенденцията за намаляване на българското население. Демографското състояние на страната все повече се откроява като незаобиколим фактор за икономическото, социалното и духовното развитие на нацията.

Цел 19: Забавяне на негативните демографски процеси и намаляването на броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал. Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението.

Мярка 81: Оценка на изпълнението на мерките в актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) в контекста на противодействие на демографската катастрофа.

Мярка 82: Оценка на въздействието на законодателството за балансирано демографско развитие.

Мярка 83: Адаптиране на социалните системи и секторните политики към демографската промяна.

Цел 20: Създаване на условия за раждане, отглеждане, възпитание и социална реализация на деца в предвидима и сигурна семейна и обществена среда.

Мярка 84: Поддържане и разширяване обхвата на мерките, свързани с гъвкаво съчетаване на семеен и професионален живот на родителите.

Мярка 85: Създаване на среда и условия за подходяща организация на свободното време на младите хора и семействата с деца – занимания със спорт, култура, доброволчество и други подходящи дейности.

Мярка 86: Осъществяване на комплексни мерки срещу хроничните незаразни болести чрез Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести 2014-2020 г.

Цел 21: Оптимизиране дейността на Центъра за асистирана репродукция.
Мярка 87: Осигуряване на устойчивост на финансирането на Центъра за асистирана

репродукция.

Мярка 88: Оптимизиране на нормативната уредба, регламентираща дейността на Центъра за асистирана репродукция.

Мярка 89: Разработване на програми за здравно образование и информационни кампании по въпросите на репродуктивното здраве, семейното планиране, грижите за децата и изграждане на умения за здравословно поведение.

Цел 22: Подобряване на майчиното и детско здравеопазване.
Мярка 90: Актуализиране на Националната програма за подобряване на детското и майчино

здравеопазване.

Мярка 91: Развитие на интегрирани здравно-социални услуги за деца и финализиране на процеса на деинституционализация на деца до 3 години чрез закриване на всички домове за медико-социални грижи за деца.

Цел 23: Насърчаване на активния живот на възрастните хора.
Мярка 92: Разработване на Национална стратегия за насърчаване на активния живот на

възрастните хора.

Мярка 93: Постепенно въвеждане на Индекс на активния живот на възрастните хора на национално и на регионално ниво.

Мярка 94: Разработване на двугодишен доклад за степента на отразяване на Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора (2012-2030 г.) в секторните политики.

Цел 24: Създаване на условия за равнопоставеност на жените и мъжете във всички сфери на обществения, икономическия и политическия живот; равно третиране и недопускане на дискриминация.

Мярка 95: Изграждане на устойчива институционална среда и работещи механизми за провеждане на ефективна държавна политика по равнопоставеност на жените и мъжете.

Мярка 96: Създаване на гаранции за равно третиране, равен достъп до ресурсите на обществото и равнопоставено участие при взимането на решения на жените и мъжете с оглед успешната им личностна и социална реализация.

Мярка 97: Ефективно участие в изпълнението на национални, европейски и международни ангажименти на Република България по въпросите на равнопоставеността на жените и мъжете и недискриминацията.

Цел 25: Подобряване ефективността на процесите по предоставяне на българско гражданство и осигуряване на подбор и приемане на имигранти, които са способни да се интегрират и реализират в приоритетни за развитието и благосъстоянието на страната области, в т.ч. и използване на демографския потенциал на традиционните български общности в чужбина.

Мярка 98: Нормативни промени, свързани със значително опростяване на процедурите по даване на българско гражданство.

Мярка 99: Осъществяване на качествен контрол върху отговорните за предоставяне на българско гражданство институции, с оглед спазването на законовите процедури и срокове.

Мярка 100: Подобряване на образователните дейности спрямо лицата от българска народност, които идват да учат в България.

Мярка 101: Разработване на модерна и балансирана имиграционна политика използваща система от квалификационни, демографски и други критерии, която да конкретизира реда и начина за определяне на интересите на страната от нпривличането на дадено лице за житейска и професионална реализация и интеграция в България.

ПРИОРИТЕТ 7: Увеличаване на доходите чрез заетост и по-висока производителност на труда.

Цел 26: Повишаване предлагането на подготвена съгласно потребностите на работодателите работна сила.

Мярка 102: Обучение с бюджетни средства на най-малко 50 000 безработни (общ брой за 4- те години) по списък с търсени от работодателите професии, изготвен на база информация от регионалните комисии по заетостта и разработените средносрочни прогнози за търсенето и предлагането на труд.

Мярка 103: Обучение със средствата от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР) на най-малко 100 000 търсещи работа и неактивни лица от уязвими групи на пазара на труда.

Мярка 104: Включване в дуална система на обучение на най-малко 400 младежи (общ брой за 4-те години).

Мярка 105: Обучение с бюджетни средства по ключови компетентности на най-малко 4000 заети лица в малки и микро предприятия (общ брой за 4-те години).

