Днес мнозина се притесняват от измеренията на настъпилата заради коронавируса здравна криза, докато други се опасяват най-вече от неизбежната поради блокирането на бизнеса икономическа криза. Но при все че настоящите времена са трудни, аз не бих описал предшестващите ги месеци и години като безкризисни. Кризата, която беше ясно изразена съвсем доскоро, бе т.нар. „криза на експертизата“. Не че имаше недостиг на експерти. Експерти е имало, има и ще има докато свят светува, защото винаги ще съществува необходимост от лекари, адвокати, инженери – т.е. от хора, които притежават компетентност и натрупан опит в дадена област. Но в последно време експертите бяха осмивани, презирани и изтиквани извън общественото полезрение.
Един от ужасните недостатъци на либералната демокрация е, че тя предоставя благодатна почва на антиинтелектуализма.
С течение на времето в западните демократични общества започна да се приема, че всеки човек има право да изказва мнение и всяко едно мнение е еднакво важно. И няма значение, че Пешо е учил пет години в медицински университет и има още десетилетие опит с пациенти, докато Гошо е бягал от часовете по биология в училище и базира своето становище на няколко статии, намерени с Гугъл. Всяка критика към мнението на Гошо започна да се възприема като посегателство срещу свободата на словото. В резултат на това телевизионните предавания се напълниха с всякакви Гошовци с мнение и със сериозен дефицит на елементарни училищни познания. Чешити, проспали уроците по география, ни убеждаваха, че Земята е плоска. „Гаражни гении“, които не знаят да смятат две и две, оборваха Айнщайн. Мошеници рекламираха съмнителни лекарства, процедури и диети – при това съвсем безнаказано. За мен своеобразният връх на войнстващата антиинтелектуалщина бе достигнат през изминалата година, когато едно тежко недоучило момиче, прекъснало училище, се превърна в най-известния говорител на климатичните промени.
Нашествието на коронавируса въдвори ред в обществото. Днес от екрана говорят учени и лекари. Шарлатаните от всякакъв тип изчезнаха, дори избуялата напоследък конспиративна теория за 5G мрежите се посреща с насмешка, а малцината журналисти, които ѝ дават гласност, биват оборвани своевременно. В много държави разпространението на фалшиви новини във връзка с коронавируса е вече наказуемо, като нарушителите са заплашени от тлъсти глоби, арести и дори от затвор. Моето лично мнение е, че така и трябва да бъде – при това не само за инфекциозни болести. Опасявам се, че тепърва ще жънем горчивия плод на дезинформацията, която се разпространяваше в продължение на последните две десетилетия, откакто интернетът масово навлезе из нашите ширини.
Нека обаче не си правим илюзии, че хората ненадейно са започнали да питаят топли чувства към интелектуалните елити.
Живеем в условията на принудителен ред и толкоз. Затова използвам случая да напомня на учените, както и на хората, които не се занимават професионално с наука, но я популяризират, че отговорността им в настоящия момент е много голяма. Всяко едно изказване се следи под лупа и се разнищва. Ако мнозина са спели в училищните часове, това не значи, че са природно тъпи. Даже напротив – в света е пълно с интелигентни хора, които никога не са придобили любов към книгата и познанието поради една или друга причина, било то недостатъчно добра семейна среда или немотивирани учители. Тези хора могат да не знаят каква е структурата на вируса, но това не означава, че не могат да разпознаят фалша, лицемерието и откровената лъжа.
Именно това ми е най-голямото притеснение – че когато кризата с коронавируса отмине, ще настъпи още по-сериозна криза на експертизата, защото всеки един гаф, допуснат на експертно равнище, ще се запомни за дълго. Това ще е напълно закономерно и вината няма да е на лаика, на обикновения човек.
