fbpx

НОВО

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Препъникамъни пред икономиката ни

Перфектната буря е налице - какво можем да избегнем? Доброто разбиране на проблемите означава и добри решения Грешните инвестиции от годините на бума започват да гърмят Перфектната буря е налице - глобална здравна пандемия, стопанска криза от порядъка на Голямата...

Не, светът не загива!

Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората„. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко...

“Амнистия” за предприемача – тук и сега

В пазарната икономика клиентът решава какво да се произвежда, гласувайки с покупките си В реалност­та ролите „предприемач“ и „капиталист“ често се смесват След Освобождението строителите на съвременна България започват от нулата. За няколко десетилетия изцяло...

Въглеродната неутралност е загубена кауза за света и Европа

Въглеродната неутралност е загубена кауза в глобален мащаб и в Европа, освен ако Старият континент не реши да се самоубие икономически. Пренасочването на пари се прави от политици, които нямат реална представа как функционират процесите и които са длъжни...

Европа по пътя към социализма

Авторът в дясната платформа Стефан Стоянов гостува в предаването "Работен дневник - Business Daily" по "ТВ Европа". Тръгнала ли е Европа по пътя към социализма? Вижте пълното...

Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Владимир Сиркаров гостува в предаването "Делници" по телевизия "Евроком". Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020? Новият външен дълг от 5 млрд. - защо бе изтеглен той?. Абсолютната давност на земите. Идва ли краят на казусът...

Има ли решение на политическата криза и какво да е то?

Авторите в дясната платформа "Консерваторъ" Иван Стамболов и Кузман Илиев гостуваха в предаването "Референдум" на БНТ. Тема на разговора бе политическата криза у нас. Вижте цялото...

Развитието на епидемията в България март-октомври 2020

Резюме: В статията разглеждаме развитието на епидемията в България, взетите мерки от правителството и резултатите към момента. Анализираме управлението на епидемията, правим качествен анализна сценариите и краткосрочна прогноза до края на октомври Вирусът SARS-COV-2...

Поглед от върха на бизнесцикъла #Годишникъ2019

Време за четене: 7 мин.

През последните месеци из световните медии се забелязва все по-често информация за настъпващата следваща икономическа криза. Анализът на последните макроикономически данни от Европа и глобални геополитически събития показва, че и следващата икономическа криза в България ще бъде в голяма степен екзогенно генерирана – тоест, основните фактори, които ще доведат до нея, ще бъдат преди всичко външни, а не произлизащи от нашата икономика. Като член на ЕС, българската икономика е изцяло интегрирана с европейската и по-специално с германската, затова нейната динамика и трендове трябва да се следят изключително внимателно от бизнеса, банките и управляващите.

Негативните тенденции в Европейския съюз са вече видими. В Германия икономиката отбеляза втори отрицателен ръст от 2015 г. насам: -0,1 % първо през третото тримесечие на 2018 г., а след това и отново -0,1 % през второто тримесечие на 2019 г. Според прогнозата на икономическия институт в Мюнхен – Ifo – германският БВП ще се свие с 0,1 % и през третото тримесечие на годината, като растежът за цялата 2019 г. ще се изразява в 0,5 %. Основната причина е в спада на планираното производство, поради очакваното излизане на Великобритания от Европейския съюз, като очакванията са негативната тенденция да започне да се усеща и в други сектори на икономиката като логистиката и услугите. Тази прогноза на Ifo е базирана на допускане, че нито Брекзит без сделка, нито влошаване на търговските условия със САЩ ще се случат. Тоест, при материализиране на някое от тези две условия, германската икономика ще пострада още повече. Според Института за макроикономическа политика (IMK) в Дюселдорф, съществува шанс от 60 % германската икономика да изпадне в рецесия.