Мярка 106: Обучение със средствата от ОПРЧР на най-малко 150 000 заети лица.
Цел 27: Повишаване на предлагането на работна сила и намаляване на „резерва“ от

работна сила (неактивни, в т.ч. обезкуражени, и продължително безработни лица).

Мярка 107: Изменения и допълнения в Закона за насърчаване на заетостта за осигуряване на действени мерки за активиране на безработните и неактивните лица и повишаване на ефективността на субсидираната заетост въз основа на резултатите от проведената през 2017 г. нетна оценка на ефекта от активната политика на пазара на труда.

Мярка 108: Сключване на Споразумение за интеграция в заетост с всяко продължително безработно лице след профилиране на продължително безработните; Осигуряване на заетост на първичния пазар на продължително безработни лица на работни места, съобразени с потребностите и възможностите на безработното лице и с подкрепата на наставник, осигуряване на обучения за заемане на наличните свободните работни места в региона.

Мярка 109: Изграждане на единно звено за контакт в електронен формат: Изготвяне на електронни досиета на продължително безработните лица и електронни Споразумения за работа с разписани задължения на продължително безработните лица и институциите изпълняващи Препоръката на Съвета относно интеграцията на дълготрайно безработните лица на пазара на труда, приета на 15.02.2016 г.

Мярка 110: Въвеждане на електронна регистрация, на търсещите работа лица, в бюрата по труда.

Мярка 111: Достигане до икономически неактивните лица и осигуряване на комплексна подкрепа за отстраняване на пречките пред тяхното включване на пазара на труда, мотивиране за активно поведение, обучение и заетост (намаляване на броя на продължително безработните лица с най-малко 30%).

Мярка 112: Осигуряване на подкрепена заетост най-малко на 3000 безработни лица с трайни увреждания.

Мярка 113: Осигуряване на предпоставки чрез средствата по ОПРЧР най-малко 4000 лица с увреждания над 18 г., да започнат да търсят работа или да имат работа, включително като самостоятелно заети лица.

Мярка 114: Разработване на пакет от посреднически услуги за хора с увреждания, съобразени с техните възможности и определяне на „запазена квота“ свободни работни места, подходящи за тях.

Мярка 115: Повишаване на ефективността на програмите и мерките за активна политика въз основа на резултатите от оценките през 2017 г. и 2019 г. на нетния ефект от участието на безработните в тях.

Мярка 116: Включване в заетост по програми и мерки, финансирани от държавния бюджет на над 65 000 лица и чрез мерки по ОПРЧР на над 63 000 лица.

Цел 28: Намаляване на диспропорциите на пазара на труда по региони.

Мярка 117: Стартиране на нова Национална програма за обучение и заетост на безработни лица „Работа“ в общини с висока безработица и с ограничено предлагане на свободни работни места. Основната цел на програмата е повишаване на заетостта и на трудовите умения на безработни лица в неравностойно положение на пазара на труда в т.ч.: продължително безработни, безработни лица на социално подпомагане, безработни с основно и по-ниско образование и без професионална квалификация, икономически неактивни лица вкл. обезкуражени лица, след регистрация в бюрата по труда. Програмата ще се изпълнява в общини с равнище на безработица два пъти по-високо от средното за страната,като в резултат от нейното изпълнение ще се осигури заетост на 7000 лица и обучение на 2100 лица.

Мярка 118: Подобряване на организацията на полагане на труд от лица на социално подпомагане чрез назачаване на организатори на тяхната работа към общините по национална програма „Активиране на неактивни лица“.

Цел 29: Осигуряване на работна сила за сектори и икономически дейности със значителен недостиг на кадри чрез използване на възможностите за свободно движение на работници.

Мярка 119: Промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и правилника за неговото прилагане за облекчаване на процедурите за работодателите и за въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“.

Мярка 120: Сключване на двустранни спогодби за регулиране на трудовата миграция и заетостта с трети страни с цел удовлетворяване на потребностите на пазара на труда от допълнителна работна сила в условията на повишаване на икономическия растеж и намаляването на безработните. Граждани на трети държави, с коитосе сключат спогодби, ще бъдат наемани по определени икономически дейности и условия, договорени в спогодбата, и при издадено валидно резршение за работа.

Цел 30: Пълно прилагане на Европейската гаранция за младежта като всеки младеж в рамките на 4 месеца от неговата регистрация като безработен получи предложение за обучение, работа, образование.

Мярка 121: Сключване на двустранни спогодби за регулиране на трудовата миграция и заетостта с отделни трети държави с цел удовлетворяване на потребностите на пазара на труда от допълнителна работна сила в условията на повишаване на икономическия растеж и намаляването на безработицата. Наемане на граждани от трети държави по определени икономически дейности и условия, договорени в спогодбите и съответните процедури за тяхното изпълнение

Мярка 122: Създаване и поддържане на информационен портал за Гаранцията за младежта с актуални възможности за образование, обучение, чиракуване, стажуване и заетост за младежи в страната, включително с информация за възможности за работа на български

младежи, които се обучават в други страни; осигуряване на контакти с работодатели, информация за легализиране на дипломите и др.

