Тази статия е част от #Годишникъ2023. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2024 може да закупите тук
След като в статията си за миналогодишния „Годишникъ“ описах 2022 като „Годината, в която процедурите застанаха на пътя на хаоса“, през политическата 2023 г. станахме свидетели на четвърти поред предсрочни парламентарни избори и общо пети такива за последните две години, последвани от съставянето на редовно правителство на „некоалицията“ на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС (и да, ДПС също) и постоянни трусове във въпросната некоалиция, станала известна и като „сглобка“ покрай прословутия със своята изтънченост език на госпожица Лена Бориславова, проект на Закон за изменение и допълнение на Конституцията, местни избори, смяна на кметове и мнозинства в общински съвети, а в последните седмици на годината снеговалежи, които поставиха под максимално напрежение новото правителство и новата кметска управа в столицата, розови еднорози и вещици вместо коледна украса в София и пр.
Какви обаче са главните уроци от тази изпълнена със събития година?
- Шанс за парламентаризма.
Завърших предишната си статия за „Годишникъ“ с думите, че „битката срещу хаоса и пълзящата диктатура ще продължи и през 2023 г., като в нея политическите сили освен конституционните процедури, ще трябва да приложат и цялата си мъдрост и държавнически усет.
Доколко са успели в това, ще разберем в края на чукащата на вратата ни Нова година.“ В края на 2023 г. трябва да поставим на основните политически играчи ако не отлична, то поне много добра оценка в тази графа.
След произведените на 2 април поредни парламентарни избори, първата, втората и четвъртата политически сили в 49-ото Народно събрание най-накрая се сетиха, че съгласно чл. 1, ал. 1 от Конституцията България е република с парламентарно управление, и намериха формулата за съставяне на редовно правителство, слагайки край на продължилото почти две пълни години еднолично президентско управление чрез служебни правителства. Тук заслужава да напомним, че в излъченото по парламентарен път в 47-ото НС правителство министър-председателят, министърът на финансите и силовите министри бяха бивши служебни министри и следователно поне в началото, преди разрива между президента и „Продължаваме промяната“, кабинетът Петков може да се смята като продължение на въпросното еднолично президентско управление.
Да, формулата на управлението е меко казано нетипична (мандатоносител стана втората политическа сила с подкрепата на първата, която има само един министър в кабинета, и на четвъртата, която няма нито един, но пък девет месеца след съставянето на правителството ще има ротация… евентуално).
Да, тя се тресе буквално всекидневно от всякакъв тип скандали: от назначенията в регулаторите през дерогацията за „Лукойл“, та до държавния бюджет.
И да, мотивите за съставянето на този кабинет може да не са изцяло продиктувани от желанието за спасяването на парламентаризма от угрозата на едноличното управление, а варират за различните участници в него от постоянно спадащите изборни резултати за едни (за това малко по-надолу) и желанието за излизане от определени списъци за други, до международното положение на всички замесени (за това също след малко).
И все пак спасяването на парламентаризма като форма на управление също е част от мотивите за сформиране на кабинета „Денков – Габриел“, което бе изрично подчертано от различните подкрепили го политически формации.
Да, могат да се изброят още много възражения срещу начина, по който бе съставено и функционира това правителство. Но гневната реакция от „Дондуков“ 2 още когато бе спомената възможността то да бъде сформирано, е един огромен плюс в негова полза.
Осъзнаването, че институтът на служебното правителство в настоящия си вид предоставя на всеки президент, желаещ да злоупотреби с него, удобен инструмент за установяване на еднолично управление и за суспендиране на парламентарната република, беше отразено в предложенията в проекта на Закон за изменение и допълнение на Конституцията за установяване на парламентарен контрол над дейността на служебните правителства и за промяна в начина на конституиране и правомощията им – все развития, които заслужават поощрение.
- Мълчаливото евроатлантическо мнозинство спечели отново
Публичният дискурс в България – и особено в социалните мрежи, дотолкова е доминиран от папагалски повтарящи опорните точки на руската пропаганда говорещи глави, инфлуенсъри и обикновени тролове от всякакъв калибър, че случайният наблюдател би бил извинен, ако си помисли, че поне 99% от населението не става и не ляга преди да се е поклонило пред някоя от така популярните в Русия „икони“ на президента Владимир Путин.
Като добавим към това общата православна вяра (дошла в Русия именно от България), сходствата в езика и общата кирилска писменост (отново дадена на руснаците от българите, макар споменатият Путин да твърди, че тя била дошла в страната му от „македонската земя“), ролята на руския цар Александър II и на руската армия за освобождението от османско робство през 1878 г. и насажданите поколения наред митове за „Дядо Иван“ и за „братството“ между двата народа, въпросният случаен наблюдател би очаквал българският политически пейзаж да бъде доминиран от проруски партии и политици.