Защо това е важно? Развитието на немската икономика е един от най-важните фактори зад растежа на българската. Според данните на НСИ, около 22 % от износа на България за ЕС и 15 % от общия български износ, включително този за трети страни, е насочен към Германия. Освен това, износът към Германия е и българската продукция с най-голяма добавена стойност. Тоест, тук не става дума единствено за оборот – от значение е, че това касае предприятията с най-голям марж в българската икономика. Естествено, процесът на влияние на немската икономика спрямо българската се случва с определено забавяне – между 2 и 3 тримесечия.

Глобалните сигнали на нестабилност са основните фактори за негативното движение на германската икономика. Неяснотата в редица политически фактори, като обтегнатите търговски отношения между САЩ и Китай, генерира огромна икономическа несигурност на световно ниво – това поне показват индексите за несигурността в икономическата политика за Европа и Германия, които достигат най-високите си нива от началото на 2017 г. насам. А липсата на прогнозируемост и стабилност плашат както инвестициите, така и потреблението, които са основен двигател на устойчив икономически растеж. Но трудните за прогнозиране политически маневри не спират до тук. Американският президент Доналд Тръмп наскоро заплаши ЕС, че може да въведе митнически тарифи за вноса на европейски стойки на стойност 7,5 млрд. долара. При това става въпрос за изключително разнообразна продукция – от млечни продукти и вино, до самолети. Всичко произтича от значителните проблеми на американския производител на самолети Boeing. След 2 инцидента с новия им модел 737-MAX, който се оказа с дефект, Boeing загубиха пазарен дял за сметка на европейския Airbus. Съответно Тръмп поиска ЕС да преустанови „нелегалното“ субсидиране на Airbus, като въвежда мита като реакция. Ако започне търговска война между Европа и САЩ, което, колкото и да звучи абсурдно, е на ръба да се случи, това е още един огромен фактор, който ще повлияе негативно на икономическата активност и потреблението в ЕС.

Готова ли е България за неизбежната икономическа рецесия?

Въпреки всичките неоспоримите негативи, произлизащи от икономическите кризи, те имат едно позитивно качество, а именно – да водят до това активи, които не са се управлявали по достатъчно ефективен начин, да сменят своите собственици и да преминат под управлението на предприемачи, които са устояли на кризата. Този болезнен за частния бизнес процес прави икономиката по-ефективна и по-устойчива при следващи икономически рецесии. Принципът в голяма степен важи и за други ключови участници в икономиката на една държава – централната банка, банковия сектор и държавата. Моите преки наблюдения за готовността за следващата икономическа криза на бизнеса, БНБ, държавата и банковия сектор не са особено позитивни.

Последната икономическа криза завари една немалка част от българския малък и среден бизнес изключително неподготвена, което доведе до редица фалити и сериозно влошаване на финансовото им състояние. Основната причина за това беше липсата на стратегическо планиране във всеки един аспект на бизнеса – оперативен, инвестиционен и финансов. За съжаление, подобен тренд виждам и десет години след последната криза. Българският бизнес все още планира за времеви хоризонт не по-дълг от 6 месеца и не следи динамиката на релевантните за бизнеса и сектора, в който той оперира, макроикономически показатели. Това представлява сериозна стратегическа грешка. Когато една компания има подписан дългосрочен кредит, не може да не следи в детайл обстоятелствата и очакванията върху основните фактори, от които зависят приходите и маржовете ѝ в дългосрочен аспект. Реалностите са такива, че нашата икономика е все още млада, което води до сериозни вродени дефекти. Един от най-сериозните сред тях е, че у нас много често собственикът на капитала е човекът, който е и търговски, производствен, финансов директор, което поставя следенето на голямата картина на заден план зад ежедневните оперативни дейности.