Цел 31: Обвързване на социалните помощи със заетост.

Мярка 123: Развиване на модел на комплексно обслужване на безработни лица в трудоспособна възраст, нуждаещи се от социална помощ и включване на пазара на труда, който се базира на координация и взаимодействие между Агенцията за социално подпомагане и Агенцията по заетостта.

Мярка 124: Завишаване на санкциите на подпомаганите лица, които отказват включване и/или участие в различни форми на заетост, квалификация и обучение, включително програми за заетост, квалификация и обучение.

Мярка 125: Създаване на стимулиращ механизъм за по-бързо включване в пазара на труда на безработните лица, които получават месечни социални помощи, чрез ограничаване на срока за подпомагане.

ПРИОРИТЕТ 8: Гарантиране на правата на всички деца.

Цел 32: Подобряване на нормативната уредба в областта на гарантирането на правата на децата.

Мярка 126: Разработване на Закон за детето и семейството.

Мярка 127: Подобряване на процедурите по национално осиновяване и разширяване на подкрепата за кандидат-осиновителите и осиновителите чрез промени в Семейния кодекс и подзаконовата уредба в областта на националното осиновяване.

ПРИОРИТЕТ 9: Стабилна пенсионна система.

Цел 33: Подобряване на социалната сигурност и защита правата на работещите и на пенсионерите.

Мярка 128: Развитие на законодателството в областта на трудовото право и безопасните и здравословни условия на труд. В съответствие с правото на Европейската общност, стандартите на Международната организация на труда и националните социално- икономически особености ще се усъвършенства нормативната уредба свързана с:

 Организация на работното време, почивките и отпуските.
 Атипични форми на заетост и организация на работата.
 Защита на работещите при работа с канцерогенни и мутагени.
 Социалния диалог.
 Регламентиране на фазата на изплащане от универсалните и професионалнитепенсионни фондове.
Мярка 129: Повишаване на доходите на пенсионерите чрез:
 Повишаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, което ще доведе до повишаване и на минималните размери на останалите пенсии за трудова дейност.
 Ежегодно индексиране на минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица.
 Повишаване на размерите на пенсиите за трудова дейност чрез ежегодно увеличаване на тежестта на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула.

Мярка 130: Усъвършенстване на системите на медицинската експертиза и експертизата на работоспособността чрез:

 Промяна в законодателството, която да осигури прилагането на нов подход при ЕР, оценяващ способността на лицето с трайно намалена работоспособност да полага труд и възможностите му за включване в пазара на труда като се отчитат неговите образование, квалификация, знания и опит.
 Разработване на методики за медицинска експертиза и експертизата на работоспособността, чрез които да се въведат критериите и принципите на Международната класификация на човешката функционалност, уврежданията и здравето (ICF).
 Институционализиране и осигуряване на капацитет на новата система (на национално и териториално ниво) за експертизата на работоспособността.ПРИОРИТЕТ 10: Осигуряване на равен достъп до качествени социални услуги и деинституциализация.Цел 34: Усъвършенстване на нормативната уредба в областта на социалните услуги, с цел подобряване на планирането, управлението, финансирането, качеството и ефективността на социалните услуги.Мярка 131: Разработване на Закон за социалните услуги.
Мярка 132: Разработване на подзаконовите нормативни актове, необходими за прилаганетона Закона за социалните услуги.
Цел 35: Продължаване на процеса на деинституционализация на грижата за деца.Мярка 133: Изпълнение на Актуализирания план за действие за изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализацията на децата в Република България“.Мярка 134: Разработване и изпълнение на План за действие за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа.ПРИОРИТЕТ 11: Гарантиране на правата на хората с уврежданияЦел 36: Създаване на условия и гаранции за равнопоставеност и пълноценно участие на хората с увреждания във всички области на обществения живот и осигуряване на социално-икономическата им защита.Мярка 135: Изпълнение на плана за действие за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (2015-2020 г.) за очертаване на конкретните действия, които Република България следва да продължи във връзка с прилагането на Конвенцията.Цел 37: Усъвършенстване на законодателството в областта на политиката за интеграция на хората с увреждания с цел постигане на по-добра целенасоченост, ефективно управление и контрол на финансовите средства и облекчаване на административната процедура.Мярка 136: Промяна на механизма на изплащането на целевите помощи за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия.

Мярка 137: Изготвяне на нов вид социална оценка на хората с увреждания с отчитане на индивидуалните потребности.

Мярка 138: Усъвършенстване на механизма за предоставяне на безплатни винетни стикери за хората с увреждания.

Цел 38: Синхронизиране на социалното законодателство и практика в областта на интеграцията на хората с увреждания в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания.

Мярка 139: Ревизиране на законодателството за интеграция на хората с увреждания в контекста на Конвенцията за правата на хората с увреждания.

Мярка 140: Модернизиране на систематата на интеграционни добавки за хора с увреждания ПРИОРИТЕТ 12: Постигане на по-висок жизнен стандарт, чрез партньорство с

бизнеса, гражданите и социалните партньори.