Нищо подобно обаче не се случи и на произведените през 2023 г. парламентарни и местни избори. От шест формации, прескочили бариерата за влизане в 49-ото НС: първата (ГЕРБ-СДС), втората (ПП-ДБ) и четвъртата ДПС се определят като евроатлантически и споделят сходни позиции в заклеймяването на руската агресия срещу Украйна и подкрепа за украинския суверенитет и териториална цялост. В действителност един от основните аргументи за нелекото за всички замесени сглобяване на настоящото парламентарно мнозинство, беше именно евроатлантизмът и подкрепата за Украйна.
Дори щестата парламентарна сила – ИТН, която както стана въпрос в предишния ми текст за „Годишникъ“, е най-плътният изразител на идеите на настоящия ни държавен глава за промяната на формата на държавно управление от парламентарна република в президентска, се определя като евроатлантическа във външнополитическата си ориентация.
Това оставя като единствени поддръжници на идеите на евразийството в действащия парламент третата политическа сила („Възраждане“) и петата (БСП), които разполагат с общо 60 депутатски места (точно една четвърт от всички) и за които са гласували общо 23,09% от явилите се пред урните – не особено окуражаващ резултат, с оглед на всички средства, хвърлени от Русия за воденето на хибридна война в (или срещу, зависи от гледната точка) България.
Тезата на лидера на проруските „националисти“ от „Възраждане“ беше, че мнозинството от избирателите не отиват до урните, отвратени от липсата на алтернатива, поднасяна им от евроатлантическите формации и че неговата партия ще обере техния протестен вот на местните избори тази есен.
Нищо подобно не се случи, а скромните (на фона на очакванията и на стабилния, макар и не толкова зрелищен ръст на резултатите на няколко последователни парламентарни избори) резултати на „Възраждане“ на местните избори показаха едно.
А именно, че въпреки системното облъчване с руска пропаганда, огромното мълчаливо мнозинство от избирателите в България се чувства повече европейско, отколкото азиатско, оценява просперитета и по-високия жизнен стандарт, свързан с членството на страната ни в ЕС, както и сигурността срещу въоръжена агресия, подобна на тази срещу Украйна, Грузия и Молдова например, и предпочита да дава гласа си на формации, гарантиращи този му цивилизационен избор.
- ГЕРБ-СДС излиза от изолацията
Партията бе поставена в двегодишния период, започнал с инспирираните от външни и вътрешни фактори протести от 2020 г., и в трите революционни парламента от 2021 г. Коалицията не само се съхрани в период на тотална медийна война и властови репресии срещу нея, но и на произведените през м. октомври 2022 г. парламентарни избори си върна над 30 000 избиратели, убедили се, че промяната не винаги е към по-добро.
Това бе последвано от ново увеличаване на изборния резултат на ГЕРБ-СДС на парламентарните избори от 2 април 2023 г., този път с над 35 000 гласа.
На произведените през м. октомври местни избори ГЕРБ отново е партията с най-много получени гласове, най-голям брой общински съветници и кметове на населени места, в т.ч. и в половината областни центрове в страната.
Това излизане от изолацията има и други измерители.
Ако в 45-то НС, макар и победител на изборите, коалицията нямаше шанс да излъчи нито председател на парламента, нито кабинет, а в 46-то и 47-то НС беше втора политическа сила, то в 48-о НС ГЕРБ-СДС си върна статута на първа политическа сила, след което успя да наложи своя представител Вежди Рашидов за председател на парламента, но не и да излъчи правителство.
Това се случи в 49-ия парламент и макар част от избирателите на ГЕРБ-СДС основателно да недоволства, че това се прави с втория мандат, първият премиер в договорената ротационна формула е излъчен от ПП-ДБ, а единственият представител на ГЕРБ за първите девет месеца е Мария Габриел, те следва да си дадат сметка колко дълъг път беше изминат само за две години.
Процесът по реабилитация на ГЕРБ-СДС в очите на общественото мнение и в политическия живот тече с пълна сила (не случайно Бойко Борисов заяви със самочувствие, че него го „изпират“ избирателите, а не ПП-ДБ) и макар да не е окончателно приключил, е очевидно, че коалицията се намира във възходяща траектория, която може да бъде прекъсната само от нейни грешки.
