НОВО

Имаш нов “проект”? Демек си архитект?! Респект!

Унгарската Фидес (ЕНП) тръгва за изборите за ЕП с плакати срещу Юнкер (ЕНП). Юнкер (ЕНП) отговаря, че Орбан (ЕНП) няма място в ЕНП.... Най-вероятно точно с тази кампания Орбан ще спечели най-голям брой унгарски места за ЕНП, което ще позволи кандидатът на ЕНП да...

Упражнение по мислене с Лъчезар Томов

Упражнение по мислене и гласуване ви предлагаме в „Нашият ден“ заедно с преподавателя в Нов български университет и автор в дясната платформа "Консерваторъ" Лъчезар Томов. Как да не бъдете глупави, когато правите съдбоносен избор – повече чуйте в звуковия файл. [audio...

Идеята на Франция за “родител 1 и 2” вместо майка и баща

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски гостува в предаването "Плюс - Минус" по Нова телевизия. Гост още бе мениджърът "Човешки ресурси" Петър Петров. Законодателните промени относно понятията „майка” и „баща” във Франция разбуниха духовете не...

Кюстендил не бе пръв. Всички на оружие!

Първо, съболезнования към семейството на Валери Дъбов, към приятелите му и към гражданите на Кюстендил. Внезапната смърт е трагедия за всички, не само за онзи, комуто се е случила. Второ. В самото начало декларирам, че няма да разсъждавам над случката,...

Кризата в отношенията между Париж и Рим

Отговорният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Денят на живо" по Канал 3. Тема на разговора бяха противоречията между Франция и Италия и ще прераснат ли те в криза на Европейския съюз. Вижте пълното видео:...

Различните визии за бъдещето на Европа

В началото на седмицата бе публикувано проучване на Европейския съвет за външна политика относно нагласите и очакванията за евровота през май тази година. Проучването е озаглавено "Европейски избори 2019: Как антиевропейските партии планират да разрушат Европа и как...

Разпада ли се световният ред

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков и Михаил Кръстев гостуваха в предаването "Реакция" по Телевизия Европа с водещ Мартин Табаков. Гости бяха също политологът Евгени Кръстев и Димитър Стоянов от Институт за дясна политика. Тема на разговорът...

Как ЕС уби интернет

Директивата за авторското право в цифровия единен пазар (ДАПЦЕП) застрашава свободното споделяне на съдържание, създадено от обикновените граждани и връчва опасни цензорски права едновременно и на еврократите, и на големите издателски компании. От изготвянето на...

Deus ex machina

Живеем в социален експеримент, провеждан на далеч по-високо ниво от симпатичното хрумване на Тотев с чеверметата в европейската столица на културата. Живеем в експеримента, при който „децата“ -  да се разбира парламентарната група на ПП ГЕРБ си...

За какво говорим, когато говорим за Бърк

Едмънд Бърк, 1729 - 1797 "Шестнадесет или седемнадесет години изминаха, откакто видях кралицата на Франция… не допусках, че ще живея, за да видя как такива бедствия са паднали над нея, сред народ от галантни хора, сред народ от честни мъже и кавалери. Мислех, че десет...

ВЕИ революцията залязва

Време за четене: 4 мин.

Ще направя доста крайна и ясна прогноза, която ще разочарова много хора – включително и моите студентски надежди – но пък има много основания да се окаже вярна.

ВЕИ революцията се проваля: Глобалните инвестиции и инсталациите на ВЕИ – преди всичко слънчева и вятърна енергия – ще започнат да намаляват ежегодно още преди 2020 г. Не мисля, че някога слънчевата и вятърната енергия ще достигнат значим дял в глобалното потребление на енергия.

Ясно помня първите лекции по „Възобновяеми енергийни източници“ в университета в Германия. Беше 2000 г., а преподавателят ни беше супер ентусиаст, който вече имаше и малка фирма за инсталиране на слънчеви панели. Вдъхновено обясняваше как Германия вече действа, за едно десетилетие ще промени енергийната си система и целият свят ще я последва. Субсидиите щели да бъдат нужни само в началото – за до 0.01 марки/квтч идеше реч – а после планетата щяла да има безгранично количество безплатна енергия, която ще я спаси от глобалното затопляне. Помня, че правих курсова работа за потенциала на геотермалната енергия и мечтаех как ще ги случваме тези неща като се върна в България.

Е, върнах се! И след няколко години работа в реалната икономика, особено след бума на ВЕИ в България през 2011-2012 г., изтрезнях. Днес осъзнавам, че ВЕИ имат предимства в определени приложения и места, особено извън мрежата, но никога няма да бъдат в основата на енергийната система на индустриална икономика. Поне докато нямаме изключително евтини решения за складиране и пренос на гигантски количества електричество на огромни разстояния. Последното все още е научна фантастика и според известната ми физика най-вероятно ще си остане там.

