Много пъти е ставало дума, че съм лош кръстник. Имам много кръщелници, но рядко се виждам с тях, даже почти не се виждам, а и когато се срещнем, обикновено говорим за друго, а не за това, което трябва. Затова съвестта ме гризе и ме гризе особено болезнено в дни като днешния. Днес започват Рождественските пости. Зная, че моите кръщелници, особено онези, които все още са деца, не знаят какво точно е това и кой да им го обясни, ако не техният кръстник! Но ето: леността и суетата на деня отново ще отложат срещата ни и отново ще си навлека греха да не кажа на кръщелниците си това, което съм длъжен да им кажа.
Затова реших да им го напиша, успокоявайки се със суетното предположение, че те може би ще прочетат написаното. Зная. Зная колко е важно не само изреченото, но и това кой го изрича. Зная, че важните неща трябва да се говорят от истински авторитети, от хора, които всички уважават без всякакви уговорки и съмнения. Зная, че аз не съм такъв. Но нека недостойната личност на разказвача да не помрачава разказаното – нищо от това, което ще ви кажа, не съм си измислил сам, нито съм се правил на оригинален да предлагам „нов прочит“ на вечните истини. Всичко е такова, каквото го казва Църквата и светите отци. Единствената ми „заслуга“ е тази, че ще го кажа на вашия език: аз, грешникът, ще говоря на езика на вас – грешниците. И така:
Възлюбени мои кръщелници,
Днес започва Рождественският пост. Какво е постът? Не, не е нито диета, нито сезонна детоксикация на организма. Постът е духовен подвиг, пренастройване на мислите, преосмисляне на битието, покаяние, съкрушение и прощение. Три са причините, по които ревностният християнин пости.
Първо. Постът е ограничаване на удоволствието от храненето. Удоволствието от храната е начало на чревоугодието. Човек се храни не за наслаждение, а за оцеляване. Разбира се, това е трудно да се приеме от изтънчения модерен човек. Но всяко наслаждение, превърнато в страст, носи риск човекът да търси радостта не там, където наистина ще я намери; насладата от вещественото неусетно води до ереста да се покланяме на творението (колкото и прекрасно да е то), вместо на Твореца и по този начин да изгубим пътя към безсмъртието и обожението. Постите са доброволно лишаване от радост и наслада, първо за да почетем страданията, които Господ е понесъл заради нас, и, второ, да покажем че истинската радост за нашата душа не е в грубата материя.
Второ. Постът е доброволно изтощаване на плътта. Това правят аскетите. Това правят и вярващите миряни, когато поискат да покажат, че за тях душата е по-важна от тялото. Това е добре да направите и вие, възлюбени кръщелници, за да покажете преди всичко на себе си, че духът е по-важен от материята. Но не се поддавайте на изкушението да мразите материята, защото ще изпаднете в заблудата на манихеите и богомилите да приемете материалния свят за зло, за творение на сатаната, докато в действителност той е Божие творение, съвършен и достоен за възхищение, достоен за преклонение дори и в най-миниатюрната си дреболия, защото е промислен за добро. И дори нахлуването на греха в него не може да помрачи Божественото начало.
Трето. Нека наречем третата причина богословска. Богословието казва така: преди грехопадението, когато човекът е стопанисвал цялото творение в качеството си на единствена твар с пряк Божествен произход, когато е живеел в земния Рай, тогава посоката на „храненето“ му е била отгоре надолу. Трисъставният човек (дух, душа и тяло) е съществувал така: духът се е хранил от Бог, душата – от духа, а тялото – от душата. След грехопадението връзката между духовното и материалното се къса или ако не се къса съвсем, то чувствително се видоизменя. Нещата се обръщат. Тялото вече не може да се храни от духа и душата и затова е принудено да се храни, като изяжда творението (материята). Постите са акт на копнеж по възстановяване на първоначалното състояние на нещата. Тялото опитва да се откаже да изяжда творението и да се храни от материята, за да покаже своето покаяние и желанието отново да се храни от духа и душата, тоест директно от Бог.
Има и една четвърта причина хората да постят, но тя е по-скоро културна, отколкото мистична. Това е уважението към традициите на предците. По тази причина постят хиляди хора, които нямат представа от религиозните причини, но това не прави усилието им по-малко похвално. Много често уважението към дадено нещо предхожда познанието за него, колкото и да е логично тъкмо обратното.
Какво всъщност искам да ви кажа, скъпи кръщелници, какво се чувствам длъжен да ви кажа? Постите не са диета. Не са и наказание, защото ако беше така, веганите трябваше да постят с мешана скара. Оставете мотивите за постенето, оставете причините. Не ви казвам да ги пренебрегнете или да ги забравите – просто ги оставете за няколко минути, за да се съсредоточите върху резултатите. А важните резултати от постите са два: смирението и прошката. Наложете си временни ограничения в такива дребни неща като храните и напитките, за да покажете, че се стремите към много по-важното. Като спрете да мислите за ежедневните плътски удоволствия, опитайте да заглушите гнева, агресията, жаждата за превъзходство, стремежа към доминация, страстта за първенство в светското съревнование. Съкрушете духа си. Признайте, че всеки ден живеете в заблуда, че истината е трудно постижима за вас, че не сте способни да се справите в живота без Божията помощ, че нямате никакво собствено достойнство, което да произтича от вас, а всичко, с което неразумно се гордеете, ви е дадено. И че колкото повече ви е дадено, толкова повече ще се иска от вас.
И прощавайте. Дори да сте сигурни, че някой злодей заслужава справедливо въздаяние за безобразията си, не забравяйте, че не на вас е дадено да го съдите. Простете му, за да се прости и вам, защото и вие се нуждаете от прошка. Забравете обидите, които сте понесли, защото като ги помните, измъчвате себе си повече, отколкото се измъчва онзи, който ви ги е нанесъл. Ние сме слаби. Слаби и много, много ограничени. За нас съседният апартамент е вече чужд, непознат и необясним свят. Какво остава за съседния град, село или държава. Какво остава за далечните и екзотични страни. И то само в едно и също време. Ами хиляда години напред или назад? Как можем да се самозалъгваме, че сме способни да познаваме света. Но след като е невъзможно да го познаваме, как е възможно да го съдим? Как е възможно да съдим ближния си, който сам по себе си е необятна вселена и образ Божи, каквото сме и самите ние? Как е възможно да го съдим от името на Бог? Как?
Смирявайте се и прощавайте, скъпи кръщелници. Затова е дадено времето на поста. Но то е дадено не за да вършим тези неща само през него. То дадено да ги вкусим и после да ги превърнем в свой постоянен начин на живот. Това е смисълът на постите. Това е смисълът на живота в Църквата.
Ето това исках да ви кажа, възлюбени мои кръщелници, аз, грешният и немарлив ваш кръстник. Спазвайте поста, но не просто така, а за да укрепите мислите си и разположението на сърцата си към Истината, Доброто и Любовта. И приемете причастие. Можете да го приемете на Никулден или пък в деня, в който се уговорите със свещеника в енорийския си храм. След това ще се почувствате окрилени. Бог ще влезе в тихата и уютна стаичка на вашето сърце и ще вечеря с вас. А за всички онези, които така или иначе очакват да го чуят: освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
