#НаДнешнияДен 1879г. е роден проф. Александър Цанков – министър-председател (1923 – 1926), председател на НС, (1926-1930)преподавател, академик, икономист и юрист.
Министър-председател на България в 41-вото (1923) и 42-рото (1923 – 1926) правителство. Председател на XXI (1926 – 1927) и XXII (1927 – 1930) Обикновено Народно събрание. Министър на народното просвещение (15 май 1930 – 29 юни 1931).
Биография
Александър Цанков е роден на 29 юни 1879 г. в Оряхово в семейството на богат търговец. Негови братя са Асен Цанков, виден деец на Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти), и режисьорът Хрисан Цанков, положил според мнозина основите на модерния театър в България.
Александър Цанков завършва гимназия в Русе, следва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1901 – 1904 г.) и икономика в Мюнхен, Бреслау (Вроцлав) и Берлин (1904 – 1907 г.). През този период той членува в Българската работническа социалдемократическа партия, но през 1907 г. я напуска. След завръщането си в България е чиновник в Българската народна банка и в Министерството на търговията и земеделието. От 1911 до 1923 г. преподава икономика в Софийския университет, а от 1920 г. е преподавател в Свободния университет за политически и стопански науки.
Политическа кариера
През 1921 г. Александър Цанков е сред основателите на Народния сговор. Той участва в подготовката на Деветоюнския преврат през 1923 г. и след него оглавява коалиционното правителство и Демократическия сговор. Съставеното от Цанков правителство е коалиционно с ясно изградени цели за успокояване на напрегнатата политическа обстановка. В него влизат представители от целия политически спектър – от либерали до широки социалисти. Задачата на новото правителство е да управлява до към месец август на същата 1923 година, за когато първоначално са насрочени избори за ново ОНС, които наистина са проведени през октомври. При неговото управление избухват Юнското и вдъхновеното от Комунистическия интернационал Септемврийско въстание от 1923 г.
В опита си да се справи с болшевистко-комунистическата опасност, през януари 1924 г. правителството прокарва Закон за защита на държавата, с който се обявяват за незаконни всички организации, които си поставят за цел насилствено вземане на властта. През април същата година с решение на Върховния касационен съд са разтурени БКП и свързаните с нея Партия на труда, Общ работнически синдикален съюз и Български комунистически младежки съюз.
През 1925 г. от дейци на БКП първо е убит на 14 април 1925 г. героят от войните и народен представител от Демократическия сговор ген. Константин Георгиев, а след това е извършен атентат в църквата Света Неделя – загиват 134 души, а около 500 са ранени – сред тях е и Александър Цанков.
Тези терористични събития от непознат тогава за света мащаб са последвани от репресивни мерки от страна на правителството.
Репресивните действия на правителството на Цанков водят до активизирането в редица части на страната на „червения терор“ – паравоенни чети от анархисти, комунисти и леви земеделци. Извършен е и опит за покушение срещу цар Борис III в прохода Арабаконак. Според едни историци, действията на четите са въоръжена съпротива срещу правителството, а според други са сходни с разбойничество. Година-две след създаването си, четите са разбити или разпуснати.
Относно тях Цанков заявява:
Аз отговарям само на въпроса: запазихме ли държавата? Да! Аз съжалявам за жертвите, които се дадоха, но нас не ни смущава никоя сянка. Ние сме чисти в своята съвест. Нас и историята ще оправдае.
Цанков има съществен принос за успешното ликвидиране на гръцката агресия над България през есента на 1925 г. По време на т. нар. Петрички инцидент, войските на ръководената от диктатора Теодорос Пангалос Гърция нахлуват в Петрички окръг и окупират десет села. Съпротива е решено да оказват четите на ВМРО и местни доброволци-милиционери. Редовната българска войска не се намесва по нареждане на военния министър генерал Иван Вълков, а само изчаква на позиции северно от град Петрич. Цанков и Вълков се обръщат към Обществото на народите, което предупреждава и двете страни да прекратят бойните действия и изпраща военните аташета на Франция, Великобритания и Италия да следят гръцкото изтегляне. Гърция е осъдена в Обществото на народите да изплати на България обезщетение от 30 милиона лева.
Разпадът на коалицията, водена от Цанков, започва още след Септемврийското въстание – тогава я напускат привържениците на Малинов и БРСДП (ш.с.). През есента на 1925 година недоволството от силното напрежение в страната нараства и срещу Александър Цанков се обявяват както вътрешнопартийната опозиция, водена от Андрей Ляпчев и Атанас Буров, така и други влиятелни кръгове, поддържащи правителството – цар Борис III, ВМРО, групата на военните около генерал Иван Вълков.
На 4 януари 1926 г. Александър Цанков е принуден да подаде оставка от премиерския пост под натиска на умереното крило в Демократическия сговор. Той е председател на парламента до 1930 г., а до края на управлението на Демократическия сговор – министър на просветата. През 1932 г. се отделя от Демократическия сговор и основава Народно социално движение, което е забранено, заедно с останалите политически партии, през 1934 г.
Историкът Николай Поппетров сочи, че НСД симпатизира на италианския фашизъм и националсоциализма, въпреки декларираната нужда за създаване на „наше собствено чисто българско движение“.
Цанков обаче се обявява категорично против „расовата теория“ и активно участва в спасяването на българските евреи, като се присъединява към Димитър Пешев и подписва заедно с него и още 41 депутати от проправителственото мнозинство петицията парламентарен протест, която внасят в Народното събрание, за да осуетят депортацията. По-късно и под силен натиск някои се отказват от подписите си, но не и Цанков. В парламента той най-активно протестира в защита на Димитър Пешев, когато след петицията той е снет като подпредседател на НС.
След съставянето на правителството на Константин Муравиев на 2 септември 1944 г. Ал. Цанков емигрира със семейството си. Той се установява във Виена, където на 16 септември формира антикомунистическото Българско национално правителство в изгнание.
За покровителстване на формирования, извършващи гонения и убийства на привърженици на обявената извън закона БКП, на 1 февруари 1945 Цанков е осъден задочно на смърт, 5 милиона лева глоба и конфискация на цялото имущество от т.нар. Народен съд. Съден, както и Димитър Пешев и още 20 от подписалите петицията за спасяване на евреите депутати, за покровителства на престъпления, включително „гонения срещу евреите.
При разгрома на Германия Александър Цанков се предава на американската армия и е изпратен в лагер за чужденци. Американската администрация провежда разследване за дейността му през войната и го освобождава, отказвайки да го предаде на българските власти.
През 1948 г. Александър Цанков заминава за Буенос Айрес, Аржентина, където остава до края на живота си. В изгнание живее скромно, поддържан от децата си и пише две мемоарни книги – „България в бурно време“ и „Моето време“, които след 1990 г. са издадени в България. Цанков е привърженик на консолидирането на политическата емиграция около Симеон Сакскобургготски и през 1955 година се среща в тази връзка с Йоанна Българска в Мадрид. Умира на 27 юли 1959 г. в Буенос Айрес.
Присъдата му от Народния съд е отменена с Решение № 243 на Върховния съд на РБ, а отнетото му на 16 ноември 1944 научно звание „академик“ е възстановено посмъртно на 16 октомври 1991 г.
