fbpx

НОВО

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Доброто, лошото и нелепото през 2019 #Годишникъ2019

Време за четене: 16 мин.

Идеята, че светът е черно-бял, още повече само черен или само бял, не само е опростена, но и невярна. Същото важи и за случващото се в България. Следващите редове са обзор на събитията през годината, организирани в категориите Доброто, Лошото и Нелепото.

Доброто

Икономическият растеж продължава

За пета поредна година българската икономика регистрира реален растеж от над 3%. Според последната прогноза на финансовото министерство от края на октомври точната стойност е 3,4%. При средно ниво на ръст за ЕС от 1,4% (по прогнозни данни на Европейската комисия) представянето на България, чиито растеж изостава само от този на Полша, Унгария и Румъния, е повече от добро. Но тук трябва да се отбележи, че противно на изказването на Урсула фон дер Лайен от 29 август тази година, това не е най-високият растеж, който България някога е имала. Например, в периода непосредствено преди присъединяването ни към ЕС имаше 7 поредни години с растеж над 5%. При по-ефективно управление България със сигурност може и повече.

И все пак позитивните неща не могат да се отрекат: макроикономическа стабилност е налице от години, нивото на дълга спрямо брутния вътрешен продукт е сред най-ниските не само в Европа, но и в света, експортът на страната достига нови и нови рекордни нива, западни инвеститори откриват нови работни места и доходите растат. Ако се фокусираме върху индикатора за брутен вътрешен продукт на глава от населението по покупателна способност, можем да заключим, че днешното поколение българи е най-богатото и най-благоденстващото в 14-вековната история на държавата.

Но същевременно трябва да останем реалисти. Сравнително малка и отворена икономика като българската е много уязвима спрямо външни шокове. Търговската война между САЩ и Китай не подминава Европа и големите ни търговски партньори като Германия. Собствената ни индустрия вече регистрира по-малък брой поръчки, които тепърва ще бъдат отчетени в статистиката за следващите периоди. Може да се окаже, че смятаната от някои икономисти за консервативна прогноза на Министерството на финансите за реален ръст от 3,3% през 2020 е прекалено оптимистична. Не толкова отдавна, през последната година на управлението си, правителството на Тройната коалиция “проспа” икономическа криза в световен мащаб и на следващото правителство, се наложи да актуализира наследения бюджет, докато икономиката се свиваше с 3,6% на годишна база.

Не бива да забравяме и най-сериозното предизвикателство при вътрешните фактори – свиващият се демографски потенциал на България би могъл да бъде пречка в средносрочен и дългосрочен план за развитието на българската икономика. Затова е важно проблемът с ниската раждаемост да бъде преодолян чрез активни мерки като въвеждането на данъчни облекчения за всяко отглеждано дете в семейството. Нуждата от качествено и съобразено с пазарните реалности образование дори не подлежи на коментар. Не на последно място управляващите трябва да залагат на пропазарни мерки на пазара на труда и да се откажат от вдигането на минималната работна заплата и осигуровките, които водят до загуба на работни места при по-ниско квалифицираните кадри.

Посещението на папа Франциск

Най-голямата новина през месец май определено беше посещението на духовния глава на Римокатолическата църква. Благодарение на двудневната визита на Папата България беше в световните новини. Посещението му предизвика интерес и у много некатолици – дори може да се каже, че сплоти представителите на различните деноминации и религии. Потвърждението, че “славянската” писменост идва от България, беше също един приятен жест от страна на папа Франциск. Имаше голяма символика и в това, че посещението му продължи на следващия ден в братска република Северна Македония. Това беше престижно и полезно за страната ни събитие.

Българският напредък в страните от “Западните Балкани”

Споменавайки Северна Македония, длъжни сме да отбележим големият напредък в отношенията с братята ни на запад от Гюешево. И премиерът Зоран Заев, и новият президент Стево Пендаровски уважиха 11-тата годишнина на Българския културен клуб през април. През същия месец за първи път направихме “културен пробив” и на телевизионния пазар в югозападната ни съседка, след като 3 български телевизии започнаха излъчването си там. Покрай Великден, изолираната и намираща се в схизма Македонска православна църква получи Благодатния огън с помощта на България, а македонските медии се въздържаха от негативни публикации по адрес на страната ни.

Смесената комисия, обсъждаща спорните въпроси от общата ни история, също имаше своите успехи, макар работата да зацикли при обсъждането на събитията и личностите от края на 19-и началото на 20-и век. Постигнахме съгласието, че Самуил е български цар, светите просветители Климент и Наум Охридски са изпратени в днешните македонски земи от българския цар Борис I и възрожденският поет и просветител Григор Пърличев от Охрид също ще бъде честван съвместно. За да разчупи блокажа на комисията по въпроса с националното самоопределение на Гоце Делчев, президентът Пендаровски направи изказването, че самият Гоце се е самоопределял като българин. Това е важен прецедент при комуникацията на висш политически лидер в Северна Македония. В периода 1944 – 1989 година в бивша Югославия, всички изброени дотук исторически признания биха осигурили дълъг престой в лагери като Голи оток.