Цел 39: Устойчиво нарастване на доходите и повишаване на жизнения стандарт. Мярка 141: Разработване и приемане на критерии и показатели/индикатори/ механизъм/ за

определяне на минималната работна заплата.

Мярка 142: Периодични анализи, статистически наблюдения и измервания на тенденциите в областта на доходите и покупателната способност.

Мярка 143: Договаряне на МРЗ по общоприет от социалните партньори механизъм.
Мярка 144: Достигане на равнище на минималната работна заплата от 650 лв. в края на

мандата.

Мярка 145: Създаване на условия за ръст на икономическата активност, който ще позволи достигане на равнище на средната работната заплата до 1500 лв. в края на мандата.

Цел 40: Изграждане на политика в областта на жизненото равнище и доходите, основана на партньорство между гражданите, бизнеса, нестопанските организации, социалните партньори и държавата.

Мярка 146: Разширяване обхвата на обществения дискурс по темите, свързания с жизнения стандарт, корпоративната социална отговорност, бедността сред работещите (пазар на труда, междупоколенчески връзки, семейство, трудности при отглеждане и образоване на деца).

Мярка 147: Подобряване нивото на информираност чрез провеждане на Информационни срещи и дискусии на регионално ниво.

Мярка 148: Активизиране на бизнеса, нестопанските организации, социалните партньори и държавата за подпомагане на управленските решение за подобряване на политиките по доходите и жизненото равнище.

Мярка 149: Ограничаване на регионалните различия и намаляване на бедността.
Цел 41: Подобряване на качеството на живот на групи от населението чрез развитие

на социалната икономика и чрез прозрачни, социалноотговорни бизнес практики.

Мярка 150: Развитие на регионалните аспекти на социална икономика и социалното предприемачество.

Мярка 151: Очертаване на насоките, в които държавата ще подпомогне бизнеса да прояви социалната си отговорност, чрез разработване на стратегически документ.

Мярка 152: Правна регламентация, която да дефинира и правно регламентира същността, мястото и ролята на субектите на социалната икономика в икономическия и социален живот на обществото.

Мярка 153: Създаване на подкрепящи структури в областта на корпоративната социална отговорност.

Мярка 154: Формиране на среда, която води до принос от близо 2% в БВП на предприятията от социалната икономика.

Мярка 155: Създаване на иновативни социалноотговорни бизнес модели и практики. ПРИОРИТЕТ 13: Ефективно използване на средствата от Европейския социален фонд

за постигане на целите на секторните политики.

Цел 42: Пълно усвояване на средствата по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР).

Мярка 156: Продължаване процеса на опростяване на документацията по кандидатстване и отчитане на проекти.

Мярка 157: Пилотно тестване на финансовите инструменти за уязвими групи на пазара на труда чрез предоставяне на микрокредитиране.

Цел 43: Стриктно спазване на международноправните ангажименти в социално- трудовата сфера, поети по линия на ООН, МОТ, СЕ, ЕС и др., както и с нови такива.

Мярка 158: Ратифициране на Конвенция 131 относно минималната работна заплата.

Мярка 159: Анализ на възможностите и присъединяване, при положителни заключения, към раздел IX „Обезщетения за инвалидност“, с което България ще е ратифицирала изцяло К 102 на МОТ относно социалната сигурност (минимални стандарти), която е в основата на Европейския кодекс за социална сигурност.

Макар и изпълнена с наглед добри намерения, социалната и демографска програма на правителството за следващите приблизително четири години страда от същите пороци, каквито има всяка предишна подобна такава. А именно – правилните проблеми са поставени, но, с известни изключения, мерки за решаването им или отсъстват, или са доказано неефективни.

Нека започнем с негативните примери:

Може би най-неприятното нещо, на което попадаме е вече широко рекламираното достигане на минимална работна заплата от 650 лв. до края на мандата. Всеки кадърен икономист може да обясни свързаността между увеличаването на минималната работна заплата и безработицата. Ако правителството изпълни обещанието си, шансът най-бедните региони в момента да станат още по-бедни нараства неимоверно. Просто работодателите няма да могат да се справят с насилствено наложената от държавата ставка.

Тук някъде откриваме и обещанието за 1500 лв. средна работна заплата до края на мандата, при необходимата икономическа ефективност. Правителството няма как да обещае какво ще е равнището на средната работна заплата в частния сектор, с което би трябвало да приключим този въпрос.

Продължаваме:

Цел 26: Повишаване предлагането на подготвена съгласно потребностите на работодателите работна сила.

И макар това да звучи прекрасно в подточките му откриваме, че правителството смята, с бюджетни средства или европейски такива, да обучи над 300 000 работещи или безработни българи. С тези неясни като размер средства, но със сигурност значителни, те трябва да бъдат насочени към най-търсените професии според, забележете, регионалните комисии по заетостта. За сметка на това ще бъде финансирано дуалното обучение на едва 400 ученици за 4 години, макар в това изразходване на бюджетни средства да може да бъде открит повече смисъл.

