#НаДнешнияДен 1866 г. е роден Кръстьо Кръстев – първият български професионален литературен критик и литературен историк след Освобождението, писател, публицист, преводач, общественик, участник в литературния кръг „Мисъл“. Доктор по философия, професор, академик.
Роден е на 31 май 1866 г. в град Пирот в семейството на търговеца Кота Кръстев. Брат е на художника Михаил Кръстев. Завършва българска прогимназия в родния си град. През 1878 г., когато Пирот е присъединен към Сърбия, семейството му е част от вълната от бежанци, преселили се в България. През същата година се записва в новооткритата Първа софийска мъжка гимназия в София. Гимназията е тип класическа, там получава солидни знания по старогръцки, френски, немски, руски език, стенография и други. През 1885 г. се записва за студент по философия в Лайпцигския университет. Доброволец е в Сръбско-българската война.
През 1888 г. защитава дисертация върху метафизическите философски схващания за душата. В Лайпциг формира своите идеалистически философски виждания и получава академичната степен „доктор по философия“.
През 1888 – 1890 г. е директор на педагогическото и трикласно училище в Казанлък, а от есента на 1890 г. до октомври 1891 г. е учител по логика, психология и етика в Първа софийска мъжка гимназия. Междувременно сътрудничи активно на периодичния печат с критика и рецензии. През 1890 година е редактор на „Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество“, а от следващата година започва да издава списание „Критика“.
През 1892 г. започва издаването на най-авторитетното българско литературно списание на границата на XIX и ХХ век – „Мисъл“ (1892 – 1907). Във формирания около списанието кръг влизат Пейо Яворов, Пенчо Славейков и Петко Тодоров, за чието утвърждаване в областта на литературата д-р Кръстев има значителна роля. Д-р Кръстев има заслуги и за творческото израстване на Кирил Христов, който за известно време също е приближен на кръга „Мисъл“.
През 1894 – 1896 г. и 1899 – 1907 г. е професор във Висшето училище (днес Софийски университет „Св. Климент Охридски“). През 1900 г. е избран за действителен член на Българското книжовно дружество (по-късно Българска академия на науките). През 1907 г. след студентската демонстрация срещу княз Фердинанд е уволнен от университета и до февруари 1908 г. е директор на Педагогическото училище в Скопие. От октомври 1908 г. отново е професор в Софийския университет, където преподава до края на живота си. През 1910 година като продължение на спрялото списание „Мисъл“ издава сборник „Мисъл“, последван от още един.
Д-р Кръстев е сред онези интелектуалци, които решително се обявяват срещу включването на България в Първата световна война (заради което дори е арестуван), но след като през октомври 1915 г. това е факт, развива активна културно-просветна дейност в родния си град и в Поморавието с цел противопоставянето на напредналите процеси на асимилация на местните българи.
Член на Поморавския народо-просветен комитет. През 1918 г. участва в университетските четения в Скопие, Охрид и Крушево, организирани от Културното отделение към Щаба на Действащата армия. През 1918 – 1919 година д-р Кръстев се противопоставя на повторното включване на Пирот в Сърбия и подписва Адрес-плебисцит на живеещите в България пиротчанци до президента на САЩ Уилсън и правителствата на държавите от Антантата.
Умира в София на 15 април 1919 г.
Библиография
Съчинения
– Курс по философия. Т. 1. Психология. София, 1891
– Етюди и критики. София, 1894
– Към историята на Висшето училище. София, 1897 (Второ допълнено издание – Нашият университет. Статии. София, 1907)
– Литературни и философски студии. Пловдив, 1898
– Певец на воля и младост. София, 1906
– Алеко Константинов. Литературен силует. Тутракан, 1907
– Млади и стари. Критически очерки върху днешната българска литература. Тутракан, 1907 (преиздадена 2004: ISBN 954-739-446-0)
– Петко Тодоров (П. Ю. Тодоров: Идилии). София, 1908
– Поглед в новата българска литература. Т. 1. От Петко до Пенчо Славейков. София, 1910
– Христо Ботйов – П. П. Славейков – П. Тодоров – П. К. Яворов. София, 1917
– Алеко Константинов. Шест статии. София, 1917
– Етюди, критики, рецензии. София, 1978
– Съчинения. Том 1. София, 1996.
– Съчинения. Том 2. София, 2001
Преводи
– Линиченко. История на поезията. София, 1891
– Лесинг Г.Е. Емилия Галоти. Пловдив, 1891