Не на последно място, благодарение на подкрепата на България сестринската ни република влезе и в НАТО, което в дългосрочен план ще осигури изчистването на сръбската и руската агентура на ключови позиции в Повардарието. С това приключват хубавите новини, защото заради ветото на Еманюел Макрон, процесът за асоцииране на Северна Македония към ЕС бе спрян, а премиерът Зоран Заев бе принуден да предизвика предсрочни избори догодина, при които съществува значителен риск далеч по-недоброжелателната към България формация на ВМРО-ДПМНЕ да се върне на власт.

Дори в Сърбия имаше добри за българщината новини – българите в Западните покрайнини вече могат да си върнат фамилните имена с български окончания. Разбира се, чрез муден бюрократичен процес, който цели да затрудни максимално всеки, който не желае насилствената му сърбизация да продължи. Цариброд също върна старото си име, но само с табела на български език.

Последният успех на българската дипломация в страните от “Западните Балкани” се случи в Албания, където започнаха да се излъчват новини на български език по националната телевизия на страната. Първоначалната емисия бе само 5 минути, но обещанието от албанска страна е, че в най-близко бъдеще ще достигне половин час. Емисията е победа за българщината и ще помогне хиляди българи в Албания да запазят българското си самосъзнание и да засилят връзката си с националната ни държава.

Сагата с новите самолети за ВВС приключи

Няма съмнение, че Българската армия, която беше сред силните в региона през по-голямата част от 20-и век, бе неглижирана през последните три десетилетия и в момента не се намира в най-добрата си кондиция. Няма съмнение и че сделката за нови изтребители се проточи прекалено дълго. Затова закъснялото сключване на договор за покупка на осем чисто нови изтребители F16 трябва да се смята за плюс. За някои сделката може да е връх на лобизма и да е прекалено скъпа, но е факт, че на южната ни граница има две добре въоръжени и за радост съюзни нам държави, всяка с над 150 модерни изтребители. Дори Сърбия, единствената ни съседна държава, която не е част от НАТО, се превъоръжава през последните години с помощта на Русия.

Имайки предвид, че се намираме на Балканите, не можем да си позволим да изоставаме толкова много. Може финансовите възможности на държавата да са сравнително малки в световен мащаб, но трябва да използваме положената основа през 2019, като в бъдеще да добавим още изтребители към арсенала си и да продължим с модернизацията на българската армия. Само така ще гарантираме, че всяко нападение спрямо нас ще излезе скъпо на евентуалният агресор, а с това и нашето дългосрочно мирно съществуване. Длъжни сме да полагаме усилия да поддържаме собствената си армия в боеспособно положение.

Лошото

Ромската престъпност и етническото напрежение

2019 бе година на сравнително високо етническо напрежение. То започна още през януари, когато в рамките на дни имаше три нападения от страна на роми спрямо представители на основополагащи български институции – полицаи, военни и курсанти от военната академия. Най-остра обществена реакция имаше случаят във Войводиново, при който двама млади роми, заради направена забележка, нападнаха в гръб жертвата си и със зверска жестокост му нанесоха сериозни телесни повреди. Три месеца по-късно имаше подобен случай и в Габрово, при който, след направена забележка заради агресивно поведение в магазин, трима роми нанесоха побой на продавача. След първоначалното освобождаване от ареста на побойниците, над 1200 души се събраха на протест пред общината в града. В следващите дни имаше и погром на къщи в ромската махала, което принуди държавата да командирова 100 жандармеристи, които да предотвратят бъдещи безредици.

По цял свят статистиката показва, че най-голямата част от престъпленията се извършват от хора между 18 и 25 години. Чисто демографски делът на ромското население в тази група се увеличава и тенденцията е да продължи да го прави. Като добавим и факта, че хората в гетата “оскотяват” от мизерия и извършването на престъпления се превръща в приемлива обществена норма, ясно се вижда сериозността на проблема и е крайно време да бъде адресиран адекватно от държавата. Усилията децата от ромски произход да бъдат трайно интегрирани в системата на образованието, с подкрепата и на медиатори от ромските махали, са повече от похвални. Но ще минат десетилетия докато дадат резултат и сами по себе си няма да са достатъчни.

Практиката показва, че през последните 10 години добрите примери за ромска интеграция са в районите, където има по-активна дейност на евангелистки свещеници. Наблюдава се, че благодарение на проповедите “моралната система” на жителите в ромските махали се изменя и те започват да стават по-примерни граждани. Оттук изникват въпросите: Дали не е дошло време държавата да се погрижи освен стомасите да “нахрани” и душите на хората в гетата? Дали липсващият страх от държавните институции не може да бъде заменен със страх пред Бога, който да дисциплинира и да въздържа отделния индивид от извършването на престъпление? Може ли държавата да окуражи по някакъв начин мисионерската дейност в ромските гета? Възможно ли е, въпреки системният недостиг на свещеници, Българската православна църква да изостави пасивната си роля и да започне пастирски да напътства ромската общност, помагайки да се интегрира успешно в обществото? Едно е сигурно – предизвикателствата са налице, игнорирането им само ще влоши ситуацията, а превенцията на престъпността започва още с оформянето на моралния компас на всеки представител на обществото.

