НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

След “постистината” и “фалшивите новини”, накъде?

Време за четене: 6 мин.

Помните ли коя дума беше избрана за най-значима през 2016 г.? А тази през 2017 г? Ако сте забравили, то ще си позволява да ви припомня – „постистина“ и „фалшиви новини“. С оглед на това, не мисля, че би било нексромно да заявя, че журналистическата професия, както и медийните услуги, които достигат до крайните потребители, се оказват в центъра на обществения и политически дискурс, не само в България, но и по целия свят.

Нещо повече – Четвъртата власт, както, кога с право, кога не, често е наричана журналистическата гилдия, е под обсада. Обсада от останалите три власти, чиито коректив следва да бъде самата журналистика. Защото, „постистина“ и „фалшиви новини“ не носят този така желан положителен оттенък, това потупване по рамото за добре свършената работа от страна на журналистите. Точно обратното – в тези думи се чете неизбежен укор, насажда се вина. А единственият съюзник на медиите и журналистите в тази обсада, е суверенът, този, който е овластил традиционните три, но и без чийто интерес не би могла да съществува четвъртата.

Нека не бъда разбиран погрешно – борбата между журналистиката, като четвърта власт, и останалите три е не просто желана, тя е необходима. Отсъствието ѝ сигнализира за проблем, толкова сериозен и всеобхващащ, че би поставил на кантар самото съществуване на свободно общество. И именно тук можем да открием тази любов, тази почти наркотична зависимост между десните ценности и журналистиката. Защото какво друго е дясното, ако не свобода на словото, на икономическата инициатива, на личността. Живеем ли в заблудата, че представители на левия политически спектър биха търпели някое от изброените по-горе?

И за да не бъда обвинен в постистинност на разсъжденията, ще си позволя да се облегна на събията от изтичащата 2018 г., на тези важни медийни феномени, които наблюдавахме през годината, както в далеч по-скромния български медиен сектор, така и по света.

Безспорно едно от най-значимите медийни събития през 2018 г. е загубата на доверие в социалните медии. Нарушена бе тенденцията на изравняване, а дори надмощие на социалните медии като основен информационен канал, за сметка на традиционните медии като телевизия, радио и печат. Причините за това са разностранни, но скромното ми мнение е, че най-значимата сред тях е излизането на преден план на ляволибералната доктрина в управлението на най-значимите информационни гиганти, активно подкрепена от най-влиятелните леви политици на Запад. Свободата на словото не търпи компромиси, а точно това поискаха от потребителите си социалните мрежи, блокирайки и изтривайки неудобни гласове. Зад чучелата на модерния либерализъм, известни като „реч на омразата“ и „политическа коректност“, се упражни цензура. Разбира се, като частни компании, въпросните социални мрежи и технически гиганти, имат право да налагат рестрикции в собственото си информационно пространство, но това ги отдалечи от определението за медии.

В името на мимолетната възможност за осигуряване на политически комфорт, визираните компании нарушиха основен принцип на капитализма – допускане на диверсифицирани източници на информация. Защото, с всичките си негативи и нелицеприатни проявления, постистината (а именно емоционално натоварената информационна единица) на дясното политическо пространство винаги е за предпочитане пред неистината или единствената истина на левите.

Именно затова всички свободолюбиви читатели трябва да прегърнат и термина „фалшиви новини“. Новините биха могли да бъдат фалшиви, единствено ако друга информация ги опровергае. В противен случай, в една изолирана от критични мнения и различни информационни източници медийна среда, те биха били просто новини – необорими, ненакърними и честно казано, ненужни. За доказателство можем да направим сравнение между политиката на Републиканската партия в САЩ и в частност президента Доналд Тръмп по отношение на „фалшивите новини“ и тази на Демократите и техните симпатизанти в социалните мрежи. Автоматичната реакция на първите е свързана с оборване на невярната информация, а на вторите с нейната забрана.

И тъй като сме подхванали темата с фалшивите новини, следва да отбележим и другия рухнал медиен мит на 2018 г., а именно за опасността, която представлява този феномен. Наред с обявените разработки на алгоритми за премахване на фалшивите информации от онлайн пространството, както и регулаторните и нормативни усилия, хвърлени в борбата с неверните новини, дълго време бе пропускан проблемът с легитимацията. Не е достатъчно една лъжа да бъде казана или публикувана, за да се превърне тя във фалшива новина. Необходимо е тя да бъде легитимирана – дали от обществено значима персона или от медия, успяла да завоюва правото към нея да се отнасят с презумпция за достоверност.

Така например – когато появил се преди ден „новинарски сайт“, регистриран на анонимен домейн и без никакви претенции за информативна тежест, публикува новина, че в подножието на Витоша има разположена база на извънземни, чумата в Странджа е мащабен план за заселване на бежанци от Близкия изток или две трети от българското правителство е съставено от расата на рептилите, това не представлява особен проблем. Ако действително има хора, които биха повярвали на подобна информация, то по-скоро трябва да се работи с тях на ниво образование и конгитивни способности.

Когато обаче депутатът в 42-ро, 43-то и 44-то Народно събрание Таско Ерменков твърди, че разполага с информация, според която язовир Искър е отровен и питейната вода на софиянци е опасна за здравето – това вече е фалшива новина, при това проблемна. Когато кандидатът на левицата за президент на Бразилия Фернандо Адад обяви официално, че опонентът му отдясно Жаир Болсонаро е гласувал против закон за интеграцията на хора с увреждания и това бива светкавично оборено – това е фалшива новина и тя е проблем. Когато председателят на либералния алианс в Европейския парламент Ги Верхофстат и лидерът на Европейската народна партия Манфред Вебер, наред с наглед престижна международна организация като „Репортери без граници“ окачествят един криминален случай в България като покушение срещу разследващ журналист, при коренно противоположна информация от страна на разследващите органи, това е фалшива новина и да, тя също носи последствия.

Развръзката и от трите изброени примера обаче недвусмислено доказва тезата, че най-ефективното оръжие срещу фалшивите новини е именно наличието на свобода на словото и диверсифицирани източници на информация. И в трите случая на разпространение на фалшивите новини те бяха оборени в рамките на часове или дни от други информационни канали – нещо невъзможно в една стерилна и безкритична медийна среда, за която мечтаят представители на ляволибералните партии у нас, в Европа, а и в САЩ.

И докато в Западна Европа и САЩ проблемът с постистината и фалшивите новини се намира в центъра на обществения дебат, и през 2018 г. в България тази дискусия бе насочена предимно към вечния въпрос със свободата на медиите у нас. Дебат, който без никакви скрупули бих нарекъл фалшив. Защото ако трябва да дебатираме за българските медии, следва да поставим истинските проблеми на масата, а именно – липсата на пазарно финансиране и липсата на подготвени кадри. Колкото повече медиите разчитат на пазарно финансиране, толкова по-свободни ще бъдат те. Затова и представените през 2018 г. предложения за забрана на рекламата на хазартни игри, дошли без ясни мотиви и концепция, следваше да положат началото на този дебат. Уви, това не се случи. Не се поставя въпросът и с качеството на журналистиката у нас, както и самочувствието, което би трябвало да притежават самите журналисти, за да могат да бъдат определени като четвърта власт. Може би това ще се случи през 2019 г., но само ако десните икономически и социални ценности вземат връх в България.


Тази статия е част от нашия “Годишникъ” за 2018 година. Ако не сте получили печатно издание, можете да свалите напълно безплатно пълната дигиталната версия тук.


Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!