Вирусът и църквата

[et_pb_section fb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.22″ custom_margin=”1px|||||” custom_padding=”1px|0px|0px|0px|false|false”][et_pb_row admin_label=”row” _builder_version=”3.25″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”28px|0px|0px|0px”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.25″ custom_padding=”|||” custom_padding__hover=”|||”][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″]

Коронавирусът

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

[/et_pb_text][et_pb_blog fullwidth=”off” posts_number=”3″ include_categories=”409″ meta_date=”F j, Y” show_author=”off” show_pagination=”off” admin_label=”Blog” module_class=”free-blog-no-padding free-blog-content-hide” _builder_version=”4.0.6″ header_font=”|on|||” header_text_color=”#002e5b” header_font_size=”21px” meta_text_color=”#aaaaaa” meta_font_size=”13px” custom_padding=”||0px|||” header_font_size_tablet=”18px” header_font_size_phone=”18px” header_font_size_last_edited=”on|desktop” border_width_all=”0px” border_color_all=”#d8d8d8″ border_style_all=”solid” border_width_all_fullwidth=”0px” border_color_all_fullwidth=”#d8d8d8″ border_style_all_fullwidth=”solid” use_border_color=”on” border_width=”0px”][/et_pb_blog][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section][et_pb_section fb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.22″][et_pb_row admin_label=”row” _builder_version=”3.25″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.25″ custom_padding=”|||” custom_padding__hover=”|||”][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”4.0.6″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” hover_enabled=”0″]

Днес съобщение на Софийската света митрополия разбуни духовете на родния умнокрасивитет. Със становище, че „Светите Тайни не могат да бъдат преносители на зараза или каквато и да е болест“, социалните мрежи гръмнаха. Какво ли не прочетох – че поповете ни са терористи, че са престъпници, че са неграмотници… Чуха се дежурните изказвания как ролята на религията е да държи хората в подчинение, че на поповете изобщо не им пука за това дали хората в църква са здрави – важно е да продължат да идват, че без събрания не може да има пари за аудита и ролекси (ама разбира се, ролексите не могат да не бъдат споменати). Ясно е, че в една демократична държава всеки има право на мнение и докато  критиката е насочена към конкретни хора, аз мога да я приема и разбера, тъй като и на мен ми се е случвало да бъда съблазнен от действията на човек, който се възприема като християнин. Но някои „умни и красиви“ започнаха да прекрачват границата и да хулят самото християнство и Църквата, Тялото Христово. А когато оскърбяват моята вяра и когато съдят за качествата ми поради моето вероизповедание, аз се чувствам длъжен да кажа нещо по въпроса.

Занимавам се професионално с научна дейност в продължение на близо десетилетие и чисто любителски с християнска апологетика от около пет-шест години. По време на студентските си години в периода между 2005-2009 г. и аз съм се прехласвал по атеизма, подобно на други биолози, а книгата „Делюзията Бог“ на Ричард Докинс съм я чел и препрочитал. След дълго криволичене открих достойнствата на християнството, благодарение на вярващи, които проявяваха нужното търпение да слушат атеистичните ми излияния и да ми разясняват основите на християнската вяра. Науката за мен си остана призвание, а дарбата ми в областта на християнската апологетика вярвам, че идва от Духа свети. Старая се да съм великодушен към неспособностите на другите, защото Църквата има много членове, но те са като частите на едно тяло, съответно всяка част върши различна работа (1 Коринтяни 12:20-27). Аз не мога да очаквам, че всеки християнин ще бъде добър по биология. Това се отнася както за мирянина, така и за духовника. Слушал съм потресаващи глупости от мои приятели-християни, които се изказват по теми, които не разбират, със самочувствието на доктор в областта на биологичните дисциплини (като мен). А и не само – мнозина в своя зилотизъм стават изключително лековерни и склонни да вярват във всякакви митове, легенди, небивалици и конспирации. Казвали са ми: Ето, в книгата Откровение пише за четирите краища на Земята, т.е. ако Земята е кълбо, тя не може да има краища, следователно е плоска! И защо да не е плоска, ако ще и да го казват милиони учени? Нали, „нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек – лъжлив“? Ами не – ролята на християнските апологети е да пояснят, че Бог ни се разкрива по два основни начина: единият е чрез Словото, а другият – чрез творението. Изучаването на творението чрез научния метод ясно и категорично ни показва, че Земята е кълбовидна.

