fbpx

НОВО

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Препъникамъни пред икономиката ни

Перфектната буря е налице - какво можем да избегнем? Доброто разбиране на проблемите означава и добри решения Грешните инвестиции от годините на бума започват да гърмят Перфектната буря е налице - глобална здравна пандемия, стопанска криза от порядъка на Голямата...

Не, светът не загива!

Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората„. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко...

“Амнистия” за предприемача – тук и сега

В пазарната икономика клиентът решава какво да се произвежда, гласувайки с покупките си В реалност­та ролите „предприемач“ и „капиталист“ често се смесват След Освобождението строителите на съвременна България започват от нулата. За няколко десетилетия изцяло...

Въглеродната неутралност е загубена кауза за света и Европа

Въглеродната неутралност е загубена кауза в глобален мащаб и в Европа, освен ако Старият континент не реши да се самоубие икономически. Пренасочването на пари се прави от политици, които нямат реална представа как функционират процесите и които са длъжни...

Европа по пътя към социализма

Авторът в дясната платформа Стефан Стоянов гостува в предаването "Работен дневник - Business Daily" по "ТВ Европа". Тръгнала ли е Европа по пътя към социализма? Вижте пълното...

Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Владимир Сиркаров гостува в предаването "Делници" по телевизия "Евроком". Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020? Новият външен дълг от 5 млрд. - защо бе изтеглен той?. Абсолютната давност на земите. Идва ли краят на казусът...

Има ли решение на политическата криза и какво да е то?

Авторите в дясната платформа "Консерваторъ" Иван Стамболов и Кузман Илиев гостуваха в предаването "Референдум" на БНТ. Тема на разговора бе политическата криза у нас. Вижте цялото...

Развитието на епидемията в България март-октомври 2020

Резюме: В статията разглеждаме развитието на епидемията в България, взетите мерки от правителството и резултатите към момента. Анализираме управлението на епидемията, правим качествен анализна сценариите и краткосрочна прогноза до края на октомври Вирусът SARS-COV-2...

“Монархията не е отживелица” – интервю с Н.В. Симеон II #Годишникъ2019

Време за четене: 13 мин.

Първото интервю в издание на „Годишникъ“ на „Консерваторъ“ трябва да e специално. За целта има само един възможен кандидат – Негово Величество Симеон II Сакскобурготски. Независимо какво е мнението Ви за политическата му кариера, той е последният български цар, наблюдавал смяната на три режима в България, премиерът с огромна заслуга за приемането ни в НАТО и Европейския съюз.

Интервюто бе организирано изключително лесно, като тук е моментът да изкажем специални благодарности на секретарят на Н.В., Явор Кирилов, за съдействието.

Н.В. Симеон II ни посрещна в двореца Врана:

Н.О. – Смятате ли, че монархията е по-добра форма на управление от републиката?

– Не може да се абсолютизира, но аз мисля, че една конституционна монархия е идеалната система като начин на управление. Освен това изцяло съвременна, как да кажа, няма нищо старомодно в монархията.

Н.О. – Смятате ли, че има възможност България да стане отново монархия, конституционна или не?

– О, вижте, аз съм реалист и наблюдавайки тези последни тридесет години, както и предишните 45, едва ли има, но все пак никой не е гадател, нали?

Н.О. – Републиката е установена в България след провеждане на референдум след преврат и никога това решение не е ревизирано. Републиката ни законна ли е?

– Ако човек трябва да гледа на нещата много подробно, референдуми и плебисцити в присъствието на чужда армия са се считали за невалидни. Но, както казах, това е много назад в лентата и едва ли е реалистично ревизиране.

Н.О. – Съжалявате ли, че влязохте в политиката на Републиката?

-Не. Политиката, която и да е нещо много трудно, но тук беше въпрос да служи човек на Страната, не на Републиката per se. Просто да бъде човек полезен, а пък ако е в републикански времена, това вече си е съвсем нормално, бих казал.

М.К. – Как си представяте, че щеше да се развие българската политика и България през последните повече от 20 години, ако Вие бяхте станали държавен глава – Президент? Щеше ли да има нещо различно?

– Гледайки ретроспективно, мисля, че премиерът има изпълнителната власт и в тогавашния момент и контекст беше по-полезно да съм премиер, отколкото президент.

Н.О. – Кое считате за най-големия си успех и кое е нещото, което не успяхте да направите в политиката?

– Трудно e сам да се оценява човек. Aз мисля, че за членството ни в ЕС наистина, без да се хваля като много други, съм допринесъл не малко. За грешки – вече там всеки може да прецени къде съм сгрешил.

