fbpx


Тази статия е част от Годишникъ2022. Можете да закупите изданието и да разгледате всички статии тук

Най-новото издание – #Годишникъ2023 можете да закупите след 26.01.2024 тук.


„Ние избираме фактите пред страха,
ние избираме образованието пред индоктринацията,
ние избираме закона пред бунтовете и липсата на ред.“

Рон Десантис, 2022г.

Много хора знаят, че ако напишат a Florida man в която и да е Интернет търсачка, ще попаднат на множество карикатури и други хумористични материали, описващи фриволното и често абсурдно поведение на свободолюбивите обитатели на този колоритен южен американски щат. Всъщност със своите близо 22 милиона жители, един от които имам честта да бъда и аз самият, Флорида е третият по население в САЩ и до голяма степен заедно с Тексас е считан за републиканска крепост.

Това беше потвърдено и на последните избори за конгрес и губернатор, като целта на настоящия текст е да запознае читателите с личността на спечелилия втори мандат управител на щата Рон Десантис.

Десантис е роден и израснал във Флорида. Възпитаник на университетите Yale и Harvard, лейтенант от морската пехота на САЩ, конгресмен и в крайна сметка губернатор. За него мнозина предричат, че е една от най-вероятните номинации на Републиканската партия за следващите президентски избори.

Като цяло Десантис ярко се отличава с категоричното си противопоставяне на т. нар. mainstream политики, съблюдава значително облекчен режим по време на COVID-19 пандемията и е яростен опонент на woke културата, изразяваща се в изповядването на левичарски утопии, защитата на несъстоятелни обществени каузи като феминизма и правата на хората с различна сексуална ориентация. Интересен факт е това, че първия си мандат като губернатор на Флорида Десантис печели с минимална преднина (под половин процент), а втория – с цели 20% (милион и половина гласове) разлика.

Десантис често бива обвиняван за отказа му да наложи тежки мерки по време на глобалната пандемия, което води до по-голям брой жертви в щата, но и до небивал икономически подем. Самият той твърди, че просто е спазил обещанията, които е дал на жителите на Флорида, а те са произнесли своята присъда, преизбирайки го отново за губернатор. Той може спокойно да си позволи подобни изказвания с оглед на това, че печели дори в традиционни бастиони на Демократическата партия като Маями например.

Истината е, че макар и противоречив по отношение на политиките си, Десантис всъщност е изключително последователен и добре балансиран в поведението си. В свой материал Financial Times го окачествява като „Доналд Тръмп с мозък и без драма“. По отношение на сегашния президент на САЩ със своята фотографска памет, прецизност и рядко срещана организираност губернаторът на Флорида се явява пълна противоположност.

Десантис печели симпатиите на жителите на щата, а и не само на тях, с твърдата позиция, която отстоява по време на пандемията, когато заявява категорично, че „Флорида е свободен щат“, след което започва поетапно отхвърляне на ограничаващите мерки. В свой анализ, публикуван две години по-късно

Националното бюро за икономически изследвания (NBER) посочва Флорида като един от щатите с най-добро икономическо представяне през този период. Данните сочат повишение на безработицата с 3% и спад на БВП с около процент и половина – доста по-умерени в сравнение с останалите щати. По отношение на образованието

Флорида се нарежда на трето място със среден резултат от 96.2%. Според друго изследване на NBER последствията от затварянето на училищната система могат да доведат до 3% спад в общия индивидуален доход на засегнатите и до дългосрочни загуби до 14 трилиона долара. По отношение на смъртността трябва да бъде признато, че Слънчевият щат далеч не е отличник, но когато се прави сравнение с други райони в Америка, трябва да се взема предвид, че това е най-предпочитаната дестинация за пенсиониране, което автоматично води до по-голям брой хора в рискови и уязвими групи.