Считам, че една от най-важните задачи на християнските апологети е да предпазваме стадото от опасни заблуди.

Поради това бих казал, че нашата задача е една от най-трудните. Ние сме между чука и наковалнята. Светската общност не ни харесва – за някой нейни представители да се самоопределиш едновременно като учен, християнин и, не дай си Боже, скептик, звучи кощунствено. Но понеже казваме неща, които другите не искат да слушат, понякога сме отхвърляни дори от другите християни, напук на казаното от Св. Павел „и не може окото да каже на ръката: не ми трябваш, нито пък главата на нозете: не ми трябвате“. Всеки си носи кръста – апологетиката е нашата дарба, като това не означава, че сме добри в други области, примерно, систематичната теология. Богословите и свещениците са добри в своите си области, но не е задължително становищата им да са издържани от биологична гледна точка. Много части, едно тяло – това е Църквата! Уви, за безбожника, за хулителя на Църквата нивото на грамотност на цялата църква е равносилно на това на най-неграмотния неин член, равнището на святост е еквивалентно на това на най-лицемерния християнин… Така е било, така е и така ще бъде винаги…

“В църквата заразата се предава само ако вярата е слаба“ – бил казал днес един духовник. И всички безбожници взеха да му се подиграват. Но не е ли Иисус Христос този, който е казал, че „ако имате вяра колкото синапено зрънце, можете да заповядате на тази черница: „Изкорени се и се засади в морето“, и тя ще ви се подчини“? Няма християнин на тази Земя, който да омаловажава силата на вярата. Ние вярваме в един Всемогъщ Бог, на който всичко в този свят му се подчинява. Ако този Бог наистина е Всемогъщ, разполага ли със силата да ни предпази от болест и бедствие? Естествено – за християнина друг отговор не съществува, Господ може да се намеси и да ни защити, включително по чудодеен начин. Има ли проблем тогава в изказването на духовника и може ли да го обсъдим по разумен начин, от богословска гледна точка и без емоция? Може, разбира се! Естествено, че един мирянин, който се моли искрено, може да бъде спасен от бедствие, ако го прави чистосърдечно и без да изпитва Бога. Но свещеникът носи своята отговорност за думите си – твърде малко хора притежават тази вяра „като синапено зърно“. Ще ви призная следното – аз също неведнъж съм бил маловерец в моя живот – и продължавам да бъда. И аз разчитам на собствените си усилия, за да се предпазя от болести и бедствия. Възхищавал съм се на хора, които проявяват огромна вяра, на която аз никога не съм бил способен – имам познати-онкоболни, на които лекарите са им дали само няколко месеца живот, а живеят дълги години след поставянето на диагнозата – години, извоювани с огромна воля, молитва, вяра, самодисциплина. Свещеникът би следвало да е състрадателен към слабостите и недостатъчната вяра на миряните – и никога да не забравя, че ако Иисус Христос е имал вяра, за да ходи по вода, Свети Петър се усъмнил и започнал да потъва (Матей 14:22-23).

Едно нещо обаче ми убягва от тая картина. Нали, както казват безбожниците, църквата е ретроградна, нали поповете са закостенели старци, нали религията спира научно-техническия прогрес на човечеството и нали християните страдат от „делюзия“ (според думите на известния атеист Ричард Докинс)? Колко пъти ни убеждават, че светът без репресивната Църква ще е по-справедлив? В такъв случай последователният атеист не би следвало да вижда голям проблем с богослуженията по Великден – нека тъпаците ходят на събирания, пък какво като се разболеят, тяхна си работа, естествен отбор, тамън ще спечелят наградата на Дарвин като оня там, плоскоземеца, дето се преби със самоделната си ракета. Но лицемерието не е запазена мярка за вярващите. Атеистите също го проявяват, като врякат срещу църковните събирания, сякаш те са най-големият проблем днес. Като че ли те са много по-рисковани от събиранията по кафенетата, моловете, чалготеките, с което младите хора традиционно си запълват времето, когато бъдат освободени в грипна ваканция. Видно е, че бунтът срещу Църквата и срещу практиките на Църквата е най-вече бунт срещу Бога.