Н.О. – Лесно ли беше решението да се коалирате с БСП, която е наследник на БКП, и това означава ли, че сте простили за всичко, което те са сторили на Вашето семейство?

–  Знаете ли, аз мисля, че трябва да се върнем в контекста на 2005г. Моето впечатление беше, че колкото по-широко е политическото ветрило, което се обръща към Брюксел, толкова по-здрави бяха шансовете да ни приемат. От друга страна не бих автоматизирал БКП с БСП. Мисля, че можем да гледаме по един малко по-широк начин на темата. Но, разбира се, не беше лесно решение. Може би и за хората от БСП да са били партньор с мен също е било трудно, но резултатът е налице.

Н.О. – Къде смятате, че щеше да бъде България, ако не бяха 45-те години комунизъм?

– Убеден съм, че щяхме да сме много по-сродни или близки с останалите страни от Западна Европа, които не са били зад т. нар. „Желязна завеса“. Мисля, че това е съвсем логично като предположение.

Н.О. – Извън себе си кого смятате за най-успешния политик на т. нар.  „Преход“ след 1989г?

– Простете ми, не се считам за най-успешния политик. Трудно е да се каже, пък и не давам оценки на живи или съществуващи лица, защото смятам, че всеки знае какво прави или е отговорен за себе си. Думата „най“ е нещо, което аз избягвам. Така че не мога да кажа.

Н.О. – Как бихте сравнили настоящата политическа обстановка, това, което наблюдавате, с периода, в който Вие всъщност се явихте на парламентарни избори, и може ли да се каже, че тогава обстановката беше по-спокойна?

– Имам впечатлението, че тогава имаше по-малко конфронтация и напрежение. Моментът беше друг, имаше един голям ентусиазъм, който бе двигател да постигнем членството си в ЕС, а пък и в НАТО. Сега се усеща като конфронтация в много неща и поляризация също.

М.К. – А тогава по-скоро е нямало конфронтация в обществото? Обществото е било по-единно, а сега разединено?

– Мисля, че е беше по-спокойно в обществото. Може би греша, но аз имам това впечатление. Разединението не е полезно. Всеки си има мнение естествено, но има моменти, където трябва пак да си кажем „България преди всичко“ и да вървим напред.

М.К. – Дали допринасят политиците за това разединение или просто е такъв историческият момент?

– И в момента междуличностни проблеми се явяват, които всяват разединение. Не бих могъл да кажа точно къде или откъде тръгва, но има една по-специфична нагласа навсякъде, не само в България – хора, които са разочаровани от традиционните партии или движения и търсят нещо друго. Сега като бях в Германия, някой ми каза нещо, което ме учуди. Дори не съм го проверил, но пак тука в разговора, че преди предизборните програми в Турингия, където е Гота, те имат избори, мисля, че по-другата седмица. Според предизборните проучвания крайно десните, които се появяват сега, и най-крайно левите ще са водещи сили. (б.ред. нещо, което се потвърди на изборите)

М.К. – На този фон виждате ли в България почва за някакъв тип реакция на прогресивните политически проекти и политики? Особено крайно левите такива? Дали в България има почва за такова реакционно движение срещу такъв тип политики, които виждаме, че вече се разширят доста обширно, включително и на българската политическа сцена. Дали има реакция, дали има възможност за реакционни движения на този тип политики?

– Аз ще започна от нещо друго. Дадени политици за прогресивно, прогресивно за левите виждания и идеи, като теориите, върху които се основават, са се доказали като съвършено провалени. Защо се взема запазената марка на прогресивност? Защото прогресивното звучи чудесно, но не и на практика. Да, но когато се тегли една черта, прогресивното е нещата „да вървят“ и да има… благоденствие. Думата е вече малко остаряла, но това е истинският прогрес във всяко отношение за гражданите.

Н.О. –  Вие казахте, че не давате оценки на личности, но какви са Ви отношенията с Иван Костов? Поддържате ли някаква връзка от време на време?

-Не. Той се е изказвал често по твърде критичен начин, аз нито обичам да отговарям или да влизам в някакви кавги, полемики. Всеки си има право на мнение и готово.

Н.О. –  А с Бойко Борисов поддържате ли контакт?

– Вижте, това се неща, както всъщност и с господин Костов, ако има такива, това са лични и аз не обичам да парадирам с кого се срещам, се виждам или кой ми е приятел. Не го считам за много нужно.

Н.О. – Какъв трябва и какво трябва да се съдържа в новия чип на българина според Вас?

Че сме европейци и нищо повече.