Публичните разходи в България бележат постоянен ръст. Това са очакванията, заложени и в наскоро представения от Министерство на Финансите проектобюджет. Политическите подбуди за това са пределно ясни и не мисля да губя времето на читателите с техния анализ. Най-общо казано, за всички ще има повече. Тази опасна фискална политика засега е възможно само заради високия икономически растеж в Европа и най-вече в България. Това позволява на държавата да преразпределя милиарди в тотално нереформирани сектори на икономиката ни. Всичко това, обаче, няма да бъде възможно при настъпването на икономическата криза, когато икономическият растеж се свие. Тогава държавата ще бъде изправена пред две опции. Първата е да вдигнат данъците, което само ще задълбочи и удължи кризата, защото ще направи родната икономика неконкурентоспособна, а втората е да се увеличи държавният дълг след реализирането на бюджетни дефицити. Един от основните позитиви на родната икономика е това, че сме една от държавите в ЕС с най-ниско ниво на дълг спрямо БВП. Има опасност, обаче, този позитив да се използва като политически аргумент при покачването на дълга по време на следващата икономическа криза.

Експанзивната монетарна политика на Европейската централна банка, която чрез интервенции на паричните пазари поддържа по един изкуствен начин лихвените равнища в ЕС на занижени нива.  Функцията на лихвите е да сигнализира пазарните участници какъв е реалният риск на дадена инвестиция, а когато това ниво се поддържа от централни банки непазарно ниско, бизнесът започва да прави все по-рисковани инвестиции, които, при едни пазарни нива на лихвите, никога не би направил. Това от своя страна води до свръхпроизводство и неизбежен спад в приходите и печалбите на производителите до момента, в който икономиката не влезе в рецесия и чрез фалити на по-рисковите компании това свръхпроизводство не изчезне, а производството се върне на своето равновесно равнище. Това е и най-общата и опростена дефиниция на бизнес цикъла. Ето и един опростен пример за ролята на централните банки във формирането на по-дълги и по-дълбоки икономически кризи. Ако пазарната лихва по даден инвестиционен проект е например 7 %, една компания никога не би извършила тази инвестиция, ако проектът генерира 8 % марж. По данни на БНБ, обаче, в момента средните лихвени равнища, по които се отпускат бизнес кредити, са 3,35 % за заеми в лева и 2,81 % за заеми в евро. Те не калкулират реалния риск, който е асоцииран с глобалната среда. Тази експанзивна политика на ЕЦБ, която със сигурност ще продължи и в следващите години, само ще отлага във времето настъпването на следващата икономическа криза, а колкото по-дълго се отлага – толкова по-дълбока и по-продължителна ще бъде тя. Това, разбира се, не е някаква авангардна прогноза, а исторически факт.

Банковият сектор играе изключително важна роля за влизането и съответно излизането от икономическите кризи. Наличието на финансов ресурс и възможността на търговските банки лесно да финансират бизнеса, когато се намираме в рецесия, помага за бързото излизане от нея. Тук за пореден път ставаме свидетели на деструктивната роля на регулаторите в свободния пазар. В началото на миналата година беше въведен „IFRS 9“, който силно ограничава възможността на търговските банки да преструктурират проблемни експозиции. При настъпването на следващата икономическа криза, последствията от неговото въвеждане ще доведат до това, че много бизнес кредити ще бъдат класифицирани като високорискови и съответно ще наложат на банките да заделят допълнителен капитал, за да компенсират по-високия кредитен риск, който е асоцииран с кредитополучателя. Това е процедура, която е изключително скъпа и се отбягва от търговските банки, дори и към момента, когато се намираме в икономически подем. Поради тази причина тя пряко ще доведе до свиване в кредитирането. Сега си представете каква ще бъде ситуацията в условията на икономическа криза, именно когато бизнесът има най-голяма нужда от свеж финансов ресурс и преструктуриране на задълженията си, за да се избегнат както фалити, така и реализирането на загуби в банковата система, които допълнително биха задълбочили рецесията.

По всичко изглежда, че следващата икономическа криза наближава. Кога точно ще настъпи тя с пълната си сила, едва ли някой има способност да прогнозира с особена точност. Това, което е видно поне към момента е, че нито бизнесът, нито банковата система, нито държавата са подготвени за нея.


Всички материали от Годишникъ 2019 може да откриете тук

Хартиеното издание може да закупите тук

Споделете чрез

Предишен