За да не бъда разбран накриво, ще кажа, че приличие трябва да се спазва навсякъде и е редно заразно болният да си стои вкъщи, за да не излага другите на риск – това включва всяко едно събиране, включително и църковното. Отговорността на всеки вярващ е да пази ближния си, особено като се има предвид, че в църковните сгради често пъти ходят болни и немощни хора, както и такива, чиято вяра още не е укрепнала. В църквата, която аз посещавам, вече бяха изпратени съобщения към хората в случай че имат грипоподобни симптоми да не посещават неделното събрание и да гледат проповедта на стрийм.

Категорично обаче не съм съгласен, че църквата трябва да остане изолирана от случващото се.

Даже напротив – редно е в тази борба духовниците да са на фронта и да оказват помощ на уплашените, отрудените, обременените, нуждаещите се от духовен съвет. Човекът е дух, душа и тяло, а докато медиците лекуват тялото, другите две компоненти могат да останат пренебрегнати. Добре, нека сме модерни и да кажем, че клишето „дух, душа и тяло“ е неактуално. Нека просто сме сложен продукт на еволюцията. Нека приемем, че нашето „аз“ не е нищо повече от „поведението на огромната асамблея нервни клетки и техните асоциирани молекули“, както се изразява красноречиво откривателят на ДНК молекулата Франсис Крик. Но дори и съзнанието да не е нищо повече от вторично явление, подобно на полето, което възниква около електромагнит щом пуснем тока, безспорно е, че човек е единственото същество на тази Земя, което може да си задава въпроси за смисъла на живота, за живота и смъртта. Човек е единствената твар, която може да се ужаси от перспективата, че някой ден ще умре. Никой от нас не желае животът му да виси на косъм … или на няколко процента статистически риск… А най-доброто успокоение и обяснение защо животът е такъв, какъвто е, го дава християнската вяра.

Освен личното обгрижване, църковната общност може да заеме позиции и по морални теми. Давам типичен пример за опасността от новия вирус – през последните дни стана ясно, че смъртността при младите хора (т.е. от 20 до 40 годишна възраст) е само 0.2%, докато при възрастните (т.е. над 60 години) е 14%. Мнозина изказваха становища, че вирусът не е опасен, тъй като засяга основно възрастните и практически всички смъртни случаи в силно засегнати държави като Италия са на стари хора. Въпреки че числата са верни, ролята на християните е да проявят човеколюбие и състрадание към уязвимите – т.е. към възрастните, защото техният живот има същата стойност пред Бога както на всички хора и Господ се бори и за техните души.

Днес човечеството е въвлечено в борба – изпитание, което никой от нас не иска, но сме принудени да го преодолеем. Новините ни заливат, а заглавията са песимистични, с черни краски. Мнозина се чувстват застрашени, уплашени, изгубени. Но какво по-добро успокоение от това човек да знае, че Господ е с него, както е казал псалмистът: „Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват.“ (Пс. 23:4).

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section][et_pb_section fb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.22″ custom_margin=”1px|||||” custom_padding=”1px|0px|0px|0px|false|false”][et_pb_row admin_label=”row” _builder_version=”3.25″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”28px|0px|0px|0px”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.25″ custom_padding=”|||” custom_padding__hover=”|||”][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″]

Коронавирусът

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

[/et_pb_text][et_pb_blog fullwidth=”off” posts_number=”3″ include_categories=”409″ meta_date=”F j, Y” show_author=”off” show_pagination=”off” admin_label=”Blog” module_class=”free-blog-no-padding free-blog-content-hide” _builder_version=”4.0.6″ header_font=”|on|||” header_text_color=”#002e5b” header_font_size=”21px” meta_text_color=”#aaaaaa” meta_font_size=”13px” custom_padding=”||0px|||” header_font_size_tablet=”18px” header_font_size_phone=”18px” header_font_size_last_edited=”on|desktop” border_width_all=”0px” border_color_all=”#d8d8d8″ border_style_all=”solid” border_width_all_fullwidth=”0px” border_color_all_fullwidth=”#d8d8d8″ border_style_all_fullwidth=”solid” use_border_color=”on” border_width=”0px”][/et_pb_blog][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Споделете:
Светослав Александров
Светослав Александров

Доктор в областта на физиологията на растенията, администратор на уебсайта за космонавтика КОСМОС БГ, автор на научно-популярните книги “Космическа колонизация – неосъществената мечта”, „Аз, виртуалният астронавт“ и художествената “Сред пясъците на Саркания”, доброволец на Български християнски студентски съюз (БХСС).