Годишен обзор на преследването на християнските общности по света
На 12 октомври 2019 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че ще отдели сумата от 50 милиона долара за подкрепа на християнските и други по-малобройни преследвани религиозни общности в Близкия изток.[1] По този начин, той не просто откликна на настроенията сред собственият си състоящ се в голямата си част от евангелистки християни електорат, а се превърна в първият американски президент, който обърна внимание на проблема със свободата на изповеданието в този район от света. Проблем, разпространен далеч извън рамките на Близкия изток, но и във всички страни отвъд границите на Западния свят. Американският президент свали табуто от една тема, на която се гледаше с недоверие и съмнение, а в някои среди – и с насмешка.
Свикнали сме да възприемаме християнството като вярата на европейците и на
западняците, като останал проформа набор от ритуали и хуманистични убеждения от
времето на нашите прародители. Религия, сякаш подхождаща на друга епоха и
нрави. Крайната феминистка левица вижда в него прототип на така омразния й
патриархат, а десницата го възприема като част от традицията, която трябва да
бъде съхранена. Но освен религия на европейците, християнството е и (все още)
най-
разпространената религия в целият свят. Нерядко, лицето на отдадения християнин
днес, е с африкански или азиатски черти. Съхранено е и (наистина по чудо)
дори на
мястото, на което се е зародило и първоначално разпространило като религия –
земите на Палестина и Сирия. Религията, започнала преди 2000 години сред
малка група от 70
жители на римската империя, се е разпространила из целия свят, и днес, така се
определят близо 2.18 милиарда хора от различни конфесии.
Доналд Тръмп далеч не е единственият западен политик, който обърна
внимание на проблемите на християнските общности в Близкия изток. Английският
външен министър от правителството на Тереза Мей – Джереми Хънт, предложи в свой доклад[2]
[3],
изнесен съвместно с Филип Маунстивън
– епископ на Труро , британското правителство да наложи санкции
срещу всички близкоизточни държави, в които християните са преследвани.
“Милиони християни са изкарвани от домовете си, мнозина са убивани,
отвличани, хвърляни в затвори и дискриминирани по различен начин” – пише Хънт.
„Неудобната истина е, че 80% от преследваните по религиозни причини в
Близкия изток, са християни.“ [4]
Положението на тези общности е сравнимо с геноцид. [5]
В речта си по случай Разпети петък, на проблема обърна внимание и главата на римокатолическата църква – папа Франциск. [6] По време на празнична процесия пред Колизеума, светият отец остро разкритикува насилието и преследването на християните, с думите: “Ние виждаме днес нашите преследвани братя, обезглавявани и разпвани на кръст заради вярата им [в Иисус Христос], и наблюдаваме всичко това с престъпна тишина.”
Няколко месеца по-късно, отново римският папа нарече съвременните мъченици
“благословени“, “истински победители” и
“семена за нови християни“, цитирайки съчинение на
християнският философ Августин Блажени.[7]
По данни от американската благотворителна организация Open Doors, от ноември 2017 г. до октомври 2018 г., над 245 милиона християни са били подложени на някаква форма на дискриминация и преследване, намирайки се в Близкия изток, Северна Корея, Индия, Нигерия, Судан. Изненадващо, сред тези страни са Русия, и обикновено застрахованият от критики по подобни теми – Китай. Известната с мафията си латиноамериканска страна Колумбия пък, е едно от най-опасните места за католическите свещеници, предвид силната социална и политическа дейност, която Римската църква върши в този район от света.
Американският тинк-танк с фокус изследване на исляма и Близкия изток –Gatestoon Institute[8], ни разказва
истории от различни точки по глобуса, където да си християнин, е повече от
предизвикателство. “Вече няма християни в този град” казват
обитателите на намиращият се в Буркина Фасо град Арбинда. Причината-
ислямистка групировка действаща в областта, която е изклала 29 души заради
християнската им вяра. Семействата, които помагали на приятелите си християни,
също били убити. В последствие, 11 000 души напуснали родните си места в
търсене на безопасност за себе си и близките си.
Подобни думи се чуват и от Мали, където през юни, ислямисти са избили
най-малко 95 християни, Нигерия, където отново през юни са разрушени две
църкви и са убити 200
християни, сред тях, и деца. Християните в Нигерия съобщават със страх, че са
обект на кампании за етническо прочистване. За тези хора, посещенията в
квартали, в които не живеят други християни, са табу.В някои случаи, дори
закупуването на продукти от основна необходимост, е невъзможно.
