fbpx

НОВО

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Кога е създаден македонският език (нови документи)

Представям на вниманието ви документ, намерен в държавния архив на Република Северна Македония в Скопие, от член на българската „Македонска патриотична организация Пирин“ в Чикаго и разпространен от нейния деец Драгомир Богданов. Оригиналният текст е на руски и е...

Никой не променя отбор, който побеждава #Годишникъ2019

Време за четене: 5 мин.

Краят на годината е традиционното време за обзорни материали и анализи. Това не подминава и българската икономика, която за пореден път показа добра кондиция. Националната статистика ще го потвърди официално чак в средата на 2020 година, но можем с голяма доза сигурност да се похвалим с ръст на брутния вътрешен продукт и инфлацията в обичайните в последно време граници. Допълнителна подкрепа дойде и от повишаващите се със солиден темп заплати. Да, всички се оплакват от липсата на кадри – че „няма хора“ – но очевидно бизнесът успява да намери своите решения и да се държи устойчиво над повърхността.

На база данните и общо усещане към ситуацията, с известни условности можем да заключим, че почти всичко в икономически план изглежда ако не изрядно, то поне прилично. Почти.

Защо не всичко е „цветя и рози“?

Зад приличното представяне на българската икономика седят няколко фактора, като един от тях заслужава особено внимание. Поради мащабите и сравнително ограниченото си технологично развитие, родният пазар не е сред най-интересните не само за чуждите фирми, а и за българските с потенциал. Погледът е вперен почти изцяло навън, като 60% от износът ни отива за държави от Европейския съюз. Единният пазар ще засилва още повече този дял, което обаче е нож с две остриета. И според прогнозите на водещите международни институции, а и наблюдавайки актуалните данни, растежът на европейската икономика се забавя. Въпреки че това не е по вкуса на политиците и квазиполитическите институции, като Европейската централна банка, четирите най-мощни пазара в Европа (Германия, Франция, Италия и Испания) са под огромен натиск. Само мащабите им и финансовите стимули парират за момента разрастване на кризата.

Време за действия

Стара максима е, че никой не променя отбор, който побеждава. Колкото и трудно да е, накрая важен е победителят и този, които взима пълния комплект точки. Най-важен е финалният резултат, който става ясен в точно фиксиран момент. Или побеждаваш, или губиш. И докато при спорта една промяна би дала ефект мигновено, при икономическите процеси това се случва бавно и изисква търпение. Дойде ли обаче реалната криза, закъснението е безвъзвратно. Именно затова точно сега – период на привидно спокойствие и увереност – е идеалният момент за действия.

От друг ъгъл

Редица са идеите, изказани по повод това какво би следвало да се направи, за да има българската икономика по-добро бъдеще. Предложенията тръгват от промени в данъчната система, преминават през по-“лека“ администрация, реформа в образованието, пенсионната системата и прочее. Всички тези идеи имат своите безспорни аргументи и заслужават своя дебат.

Картината може да бъде погледната обаче и от друг ъгъл. За да се доближим до големите, трябва да видим къде изоставаме най-много. Тук идва любимият лаф на следящите българския пазар на акции – дневният оборот на фондовата ни борса е по-малък, отколкото на произволен магазин от голяма верига хипермаркети. Тъжното е, че шегата е истина.

Защо липсата на реален фондов пазар е най-големият проблем на българската икономика?

Вече 30 години икономическата ни система върви, с естествени грешки през годините, към капитализъм. Бяха преминати важни етапи, които дадоха различен и най-важното – устойчив облик на икономиката ни. За да бъде завършен този преход, трябва да бъде направена и последната крачка.

Капитализмът се крепи на два основни стълба. Единият е банковото финансиране, а другият – капиталовият пазар. Въпреки споменът за КТБ, при банките нещата не просто са стабилни – те са пълни с пари, с които се чудят какво да кредитират. Спестовната ни култура да залагаме предимно на депозитите и да сме плахи към друг тип инвестиции има своите минуси. Парите отиват в банките, които финансират както бизнес проекти с меко казано спорен потенциал, така и хора с ограничени или липсващи обезпечения.

За щастие, няма нищо вечно. Криза идва – кога и каква никой не може да каже. Ако някой прави опити да прогнозира, или лъже, или спекулира. Едно е сигурно – идващото икономическо забавяне ще принуди банките да повишат лихвите и досегашният модел да вземем кредит, за да продължим развитието на бизнеса си, няма да е изгоден.

Промяна в отбора въпреки победата

Харесва ни да се сравняваме с Румъния, колкото и ирационални понякога да са тези паралели. В случая с капиталовия пазар резон има. До кризата от 2008-2009 година двата пазара вървяха със сходните темпове на растеж и спокойно бяха поставяни в една категория от международните институции.

Къде сме 10 години по-късно? През 2019 година глoбaлнaтa peйтингoвa aгeнция FТЅЕ Ruѕѕеll повиши статута на Румъния до възниĸвaщ пaзap oт тeĸyщoтo ѝ

paвнищe нa гpaничeн, какъвто до момента тя беше заедно с България. Северната ни съседка попада в компанията на страни като Русия, Китай, Саудитска Арабия и други. До повишението се стигна, тъй като лиĸвиднocттa на румънския капиталов пазар ce увеличи пpeз пocлeднитe гoдини и тoй мoжe дa пoeмe знaчитeлни мeждyнapoдни инвecтиции, за разлика от нашия.

Няколко цифри. Според статистика от сайта на румънската фондова борса BVB, пазарът в северната ни съседка е с капитализация в размер на 35.9 млрд. евро. За сравнение, общата пазарна капитализация на БФБ е в размер на 4.5 млрд. евро – близо 8 пъти по-малко. Среднодневният търгуван оборот в Букурещ е над 8 млн. евро, в София – 0.8 млн. евро.

Да, българската икономика страда и ще страда още повече заради това, че у нас няма развит капиталов пазар. Имаме нужда от промяна в отбора въпреки победите в данните на икономиката ни. Те имат склонността да залъгват. Промяната е проста, но изисква воля и решителни действия. Приватизация от чуждестранен борсов оператор. Обособяване на сегмент за бързо листване от малки компании, които да не се налага да се борят със сложни административни главоблъсканици. Оценка на общински и държавни дружества и пускането им на борсата. Добър маркетинг. Точно в този ред, във възможно най-кратък срок.

Завеса

Не можем да кажем точно коя е финалната точка на трансформацията на българската икономика. За да сме все пак със самочувствието, че сме една идея по-близо до нея, трябва да сме преминали през важните стъпки. Мисълта за развитието на капиталовия пазар е една от тях. Пропускаме ли я, пъзелът никога няма да бъде напълно сглобен и родният бизнес винаги ще бъде с една възможност по-малко за развитие.


Всички материали от Годишникъ 2019 може да откриете тук

Хартиеното издание може да закупите тук

Споделете чрез

Предишен