Нещо, на което познавайки опита и политическите истинкти на Борисов и останалото ръководство на ГЕРБ, едва ли мнозина биха заложили.
Разбира се, не всичко е щастие и рози, както показаха резултатите в София и Варна, но при изваждане на необходимите изводи и предприемане на съответните корекции няма причини положителните тенденции за ГЕРБ-СДС да не продължат.
- Пукането на ляво-либералния балон
Добре, не става въпрос за мощно изгърмяване, след което от въпросния обект са останали само няколко сгърчени парченца, а по-скоро за слабо, но постоянно изпускане на въздух през малка дупчица, което се чува от всеки, даващ си труд да напрегне поне малко слуха си.
На произведените на 14 ноември 2021 г. парламентарни избори „Продължаваме промяната“ спечели 673 170 или 25,67% от гласовете, съответстващи на 67 депутатски места, с които стана първа политическа сила в 47-ото НС. За сродната им формация „Демократична България“ резултатите бяха съответно 166 968 гласа, представляващи 6,37% от вота, и 16 депутатски места.
Общо зад двете формации, изразяващи идеите на западния (крайноляв) либерализъм у нас, примесен с представители на видни номенклатурни фамилии на водещи позиции за разкош, стояха 804 138 избиратели, представляващи 32,04% от вота, и можеха да разчитат на 83 депутатски места.
На парламентарните избори от 2 октомври 2023 г. резултатите на „Продължаваме промяната“ вече бяха 506 099 гласа или 20,20%, равняващи се на 53 депутатски места, което отреди на формацията второ място в 48-ия парламент. „Демократична България“ спечели 186 528 гласа или 7,45% от вота, равняващи се на 20 депутатски места.
Общо за двете формации бяха гласували 692 627 избиратели или 27,65% от упражнилите правото си на глас и разполагаха със 73 депутатски места.
Чувствителното влошаване на резултатите, особено на „Продължаваме промяната“, мотивира двете формации да се явят заедно на произведените на 2 април 2023 г. предсрочни парламентарни избори. На тях коалицията ПП-ДБ спечели 621 069 гласа, равняващи се 24,56% от вота, или 64 депутатски места.
Така коалицията остана втора политическа сила в 49-ото НС, въпреки че този път двете съставляващи я формации се явиха с общи листи на изборите.
Причините за този бърз електорален упадък са многократно обсъждани, включително и в предходния ми материал за „Годишникъ“.
Все пак заслужава да споменем накратко дълбоката икономическа катастрофа, рекордната от времената на Жан Виденов инфлация, която през септември 2022 г. достигна 19% и започна да се забавя едва след падането на „промяната“ от власт, пришпорена от връщането на посредниците в руския газ; срива на вътрешната сигурност и охрана на границата, в резултат на който убийствата на граждани и полицаи станаха ежедневие, чудовищният ръст на цените на горивата.
Нещата не се подобриха особено и на местните избори. ПП-ДБ получи близо два пъти по-малко гласове и общински съветници от ГЕРБ.
Пробивът на формацията в 4 областни центъра (срещу 14 за ГЕРБ) не бе извоюван със собствени сили, а с помощта на партии, обявени от ляво-либералите за основни и екзистенциални врагове:
ДПС в Благоеврад и Пазарджик (за да се запази балансът в управляващата некоалиция и той да не се наклони прекалено много в полза на ГЕРБ) и „Възраждане“ в София и Варна (по причини, известни само на Костадин Костадинов и евентуално на лидерите на ПП-ДБ).
Особено унизителна бе ситуацията в София, където призивът на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов в петъка преди изборите да се гласува за „кандидата на правителството“ и „неочакваната“ подкрепа от „Възраждане“, чийто лидер знаково се нахвърли срещу другия кандидат на балотажа Ваня Григорова, едва стигнаха за издигнатия от ПП-ДБ наследник на изтъкнати родове от репресивната комунистическа тайна служба ДС Васил Терзиев да победи инфарктно на втория тур с под 5 000 гласа преднина, а мъките на коалицията да не може да наложи своя кандидат за председател на Столичния общински съвет продължават и към приключването на настоящата статия.
Несекващитете мъки на коалицията в управлението на страната и столицата, олицетворени най-ярко от демонстрираната пълна безпомощност за справяне със среден по-сила (в най-лошия случай) снеговалеж пък не вещаят особено светли електорални бъднини за формацията.
А темата за случилото се на балотажите на местните избори в София и Варна неусетно ни води към следващия урок.