Навръх Великден, в Шри Ланка, имаше експлозии в християнски храмове. Политици от ляволибералния спектър, начело с бившия президент на САЩ Барак Обама и съпартийката му Хилъри Клинтън, предизвикаха скандал, като отказаха да назоват жертвите като християни, определяйки ги като „туристи”, употребявайки политкоректния по оруелски неологизъм – “Easter worshippers”.[9]
Етиопия, Еритрея, Ливан, Уганда, Египет. Списъкът няма край. Отговорни са ислямистки групировки като Фулани, Боко Харам и автономни милиции, свързани с все още виталната Ислямска държава.Потресени от поведението на ислямистите, някои мюсюлмани[10] се обърнаха към християнската вяра – подобни случаи има както в Африка, така и в разкъсваната от вътрешни и външни врагове Сирия.[11] Например, сирийският град Кобане, където след прогонването на Ислямска държава, християнската общност не спира да се разраства и само до този момент, над 20 фамилии са сменили вярата си.
В двадесетия си годишен доклад, американската Комисия за международна
религиозна свобода (USCIRF)[12]
споделя данни за рисковете, на които са подложени християнските общности по
света: „Ежедневието на един християнин в Китай включва риска Библията
която чете да е “редактирана” от китайските власти и църквата, в
която ходи, да бъде не просто затворена, но дори физически срутена, а свещениците
или пасторите в нея – да бъдат хвърлени в затвора.“
Това е част от политиката на китайските власти да преследват всички религии, които не са достатъчно “китайски” по характер. Практика от времето на Мао и културната революция. По данни на наблюдаващи организации, за изминалата година са затворени около 1000 църкви по аналогични причини.
Напълно закономерно, в този списък присъства и диктатурата Северна Корея. Севернокорейските власти възприемат християнството като част от Запада, в частност -от Америка, и малцината християни в пределите на страната, са под непрекъсната заплаха за живота си. Режимът има развита система за наблюдение на гражданите. Преследването на християните в азиатската диктатура може да се изрази и цифрово – около 50 000 от 120 000 политически затворници, които са разпределени в различни концлагери в страната, са християни. Според доклади от различни наблюдаващи организации, политическите затворници са подложени на по-големи репресии, ако властите заподозрат религиозните им убеждения.
В Ислямска Република Иран живеят близо 300 000 християни, в това
число, представители на старите близкоизточни асирийски и халдейски църкви,
както и арменци.Съществуват и по-нови протестантски и евангелски конфесии.
Правителството следи действията дори на исторически утвърдените изповедания, и е въвело забрана за обновяване на храмовете и сградите, които са използвани за богослужение. За организиране на домашна църква, християните в Иран са подложени на риска да бъдат арестувани и осъдени, а комуникациите с християнски общности извън страната също са затруднени. В Иран, християнството се е свързва със Запада още от времето на Византийско-Персийските войни.
Суданските власти са взели на прицел членове и ръководители на
евангелистките Суданска презвитерианска църква и Суданска Църква на Христос.
Ръководителите на тези църкви твърдят, че суданската държава директно се
намесва в техните дела още от 2012 година. На 10 октомври 2018 г., група от тринадесет
християни е арестувана и измъчвана, за да се откажат от религиозните си
убеждения и да приемат исляма. Властите са конфискували техни издания, книжа и
документи, включително такива, удостоверяващи имотна собственост. През изминалата
година службите за сигурност са арестували християни и представители на други
малцинствени групи, без да спазват изискванията на закона.
Етническите малцинства във Виетнам срещат в ежедневието си жестоки
репресии заради религията, която изповядват. Етническата група Montagnards, която е свързана с
евангелистката Църква на Христос, е била подложена на заплахи и унижения.
Има множество сигнали за ограничаване на правата на християните през
изминалата година и в Мианмар – известен в миналото като Бирма,
където тамошното Министерство за религиозните дела и културата, затруднява
събиранията на вярващите в църкви чрез различни специално въведени регулации.
По този начин, през изминалите няколко години, повече от 30 църкви са били
разрушени, а дейността на повече от 100 други, е била затруднена по някакъв
начин.
Русия[13] [14], където традиционната православна църква до преди няколко десетилетия бе преследвана и репресирана, и в чиято столица Москва се намира най-големият мюсюлмански храм в цяла Европа, проблеми със свободата на изповеданието си имат протестантските общности – евангелисти и баптисти (често разчитащи на външно финансиране). През изминалата година, семейство руски баптисти потърси убежище в Германия и бе успешно прието с бежански статут след решение на немския съд.