Н.О. –  Има ли нещо, което днес може да ни обедини като нация?

– И аз съм се питал това. Навремето, когато възобновихме темата „Белене“, си мислех дали да се постигне подобна цел, да бъдем като централа за другите страни. Трябва нещо действително да се намери, което да обедини хората или да им даде цел. Да настигнем поне частично страните в Европейския Съюз може би е една добра цел.

Н.О. – Това ли трябва да е следващата голяма кауза на България след влизането в ЕС?

– Да, защото да се вайкаме само или да се оплакваме, или да търсим, да обвиняваме едни или други международни страховити конспирации против България, е съвсем безполезно.

Н.О. – Има ли някой от съвременните световни лидери, на когото да симпатизирате?

– О, симпатизирам, в смисъл, че съчувствам, на много от тях. Но… Не знам, аз така виждам в някои от изказванията, защото не ги познавам лично Има такива политически личности, които са интересни, но да избера някои друг, които да следя малко по-отблизо, не мога да Ви кажа в момента. Президента на Италия Матарела, който има много, много трудна деликатна задача, и може би, защото е на моята възраст, но наистина се възхищавам, че е толкова умерен и винаги търси да насърчава към сдобряването или успокояването, вместо да се насъскват настроенията или антипатиите.

Н. О. –  Какво мислите, че е най-голямото глобално предизвикателство в  момента?

Мира. На първо място мира. Мисля, че това е наистина. Опазването и просто да се опитаме всички да спестим толкова мизерия, нещастие и друго на толкова много хора.

Н.О. – Няма как да не ви попитаме, все пак сте учили в британския колеж в Александрия, така че познавате културата на арабския свят. Какво мислите за ситуацията в Сирия, която ескалира последните дни?

– Мисля, че е нещо много критично, опасно,  но винаги трябва да се гледа назад, откъде е тръгнало и защо, и как. Там едно време Великите сили са се разпореждали според своите интереси и незачитайки самото население и оттам намесата и до ден днешен в името на икономически интереси. Това поражда тези екстремни или крайни екстремистки псевдо-религиозни настроения, това вече е нещо, което се контролира много трудно. В този регион има един дисбаланс и това може да предизвика и други крайно неприятни последици, особено от държави, които нямат история или познание за него.

Н.О. – Какво ви е мнението по македонския въпрос?

– Аз мисля, че важното е Северна Македония да получи поканата за Европейският съюз, за да ги мотивира. Това може да помогне на самата нация. Всяка страна има виждането за миналото си. Намирам, че не може да се повтарят грешките от миналото и да губим време в нова и обединена Европа. Навремето го бях казал и много ми се разсърдиха известни среди, но да си патриот е да си обичаш страната, да си националист е да ненавиждаш съседа. Велика България наистина, ако можеше да е като Швейцария, щеше да е далеч по-велика за мен, отколкото ако е териториално или да претендираме, или да имаме спорове със съседите ни.

Н.О. – Няма как да не Ви попитам как гледате на една доста тъжна тема, това е ситуацията с отнетите от Вас имоти, от Вас и Вашето семейство.

– Това са неща, които трябва правно да се решат. В крайна сметка, преди десет години този мораториум беше изцяло изкуствен. Да приема, че е било възможно да се наложи мораториум за нещо като 3-6 месеца, 1 година, а не за 10 години, това е нали небивалица. Дали заслужавам това въобще, а още по-малко пък на тази възраст да ме тормозят по този начин? Лошото е, че отвън тези неща се виждат, гледат, наблюдават и пак правят негативна реклама на България.

Не искам да сравнявам двете неща, но тази история с футбола и расизма – ами ето Ви един пример как една групичка от 10, 50 или колко са души, може да предизвикат такива небивалици от страна на международните медии и други да ни сочат с пръст. Ние българите сме дали доказателства във времената, не само през Втората Световна война, че не сме расисти, но за жалост веднага се фокусира върху подобно поведение. Това вече е същото като сагата с имотите, защото хората навън казват: „Ама, тука няма ли правосъдие?“

Жалко е, жалко е, защото държавата не е най-изрядният стопанин. Колко неща, които се одържавяват, се рушат или изоставят? Частното, частният собственик винаги се грижи повече, защото мисли за децата си, за внуците си. Във времето се вижда, че частната инициатива е нещо, което е по-градивно, отколкото държавата да се бърка във всичко. Защото в крайна сметка и тя не може според силите си да заделя ресурси за всичко, и то не само в България, а и навсякъде.

