fbpx

НОВО

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

ВЕИ революцията залязва

Време за четене: 5 мин.

Ще направя доста крайна и ясна прогноза, която ще разочарова много хора – включително и моите студентски надежди – но пък има много основания да се окаже вярна.

ВЕИ революцията се проваля: Глобалните инвестиции и инсталациите на ВЕИ – преди всичко слънчева и вятърна енергия – ще започнат да намаляват ежегодно още преди 2020 г. Не мисля, че някога слънчевата и вятърната енергия ще достигнат значим дял в глобалното потребление на енергия.

Ясно помня първите лекции по „Възобновяеми енергийни източници“ в университета в Германия. Беше 2000 г., а преподавателят ни беше супер ентусиаст, който вече имаше и малка фирма за инсталиране на слънчеви панели. Вдъхновено обясняваше как Германия вече действа, за едно десетилетие ще промени енергийната си система и целият свят ще я последва. Субсидиите щели да бъдат нужни само в началото – за до 0.01 марки/квтч идеше реч – а после планетата щяла да има безгранично количество безплатна енергия, която ще я спаси от глобалното затопляне. Помня, че правих курсова работа за потенциала на геотермалната енергия и мечтаех как ще ги случваме тези неща като се върна в България.

Е, върнах се! И след няколко години работа в реалната икономика, особено след бума на ВЕИ в България през 2011-2012 г., изтрезнях. Днес осъзнавам, че ВЕИ имат предимства в определени приложения и места, особено извън мрежата, но никога няма да бъдат в основата на енергийната система на индустриална икономика. Поне докато нямаме изключително евтини решения за складиране и пренос на гигантски количества електричество на огромни разстояния. Последното все още е научна фантастика и според известната ми физика най-вероятно ще си остане там.

Какво се случи? Германският ентусиазъм се съюзи с Холивуд, а оттам заразата плъзна по целия свят. На крилете на приоритетно включване и използване в мрежата, субсидирани тарифи и червен килим за инвеститорите, слънцето и вятърът ежегодно отбелязваха огромен ръст на инсталациите. Стремителният спад на цените на оборудването след като Китай влезе в играта създаде илюзията, че съвсем скоро наистина ще имаме почти безплатна енергия.

Да, ама не! Звучи контра-интуитивно, но се оказва, че колкото по-евтини и масово разпространени са фотоволтаичните панели и ветрогенераторите, толкова по-висока е цената на електричеството за крайния потребител. Защото системата плаща твърде скъпо за ниската им енергийна плътност, нулевата надеждност и безконтролното разминаване между производство и потребление – практически всеки инсталиран ват ВЕИ изисква наличието на подсигуряваща мощност, която на теория би могла да бъде ПАВЕЦ или биомаса, но реално е на газ или даже въглища. Днес жителите на пионерите във ВЕИ – като Германия (зелената добавка там вече стигна 0.07 Евро/квтч и расте ежегодно), Дания и Калифорния – които имат най-много инсталирани мощности, се радват и на най-високите и пълзящи нагоре цени на тока. Разбира се, това води до естествено ограничаване на потреблението на електроенергия в индустрията, отоплението и транспорта, което фосилните горива с удоволствие запълват. Нетният ефект за въглеродните емисии е нулев – в Германия например не са намалели и с един грам след 2009 г., а на глобално ниво въпреки всички рекорди във ВЕИ инсталациите през 2017 г. отново имаме скок с около 1.5%.

Най-неочаквано, първите жертви на ВЕИ революцията се оказаха слънчевите колектори за топла вода. Тъй като са доста по-ефективни и смислени за отделния потребител, техният пазар растеше без много подпомагане и основно в страните с най-голям ресурс като Гърция. В Европа този процес продължи до 2008 г. и оттогава започна странен спад, който продължава до днес без признаци за възстановяване (виж графиката; Solar Heat Europe).

Какво стана? Правителствата в Европа се влюбиха в идеята за тотална декарбонизация, започнаха масово да субсидират фотоволатичните панели и създадоха огромно изкривяване в търсенето. Хората бяха стимулирани да слагат от тях, вместо термални – все пак всеки има ограничен ресурс за инвестиции. Подобен процес се случи по целия свят и днес соларните термални инсталации вече регистрират годишен ръст от само 4% (виж графиката долу), което е под нивото на амортизация, тоест в следващите години вече ще има повече отпадащи, отколкото новоинсталирани термални колектори. Така, целейки се във фосилните горива, слънцето за ток уби слънцето за затопляне на вода, а потреблението на газ даже скочи. Защото нещо трябва да вкарва електрони в мрежата, докато слънцето и вятърът са в платен отпуск без предизвестие, нали?

Пикът в инсталациите на фотоволтаици и изобщо инвестициите във ВЕИ първо удариха тавана в Германия – още през 2010 г. Следващата година се оказа пикова за Европа и след това пазарът се срина до около 30% от върха. Същият типичен boom&bust цикъл се случи в Япония и САЩ. Китай – последният голям пазар за ВЕИ – направи рекорд през 2017 г. като регистрира почти 50% от глобалните инвестиции. През 2018 г. обаче рязко дръпна спирачката на субсидиите и ще запише огромен срив. Не остана икономика, която да ги замести в подобен мащаб. Да, в Индия, Арабския свят, Латинска Америка и Африка пиковете предстоят – вероятно още тази или следващата година – но те ще бъдат много по-малки и няма как да компенсират застоя във водещите икономики. Подобна е и историята на вятърната енергия, която достигна глобалния си пик на нови инсталации през 2015 г. и в следващите няколко години вероятно ще последва кривата на термалните панели.

Според последните прогнози на Goldman Sachs, през 2018 г. ще видим срив в новоинсталираните слънчеви мощности на глобално ниво с 24%, а спадът в инвестициите ще бъде още по-голям. Само за сравнение – инвестициите в нефт и газ тази година отново ще надхвърлят 800 милиарда долара, тоест ще бъдат поне 4 пъти повече от тези във ВЕИ. А делът на фосилните горива (нефт, газ, въглища) от глобалните енергийни инвестиции вероятно отново ще достигне отново около 70%, което ще върне ВЕИ революцията в изходна позиция (виж сивата линия на долната графика; IEA, World Energy Investment, 2018).

Това е началото на края. И никакви приказки за намаляване на СО2 емисиите, спиране на глобалното затопляне и политически пазарни изкривявания не могат да го отложат твърде задълго. Защото светът е гладен за изобилна, надеждна и евтина енергия, която ВЕИ не могат да осигурят.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