Британската кухня е всеобщо призната.
В най-добрия случай тя е призната за несъществуваща, а в най-лошия – за „безрадостен, сив, зле приготвен и безвкусно поднесен бъркоч“.[1] Наблюдения, направени най-напред от самите британци, а след това единодушно и от останалата част на света.
Въпреки кулинарните си несполуки, тази година Великобритания изигра важна роля като създателя на ястие, което никоя европейска държава не бе опитвала досега. Множество пъти Брекзит бе сравняван с торта – Борис Джонсън например заяви, че търговската му сделка с ЕС след Брекзит позволява на Обединеното кралство да получи „своята торта и да я яде“.[2] В любима метафора на противниците на Брекзит пък Европейският съюз представлява вече изпечена торта, от която британците неуспешно се опитват да извадят яйцата.
Спорен е успехът на Острова в сладкарското майсторство и е все още е рано да се изготви точната рецепта за този кулинарен експеримент. Безспорно обаче трябва да започнем да записваме основните съставки на това сложно ястие, което има потенциала да намери широко приложение в европейската кухня (например в Унгария).
Настоящата статия цели да извлече някои от тазгодишните съставки, давайки поглед над Великобритания през първата ѝ година извън Европейския Съюз.
Риба
Рибата винаги е била от изключително значение за Острова. Една от тазгодишните последици от Брекзит е, че Великобритания се намира на ръба на търговска война с Франция заради риболовни споразумения. Франция настоява, че властите на Обединеното кралство не спазват споразумението за Брекзит с Европейския съюз. Спорът се върти около издаването на разрешителни за риболов в териториалните води от шест до 12 морски мили от британското крайбрежие, както и във водите около остров Джърси, владение на британската корона в Ламанша.[3] В края на октомври тази година Франция заплаши да наложи забрана на британските лодки да разтоварват улова си във френските пристанища и да подложи целия британски внос на инспекции, което сериозно ще затрудни търговията. Двете страни са далеч от разрешаване на спора, като по време на скорошна визита в северна Франция Макрон заяви, че ще продължи битката и няма да изостави своите рибари.
Важно е да се отбележи, че Великобритания не за първи път воюва за риба (нито пък за втори). Всъщност може да се каже, че именно един такъв рибен диспут поставя началото на евроскептицизма на Острова.[4]
В контекста на международното право Обединеното кралство е дуалистична държава, което означава, че международните договори не стават автоматично част от националното право. Следователно те са приложими от националните съдилища само доколкото законодателството за прилагане го позволява или изисква. Принципът на парламентарен суверенитет на британското конституционно право също така предполага, че законодателят може да отмени това прилагане в бъдеща дата.
Този конституционен подход съществува в противоречие с правото на ЕС, което приема принципа на върховенство на правото на ЕС. Както дуализмът, така и парламентарният суверенитет не отговарят на този принцип. И двата национални принципа оставят отворена възможността Съдът на Европейския съюз и националните съдилища да имат разногласия относно това какво изискват правото на ЕС и националното право.[5]
Така се и случва във Фактортейм[6] – дело от 1989 г., касаещо риболовни квоти, което довежда до много значими решения относно британското конституционно право и правото на ЕС. Делото е заведено срещу Обединеното кралство от компания от испански рибари, които твърдят, че правителството нарушава правото на ЕС[7] с изискването си риболовните кораби да се притежават от мнозинство от британски собственици, за да могат да бъдат регистрирани в Обединеното кралство. Целта на този закон[8] е да защити британските риболовни квоти и да попречи на чуждестранни риболовни флотилии да извършват риболов в британски териториални води. След две запитвания до съда на европейските общности, в крайна сметка Камарата на лордовете потвърждава предимството на правото на ЕС пред британския закон. Решението от Фактортейм е фундаментално защото това е първият път, в който съдилищата постановяват, че имат правомощията да не прилагат определен закон, ако се установи, че той е в противоречие със законодателството на ЕС. Или казано по друг начин – че доктрината на парламентарния суверенитет, върху която стъпва британската конституция (макар и неписана), може да бъде прескочена от съдебната власт, когато е в разрез със законодателството на ЕС.
Кросбенчърът и адвокат лорд Паник казва, че Фактортейм е „най-значимото решение на съдилищата на Обединеното кралство относно правото на ЕС“. „На адвокати, политици и обществеността в тази юрисдикция се изясни това, че правото на ЕС наистина взема превес над актовете на парламента“, казва още той. Решението на Фактортейм е първият път, в който обществеността всъщност осмисля този факт, макар и по времето на делото вече да са изминали няколко десетилетия от присъединяването на Обединеното кралство към Европейската икономическа общност през 1973 г.
След Брекзит решението от Фактортейм губи своята значимост от гледна точка на това, че парламентарният суверенитет възвръща предимството си пред правото на ЕС. Следователно е възможно Кралството отново да предприеме протекционистка политика относно риболова като тази от 1988 г. Това обаче няма да е толкова лесно в близките години, тъй като и споразумението за Брекзит трябва да бъде спазвано.
