Тази статия е част от #Годишникъ2023. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2024 може да закупите тук
Зелената сделка е политическата рамка на Европейския съюз, която е абсолютно задължително да бъде премахната напълно и веднага. Знам, звучи радикално, някои ще кажат и невъзможно – нали от Брюксел така са казали, а ние сме едни безропотни изпълнители на политики.
Преди да заговорим за Зелената сделка, е хубаво да си отговорим на това какво точно е тя.
Това е икономическа, енергийна и културна политика, която цели да преобърне целия начин на живот на европейците, поставяйки си за цел уж спасяването на природата от глобалното затопляне. На практика обаче става дума за пълноправна война срещу средната класа.
От сайта на Европейската комисия четем следното описание на целите на „Европейския зелен пакт“:
Изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда са заплаха за самото съществуване на Европа и света. За да преодолеем тези предизвикателства, Европейският зелен пакт ще допринесе за превръщането на ЕС в модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, при което:
• до 2050 г. да няма нетни емисии на парникови газове
• икономическият растеж ще бъде отделен от използването на ресурси
• нито един човек или регион няма да бъде изоставен.
Разчитаме на Европейския зелен пакт и за възстановяването от пандемията от COVID-19. Европейският зелен пакт ще се финансира с една трета от 1,8-те трилиона евро инвестиции от плана за възстановяване NextGenerationEU и от седемгодишния бюджет на ЕС.
Накратко, една трета от парите, които ще бъдат похарчени на европейско ниво, ще отидат за вятърни перки, за слънчеви панели, за електромобили, за електробуси, електрически тротинетки и всякакви други подобни ефективни политики.
Основният злодей са емисиите на въглероден двуокис.
Производството на електроенергия е причина за над 75% от емисиите на въглероден двуокис в ЕС. Затова целта на Европейската комисия и ЕС като цяло е чрез Зелената сделка да намали емисиите на тези газове с 20% до 2020 г. в сравнение с нивата от 1990 г., и дори надхвърли тази цел още през 2019 г., когато емисиите на парникови газове в ЕС-27 бяха с 24% по-ниски.
Това стана възможно благодарение на тоталните блокади, наложени заради китайския коронавирус, локдауните и спирането на икономиката. Припомням, че тогава полетите и пътуванията бяха толкова намалели, че се стигна до отрицателни цени на петрола, а милиони хора не ходеха на работа, получавайки напечатани от въздуха пари от Европейската централна банка, за да си стоят вкъщи.
Ефектът от горното бе чудовищната инфлация, която изяде доходите и спестяванията на всички нас, независимо дали сме получавали ковид помощи или не. Въпреки масовото обедняване и намаляла покупателна способност във всички страни от ЕС през последните 3 години,
Европейският съюз предприе още по-амбициозна стратегия за намаляване с още 55% на нетните емисии на въглероден двуокис до 2030 г. (закона за климата „Готови за 55“), за осигуряване 32% дял на възобновяемите енергийни източници в крайното потребление на енергия и подобрение с 32.5% на енергийна ефективност.
Налудничаво, нали? Заплатите на гражданите на ЕС могат да им купят по-малко бройки хлябове, но бюрократите настояват за още от същите неефективни политики.
И все пак, трябва да има някаква причина за тези политики, нали? Някакво масово одобрение, което в нашата демократична система да налага интересът на мнозинството да се налага над малцинството?
На последните избори за Европейски парламент в България през 2019 г. Зелените партии в България вкараха тъкмо 0 евродепутати. От всички останали страни фракцията на Зелените партии в европейския парламент „Зелените – Европейски свободен алианс“ вкара 67 депутата или 11,7% от общия брой 781 депутати. За сравнение, първа сила в парламента е Европейската народна партия с 21% и 187 места.
Как става така, че малцинството налага политиките на мнозинството? Според философа Насим Талеб, чрез диктатура на най-нетолерантните, които печелят. А всеки, който е говорил някога с искрено вярващ в изменението на климата ще ви потвърди, че тези хора са изключително нетолерантни към чуждото мнение до степен на фанатизъм.
Независимо каква е темата или какво се обсъжда, за тях има само една Истина – тяхната.
Дали пречупваме дискусията през ефективността на предложената им политика – ако ще Европа и ЕС да прекратят изцяло индустриалното си производство, електрогенерация и дори дишане, останалият свят не го прави. Нито Индия, нито Китай, Индонезия, Нигерия, САЩ, се трогват от нашата борба с вятърни мелници, простете, въглеродните емисии, и си откриват смело нови ТЕЦ-ове на въглища, копаят за нефт, газ, развиват „мръсни“ производства, защото разбират, че икономиката има нужда от това.
Всяка дискусия за неефективността на слънчевите панели, които, учудващо, работят само когато има слънце – тоест не работят през нощта, през зимата, когато са затрупани със сняг, при облачно време, или кумулативно над половината време, бива прекъсвана от вяра, че в бъдеще ще станат по-ефективни. Да, зелените вярващи знаят, че панелите не са ефективни сега, но въпреки това ние сме длъжни да ги ползваме.
Всяка дискусия за вятърните перки, които не работят когато не духа вятър, които са произведени с тонове въглища, транспортирани и поддържани с тонове нефт за гориво и които изключително рядко излизат на плюс от цялата работа, също биват описвани като решение, вместо проблем.
Срещу нас се изправят фанатици, които с религиозен плам вярват в злокобно пророчество за края на света заради греха на човечеството. Този грях е самото ни съществуване.
Религията им се променя постоянно. Когато бях дете, в началото на 90-те години, плашещите предсказания бяха за изчерпване на нефтените запаси най-късно до 2010 г. Озоновата дупка беше въпрос на време да стане толкова голяма, че животът на планетата да стане невъзможен. Киселинните дъждове щяха да са ежедневие, а снегът и полярните шапки – само спомен.
Десетилетия след тези предсказания, пред които и баба Ванга би свела свенливо поглед, нищо подобно не се случи. А всяка дискусия дали не можем да развиваме истински ефективни и модерни технологии за генериране на енергия, които да ни направят и по-богати и да улеснят живота ни, бива просто игнорирана.
Несбъдването на предсказанията на края на нашия свят не са достатъчни за новата религия. Нейните жреци просто местят в бъдеще злокобните събития, а решенията винаги са едни и същи – нови данъци, нови регулации, ново поскъпване на живота ни и отказ от ефективно и работещо в полза на добре звучащо обещание.
Може ли да победим Зелената сделка?
Естествено, като всичко, създадено от хората, и тя може, а не само трябва – да бъде победена. Тъй като тя е засега епогея на десетилетна пропаганда, срещу нея трябва да се действа мащабно и глобално, но и локално и на дребно.
Срещу всяка нейна инициатива трябва да има отпор, но и присмех. Защото смехът е най-силното ни оръжие срещу фанатиците и искащите тотална власт.
Всички бивши комунистически партии, които вече един път се провалиха в градежа на новото общество и създаването на новия човек, се страхуват от вицовете. Присмивайте се на хората, които искат да карате неефективен електромобил, да ядете насекоми вместо месо и мляко и да нямате деца.
Просто им се смейте и властта им ще се срути.
Тази статия е част от #Годишникъ2023. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2024 може да закупите тук