Впечатление прави поведението на губернатор Десантис след като ураганът Ян удря източното крайбрежие на Флорида. Не само че той веднага се появява в най-засегнатите региони, но и се изказва изключително остро по адрес на група нелегални емигранти, заловени да крадат от полицията. Неговите думи буквално са:

„Тези хора са чужденци, които пребивават нелегално в страната ни. Не само това, те си позволяват мародерство по време на природно бедствие. Да, те трябва да бъдат разследвани, обвинени и изпратени обратно в страните си. Изобщо не трябва да са тук. Ако можех, бих ги хванал за яките и собственоръчно бих ги изхвърлил обратно, откъдето са дошли!“

Длъжни сме да отбележим, че темата за нелегалната емиграция надхвърля голите думи.

През първата половина на септември в опит да привлече внимание върху проблема Десантис натоварва два самолета с емигранти и ги изпраща до прочутия остров Мартас Винярд в Масачузетс – популярна дестинация сред членовете на Демократическата партия, където дори бившият президент Обама има своя къща. Идеята му е да предостави на политически си опоненти пряка възможност да се запознаят с казуса по настаняване на нелегалните емигранти и последствията от тяхното масово заселване в САЩ.

Безспорно най-голяма полемика будят поддържаните от Десантис законодателни промени, които ограничават „правата“ на т. нар. LGBTQ+ общност и най-вече онази част от нея с неясно полово определение.

Първата стъпка в тази посока е Fairness in Women’s Sports Act – закон, забраняващ на трансджендър спортисти да участват в женски надпревари в рамките на училищната система на Флорида.

Това е казус, набиращ голяма популярност, понеже за съжаление все по-често се сблъскваме със случаи, в които мъже, представящи се за (и навярно чувстващи се като) жени, печелят призовите места в подобни състезания.

Навярно за масовия български читател това звучи напълно абсурдно, но в западната част на планетата подобни небивалици са на път да се превърнат в ежедневие.

И докато участието на мъже в женски състезания изглежда до голяма степен комично, не така стои въпросът с опитите на прогресивните среди да наложат наратива и разбиранията си в образователната система.

С цел да се опълчи срещу покварата сред децата, губернаторът на Флорида подписва и Parental Rights in Education.

Това е нормативен акт, който ограничава пропагандирането на нестандартна сексуална ориентация и самоопределяне в детските градини и началните училища.

Дали подобна дейност също бихме могли да определим като забавна, нека всеки сам прецени.

Въпросът, който вълнува всички, е дали Десантис ще бъде сред номинираните, от които Републиканската партия на САЩ трябва да излъчи следващия си кандидат за президент на страната.

В дните и седмиците след преизбирането му за губернатор на Флорида самият той не е говорил по тази тема.

За сметка на това Доналд Тръмп побърза да обяви своето желание да заеме за втори път поста и втвърди предишния си ласкав тон по отношение на евентуалния си опонент.

В типично свой стил Orange Man заяви:

„Бих ви казал неща за него, които не са особено приятни. Знам повече от всеки друг, навярно повече и от съпругата му.“

Надеждата на голяма част от консервативно настроените избиратели в Америка е, че Десантис ще успее да се пребори с 45-тия президент, тъй като притежава много от качествата, чиято липса попречи на последния да победи Джо Байдън на последните избори през 2020-та година.

Екстравагантността на Тръмп и неговото невъздържано на моменти поведение не кореспондираха с историческата необходимост от нов стабилен курс.

Това позволи на очевидно неадекватния кандидат на Демократическата партия да успее да го победи, въпреки силно осезаемата умора в здравомислещите американски граждани от прогресивистките изстъпления през последните няколко десетилетия.

Предвидимостта на Десантис и стабилният му обществен образ са качествата, които биха могли да убедят повече от т. нар. „независими“ гласоподаватели да попълнят бюлетината си в полза на един „червен“ кандидат.

Историята доказва, че политиката е въпрос на време.
Нека вземем за пример Барак Обама и самият Тръмп. Първият обяви, че ще се кандидатира за президент по-малко от две години след избирането му в Сената.

