Джордж Оруел е казал, че английските интелектуалци са единствените, които мразят собствената си страна. През 2020-а това важи за почти всички западни интелектуалци и със сигурност е вярно за бледите им български подражатели и имитатори. Клишето гласи, че изживяващите себе си като просветени космополитни мислители по медии, университети и институции мразят простите и груби маси, презират ограничения и обикновен човек.
В действителност днешните интелектуалци водят война с най-красивите и извисени измерения на цивилизацията, в която са имали късмета да се родят. Те оварваряват великолепното наследство на Запада с нагона да унищожат архитектурата, литературата и музиката на мислители и творци, които никога не биха могли дори да доближат. Красивите класически сгради стимулират особено свирепа ярост в малките, празни души на днешните просветени и прогресивни елити. За тях те са символ на расизъм, колониализъм и империализъм.
От десетилетия тези хора оскверняват западните градове с чудовищните архитектурни бесове на брутализма и деконструктивизма.
Със садистично удоволствие архитекти, преподаватели и журналисти нагло лъжат, че няма обективна красота и приравняват класическата естетика с дехуманизиращите геометрични извращения на висши вандали като Льо Корбюзие.
Войната срещу красотата отново излезе на преден план – този път в светлината на американската политика. Преди дни се разбра, че Доналд Тръмп планира да разпореди всички нови сгради на федералното правителство да бъдат издигани в класически архитектурен стил. Тръмп иска да възроди естетиката на най-красивите сгради в САЩ от XVIII и XIX век, вдъхновени от европейската архитектура с корени в Древна Гърция и Древен Рим.
Планът е „да направим правителствените сгради отново красиви“. Тръмп иска да прекъсне половинвековната доминация на бруталистка и деконструктивистка архитектура, пропагандирана от модернисти и постструктуралисти.
От администрацията на президента посочиха, че архитектурните творения на брутализма не са в състояние да предложат „визуално свидетелство за достойнството, силата и стабилността на американското правителство, така както това може да направи класическата и традиционната регионална архитектура“.
Обективната естетическа истина е, че повечето от сградите след Втората световна война са грозни в сравнение с тези преди тях, издържани в класически стил.
Има изобилие от примери на снимки „преди и сега“, в които из целия Западен свят виждаме великолепни стари сгради, заменени от квадратни душегубки. Геометрията на една грозна идеология, наместена върху някога красиви градски пространства, будещи вдъхновение и изумление от архитектурния талант на предишни поколения.
Планът на Тръмп за възраждане на класическата естетика бе посрещнат подобаващо от либералните медии, които от години водят война с красотата и истината.
„Artnet“ написа: „Идеята на Тръмп да направи „федералните сгради красиви отново“ с изпълнителна заповед напомня фашистката история“. „Forbes“ изкрещя: „Тъмната страна на архитектурната фантазия на Тръмп“. „The Guardian“ си беше „The Guardian“: „Ще направи ли Тръмп архитектурата отново велика? Мрачната история на диктаторския шик“. „The New Republic“ капсулира либералната патология в легендарно заглавие: „Невежеството и расизма зад дясното желание за „класическа“ архитектура“. „The New York Times“ се изяви с коментар, в който пише за „MAGA войната срещу архитектурното разнообразие“. Според лявото издание Тръмп използва древногръцките колони като оръжие срещу сакралното „дайвърсити“. В случая архитектурното „дайвърсити“ е сурогат за още по-сакралното етническо „дайвърсити“. Текстът иска да внуши, че класическите сгради са изражение на бялото превъзходство, а брутализмът е мултикултурализъм. Изправяйки се срещу грозните постройки, Тръмп атакува малцинствата. А пък „Washington Post“ направо пита „какво толкова е великото на фалшивите римските храмове?“ , внушавайки, че по никакъв начин не е възможно класическата естетика да има нов живот и трябва да си остане в ретроградното минало.
Журналисти, активисти и архитекти организираха общ фронт срещу класическата архитектура.
Те отказват да признаят, че старите сгради са несравнимо по-красиви и вдъхновяващи от техните „дайвърсити“ храмове на посредствеността и стъклената, бетонна арогантност.
Западът трябва да е разнообразно неприветлив и стерилен. Да бъде грозен по много начини. Красотата на миналото следва да бъде отречена и изтрита, да няма връзка с това, което е било. Брутализмът убива барока, деконструктивизмът се разправя с готическите арки. Прогресивни клоунади вместо колонади. Планът на съвременните „просветени елити“ е отблъскващ като сградите им.