Християните – били те част от исторически утвърдени общности или новообръщенци
в бившата колония Пакистан, срешат не по-малки трудности в битката си за
достойно съществуване. Към днешна дата, в тази държава има издадени смъртни и
доживотни присъди на най-малко 40 души, обвинени в неспазване на ислямските стандарти
за обществено поведение. В това число попадат и двама християни – Кайсер и Амун
Аюб, получили смъртна присъда от местен съд в края на 2018 година по обвинения,
че са “обидили пророка Мохамед” в статии и изображения, които са
публикували в интернет. Аналогичен е и получилият широк международен отзвук
случай на Асия Биби[15]
[16]
-християнка, на която в пакистанския Върховен съд бяха повдигнати обвинения в богохулство
през октомври 2018 година.Първоначално, на по-ниска инстанция, и бе издадена
смъртна присъда чрез обесване. „Богохулството” на Асия се състои в това, че
пила вода от един и същи черпак със свой съсед мюсюлманин. Като християнка, тя
била считана за „нечиста” и местните хора се опитали да променят насила вярата
и. Когато тя отказала, случаят стигнал до съда.
В свое историческо решение, Върховният съд отсъди, че не са представени необходимите за вината на Биби доказателства и следователно, тя е невинна. Асия Биби бе пазена под въоръжена охрана до 7 май 2019 година, когато успя да напусне Пакистан и отпътува за Канада. Там и бе предоставено убежище. На фона на тези данни, пакистанските власти цинично съобщават, че според тях такъв проблем в страната не съществува.[17]
Преследванията и репресиите не са непознати на християнската религия, чиято
история още от първите й дни е свързана с невъзможността членовете й публично
да изповядват вярата си. Още първите християни са били преследвани от юдейската
общност, от която формално са били част, а после и от римския държавен апарат,
поради нежеланието им да почитат императора като божество. Някои християнски
общности, каквито са балканските православни християни, имат столетен опит с
категоризацията им като втора ръка хора, в доминирана от мюсюлмани империя. Те
са съпътствани от строги регулации, свързани дори с облеклото, което носят,
както и височината на църковните сгради. Комунистическите режими,
установени след края на Втората Световна война и насилствено налаганият на
институционално ниво от тях атеизъм, също не са непознати за мнозина все още
живи православни християни, особено в страни като нашата.
Проблемите от миналото на нашият народ, за чието решаване са се борили
нашите прадеди и национални герои, са част от ежедневието на немалко хора по
света, дори и днес. Спомагането за намиране на решение на тези проблеми е наш дълг –
не просто като част от нашата национална история и стремежи, но и като на
страна, органична и неразделна част от цивилизования свят.
[1] https://youtu.be/Kpq1fylCnJc
[2] https://www.theguardian.com/world/2019/jul/08/uk-government-urged-to-take-steps-to-prevent-persecution-of-christians
[3] https://christianpersecutionreview.org.uk/report/
[4] https://www.theguardian.com/world/2019/may/02/persecution-driving-christians-out-of-middle-east-report
[5] https://www.bbc.com/news/uk-48146305
[6] https://www.bbc.com/news/world-europe-32179180
[7] https://cruxnow.com/vatican/2019/09/25/pope-francis-calls-contemporary-martyrs-seed-of-new-christians/
[8] https://www.gatestoneinstitute.org/14766/persecution-of-christians-june
[9] https://www.washingtontimes.com/news/2019/apr/22/barack-obama-hillary-clinton-tip-anti-christian-ea/
[10] https://morningstarnews.org/2019/06/converts-pastors-threatened-with-death-gospel-meetings-banned-in-town-in-uganda/
[11] https://www.reuters.com/article/us-syria-islamic-state-christians/christianity-grows-in-syrian-town-once-besieged-by-islamic-state-idUSKCN1RS19N
[12] https://www.thegospelcoalition.org/article/9-things-know-global-persecution-christians-2019-edition/
[13] http://www.breakpoint.org/2019/07/the-point-christian-persecution-in-russia/
[14] https://www.opendoorsusa.org/christian-persecution/
[15] https://www.independent.co.uk/news/world/asia/asia-bibi-canada-pakistan-blasphemy-case-supreme-court-aquitted-latest-a8904001.html
[16] https://en.wikipedia.org/wiki/Asia_Bibi_blasphemy_case
[17] https://www.theguardian.com/world/2019/jun/25/pakistan-plays-down-accusations-christian-persecution
