Една от най-важните теми за българското общество е неговото изчезване. Колкото и силно да звучи това, фактът е, че България е най-бързо топящата се нация в Европейския съюз. Намаляващото население в следствие на ниската раждаемост и високата изходяща миграция води нашето общество към демографска криза.
Сериозни мерки за борба с проблема, за съжаление, липсват. Най-голямата кампания за насърчаване на раждаемостта през последната година беше организирана от гражданска организация чрез разпространение на хумористични плакати из градовете. Резултатът обаче беше по-скоро разразил се спор дали това е уместно или не, отколкото значителен положителен ефект.
Логично, у много хора се заражда въпросът: Може ли държавата да направи нещо? И в допълнение, може ли това нещо да не бъде ляво, ограничаващо личната свобода или неефективно? Може, ако идва чрез данъчната политика.
Данъчни облекчения вместо директни помощи
С какво помощта чрез данъчни облекчения е по-добра от системата на директните помощи, която се прилага в момента?
Директните преводи създават грешни стимули. На първо място, те подпомагат основно маргинализирани групи, по-голямата част от които са неработещи. Помощите за тях не спомагат интегрирането им в обществото и в пазара на труда. Тъкмо обратното – те допринасят за допълнително маргинализиране, за създаване на зависимост към помощите, която много често се предава и през поколенията. Тази зависимост прави големи части от обществото лесно манипулируеми и силно подвластни на политически решения.
В допълнение, от такъв тип подпомагане не може да се възползват голяма част от гражданите – младите амбициозни хора, които искат да се развиват в страната, средното семейство, което иска да отглежда деца, както и самите деца. Именно хората, които поемат данъчната тежест в обществото. В следствие на модела с директните парични преводи се получава преразпределение на изкараните от тях пари към маргинализираните групи, нетни бенифициенти от държавния бюджет. Тази система не изпълнява функцията си на обществена солидарност, а по-скоро оставя усещане за несправедливост и предизвиква разделение. Както с всичко останало, държавното преразпределение създава и условия за неефективност, злоупотреби и корупция.
Редица страни от различни краища не света са осъзнали нуждата от смяна на подхода и са ориентирали стимулирането на младите и родителите да идва през данъчната политика. По този начин се поощряват не общностите, живеещи на гърба на другите, а работещите хора – тези, които плащат данъци.
Целенасочена данъчна политика, която да предлага конкретни облекчения за точните демографски групи, би било много по-лесно и значително по-ефективно решение за противопоставяне на негативните демографски тенденции в България.
Ето няколко примера, приложени в различни държави по света.
Без данък върху доходите до 26 г. в Полша
Една от основните причини за намаляване на българското население е изходящата миграция. Пред подобен проблем е изправена и Полша. През последните 15 години, 1.7 милиона души са напуснали страната, голяма част от които са младежи. Освен сериозни демографски проблеми, това създава и икономически такива. През последните години в Полша се наблюдава недостиг на работна ръка. Ситуация, позната и тук.
За противопоставяне на тази тенденция на 1-ви август тази година полският парламент прие закон, чрез който да стимулира завръщането на напусналите страната и оставането на потенциално напускащите.
Законът представлява освобождаване на поляците на възраст до 26 години от данък общ доход. Облекчението важи за хора, получаващи до 85,528 злоти годишно или около 20 хиляди евро. Имайки предвид, че средната заплата в Полша е под 60,000 злоти на година и че данък общ доход е 18%, тази мярка представлява солидно облекчение за младите. Според оценка на правителството, то ще облагодетелства 2 милиона човека в страната.
При прилагане на подобна мярка в България, облекчението ще обхване младежи със брутна заплата до 1,786 лв., тоест почти всички работещи извън София, голяма част от заетите в София и огромна част от започващите своята първа работа младежи. Чрез подобна мярка в България, един млад човек, може да получи облекчение от почти 2,000 лв. на година, идващо изцяло от данъци, които към момента дължи на държавата.
Ниски данъци за завърналите се в Италия
Друг подход за привличане на напусналите страната е приложен в Италия. В края на юни тази година местният парламент прие Decreto Crescita (Указ за растеж), чийто най-интересен член цели „rientro dei carvelli“ или „завръщането на мозъците“. С него италианското правителство се стреми да привлече обратно в страната професионалисти, работещи в други държави. Новоприетият закон предлага 5-годишно данъчно облекчение за всеки, който през последните две години е работил извън Италия. За да се възползва от привилегията, той трябва да продължи кариерата си в страната за следващите поне 2 години. Това важи, както за италиански граждани, така и за чужденци, и влиза в сила от 2020г.
