fbpx

НОВО

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Счупените прозорци на западната цивилизация

"Теорията на счупените прозорци" е формулирана от американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според нея дребните нарушения на реда не само са индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Названието...

29 юни: Кирил Христов

Време за четене: 3 мин.

На 29 юни през 1875 година в Стара Загора е роден българският поет Кирил Христов. Противоречива личност оставила ярка следа в българската литература. Учил в Триест, живял в Неапол и Лайпциг, преподавал дълго време български език и литература в Пражкия университет и в Лайпциг.

Редактор на редица български списания, съден задочно заради статии против цар Фердинанд, Кирил Христов остава недооценен и неразбран за епохата си, поради тази причина и до днес няма пълно издание на неговите трудове. По случай 142 години от рождението на поета избрахме едно от най-емблематичните му стихотворения – „Жени и вино, вино и жени”.

 

Прости мъртвило, роден край, прости!
Пред мене нов живот се днес открива,
с нов трепет се сърцето ми опива,
и моят дух неудържим лети
към щастие – към бури и вълненйя?
Пиян съм аз от мойте младини!
Тъй хубаво е всичко окол мене!
Жени и вино! Вино и жени!
Колиба кривнала е ваший храм,
кандило слънцето ви е… – Плъзнете
по призраци, а мене оставете
да поживея, както аз си знам:
в безумства и вов вихрени наслади!
И погребалний ми ли чуйте звън,
не ме окайвайте, че сили млади
прахосал съм: то беше дивен сън!
О, нека отлети живот крилат –
ала със пълна чаша във ръката,
кога тъй сладостно шуми главата,
когато цял е в рози Божий свят!
И нека отлежала се отпусне
на топломраморните й гърди,
несвестно нека шепнат бледни устни:
– Ах, тихичко ми пей, не ме буди!…

На 29 юни 1879г. е роден проф. Александър Цанков. Той е преподавател в Софийския университет, икономист, юрист и политик, министър-председател на България. Един от основателите е на партия Народен сговор, лидер на партия Демократически сговор, а по – късно на Народно социално движение.

Участва активно в подготовката и изпълнението на Деветоюнския преврат от 8 срещу 9 юни 1923г. извършен от десните политически сили, решени да се противопоставят на съсипването на икономиката на страната от страна на земеделците на Александър Стамболийски, както и отказът на правителството му да защитава интересите на българите в Македония.

Цанков е един от ранените в извършения от Българската комунистическа партия терористичен атентат в църквата Света Неделя, случил се по време на неговото управление. В последвалите Априлски събития правителството на Цанков предприема репресивни мерки насочени срещу комунисти и други политически опоненти. Относно тях той заявява: „Аз отговарям само на въпроса: запазихме ли държавата? Да! Аз съжалявам за жертвите, които се дадоха, но нас не ни смущава никоя сянка. Ние сме чисти в своята съвест. Нас и историята ще оправдае.“

В последствие е наречен от политическите си опоненти „кръволок“ и „фашист“, но въпреки крайно десните възгледи на неговото Народно социално движение се обявява категорично противи „расовата теория“ и участва дейно в спасяването на българските евреи. През 1944г. малко преди Деветосептемврийския преврат емигрира в Австрия, където продължава своята антикомунистическа дейност.

 

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