Тук откриваме същият проблем. Програмите за временна заетост за доказано неефективни. Те костват изключително много средства (само преди дни правителството отпусна 2 млн. лв. за програми за временна заетост на 850 души за три месеца), а след приключването им участвалите в тях масово отново стават безработни.

Добре звучи и Цел 31: Обвързване на социалните помощи със заетост. За жалост и тук не откриваме достатъчно твърдост от страна на правителството, като единствено се споменава завишаване на санкциите за тези, които отказват участие в различни форми на заетост или обучение.

Нека да споменем и нещо безспорно добро в програмата:

Мярка 130: Промяна в законодателството, която да осигури прилагането на нов подход при ЕР, оценяващ способността на лицето с трайно намалена работоспособност да полага труд и възможностите му за включване в пазара на труда като се отчитат неговите образование, квалификация, знания и опит.

Решаването на наболелия проблем с инвалидните пенсии е наложителен, а може би единственият вариант е това да се случи с промяна при оценката на заболяванията – ТЕЛК трябва да отчита уврежданията според вида на труда.

[/et_pb_toggle][et_pb_divider admin_label=”Устройства за разделяне” _builder_version=”3.0.51″ divider_style=”solid” divider_position=”top” hide_on_mobile=”on” /][et_pb_team_member admin_label=”misho” _builder_version=”3.0.51″ name=”Михаил Кръстев” position=”Редактор” facebook_url=”https://www.facebook.com/mihail.krustev.9″ image_url=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/06/mihail.png” background_layout=”light” border_style=”solid” animation=”off” saved_tabs=”all” global_module=”5268″]

Михаил Кръстев е журналист с над десет години стаж в български медии. Интересува се от българска и международна политика, както и от разследваща журналистика. Работи като редактор в информационния сайт Frognews.bg

Тест

Отбрана

ПРИОРИТЕТ 26: Въоръжените сили – надежден гарант на сигурността на страната.

Цел 81: Гарантиране на националния суверенитет и независимост, както и защита на териториалната цялост на страната чрез ефективен принос към колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС и принос към националната сигурност в мирно време.

Мярка 289: България е активен и надежден член на НАТО и ЕС. Активно и последователно изпълнява съюзните си ангажименти, участва в системата за колективна отбрана на НАТО и в изграждането и реализацията на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.

Мярка 290: Изпълнение на решенията от срещите на върха на НАТО в Уелс (2014), Варшава (2016) и Брюксел (2017) и мероприятията от Плана на НАТО за готовност:

 Изготвяне на Национален план за увеличаване на бюджета за отбрана на 2% от БВП до 2024 г. (срок за изготвяне – 31.12.2017 г).
 Окомплектоване, подготовка, сертифициране и поддържане в готовност, съгласно плановете, на декларираните формирования по пакета Цели за способности на НАТО, за участие в операции зад граница, в Силите за отговор на НАТО.
 Координиране и изпълнение на дейности, свързани с реализирането на процеса за присъединяване на военни формирования от Сухопътни войски към щаба на Многонационална дивизия „Югоизток“ в Румъния.
 Законодателно регламентиране на въпросите и отговорностите на Република България за оказване на подкрепа като страна-домакин на съюзни сили при провеждане на операция по чл. 5 от Северноатлантическия договор.Мярка 291: Изпълнение на заложените цели в „Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020“ (Програма 2020) и мероприятията в „План за развитие на Въоръжените сили до 2020“ (План 2020):

 Реорганизация и оптимизиране структурите на въоръжените сили съгласно План 2020, с основен фокус върху тактическите звена в Съвместното командване на силите, Сухопътните войски и Военновъздушните сили.
 Извършване на преглед на изпълнението на План 2020 и нанасяне на необходимите корекции.Мярка 292: Преглед на организацията и дислокацията на въоръжените сили с оглед на наличните човешки ресурси в регионите на дислокация и ефективното изпълнение на трите мисии: „Отбрана“, „Подкрепа на международния мир и сигурност“, „Принос към националната сигурност в мирно време“, включително и с оглед охраната на държавната граница.Мярка 293: Повишаване на бойната подготовка на формированията чрез интензифициране на участието както в национални, така и съвместни съюзни учения и тренировки:

 Изготвяне на единен план с учения на българска територия и участие в учения извън страната, включително с използване на съвместните съоръжения, с цел интегрирането им в плановете за учения на НАТО и ЕС.

Мярка 294: Попълване на резерва на въоръжените сили и подобряване на мобилизационните способности на страната.

Мярка 295: Активно и последователно участие в Общата външна политика и политика за сигурност и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС:

 Подготовка и изграждане на капацитет в Министерството на отбраната за участие в ротационното председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г.
 Ефективно участие на Република България в Бойните групи на ЕС.

Мярка 296: Използване на инструментите на двустранното и регионалното сътрудничество за реализиране на целите на Програма 2020.