Гражданите, които отговарят на критериите за новоприетите облекчения, са освободени от данъци върху първите 70% от техния доход и върху първите 90% от него, ако започнат работа в Южна Италия, където икономическите и демографски проблеми са най-сериозни.
Decreto Crescita дава много щедри облекчения, тъй като данъкът върху доходите в Италия варира от 23% до 43% плюс регионални надбавки до още 2 процентни пункта.
При теоретично прилагане на този модел в България, сметките показват, че при работник със средната за страната брутна заплата от 1,253 лв. (по данни на НСИ към юли 2019 г.), увеличението на чистият му годишен приход, би стигнало до 1,170 лв. (повече от месечната му нетна заплата). Или над 5,800 лв. за целия пет-годишен период на облекчението. При професионалисти на високи позиции и с висок доход сумата може де се увеличи няколко пъти, давайки силен стимул за завръщане в страната.
Без данъци за многодетни майки в Унгария
Другият сериозен проблем за намаляване на населението е ниската раждаемост. Макар и основно дължащо се на културни причини, финансовото облекчение е сериозен стимул за промяна.
Унгарското правителство си е поставило за основна задача да се бори с демографската криза чрез серия от мерки, обявени от премиера Виктор Орбан в началото на годината. Целта им е да стимулират раждаемостта.
Една от тези мерки е пълно освобождаване от данък върху доходите на жени, които раждат и отглеждат 4 или повече деца. Отново можем да направим сметка за ефектите от прилагане на подобно облекчение в България. Всяка майка, получаваща средна работна заплата, може да увеличи годишният си доход с 1,300 лева.
Данъчен кредит за деца в САЩ и Великобритания
За стимулиране на отглеждането на деца в Съединените щати и Великобритания действа системата на Child Tax Credit. Тя представлява намаление със значителна сума на дължимите данъци при всяко следващо дете в семейството.
В САЩ семействата могат да получат до 2,000 долара данъчен кредит за всяко дете под 17 години (сумата е увеличена от 1,000 долара през 2017г. след данъчните реформи на Доналд Тръмп). Освен това, ако полагащото се облекчение надвишава платените данъци, семейството може да получи до 1,400 долара допълнително за всяко дете.
Във Великобритания системата на данъчния кредит е въведена именно с цел намаляване на зависимостта от социални помощи на хората с ниски доходи. Създадена е през 2003г. с цел стимулиране на гражданите да започват работа, след като е установен често срещаният проблем част от обществото да живее на социални помощи, които биха спрели, ако не са безработни. След въвеждането на системата, паричен стимул могат да получат само работещите – под формата на намалени данъци.
Данъчното облекчение се дава на домакинство и може да достигне до 2,780 паунда на година за всяко дете. Облекчението се получава за деца до 16 години или до 20 години, ако те продължават обучението си. Така държавата, освен заетостта и раждаемостта, стимулира и образованието на децата.
Растящи данъчни облекчения с всяко дете в Сингапур
В азиатската държава родителите също могат да се възползват от законово предвидени данъчни отстъпки (Parenthood Tax Rebate). Размерите на облекченията са 5,000 долара за първо дете, 10,000 долара за второ дете и 20,000 долара за всяко следващо дете. Майката и бащата могат да споделят тези данъчни отстъпки и да намалят своите дължими данъци. Ако облекчението не може да покрие дължимия данък за годината, то може да се прехвърли в следващата, докато бъде напълно оползотворено.
Сингапурските закони предвиждат и допълнителна данъчна отстъпка за работещи майки. Жените, завърнали се на пазара на труда след раждане, могат да се възползват от облекчение, представляващо необлагане на част от дохода – 15% за първо дете, 20% за второ дете и 25% за трето и следващо дете, като могат да достигнат до 100% от дохода.
Данъците в България
Стимулиране на младите и семействата чрез данъчни облекчения е решение на един от основните проблеми за много хора в България – недостатъчните доходи. Противно на общоприетото схващане, че данъчната тежест у нас е ниска, държавата прибира от всеки работещ над 40% от приходите, които работодателят му заплаща.
При средна брутна работна заплата в България от 1,253 лв., разходът на работодателя за служител е 1,500 лв. От тях, 410 лв. се дължат на хазната под формата на осигуровки, абсурдно разделени на „за сметка на работодателя“ и на „за сметка на работника“ (и да, осигуровките са на практика данъци). Върху оставащата сума се начислява ДОД в размер на 108лв. А изразходвайки останалите 970 лв., плащаме и ДДС. Дори без да включваме плащане на акцизи и местни данъци, сме успели да потребим едва малко над половината от дохода си. Останалото го е прибрала държавата.