- Демаскирането на „Възраждане“
Че тази формация и лидерът ѝ нямат нищо общо с българския национализъм, за мен лично е ясно от години, когато разглеждайки фейсбук страницата на въпросния лидер, установих че повечето от публикациите са свързани с Русия и че според тях основен критерий за патриотизъм е безкритичното отношение към Русия.
Повишаващите се резултати на партията на няколко поредни парламентални избори (4,86% на изборите на 14 ноември 2021 г., 10,18% на изборите на 2 октомври 2022 г. и 14,16% на изборите на 2 април 2023 г.) обаче показват, че всичко това не е било толкова очевидно за част от избирателите.
Изповядваната от „Възраждане“ смес от псевдонационализъм, защита на руските интереси, антизападничество и носталгия по социализма, е аналогична на псевдонационализма на позабравената в наши дни „Атака“, присъствала в няколко поредни парламента, чийто лидер Волен Сидеров дори достигна балотажа на президентските избори срещу Георги Първанов през 2006 г.
Началото на края на „Атака“ пък настъпи през 2013 г., когато „златният пръст“ на Сидеров осигури кворума за избирането на кабинета Орешарски в 42-ото НС въпреки обещанието на партията да не допусне сформирането на правителство с участието на ДПС – твърди се, по не съвсем безкористни причини.
Да, „Атака“ участва в още два парламента след това и като част от коалицията „Обединени патриоти“ в 44-ото НС, дори за кратко бе част от управляващото мнозинство (преди да бъде изключена от коалицията), но онова предателство на всичко, зад което партията уж стоеше, отключи процеса на скъсването ѝ с избирателите, който в крайна сметка я изхвърли завинаги от голямата политика.
Убеден съм, че решението на Костадинов да подкрепи ПП-ДБ на балотажите в София и Варна на последните местни избори е също такъв повратен момент за основаната и предвождана от него формация.
То представлява грубо смъкване на маските на лидер и партия за всички избиратели, които вярваха, че в тяхно лице виждат изразители на българския национализъм и антитеза на глобалистките и либерални тенденции в политиката ни, олицетворявани основно именно от ПП-ДБ. Оттук нататък пътят на „Възраждане“ е само един и води надолу. Може и да не се случи веднага, но краят ѝ ще е идентичен с този на „Атака“.
- Недовършената работа
Един наследен от 2022 г. проблем, който не беше решен и през 2023 г., е институционалният хаос, характерен за предходния революционен период.
Непопълнена остана парламентарната квота на Конституционния съд, който понастоящем работи в непълен състав. С изтекъл мандат са Висшият съдебен съвет (ВСС) и Инспектората към ВСС, управителят на БНБ, председателят на КЕВР и генералният директор на БНТ, както и Комисията за защита на конкуренцията.
След предсрочното прекратяване на правомощията на главния прокурор, длъжността се заема от временно изпълняващ функциите.
За част от тези институции се чакат промените в Конституцията, преди да се пристъпи към попълването им.
След като формациите в 49-ото НС показаха достатъчно политическа зрелост през отиващата си година, за да сформират редовно правителство въпреки всички противоречия помежду им, следващото изпитание за тях през 2024 г. ще бъде да подобрят диалога помежду си, за да обезпечат кадрово функционирането на висшите държавни институции.
През изминалата година станахме свидетели как партиите, макар и неохотно, намират път една към друга. Бе създадено редовно правителство, разполагащо със солидна парламентарна подкрепа, което да гарантира парламентарната форма на управление на държавата и дори да работи за конституционни реформи.
Със сигурност при идеални обстоятелства много неща можеха да бъдат направени по-добре.
Но можеше да бъде и много по-зле
Не трябва да се забравя каква е алтернативата, която не спира да дебне за реванш, и да допускаме нова узурпация на цялата власт на държавата в ръцете на един.
Основното предизвикателство пред управляващата некоалиция през 2024 г., освен да се съхрани, ще бъде да подобри комуникацията помежду си и да преодолее наследената институционална криза, заплашваща да блокира функционирането на държавата.
През март предстои да видим как ще се осъществи договорената между първата и втората политическа сила ротация във властта, след което предстоят избори за Европейски парламент, които могат да пренаредят политическите пластове.
Най-важните избори, предстоящи през идната година обаче ще бъдат президентските в САЩ, които могат да променят много процеси в Европа като цяло и у нас в частност.
С други думи: политическата 2023 г. беше динамична, интересна и изпълнена със събития. 2024 г. няма да ѝ отстъпва, като през нея възможностите за провеждане на консервативна политика би могло да нараснат.
Тази статия е част от #Годишникъ2023. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2024 може да закупите тук