Мярка 297: Участие в разработването на нова/актуализирана Стратегия за национална сигурност:

 Разработване на военните аспекти на Стратегията.
 Следване на интегриран подход към сектора за сигурност и неговото ресурсно

осигуряване.

Мярка 298: Преглед на основните и поддържащите доктрини на въоръжените сили в съответствие с положенията на новата Стратегия за национална сигурност.

Мярка 299: Разработване в края на мандата на правителството на нова Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България до 2025 г. и на нов План за развитие на въоръжените сили на Република България до 2025 г.

Мярка 300: Повишена прозрачност, отчетност и решителна борба с корупцията.

Цел 82: Активно сътрудничество с военно-патриотичните съюзи и други организации за патриотичното възпитание на младежта и съхраняването на традициите на Българската армия.

Мярка 301: Подобряване на взаимодействието с неправителствени организации, осъществяване на информационен обмен, дискусии и семинари за запознаване с политиката на Министерството на отбраната, както и обратна връзка относно оценката на гражданското общество за предприетите мерки.

Мярка 302: Осъществяване на диалог и подпомагане дейността на военно-патриотичните съюзи и други неправителствени организации за патриотичното възпитание на младежта и съхраняването на традициите на Българската армия.

Мярка 303: Реализация на съвместни дейности с военнопатриотичните съюзи и Министерството на отбраната, свързани с отдаване на военни почести и отбелязването на годишнини и бележити дати.

Мярка 304: Осигуряване в учебните програми в училищата на необходимото съдържание, насочено към съхранението на военно-историческата памет и засилването на патриотичното възпитание на младежта.

Мярка 305: Реализиране на съвместни програми, дейности и инициативи с Министерството на образованието и науката, общините, училищата и университетите за патриотично възпитание на младежите и издигане авторитета на българските въоръжени сили.

Мярка 306: Полагане на грижи за опазването и поддържането на военните паметници в Република България и в чужбина.

Цел 83: Изграждане на силна армия чрез ускорено развитие на въоръжените сили. Разширяване на участието на българската отбранителна промишленост и научноизследователски институции при изпълнението на инвестиционни проекти за модернизацията и превъоръжаването, включително и с участие и използване на средства от Европейския план за действие в областта на отбраната.

Мярка 307: Поддържане на съществуващите и постепенно развитие на нови отбранителни способности, адекватни на тенденциите в развитието на средата на сигурност.

Мярка 308: Реализация на основните инвестиционни проекти за модернизация на въоръжените сили съгласно Програма 2020.

Мярка 309: Разширяване на участието и пълното използване на потенциала на българската отбранителна индустрия и научно-изследователски институции при реализацията на модернизационните проекти.

Мярка 310: Участие в двустранни и многонационални съвместни инициативи със страни от НАТО и ЕС за изграждане, поддържане и развитие на необходими отбранителни способности на въоръжените сили:

 Поддръжка и развитие на инфраструктурата на отбраната, с използването на български фирми от отбранителната промишленост, съобразно финансовите възможности на Министерството на отбраната и чрез използване на Програмата за инвестиции в сигурността на НАТО.
 Използване на възможности за финансиране по линия на ЕС – инструменти на Европейската комисия, общ бюджет, План за действие за европейска отбрана, в т.ч. Европейския фонд за отбрана и механизма за насърчаване на инвестициите във веригата от доставчици, с акцент върху осигуряването на достъп до финансиране на малките и средните предприятия, свързани с изграждането на отбранителните способности.Мярка 311: Продължаване работата в Министерството на отбраната по изграждане на капацитет за управление и реализация на инвестиционни проекти чрез Проектно управление.Мярка 312: Развитие на способностите за противодействие на тероризъм, кибератаки и хибридно въздействие:

 Развитие на политиките и ръководните документи за киберотбрана на въоръжените сили в съответствие с решението за пети домейн на операциите.
 Участие в учения на НАТО и ЕС, свързани с киберсигурността и киберотбраната.
 Изграждане на военен оперативен център за киберотбрана, за осигуряване нанепрекъснато наблюдение на КИС и своевременно реагиране на кибератаки.Мярка 313: Освобождаване от излишните за Министерство на отбраната недвижими имоти и движими вещи и реинвестиране на освободените средства в поддържането на отбранителните способности и придобиването на нови, както и в бойна подготовка.Цел 84: Разширяване на участието на въоръжените сили за по-ефективна защита на населението при бедствия и аварии, както и при опазването на границата и противодействието на тероризма в съответствие с промените в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и новия Закон за противодействие на тероризма.Мярка 314: Подобряване на устойчивостта и гражданската готовност на Република България в условията на кризи.Мярка 315: Усъвършенстване на нормативната база, регламентираща системата за управление при кризи.Мярка 316: Използване на въоръжените сили за подпомагане на действията на другите национални институции в рамките на съществуващите способности:

 Продължаване на участието на въоръжените сили в операциите по охрана на държавната граница;
 Поддържане на постоянна готовност за изпълнение на анти и контратерористични мерки и повишаване на мерките за осигуряване на вътрешния ред в страната, в т.ч. извършване на съвместни въоръжени патрули с органите на МВР, допълнителна охрана на обекти от критична важност за националната сигурност, подпомагане на МВР при провеждането на заградителни и издирвателни операции, операции по прочистване, операции за изземване на незаконно оръжие, боеприпаси и други общоопасни средства, операции по обезвреждане на импровизирани и конвенционални взривни устройства и др.
 Въвеждане на процедури за възстановяване на способностите на формированията на въоръжените сили след използването им за оказване на помощ на населението и подкрепа на националните институции при природни бедствия, аварии и екологични катастрофи.