Въпреки многото скептици и схващането, че е твърде неопитен, Обама беше напълно спокоен и всъщност това беше нещото, което се хареса на доста избиратели.

Той разбираше, че моментът е подходящ, макар и Хилъри Клинтън да беше големият фаворит за спечелване на президентската номинация през 2008-ма година.

По същия начин Тръмп успя напълно неочаквано да помете целия републикански „естаблишмънт“ в момент, в който точно политическото статукво не се нравеше на по-голямата част от членовете на партията. Ето защо правилното отчитане на настоящите тенденции и нагласи трябва да ръководят Десантис при вземането на решение.

В момента той е натрупал инерция и е една от най-обсъжданите теми в страната.

Да реши да се кандидатира за президент след още 4 години би било огромна грешка.

Най-вече и заради факта, че е изключително популярен губернатор в един от ключовите щати, който определя накъде се накланят везните по време на президентски избори.

Един от проблемите, които виждат републиканците в Доналд Тръмп, е това, че президентството не успя да доведе до поведенческа еволюция у него. Той продължава безогледно да ядосва всички по пътя си, без да бъде склонен на елементарна търпимост и компромис.

Този типичен за него маниер на краткотраен фойерверк трудно би бил достатъчно убедителен по пътя му към втори мандат.

След т. нар. midterms (избори за долната и горната камара на Конгреса между президентските такива) мнозина от „червените“ активисти виждат в някои от необмислените му изказвания една от причините да не се случи очакваната вълна, която да измести баланса на силите.

Цялостното поведение на бившия президент, непрекъснатото му влечение към теории на конспирацията, съмнителни сделки и гръмки коментари, карат все повече негови поддръжници да се отдръпват и да търсят различен модел.

Страхът сред републиканците е, че в момента той е още по-трудно избираем в сравнение с 2020-та година, когато успя да събере цели 7 милиона гласа по-малко от Джо Байдън.

Дори най-лоялните му поддръжници трябва да приемат факта, че политическата звезда на колоритния милиардер вече залязва.

Ето защо мнозина отправят погледа си към Десантис – човек, който едновременно е ново лице, но също така и доказано успешен политик, които далеч не носи тежкия багаж, съпровождащ персонажа на Тръмп.

Все повече анкетни проучвания дават лека преднина на губернатора на Флорида при евентуално съревнование между него и бившия президент по време на вътрешните избори на републиканците. Един от аргументите в полза на Десантис е, че Тръмп всъщност не поставя бъдещето на партията и дори страната си пред своята егоцентричност и моментни пориви.

Това сочи и подкрепата му в последно време за неизбираеми кандидати единствено въз основа на тяхната лоялност към него. В директната му едностранна конфронтация с Десантис поведението на Тръмп е много далеч от джентълменско, а това е нещо, което много от консерваторите трудно биха простили, особено когато става дума за съпартийци.

Друг тънък момент е, че чисто генетично кандидат от Dixie (едно от названията на южните американски щати) резонира много по-силно с традиционалистките нагласи на избирателите, отколкото успешното момче от големия град.

След като успя по собствените си думи да превърне Флорида в „остров на нормалността, докато целият свят беше откачил“, може би идва време Десантис да се опита да стори същото и останалите 49 щата.

Това е политик, който не се страхува както да отстоява правата на предприемачите и родителите, така и да налага ред и справедливост там, където те отсъстват.

Без притеснение назовава нещата с истинските им имена и не се колебае, когато трябва да се конфронтира с някои от най-опасните съвременни тенденции, застрашаващи здравословното съществуване на цялостния обществен организъм.

Затова и се чуват все повече гласове, които с надежда викат: Run, Ron, run!

Споделете:
Никола Бушняков
Никола Бушняков

Възпитаник на Нов български университет, специалности “Публична администрация” и “Европейско управление”. Специализирал “IT мениджмънт” във Флорида, САЩ. Ръководител на екип във водеща международна технологична компания.