Цивилизованост и цивилизационност

Да почнем да живеем цивилизовано е може би основната цел на обществата след Просвещението, поне според множеството от евроцентричните идеологии, които после заливат всички кътчета на планетата. Това предполага да приемем, че обществата преди зараждането на европейската модерност не са били цивилизовани, включително и тези през двата основни етапа на европейската история преди това – Античността и Средновековието. Но същевременно приемаме, че тогава е имало цивилизации и то не само в Европа.

Може ли една цивилизация да е била нецивилизована тогава? Как въобще са били търпени ориенталските деспотии и подобни форми на управление, щом не са били дори и малко цивилизовани според стандартите дори отпреди 300 години?

Отговорът, оспорващ това твърдение, е лесен – просто различните епохи са имали различни форми на това какво значи цивилизованост и почти всички са били по-прогресивни от предхождащите ги епохи. Това е консервативен европоцентричен отговор, който обаче се вписва все пак в прогресивната телеология на историята, един вид хегелиански консервативно виждане за прогреса на цивилизацията(по европейски модел). „Влизането в положението“ на предишни епохи се нарича историцизъм.

Този отговор оправдава предишните епохи пред либералните виждания за цивилизация, като също и внася ролята на християнството като имащ основен принос към ценностите на Просвещението, което е нещо като прилагане на християнството в секуларните обществени институции и пространства.

Дотук добре – имаме компромисно положение изглеждащо приемливо към либералните и също към консервативните исторически школи от модерната епоха. Модерната цивилизованост, предприета от европейската буржоазия и аристокрация, е нещо, което определя насоката на европейската цивилизация след 15-ти.

Дори колониализмът и после деколонизацията са само способ да се въведе „варваринът“ отново обратно в историята като самостоятелен субект. Стигаме обаче до момента, когато целият свят реално или живее по европейски способ, или се е насочил натам в обозримото бъдеще, като същевременно част от елита му живее по европейски модел. Какво се случва ако обаче „мисията“ на една цивилизация е изпълнена? Достигнала цивилизованост на най-високо ниво в човешката история, че дори и премахнала възможността за съществуване на „варвари пред портите“, какво остава на европейската цивилизация да прави? Защо постмодерният човек (в Европа и САЩ) от 21-ви век нещо не е доволен от цялата си цивилизованост? Истината е, че нещо му липсва.

Това нещо, което му липсва, е причината постмодерна Европа да е в съотносителен залез в сравнение с предишното си положение на планетата. Либералните хора в ЕС могат да си фантазират, че има какво много да се прави още по цивилизоването на по-консервативните хора, но това не е реално.

Социална система за бедните/болните/старите и легално и трудово равенство за жените са последните реални постижения на европейската политическа система и цивилизация въобще. Това са неща, които леви, либерали и консерватори са приели като последния компромис, нужен за съвместно съществуване заедно в една политическа система.

Това става около средата на 20-ти век и в двата лагера на Студената война в Европа, като в СИВ просто не се случва в демократична политическа система. Същевременно си отива и златната епоха на политическата партия в западна Европа, като обществата спират да имат твърде силно влечение към политически промени и гледат към социални такива. Постмодерният човек се ражда, тъй като вече обективни грандиозни цели в тези общества престава да има.

Разбираемо, при положение какво направи Европа с Втората си световна война, където трите идеологии на европейския рационализъм и Просвещението се бориха за световно господство. Вместо това се набляга на малките наративи и на деконструкцията на всичко. Затова и се измислят всякакви нови проблеми – я трансджендър права, права на нови субективни полове, права на нездравословно дебелите хора, права на неисторически малцинствени групи в Европа (които по всички визии за цивилизованост на либералите, те не отговарят, но либералите си затварят очите, за да не изглеждат расисти).

Поради големия „оборот и производителност“ на идентичности за постмодерния човек, вече правата на гейовете и лесбийските ни се струват остаряла тема, даже леко реакционерска и демоде.

Самоубийства на дадени цивилизации са се случвали, но винаги вътрешните сътресения са довеждали до видим упадък, като това е било надушвано от съседните варвари и те са си свършвали работата, която историята им отрежда.

Сега обаче няма „варвари пред портите“, които да ни накарат или да променим участта си или да ни избавят от безцелното ни съществуване. Някои ще кажат, че ислямистките общности в Европа са варварите ни, но дори и с тях общото ниво на криминалност в Европа е ниско и относително малко европейци директно пострадват от тях.

Виждаме, че много от тях (особено момичетата и жените) лесно са привлечени от либерално-прогресивните ценности и са интегрирани като отидат да учат в университет.

Има много грантове и помощи за тях. Разбираемо изоставените по арабските гета мъже ще провят агресия и криминалност спрямо европейското население заради гнета, но в дългосрочен план общностите им са покосени от либерализма. Либералите институции поне в името на феминизма се намесват директно и нищо, че ще обвинят белия мъж за структурната причина, все ще искат да „опитомят“ патриархалните култури на исляма.

В книгата „Подчинение“ на Мишел Уелбек ставаше дума за тоталната победа на исляма над изнемощената либералната култура на западна Европа.

Европейските мъже (бели и араби) в нея прегръщат исляма, именно за да върнат този континент към живота. Това по време на атаките над Шарли Ебдо през 2015-та година може би да сме си мислили, че е реална заплаха.

Нещо като европейска фантазия на сблъсък на цивилизациите в задния ни двор, подобно на фантазиите в американските филми за апокалипсиси или тези за зомбита. Варвари, които да ни „върнат към живота“ няма да има, поне в обозримото бъдеще. Кандидатите на мултиполярния свят през 2022-ра година също не се справиха да оспорят хегемонията на немощния постмодерен европейски и американски човек.

Жалка история, че дори и съперниците ни не могат да ни предизвикат. Това, което ни липсва в европейската цивилизация, е цилизационност и цивилизационен усет на живеене.

Само ние европейците „превъртяхме“ житейския цикъл на една цивилизация и достигнахме целта си като цивилизация, и за сметка на това изгубихме поддържането на цивилизационност, но пък имаме твърде много цивилизованост.

1. Под либерали се има предвид хора, за който социално прогресивните виждания са най-голямата политическа ценност. Като спомена леви, ще се има предвид хора, чийто най-голяма ценност е материалната егалитарност, докато социално-прогресивните тематика са вторични или третични.

Двете групи имат сходство, но истинските леви са много по-малко от либералите, които дори да искат да се представят като леви, не биха искали никога да се откажат от удобствата на неолибералния капитализъм.

2. Тезата, че ВСВ е война между трите логически завършени идеологии на Просвещението (капиталистическият либерализъм, комунизмът и нацизмът), е популяризирана от философа марксист Адорно, самият той също песимист относно постмодернизма . Вносителите на неговата философия в анлгосаксонските университети като цяло забравят за песимизма му и от тях идва модерното „измисляне“ на всякакви идентичности, които са били „потискани“ за хилядолетия от структурния патриархат (най-често белият такъв, но не само).
3. https://journals.sagepub.com/doi/abs/10.1177/0896920519894051 е пример, но има и други статии ако търсите civilizationism в интернет. Ако сте либерален академик, сигурно лесно ще получите грант ако пишете по тази теми.