Мярка 317: Провеждане на съвместни тренировки и учения с други национални институции за подобряване на координацията и усилията на структурите от системата за национална сигурност.

Мярка 318: Повишаване на оперативната съвместимост на националните способности в областта на управлението на кризи и реагиране при бедствия с тези на страните от НАТО и

ЕС:
 Участие в многонационални учения и включване в партньорски програми и

инициативи в областта на управлението на кризи и реагиране при бедствия.

Мярка 319: Целенасочена подготовка на формирования от въоръжените сили за противодействие на тероризма съгласно дадените им правомощия по Закона за противодействие на тероризма и провеждане на съвместни тренировки и учения с други държавни структури.

Мярка 320: Развитие и използване на капацитета и способностите на Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия (CMDR COE) и изграждане на необходимата за него инфраструктура.

Цел 85: Преодоляване на некомплекта при запазване определената численост на българските въоръжени сили и създаване на условия за висока мотивация и професионален подбор.

Мярка 321: Предприемане на спешни мерки за запазване на подготвен и мотивиран личен състав, повишаване на интереса към военната професия и преодоляване на некомплекта в българските въоръжени сили.

Мярка 322: Усъвършенстване на нормативната уредба, регламентираща професионалния подбор и кариерното развитие на военнослужещите и цивилните служители.

Мярка 323: Развитие на пакет от мерки за мотивация и компенсация на военнослужещите, съответстващ на високите им отговорности.

Мярка 324: Усъвършенстване на политиката за заплащане и подобряване на стандарта на живот и условията на труд на хората в отбраната чрез:

 Повишаване на основните месечни възнаграждения по категории военнослужещи с приоритет – повишаване на основното месечно възнаграждение на войнишкия състав.
 Въвеждане на работещ модел за автоматична индексация на основните месечни възнаграждения на военнослужещите спрямо повишаването на средната работна заплата за страната.
 Въвеждане на модел за по-значително диференцирано заплащане и допълнителни, по-големи финансови стимули за длъжностите, които се изпълняват в условията на повишена отговорност, лоши/вредни условия на труд, стрес и риск за живота и здравето на военнослужещия.
 Осигуряване в разходната част на бюджета за отбрана на средства за личен състав спрямо длъжностните разписания, а не само за заетите длъжности.ПРИОРИТЕТ 27: Въвеждане на военно обучение в училище. Разширяване на възможностите за доброволна военна служба. Повишаване капацитета на резерва.Цел 86: Придобиване на знания и практически умения за действие при кризи от военен характер, терористични актове, природни бедствия и оказване на първа помощ. Възпитаване на основни национални ценности – родолюбие, достойнство, дълг, чест и отговорност към държава, нация и Родина.

Мярка 325: Стартиране на широк обществен дебат по темата за въвеждане на „наборна военна служба“.

Мярка 326: Преглед и разширяване на съществуващите програми за военно обучение на учениците в средните училища, насочено към придобиване на знания и практически умения за действие при военен конфликт, терористичен акт или стихийно бедствие.
Мярка 327: Извършване на анализ на процеса за набиране на доброволни резервисти и разширяване на възможностите за осъществяване на доброволна военна служба.

Мярка 328: Създаване на условия и ред за обучение по военна подготовка на българските граждани за защита на Отечеството на доброволен принцип чрез:

 Изменения и допълнения в Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за резрва на въоръжените сили, правилниците за тяхното прилагане и другите свързани с това регламентиращи документи.
 Формиране на доброволчески батальони в състава на Единния център за начална военна подготовка – Плевен и Центъра за подготовка на специалисти – Сливен.
 Регламентиране на реда и условията за тяхното финансиране и осигуряване, попълване, подготовка, активиране, развръщане и използване в операции на въоръжените сили.Мярка 329: Военнопатриотично възпитание на учениците в училищата, основано на традициите и ценностите на Българската армия и славните моменти от българската военна история.

Представеното в раздел ‘’Oтбрана’’ в Програмата за управление на правителството на Република България, за периода 2017-2021 г. демонстрира волята на управляващите да проведат реформи в сектор ‘’Отбрана’’. Правителството продължава да разглежда отбранителните способности на страната през призмата на членството ни в НАТО и ЕС, което е положително. Въпреки това България като суверенна страна, трябва да развива свои собствени отбранителни способности, независими от страните партньори.

