НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

След “постистината” и “фалшивите новини”, накъде?

Време за четене: 6 мин.

Помните ли коя дума беше избрана за най-значима през 2016 г.? А тази през 2017 г? Ако сте забравили, то ще си позволява да ви припомня – „постистина“ и „фалшиви новини“. С оглед на това, не мисля, че би било нексромно да заявя, че журналистическата професия, както и медийните услуги, които достигат до крайните потребители, се оказват в центъра на обществения и политически дискурс, не само в България, но и по целия свят.

Нещо повече – Четвъртата власт, както, кога с право, кога не, често е наричана журналистическата гилдия, е под обсада. Обсада от останалите три власти, чиито коректив следва да бъде самата журналистика. Защото, „постистина“ и „фалшиви новини“ не носят този така желан положителен оттенък, това потупване по рамото за добре свършената работа от страна на журналистите. Точно обратното – в тези думи се чете неизбежен укор, насажда се вина. А единственият съюзник на медиите и журналистите в тази обсада, е суверенът, този, който е овластил традиционните три, но и без чийто интерес не би могла да съществува четвъртата.

Нека не бъда разбиран погрешно – борбата между журналистиката, като четвърта власт, и останалите три е не просто желана, тя е необходима. Отсъствието ѝ сигнализира за проблем, толкова сериозен и всеобхващащ, че би поставил на кантар самото съществуване на свободно общество. И именно тук можем да открием тази любов, тази почти наркотична зависимост между десните ценности и журналистиката. Защото какво друго е дясното, ако не свобода на словото, на икономическата инициатива, на личността. Живеем ли в заблудата, че представители на левия политически спектър биха търпели някое от изброените по-горе?

И за да не бъда обвинен в постистинност на разсъжденията, ще си позволя да се облегна на събията от изтичащата 2018 г., на тези важни медийни феномени, които наблюдавахме през годината, както в далеч по-скромния български медиен сектор, така и по света.

Безспорно едно от най-значимите медийни събития през 2018 г. е загубата на доверие в социалните медии. Нарушена бе тенденцията на изравняване, а дори надмощие на социалните медии като основен информационен канал, за сметка на традиционните медии като телевизия, радио и печат. Причините за това са разностранни, но скромното ми мнение е, че най-значимата сред тях е излизането на преден план на ляволибералната доктрина в управлението на най-значимите информационни гиганти, активно подкрепена от най-влиятелните леви политици на Запад. Свободата на словото не търпи компромиси, а точно това поискаха от потребителите си социалните мрежи, блокирайки и изтривайки неудобни гласове. Зад чучелата на модерния либерализъм, известни като „реч на омразата“ и „политическа коректност“, се упражни цензура. Разбира се, като частни компании, въпросните социални мрежи и технически гиганти, имат право да налагат рестрикции в собственото си информационно пространство, но това ги отдалечи от определението за медии.

В името на мимолетната възможност за осигуряване на политически комфорт, визираните компании нарушиха основен принцип на капитализма – допускане на диверсифицирани източници на информация. Защото, с всичките си негативи и нелицеприатни проявления, постистината (а именно емоционално натоварената информационна единица) на дясното политическо пространство винаги е за предпочитане пред неистината или единствената истина на левите.

Именно затова всички свободолюбиви читатели трябва да прегърнат и термина „фалшиви новини“. Новините биха могли да бъдат фалшиви, единствено ако друга информация ги опровергае. В противен случай, в една изолирана от критични мнения и различни информационни източници медийна среда, те биха били просто новини – необорими, ненакърними и честно казано, ненужни. За доказателство можем да направим сравнение между политиката на Републиканската партия в САЩ и в частност президента Доналд Тръмп по отношение на „фалшивите новини“ и тази на Демократите и техните симпатизанти в социалните мрежи. Автоматичната реакция на първите е свързана с оборване на невярната информация, а на вторите с нейната забрана.

И тъй като сме подхванали темата с фалшивите новини, следва да отбележим и другия рухнал медиен мит на 2018 г., а именно за опасността, която представлява този феномен. Наред с обявените разработки на алгоритми за премахване на фалшивите информации от онлайн пространството, както и регулаторните и нормативни усилия, хвърлени в борбата с неверните новини, дълго време бе пропускан проблемът с легитимацията. Не е достатъчно една лъжа да бъде казана или публикувана, за да се превърне тя във фалшива новина. Необходимо е тя да бъде легитимирана – дали от обществено значима персона или от медия, успяла да завоюва правото към нея да се отнасят с презумпция за достоверност.

Така например – когато появил се преди ден „новинарски сайт“, регистриран на анонимен домейн и без никакви претенции за информативна тежест, публикува новина, че в подножието на Витоша има разположена база на извънземни, чумата в Странджа е мащабен план за заселване на бежанци от Близкия изток или две трети от българското правителство е съставено от расата на рептилите, това не представлява особен проблем. Ако действително има хора, които биха повярвали на подобна информация, то по-скоро трябва да се работи с тях на ниво образование и конгитивни способности.

Когато обаче депутатът в 42-ро, 43-то и 44-то Народно събрание Таско Ерменков твърди, че разполага с информация, според която язовир Искър е отровен и питейната вода на софиянци е опасна за здравето – това вече е фалшива новина, при това проблемна. Когато кандидатът на левицата за президент на Бразилия Фернандо Адад обяви официално, че опонентът му отдясно Жаир Болсонаро е гласувал против закон за интеграцията на хора с увреждания и това бива светкавично оборено – това е фалшива новина и тя е проблем. Когато председателят на либералния алианс в Европейския парламент Ги Верхофстат и лидерът на Европейската народна партия Манфред Вебер, наред с наглед престижна международна организация като „Репортери без граници“ окачествят един криминален случай в България като покушение срещу разследващ журналист, при коренно противоположна информация от страна на разследващите органи, това е фалшива новина и да, тя също носи последствия.

Развръзката и от трите изброени примера обаче недвусмислено доказва тезата, че най-ефективното оръжие срещу фалшивите новини е именно наличието на свобода на словото и диверсифицирани източници на информация. И в трите случая на разпространение на фалшивите новини те бяха оборени в рамките на часове или дни от други информационни канали – нещо невъзможно в една стерилна и безкритична медийна среда, за която мечтаят представители на ляволибералните партии у нас, в Европа, а и в САЩ.

И докато в Западна Европа и САЩ проблемът с постистината и фалшивите новини се намира в центъра на обществения дебат, и през 2018 г. в България тази дискусия бе насочена предимно към вечния въпрос със свободата на медиите у нас. Дебат, който без никакви скрупули бих нарекъл фалшив. Защото ако трябва да дебатираме за българските медии, следва да поставим истинските проблеми на масата, а именно – липсата на пазарно финансиране и липсата на подготвени кадри. Колкото повече медиите разчитат на пазарно финансиране, толкова по-свободни ще бъдат те. Затова и представените през 2018 г. предложения за забрана на рекламата на хазартни игри, дошли без ясни мотиви и концепция, следваше да положат началото на този дебат. Уви, това не се случи. Не се поставя въпросът и с качеството на журналистиката у нас, както и самочувствието, което би трябвало да притежават самите журналисти, за да могат да бъдат определени като четвърта власт. Може би това ще се случи през 2019 г., но само ако десните икономически и социални ценности вземат връх в България.


Тази статия е част от нашия “Годишникъ” за 2018 година. Ако не сте получили печатно издание, можете да свалите напълно безплатно пълната дигиталната версия тук.


Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!