Какво се случи? Германският ентусиазъм се съюзи с Холивуд, а оттам заразата плъзна по целия свят. На крилете на приоритетно включване и използване в мрежата, субсидирани тарифи и червен килим за инвеститорите, слънцето и вятърът ежегодно отбелязваха огромен ръст на инсталациите. Стремителният спад на цените на оборудването след като Китай влезе в играта създаде илюзията, че съвсем скоро наистина ще имаме почти безплатна енергия.

Да, ама не! Звучи контра-интуитивно, но се оказва, че колкото по-евтини и масово разпространени са фотоволтаичните панели и ветрогенераторите, толкова по-висока е цената на електричеството за крайния потребител. Защото системата плаща твърде скъпо за ниската им енергийна плътност, нулевата надеждност и безконтролното разминаване между производство и потребление – практически всеки инсталиран ват ВЕИ изисква наличието на подсигуряваща мощност, която на теория би могла да бъде ПАВЕЦ или биомаса, но реално е на газ или даже въглища. Днес жителите на пионерите във ВЕИ – като Германия (зелената добавка там вече стигна 0.07 Евро/квтч и расте ежегодно), Дания и Калифорния – които имат най-много инсталирани мощности, се радват и на най-високите и пълзящи нагоре цени на тока. Разбира се, това води до естествено ограничаване на потреблението на електроенергия в индустрията, отоплението и транспорта, което фосилните горива с удоволствие запълват. Нетният ефект за въглеродните емисии е нулев – в Германия например не са намалели и с един грам след 2009 г., а на глобално ниво въпреки всички рекорди във ВЕИ инсталациите през 2017 г. отново имаме скок с около 1.5%.

Най-неочаквано, първите жертви на ВЕИ революцията се оказаха слънчевите колектори за топла вода. Тъй като са доста по-ефективни и смислени за отделния потребител, техният пазар растеше без много подпомагане и основно в страните с най-голям ресурс като Гърция. В Европа този процес продължи до 2008 г. и оттогава започна странен спад, който продължава до днес без признаци за възстановяване (виж графиката; Solar Heat Europe).

Какво стана? Правителствата в Европа се влюбиха в идеята за тотална декарбонизация, започнаха масово да субсидират фотоволатичните панели и създадоха огромно изкривяване в търсенето. Хората бяха стимулирани да слагат от тях, вместо термални – все пак всеки има ограничен ресурс за инвестиции. Подобен процес се случи по целия свят и днес соларните термални инсталации вече регистрират годишен ръст от само 4% (виж графиката долу), което е под нивото на амортизация, тоест в следващите години вече ще има повече отпадащи, отколкото новоинсталирани термални колектори. Така, целейки се във фосилните горива, слънцето за ток уби слънцето за затопляне на вода, а потреблението на газ даже скочи. Защото нещо трябва да вкарва електрони в мрежата, докато слънцето и вятърът са в платен отпуск без предизвестие, нали?

Пикът в инсталациите на фотоволтаици и изобщо инвестициите във ВЕИ първо удариха тавана в Германия – още през 2010 г. Следващата година се оказа пикова за Европа и след това пазарът се срина до около 30% от върха. Същият типичен boom&bust цикъл се случи в Япония и САЩ. Китай – последният голям пазар за ВЕИ – направи рекорд през 2017 г. като регистрира почти 50% от глобалните инвестиции. През 2018 г. обаче рязко дръпна спирачката на субсидиите и ще запише огромен срив. Не остана икономика, която да ги замести в подобен мащаб. Да, в Индия, Арабския свят, Латинска Америка и Африка пиковете предстоят – вероятно още тази или следващата година – но те ще бъдат много по-малки и няма как да компенсират застоя във водещите икономики. Подобна е и историята на вятърната енергия, която достигна глобалния си пик на нови инсталации през 2015 г. и в следващите няколко години вероятно ще последва кривата на термалните панели.

Според последните прогнози на Goldman Sachs, през 2018 г. ще видим срив в новоинсталираните слънчеви мощности на глобално ниво с 24%, а спадът в инвестициите ще бъде още по-голям. Само за сравнение – инвестициите в нефт и газ тази година отново ще надхвърлят 800 милиарда долара, тоест ще бъдат поне 4 пъти повече от тези във ВЕИ. А делът на фосилните горива (нефт, газ, въглища) от глобалните енергийни инвестиции вероятно отново ще достигне отново около 70%, което ще върне ВЕИ революцията в изходна позиция (виж сивата линия на долната графика; IEA, World Energy Investment, 2018).

Това е началото на края. И никакви приказки за намаляване на СО2 емисиите, спиране на глобалното затопляне и политически пазарни изкривявания не могат да го отложат твърде задълго. Защото светът е гладен за изобилна, надеждна и евтина енергия, която ВЕИ не могат да осигурят.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!