Засегнати са въпроси, по които наистина трябва да се работи усърдно и решаването на които ще погълне значителен ресурс – некомплектът в армията, липсата на качествени попълнения, ниският социален статус на войнишкия и сержантски състав, вече морално остарялото въоръжение от периода преди 1989 година, липсата на финансови средства за адекватна подготовка на личния състав.

Незавършените и непоследователни процеси по развитие на отбраната дават ясен сигнал на обществото ефектът от предишните години на „реформи“ в Българската армия – морално остаряла техника, но с известен модернизационен запас, който надали ще бъде използван. Въпреки това военните ни се представиха на ниво, българските военнослужещи са свикнали да се справят със сегашните условия на работа и изпълняват своите поставени задачи.

Но едно е да се разчита за желанието на войниците и офицерския и команден състав, и друго – да им се даде възможността да се представят като добре въоръжени и подготвени защитници на националния суверенитет и изпълнение на своите ангажименти към Алианса.

Идеята за връщане на наборната военна служба е трудно приложима в днешно време. Обществото не е готово да направи тази „жертва“. За връщането на наборната военна служба е необходимо да се положат съществени усилия в подготвянето на подходяща почва чрез интензивен и широк обществен дебат, където да се даде трибуна на цялата общественост да изрази своята позиция.

Добра насока за работа в сектор ‘’Отбрана’’ – Начало на процеса по закупуване и придобиване на многоцелеви боен самолет за нуждите на военновъздушните ни сили, поддръжка на придобитите преди години вертолети ‘’Кугър’’ и транспортни самолети ‘’Спартан’’, които се използват ефективно при изпълнение на различни специализирани задачи. Участието на въоръжените ни сили в ежегодни учения на НАТО са от много голяма полза. Едно от положителните неща, за които се коментира от няколко месеца е процедурата по модернизация и на сухопътните сили – процес, който е труден, но повече от наложителен.

Какво липсва: От публикуваната програма става ясно, че не се залага върху други родове войски и формирования, например трансформацията на военноморските ни сили и укрепване на противовъздушната отбрана на страната. Не става ясно и по какъв начин може да стане освобождаването от излишни имоти и движими вещи, които са собственост на МО, проблем който трябва да бъде решен, тъй като знаем, че има доста имоти на министерството, които предизвикват конфликт на интереси сред служители от ведомството и частни лица.

Какво трябва да се направи: Както бе споменато по-горе, процеса по закупуване на многоцелеви боен самолет е от голяма необходимост. Освен закупуването на машини от един производител, трябва да се проучват възможностите и вариантите от други производители. Би било добре една страна да има самолети от различни производители, с различни модификации и специфики.

По ‘’Мярка 312: Развитие на способностите за противодействие на тероризъм, кибератаки и хибридно въздействие’’ е редно да се започне работа по наемане на добри компютърни специалисти и тясно сътрудничество с водещи системни администратори, фирми от бранша, както и специалисти по киберсигурност.

По отношение на военното обучение трябва да се вземе взаимно решение с образователното ведомство как може да бъдат провеждани часовете, разбира се без да се нарушават учебните часове и учебната програма

[/et_pb_toggle][et_pb_divider admin_label=”Устройства за разделяне” _builder_version=”3.0.51″ divider_style=”solid” divider_position=”top” hide_on_mobile=”on” /][et_pb_team_member admin_label=”tihomir-cenov” _builder_version=”3.0.51″ name=”Тихомир Ценов” position=”гост-автор” facebook_url=”https://www.facebook.com/svaliam.krile” image_url=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/08/tihomir-cenov-e1502092142808.jpg” background_layout=”light” border_style=”solid” animation=”off” saved_tabs=”all” global_module=”5540″]

Завършва Националната гимназия за древни езици и култури и специалност ‘’История’’ в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. В момента следва право в Югозападен университет ‘’Неофит Рилски’’.

[/et_pb_team_member][et_pb_divider admin_label=”Устройства за разделяне” _builder_version=”3.0.51″ show_divider=”on” divider_style=”solid” divider_position=”top” hide_on_mobile=”on” /][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row admin_label=”Ред” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_button admin_label=”Бутон” _builder_version=”3.0.51″ button_text=”Пълният текст на Програмата за Управление” button_url=”http://www.government.bg/fce/001/0211/files/GP_2017-2021.pdf” url_new_window=”off” button_alignment=”center” background_layout=”light” custom_button=”off” button_letter_spacing=”0″ button_icon_placement=”right” button_letter_spacing_hover=”0″ /][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Мисъль оценява управленската програма на кабинета – Част I

Административна тежест и електронно управление

Култура и Туризъм

Социална и демографска политика

Отбрана

Консерваторъ

Административна тежест и електронно управление

Култура и Туризъм

Социална и демографска политика

Отбрана

Консерваторъ

Свързани публикации

Ураганът Камала и що стана, засада нямаше ли? #TheConservativeTeam S2 E14

Не, победата на Тръмп не е „кошмар“ за Европа

Надявам се кризата, да не роди грозна диктатура: Тома Ушев

Политиката ни е гражданска война без оръжия