М. К. – Вие безспорно сте човекът, който е допринесъл най-много за добрия имидж на България в Западна Европа. Какъв съвет бихте дали на днешните управляващи във връзка с избягването на скандали като този с расисткия имидж, който се създаде на България, и друг тип скандали, като например този с имотите? Как трябва да реагират едни управляващи, една дипломация, за да се подобрява имиджът на страната ни?

– Трудно е да се каже, аз мисля, че това трябва да се разглежда казус по казус. Тъкмо дипломацията да е активна и да използва всякакви случаи, моменти, за да покаже добрия имидж, не да се рекламира безсмислено, но буквално да доказва, че е така и така. В друг момент да опровергава или, защото ще дам един пример и няма да ми се сърдят испанците, но виждайки това, което става в Каталуния, е изцяло противоконституционно. Сякаш тяхната дипломация или въобще там организации за реклама и имидж на страната не са си свършили работата. Защото каталунците много повече шумят като се изкарват жертви. От наша страна, ние имаме интерес дипломацията ни да е наистина активна, а същевременно да апелираме винаги на българите, които живеят в чужбина, да не забравят родината и да знаят, че те самите са като пратеници в дадена страна на България и със своето поведение да я рекламират.

Н.О. – Тъй като стана въпрос за Испания, Вие сте живели там по време на управлението на Франциско Франко. Какво мислите за намерението на социалистическото правителство да ексхумира  останките?

– Вижте, аз съм потърпевш, защото не зная къде са останките на цар Борис, така че да се местят покойници вече за мен е кощунство за когото и да е. Винаги си има обратното, възкресиха Франко. Хората, с цялото ми уважение, бяха ама наистина вече забравили. Такава е човешката памет и сега вече има повече франкисти. Хората казват сега „Бива, бива, ама това не е нали…“ Сякаш е приоритет, нещо много важно. Тази седмица ще го постигнат, защото те бързат за изборите, едни да си препишат една заслуга. Каква заслуга им е това? Франко беше много скромен човек. Семейството му имаше предвидена още преди ниша в тогава се строящата се катедрала, в подземието. Беше предвидено там да са погребани и той и съпругата му, и дъщеря му. Не можеш по политически причини да забраниш на един гражданин къде да погребе близките си.

Н.О. – Мислите ли, че някой от Вашите наследници би влязъл в българската политика, била тя републиканска или с монархическа заявка?

– Трябва да се консултирам с тях. По мое мнение трябва да си роден в страната и някак да си бил в това постоянно и тогава, когато вече като порасне човек, може да има и мнение, и друго. Синовете ми са… Знаете с какви професии се занимават и са успешни, но които са далеч от политиката. В отряда внуци има и вече и кандидат-лекари и лекари, и какво ли не друго. Ако беше монархия България, там е логично.

Миналият ден го казах на един журналист, престолонаследникът в страните, в които са монархии, е най-подготвеният човек. Далеч по-подготвен, от който и да е, какъвто и да е политик, който изведнъж става или премиер, или президент, или каквото и да е. Недейте да мислите, че монархията е отживелица и това е част от тренда. Едното е „модерно“, както казват за прогресивното, а другото било отживелица. Съвсем не е така. Преди пет хиляди години е имало и монархия, и републики, и диктатури – нищо ново под слънцето. Винаги трябва да се допитваме до хората. В монархиите, които функционират, аз мисля, че хората са си доволни и не търсят друго.

Това е нещо, което е в реда и може би е манталитета на хората и тука, след 50 години, в кавички, монархофашизъм, който са ни приписвали. Монархофашизмът е пълен философски нонсенс. Вчера тук беше кореспондент на Ал Джазира, който ми зададе подобен въпрос, и аз му казах, че ме впечатлява всъщност българите колко сме толерантни. Защото след 50 години от ужасии, приписвани от пропагандата и на цар Фердинанд, и на баща ми, и на самата институция, представител на институцията става премиер на Републиката. Да не е излязла половината от населението или избирателите на улицата и да протестират затова, че съм станал премиер, според мен е пример за голяма толерантност, ако щете и зрялост. Интересно явление и това хората го подценяват. Уникалното е, че не е имало контра ефект, но понякога се гледа на нещата само по един начин, а не по трите измерения, исторически също.

Стар човек като мен вече e видял какво ли не, а пък и чета много, винаги търся прецедент или нещо, преди да се изкажа, защото е много важно да се гледа в огледалцето от време на време, защото иначе може да загуби човек. Да се учим от историята.


Всички материали от Годишникъ 2019 може да откриете тук

Хартиеното издание може да закупите тук

Споделете чрез

Следващ