fbpx

Война на тайни

Тази статия е част от печатното издание “Годишникъ” 2021, което може да закупите тук

През 2021г. Израел беше отново в епицентъра на шпионските войни и това, което вече се превръща във все по-голям фактор в международната сигурност, а именно кибершпионажа, който започва да придобива нови измерения.

Така наречения софтуер Pegasus и израелската компания NSO Group от години са в епицентъра на редица международни журналистически разследвания. За много хора ще е интересно да разберат, че системата Pegasus съществува от поне юни 2013г., като тя първоначално е разработена за ъпдейта на iOS 7. За първи път обаче този шпионски софтуер е засечен през 2016г., когато започва да придобива масовост. NSO Group – компанията, която го разработва е регистрирана през 2010г. в Херцелия, Израел. Мястото също не е случайно, защото точно в същия град се намира и една от най-престижните образователни институции в сферата на контра тероризма и международната сигурност. Самото съкращение на фирмата идва от имената на нейните създатели – Нив Карми, Шалев Хулио и Омри Лави. Подобно на много други компании в Израел и тази е част от така неречената „старт-ъп лудост“, която в периода 2012-2017г. нареди Израел на второ място по създадени старт-ъп компании на глава от населението, след Южна Корея.

Оттук започва интересното, защото в повечето случаи NSO Group работи с частни клиенти, които всъщност са поставени кухи фирми финансирани през офшорки от правителствени субекти. Интересен е и феноменът на това как кибершпионажа е свързан с дипломатическите събития случващи се в последно време в Близкия Изток, а и не само. Според редица сведения от поне 2013г. едно от първите правителства, които плащат за услугите на NSO Group е това на Обединените Арабски Емирства (ОАЕ). Освен Израел и ОАЕ, докладите по въпроса посочват правителствата на Австралия, Белгия, Ботсвана, Чили, Дания, Еквадор, Салвадор, Естония, Екваториална Гвинея, Гватемала, Хондурас, Индонезия, Кения, Малайзия, Мексико, Мароко, Нигерия, Перу, Сърбия, Виетнам, Замбия, Зимбабве, Узбекистан и Саудитска Арабия. Има и българска следа в цялата схема, заради наличието на една куха фирма в Бургас, която е оперирала и изваждала всички съобщения от социални и телекомуникационни мрежи за една година назад през 2013г за „частни клиенти“. Това съвпада с атентата в Сарафово през лятото на 2012г. Разбира се, услугите на NSO Group предимно са насочени към държавния сектор и то по обясними причини, заради „държавния чадър“, който могат да осигурят някои правителства. Това обаче привлече вниманието на някои от най-важните международни партньори на Израел. Излезлите сведения за подслушвания на редица високо профилни световни политици допринесе за това премиерът на Израел Нафтали Бенет да дава разяснения на президентите на САЩ, Русия и Франция.

Проблемът с наличието на този софтуер идва от целта с която го използват някои държави. Преди няколко години, когато избухна международния скандал около убийството на саудитския журналист Джамал Хашогджи много малко беше разкрито от това тогава с какъв софтуер е бил проследен журналиста в Истанбул. Сега 3 години по-късно почти без съмнение е, че софтуерът е бил Pegasus, а целта с която е бил използван е бил изцяло в полза на саудитското кралско семейство. Сложно е да се определи това каква е цената, за да се постигне мир, но едно е сигурно и то е, че продаването на шпионски софтуер, който се използва за да навреди на дисиденти и да се следят хора е прекалено голяма цена, за да се постигне дипломатически напредък. Един от основателите на фирмата Шалев Хулио вече реши да разкрие повече информация с цел да защити репутацията на компанията си заради скандала с Хашогджи, а други интересни разкрития тепърва ще се появяват през идната 2022 година.

Всъщност шпионажа и съвременното кибер разузнаване ще стават все по-голяма част от нашия живот, както и от политиката на редица държави. Това, което трябва да се разработи в перспектива е възможността да се изгради модерна софтуерна инфраструктура готова да противостои на тези заплахи. Това трябва да е приоритетна цел на държави като нашата България, както и на съюзи като ЕС и НАТО, в които членуваме. Ковид епидемията прибра хората по домовете им, а кибер престъпленията зачестяха в следствие на това. Постепенно дипломацията, разузнаването и военните действия се прехвърлиха в киберпространството. Там няма ясни граници, а последствията може да са катастрофални, за държави които тепърва искат да дигитализират администрациите и правителствата си. Тази стъпка трябва да се извърши винаги с умисъл за изграждане на компетентна киберзащита. Ако това не се вземе предвид, много късно една държава може да разбере, че тайните и са вече собственост на чуждо правителство. Днес ще е някоя freelance организация за държавни клиенти, като NSO Group, а утре може да е нещо по-голямо и не работещо само за пари. Изборът остава в нас и новите управляващи за това как да се опази националната сигурност!

Тази статия е част от печатното издание “Годишникъ” 2021, което може да закупите тук

Споделете:
Default image
Димитър Къцарков
Димитър Къцарков e хебраист и магистър по международно право от СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал в университета в Хайфа, Израел по Международна сигурност и Йерусалим, Израел в програмата им по политически науки със специализация. Работил е в посолството на Израел в България, Министерство на външните работи и и Израелския център за наука и култура в България, фондация „Orient Occident” по програма на Съвета за човешки права на ООН в Рабат. В момента работи като търговски представител и бизнес разузнавач за Близкия Изток и Африка на голяма международна фирма в сферата на киберсигурността.