Ще дам два примера колко лесно може да бъде подкопана вярата в експертизата. На 14-ти януари Световната здравна организация (СЗО) публикува следното становище в Туитър: „Предварителното разследване, извършено от китайските здравни власти, не е установило ясни доказателства за разпространението от човек на човек на новия коронавирус (2019-nCov), който бе идентифициран в Ухан, Китай“. До ден днешен това становище продължава да се цитира в социалните мрежи от стотици хора, придружено от язвителни коментари към СЗО. И докато е вярно, че СЗО, както подчертават в самия туит, се позовават на китайските власти, докато е вярно, че Китай се управлява от комунистическа върхушка, която брутално цензурира несъгласните с нея и се грижи за собственото си политическо оцеляване вместо за достоверността на информацията, фактът е следният – хората свързват това грешно становище не толкова с комунистическия Китай, колкото със СЗО. И не можем да ги виним. От СЗО са длъжни да проверяват всяка една информация, преди да достигне до публичното пространство.
Друг гаф, на който не бе отреагирано достатъчно добре в публичното пространство, е този с маските.
В продължение на дълго време експертите ни съветваха, че маските не пазят здравия от вируси (затова не е нужно здрав човек да носи маска), но ако кихащ и кашлящ болен носи маска, шансът да зарази останалите е по-малък. През последните няколко седмици все повече експерти и общественици правят остър завой по темата и започват да съветват всички да носим маска. Ако има нещо, което хората изключително много мразят, това са противоречията. И тук не става въпрос за обикновена битова ситуация, при която болен човек ходи при различни лекари и получава различни съвети (всички сме изпадали в положението „тоя доктор ми казва едно, друг – друго, на кого да вярвам?“). Че подобни битови ситуации също подкопават доверието в експертизата, така е – на индивидуално равнище. Но когато такива завои се случват на глобално равнище, проблемът е много по-сериозен и правилното отреагиране е много важно. Иначе все повече хора ще реагират по байганьовски: „страшни диванета са туй учените“…
Експертите имаха само един-единствен ход, за да отреагират в тази ситуация: то е да подчертаят ясно и категорично пред обществото, че науката не се е променила – поне що се касае до механизма на маските. Обикновена платнена маска не пази толкова здравия да не се зарази, колкото подсигурява болния да не ръси патогени наоколо, докато киха и кашля. Вярно е и досега. Променило се е обаче това, че ние не знаем кои са болните около нас. През месец март бяха публикувани резултатите от проучвания, които показват, че съществен брой от заразените с коронавирус не проявяват симптоми, но могат да заразяват останалите. Какъв е този брой, все още е трудно да се установи. Някои изследователи констатират, че един от четирима кара болестта леко, практически безсимптомно. Други твърдят, че числото е от порядъка на 45-50%, т.е. един от двама. Това обяснява защо в някои части на света, а и у нас, заболяването се появява внезапно – и е много трудно да се установи кой е нулевият пациент. В такъв случай масовото носене на маски може да сложи спирачка на епидемията. Ако всеки един човек носи маска, шансът безсимптомният носител да заразява останалите се свежда до минимум.
В България реакцията беше още по-неадекватна. В края на март министър Кирил Ананиев подписа заповед, задължаваща всеки да носи маски. Ден по-късно, изненадващо, заповедта беше отменена. И какъв бе мотивът за отмяната? Ако цитираме думите на министър Ананиев, „няма пълно обществено съгласие“. Това бе сериозна грешка. В условията на извънредно положение, когато здравето на хората е застрашено, мерките следва се взимат не на базата на обществен, а на експертен консенсус. Ако все повече експерти се обединяват около становището, че на обществени места хората трябва да носят маски, за да не могат безсимптомните и каращите леко заболяването да заразяват уязвимите около себе си, значи маски трябва да се носят – и толкоз. Мярката трябва да се въведе за всички и да няма мрънкане. При това тук става въпрос за най-обикновени, платнени маски, а не за изчерпващите се N95 респиратори. Днес отново носенето на маски е задължително.
Eдно е ясно – далеч по-лесно е да си направим собственоръчно маска или да ангажираме индустрията да шие маски, отколкото да се чудим откъде да вземем белодробни вентилатори за критично болни хора или коя спортна зала да превърнем в полева болница.
