fbpx

НОВО

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Никой не променя отбор, който побеждава #Годишникъ2019

Време за четене: 5 мин.

Краят на годината е традиционното време за обзорни материали и анализи. Това не подминава и българската икономика, която за пореден път показа добра кондиция. Националната статистика ще го потвърди официално чак в средата на 2020 година, но можем с голяма доза сигурност да се похвалим с ръст на брутния вътрешен продукт и инфлацията в обичайните в последно време граници. Допълнителна подкрепа дойде и от повишаващите се със солиден темп заплати. Да, всички се оплакват от липсата на кадри – че „няма хора“ – но очевидно бизнесът успява да намери своите решения и да се държи устойчиво над повърхността.

На база данните и общо усещане към ситуацията, с известни условности можем да заключим, че почти всичко в икономически план изглежда ако не изрядно, то поне прилично. Почти.

Защо не всичко е „цветя и рози“?

Зад приличното представяне на българската икономика седят няколко фактора, като един от тях заслужава особено внимание. Поради мащабите и сравнително ограниченото си технологично развитие, родният пазар не е сред най-интересните не само за чуждите фирми, а и за българските с потенциал. Погледът е вперен почти изцяло навън, като 60% от износът ни отива за държави от Европейския съюз. Единният пазар ще засилва още повече този дял, което обаче е нож с две остриета. И според прогнозите на водещите международни институции, а и наблюдавайки актуалните данни, растежът на европейската икономика се забавя. Въпреки че това не е по вкуса на политиците и квазиполитическите институции, като Европейската централна банка, четирите най-мощни пазара в Европа (Германия, Франция, Италия и Испания) са под огромен натиск. Само мащабите им и финансовите стимули парират за момента разрастване на кризата.

Време за действия

Стара максима е, че никой не променя отбор, който побеждава. Колкото и трудно да е, накрая важен е победителят и този, които взима пълния комплект точки. Най-важен е финалният резултат, който става ясен в точно фиксиран момент. Или побеждаваш, или губиш. И докато при спорта една промяна би дала ефект мигновено, при икономическите процеси това се случва бавно и изисква търпение. Дойде ли обаче реалната криза, закъснението е безвъзвратно. Именно затова точно сега – период на привидно спокойствие и увереност – е идеалният момент за действия.

От друг ъгъл

Редица са идеите, изказани по повод това какво би следвало да се направи, за да има българската икономика по-добро бъдеще. Предложенията тръгват от промени в данъчната система, преминават през по-“лека“ администрация, реформа в образованието, пенсионната системата и прочее. Всички тези идеи имат своите безспорни аргументи и заслужават своя дебат.

Картината може да бъде погледната обаче и от друг ъгъл. За да се доближим до големите, трябва да видим къде изоставаме най-много. Тук идва любимият лаф на следящите българския пазар на акции – дневният оборот на фондовата ни борса е по-малък, отколкото на произволен магазин от голяма верига хипермаркети. Тъжното е, че шегата е истина.

Защо липсата на реален фондов пазар е най-големият проблем на българската икономика?

Вече 30 години икономическата ни система върви, с естествени грешки през годините, към капитализъм. Бяха преминати важни етапи, които дадоха различен и най-важното – устойчив облик на икономиката ни. За да бъде завършен този преход, трябва да бъде направена и последната крачка.

Капитализмът се крепи на два основни стълба. Единият е банковото финансиране, а другият – капиталовият пазар. Въпреки споменът за КТБ, при банките нещата не просто са стабилни – те са пълни с пари, с които се чудят какво да кредитират. Спестовната ни култура да залагаме предимно на депозитите и да сме плахи към друг тип инвестиции има своите минуси. Парите отиват в банките, които финансират както бизнес проекти с меко казано спорен потенциал, така и хора с ограничени или липсващи обезпечения.

За щастие, няма нищо вечно. Криза идва – кога и каква никой не може да каже. Ако някой прави опити да прогнозира, или лъже, или спекулира. Едно е сигурно – идващото икономическо забавяне ще принуди банките да повишат лихвите и досегашният модел да вземем кредит, за да продължим развитието на бизнеса си, няма да е изгоден.

Промяна в отбора въпреки победата

Харесва ни да се сравняваме с Румъния, колкото и ирационални понякога да са тези паралели. В случая с капиталовия пазар резон има. До кризата от 2008-2009 година двата пазара вървяха със сходните темпове на растеж и спокойно бяха поставяни в една категория от международните институции.

Къде сме 10 години по-късно? През 2019 година глoбaлнaтa peйтингoвa aгeнция FТЅЕ Ruѕѕеll повиши статута на Румъния до възниĸвaщ пaзap oт тeĸyщoтo ѝ

paвнищe нa гpaничeн, какъвто до момента тя беше заедно с България. Северната ни съседка попада в компанията на страни като Русия, Китай, Саудитска Арабия и други. До повишението се стигна, тъй като лиĸвиднocттa на румънския капиталов пазар ce увеличи пpeз пocлeднитe гoдини и тoй мoжe дa пoeмe знaчитeлни мeждyнapoдни инвecтиции, за разлика от нашия.

Няколко цифри. Според статистика от сайта на румънската фондова борса BVB, пазарът в северната ни съседка е с капитализация в размер на 35.9 млрд. евро. За сравнение, общата пазарна капитализация на БФБ е в размер на 4.5 млрд. евро – близо 8 пъти по-малко. Среднодневният търгуван оборот в Букурещ е над 8 млн. евро, в София – 0.8 млн. евро.

Да, българската икономика страда и ще страда още повече заради това, че у нас няма развит капиталов пазар. Имаме нужда от промяна в отбора въпреки победите в данните на икономиката ни. Те имат склонността да залъгват. Промяната е проста, но изисква воля и решителни действия. Приватизация от чуждестранен борсов оператор. Обособяване на сегмент за бързо листване от малки компании, които да не се налага да се борят със сложни административни главоблъсканици. Оценка на общински и държавни дружества и пускането им на борсата. Добър маркетинг. Точно в този ред, във възможно най-кратък срок.

Завеса

Не можем да кажем точно коя е финалната точка на трансформацията на българската икономика. За да сме все пак със самочувствието, че сме една идея по-близо до нея, трябва да сме преминали през важните стъпки. Мисълта за развитието на капиталовия пазар е една от тях. Пропускаме ли я, пъзелът никога няма да бъде напълно сглобен и родният бизнес винаги ще бъде с една възможност по-малко за развитие.


Всички материали от Годишникъ 2019 може да откриете тук

Хартиеното издание може да закупите тук

Споделете чрез

Предишен