fbpx

За смисъла на извънредното положение

Време за четене: 3 мин.

Вече близо 3 седмици България е в извънредно положение. Безсмислено е да описвам неговите параметри, само ще отбележа, че настоящата ситуация е най-драстичното разклащане на ежедневния ритъм, което съм изпитвал в над 40-годишния си живот. А помня енергийната криза през 80-те години на миналия век, аварията в Чернобил, протурския тероризъм, „Лукановата зима”, „Виденовата зима”, земетресението в Перник, атентата в Сарафово… Също и „9/11”, който промени живота в глобален план.

В същото време, и някои управляващи, и някои граждани, се държат така, сякаш сме в обичайното си битие

За какво иде реч? Министърът на здравеопазването разпореди задължително носене на маски на обществени места, а на следващия ден отмени същата заповед „поради липса на обществен консенсус”.  Не съм компетентен да коментирам медицинската страна на въпроса (мога само да предположа, че носенето на маска има позитивен психологически ефект). Не зная дали решението от понеделник е било правилно или грешно, дали е било в резултат на лобистки натиск и т.н. Сигурен съм обаче, че когато за по-малко от 24 часа отмениш дадената от самия теб заповед, това е много, ама много лош сигнал. Първо, насърчаваш всякакви дървени философи, мрънкалници и анимационни герои да продължат в същия дух, окуражени, че заповедта е отменена заради тяхната реакция. И второ, което всъщност е по-страшно, институцията, която представляваш, „олеква” в очите на мнозинството граждани, които добросъвестно спазват ограничителните разпоредби.

Другата чутовна глупост в случая е аргументацията на отмяната – „поради липса на обществен консенсус”. Добре, но ако десет пациента се нуждаят от сърдечна операция, как ще се извърши тя? Както реши кардиохирургът (или евентуално, лекарският консилиум) или ще се чака „обществен консенсус” между десетте пациента? Въобще, в „извънредно положение”, „гоненето на рейтинг” от страна на управляващите следва да отстъпи пред решителност и създаване на усещане за сигурност.

Отгоре на всичко сега министърът има задачата да убеди населението, че носенето на маски, без да е задължително, е силно препоръчително. Как ще го направи с разклатения си авторитет – само той си знае…

Подобни управленски гафове обаче не бива да бъдат оправдание за разхлабване на дисциплината сред гражданите.

Именно в ситуация на „извънредно положение” най-ясно проличава елементарната истина, че дори и най-калпавият закон/наредба/заповед е за предпочитане пред анархията. В критична ситуация доверието в институциите, които се борят със заплахата, не бива да бъде подкопавано – в противен случай ще стане страшно. За всички ни, далеч не само за хората в тези институции.

Мрънкането срещу задължителните маски съвсем не е единствения пример. Дочуват се гласове как глобите за нарушаване на разпоредбите в борбата с коронавируса били твърде големи. Ами то това е смисълът на глобите, да бъдат непосилни, за да имат възпиращ ефект, а не чрез събирането им да се пълни хазната. Идеалният вариант е сумата от събраните глоби да е 0 лева, но нито един човек да не нарушава разпоредбите. Естествено, винаги има риск глобата да бъде избегната срещу дребен рушвет, но този риск съществува и при по-ниски глоби.

Но да се върна на същината на „извънредното положение”: това е една особена, рядко срещаща се ситуация, в която ние, гражданите, следва да престанем да се правим на интересни и да действаме „по войнишки” до пълната победа над врага (в случая, епидемията от коронавирус). А нашите „пълководци” да осъзнаят отговорността си към нас. Която е много по-различна, отколкото в мирно (пардон, нормално) време.

Споделете чрез

Предишен

Следващ