Дебатът за промените в климата става все по-актуален. Измежду експертните и фактологически издържани мнения се прокрадват и силно конспиративни тези, които не допринасят за реалната борба с неблагоприятните последици от климатичните промени. Антропогенната дейност е пряко свързана с климатичните изменения. В съвременната енергетика тази негативна човешка дейност се свързва най-вече с емитирането на огромни количества въглероден диоксид в атмосферата. Именно въглеродният диоксид е сочен като основен виновник за т.нар. парников ефект. Парниковите газове съществуват от милиарди години. Тяхната поява е породена от явления като соларната активност, движението на Земята около орбита и вулканичните изригвания.
С началото на индустриалната революция се засилва и антропогенният елемент при емитирането на парникови газове в атмосферата. Отчитайки тези факти, редица климатолози и световни организации изразяват притеснение, че средната глобална температура може да се покачи с 1,5 градуса по Целзий до края на XXI век.
Енергетиката често е сочена за главния източник на вредните въглеродни емисии. Действително това е така, защото енергийните отрасли са виновни за 2/3 от всички парникови емисии в атмосферата. През 2014 г. изгарянето на въглища съставлява 45% от всички емитирани въглеродните емисии. Към 2018 г. над 70% от произведената електроенергия в световен мащаб идва от фосилни източници. От друга страна, нискокарбонов енергоизточник като атомната енергия не бележи толкова сериозен ръст като дял в енергетиката.
Ядрената енергия отдавна се е превърнала в противоречива и чувствителна тема. За съжаление много от екоорганизациите не отчитат предимствата ѝ като нисковъглероден енергиен източник, заклеймявайки я като „мръсно“ производство. Въпреки че ядрената енергия, както всяка една технология, има своите недостатъци, нейният емисионен профил е много по-благоприятен и се вписва напълно в глобалните цели за снижаване на парниковите газове в атмосферата.
Данните от фигурата отразяват предимството на атомната енергия като нискоемисионен енергоизточник. В исторически план ядрената енергия допринася много за намаляването на въглеродните емисии. Ако през последните десетилетия индустриално развитите държави не се бяха ориентирали към използването на АЕЦ, а бяха продължили с използването на фосилни горива като основен енергоизточник, то щеше да се наблюдава драстичен скок във въглеродните емисии. Причините за ускореното строителство и привеждане в експлоатация на нови ядрени мощности в края на 70-те и началото на 80-те години на XX век се коренят в изключително нестабилните цени на конвенционални горива като нефт и природен газ по това време.
Като атестат за нискоемисионния енергиен профил на атомната енергия в периода от 1970 до 2015 г. нейното използване е спестило около 68 гигатона CO2 газове, което грубо се равнява на всички изхвърлени в атмосферата въглеводороди за последните 5 години. За сравнение, въглеродните емисии, отделяни от една 500-мегаватова въглищна ТЕЦ за 1 година, се равняват на емисиите от 750 000 автомобила за същия период. Важно е да се отбележи, че към момента около 40% от електричеството в света се произвежда от въглищни централи.
Ако в действителност политиците искат да отговорят на съвременните предизвикателства пред електроенергетиката, свързани най-вече с високия дял на емитираните въглеродни емисии, то увеличаването дела на атомната енергия в енергийния микс е неизбежно.
Рисковете за строителство на ядрени централи са породени най-вече от финансово-икономическите особености на конкретните проекти. Ядрените технологии стават все по-безопасни, но именно наличието на повече системи за сигурност е предпоставка за оскъпяване на проектите. Ето защо е нужно усилията на всички по веригата – от научноизследователските екипи, през производителите на ядрени технологии, до финансиращите ги институции, да бъдат концентрирани в търсенето и на максимална икономическа рентабилност при разработката и имплементацията на новото поколение атомни реактори.
Използвани източници: Montgomery, S. L., & Graham, T. J. (2017). Seeing the Light: The Case for Nuclear Power in the 21st Century. Cambridge University Press. Slav, I. (2018, September 19). Nuclear Power Could Be Key In Reaching Climate Goals. Retrieved from https://oilprice.com/Energy/EnergyGeneral/Nuclear-Power-Could-Be-Key-In-Reaching-Climate-Goals. html Trilling, D. (2017, November 28). Nuclear may be critical for meeting Paris climate goals. Retrieved from https://journalistsresource.org/ studies/environment/nuclear-power-paris-climate-research
Тази статия е част от “Годишникъ” за 2018 година. Ако не сте получили печатно издание, можете да свалите напълно безплатно пълната дигиталната версия тук.