Пуешко и ягоди
Всяка уважаваща себе си домакиня знае, че е трудно да сготвиш едно ястие (пък макар и по английска рецепта) без основни продукти като картофи, свинско, шоколад и други. Западноевропейската коледна трапеза пък би била немислима без голяма печена пуйка на масата.
Преди няколко месеца медиите прогнозираха огромен недостиг на стоки по магазините за Коледа, като причината за това е недостатъчният брой шофьори на товарни камиони. Именно поради тези затруднения в доставките, в някои бензиностанции имаше и недостиг на бензин – което пък от своя страна доведе до това много британци панически да се запасят с гориво и да влошат проблема.
Една от основните причини, посочвани от медиите за този недостиг на работна ръка (освен пандемията), са променените миграционни правила, влезли в сила след Брекзит. За работници, пристигнали на територията на Обединеното кралство след края на преходния период (31.12.2020 г.), които не притежават статут за уседналост, важи новият визов режим. Това означава, че за да могат да извършват работна дейност във Великобритания, те трябва да кандидатстват за краткосрочна, дългосрочна или сезонна работна виза. Друга причина пък е това, че част от европейските работници са напуснали страната преди пандемията и не могат да се върнат заради новите миграционни правила.
За този проблем започна да се говори още преди няколко години, когато медиите мрачно прогнозираха отлив на работна ръка от източна Европа и обрекоха британските ягоди на самотна гибел в калните есекски полета. Преди броени дни в. „Гардиън“ публикува затрогваща статия за български берач на ягоди с подозрително румънското име Елинор Попа. Да, много от приятелите на Попа са заминали за други европейски държави. Но Попа е все още там и бере ягоди.
Дотук добре – кандидатстването за виза и одобряването на кандидатурата изискват повече време, което би обяснило забавянето в набавянето на работници. Тази версия е обяснимо и предпочитаната от противниците на Брекзит, тъй като подчертава предимствата на свободното движение на работници – един от основните принципи на ЕС, залегнал в член 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз.[9]
Дори Брекзит да има известен принос, е погрешно вината да се приписва основно на него. Преходният период за гражданите на ЕС бе дълъг (5 години), а миграционните правила – максимално облекчени. Единственото изискване за получаване на временен статут по схемата за уседналост бе кандидатстващият да е пребивавал поне 1 ден на територията на страната. Въпреки наименованието си, временният статут важи цели 5 години, като дава право на притежателя да живее, работи и учи на територията на Обединеното кралство, както и да ползва услугите на здравната каса. Тъй като изискванията за този вид статут бяха минимални, всеки сезонен работник или жител на ЕС с по-дългосрочно виждане можеше да кандидатства и да подсигури правото си на пребиваване и работа за следващите 5 години. Несъмнено такъв е и случаят, тъй като към края на месец март 2020 г. броят на кандидатствалите за статут български граждани надвишаваше броя на действително пребиваващите на територията на Кралството.
Освен това, проблемите съществуваха още преди новите миграционни правила на Брекзит да влязат в сила, и недостигът на шофьори далеч не засягаше само Обединеното кралство. Най-тежко засегнатата страна всъщност е Полша, следвана от Великобритания, Германия и Франция. „Редица фактори като закъснения при тестването на тежкотоварни камиони; неефективност при обработката на лицензи; застаряващата работна сила и недостатъчният брой новоназначени, поради условията на труд и проблемите с имиджа на професията, тормозят индустрията от много години“, твърди Джон Манърс-Бел, изпълнителен директор на Transport Intelligence.[10]
Истината е, че до момента Брекзит протича много по-гладко, отколкото противниците му предвещаваха. Въпреки че Коледата е застрашена поради недостига на пуйки, играчки, а според последни данни и на алкохол, британското правителство предприе мерки за справянето с тази криза и облекчи изискванията към шофьорите на тежкотоварни камиони. Колкото до сериозния рибен конфликт между Великобритания и Франция – той говори само и единствено за това, че междусъседските им отношения най-накрая се връщат към нормалното. По Бийтълс ягодовите полета са завинаги. И въпреки кулинарните несгоди на британците, рецептата за Брекзит всъщност им се удава добре.
[1] https://www.ft.com/content/5e718d4e-140f-4991-9dd1-2779d64732c5?fbclid=IwAR0gIAW9axSWg1zhXQ-ZXSwF18_5nRgDynbEIY3HRzl_GlrnOLiHT3epBZQ
[2] https://www.economic.bg/bg/a/view/djonsyn-velikobritanija-poluchi-svojata-chast-ot-tortata
[3] https://www.dnes.bg/world/2021/10/28/naprejenie-mejdu-franciia-i-velikobritaniia-zaradi-ribolova.508438
[4] https://www.theguardian.com/law/2019/mar/29/landmarks-in-law-the-90s-fishing-case-that-stoked-uk-euroscepticism
[5] House of Commons Library Briefing Paper – The status of “retained EU law” (Number 08375, 30 July 2019)
[6] R (Factortame Ltd) v Secretary of State for Transport
[7] Правото на Общността по онова време
[8] The Merchant Shipping Act 1988
[9] https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=457&langId=bg
[10] https://www.ti-insight.com/briefs/governments-and-operators-must-do-more-to-address-driver-shortages-says-ti-ceo/#.YVnvGG4A2OE.twitter