Предсрочното освобождаване на извършители на тежки престъпления

Изминалата година отново извади на показ някои несъвършенства на действащото законодателство, а общественият отзвук принуди политиците скоропостижно да вземат мерки и да гласуват промени.

Важен обществен проблем се оказа възможността лица, извършили убийство, да бъдат освобождавани предсрочно, стига да са излежали половината от присъдата си (⅔ при рецидив) и да са представили доказателства, че са се поправили зад решетките. Най-силно отражение в публичния дебат имаше освобождаването на австралиеца Джок Полфрийман, който през 2007 година уби с боен нож 20-годишен младеж и нарани тежко друг. Игнорирайки становище от седем страници от страна на затворническата администрация, която беше против предсрочното освобождаване, и сякаш свръх-доверявайки се на препоръките на една неправителствена организация, съдебният състав успя да дискредитира и себе си, и цялата ни правораздавателна система в очите на обществото.

Изниква въпросът – какво би могло да се случи с Осама бин Ладен и Абу Бакр ал Багдади, ако имаха застъпничеството на поне няколко български “кривозащитници”? Можем само да гадаем, но все пак имаме пример, по който да се ориентираме – през 2011 година съдът в Пловдив пусна един “политически бежанец”, след като прокуратурата се отказа от иска си под натиска на правозащитни организации. Същият човек по-късно вербува джихадисти и с голяма вероятност организира атентата на летище “Ататюрк” в Истанбул през 2016 година, който отне живота на 45 души. Тези примери ясно илюстрират разликата между закона и морала, между морала и либерала.

Епидемията от морбили

Благодарение на световното “антивакс” движение, една напълно ликвидирана в България болест се завърна. Между февруари и август бяха регистрирани над 1100 случая на морбили в страната – 80% от тях при деца под 9-годишна възраст. Човешката глупост може да бъде безгранична и в този случай не се среща само сред по-необразовани и наивни родители. Напротив, по лъжите на антиваксърите се подлъгват и уж интелигентни хора с висше образование, имащи самомнението, че разбират от всичко, щом могат да прочетат нещо в интернет по темата. Точно те могат да си позволят и да дават подкупи на лични лекари, които предават дълга си и фалшифицират имунизационния статус на децата им.

Нужно е като общество да поставим по-силен акцент върху темата – и политиците, и лекарите, и медиите носят отговорност истината да бъде наложена. Крайно време е и да не се дава трибуна на “другата гледна точка”. Както не се пропагандира самоубийството в национален ефир, така не трябва и конспирациите за ваксините тровещи с живак и причиняващи аутизъм да получават тази възможност. И е време безотговорните родители да плащат тежки глоби, както и да изгубят възможността децата им да бъдат допускани до детска градина, ако не бъде доказано, че имат всички нужни ваксини.

Повишаването на минималната работна заплата

В началото на 2019 МРЗ се повиши за пореден път с 50 лева, без да има никаква смислена икономическа обосновка защо това се случва. За 2020-а е планирано още едно увеличение от 50 лева, а за 2021-а е заложено размерът на минималното заплащане да достигне 650 лева. Негативните ефекти от тази административна мярка са ясни за всеки икономист – повече безработица и по-високи цени за крайните потребители. Трябва да се отбележи, че конкретно в България МРЗ води допълнително до икономическа смърт и демографско обезлюдяване на по-неразвитите райони като Северозападния. В момента МРЗ е 80% от средната заплата във Видин, а до две години ще стане и 90% при сегашните темпове на ръст. Неведнъж сме напомняли, че реалната МРЗ винаги е равна на 0 лева и ако не е политически възможно да я премахнем изцяло, трябва поне да я диференцираме на ниво регион и да я определяме като процент от средната за региона заплата. Само така ще осигурим известен баланс между желанието за социална политика и задушаването на малкия и среден бизнес.

Нелепото

Дигиталните неволи на държавата

Естония е два пъти по-малка държава от България, с население от 1,325 милиона души, граничи директно с Русия и неведнъж е била включвана насилствено в границите на огромната си съседка. Балтийската държава инвестира 25 милиона евро за електронно правителство през 2001 година, което бързо даде резултат – още през същата година естонците получиха лични карти с електронна идентификация, които дават достъп до електронни услуги и служат дори за плащане на билети за паркинг и градски транспорт.

Почти по същото време като Естония, България прие своята Стратегия за електронно правителство. От тогава са инвестирани над 2 милиарда лева, а дигитализацията сякаш е стигнала доникъде. Ползващите електронни услуги, предоставяни от държавата, са едва около 20% от гражданите. Още на първия ден от 2019 година започна поредица от нелепи случаи, свързани с електронното управление, когато дългоочакваната нова система за електронни винетки не проработи. Няколко дни бяха нужни, за да бъде вкарана в строя, но в края на януари се срина още веднъж. Електронната система за митническо освобождаване на пратки в пощите рухна за повече от три седмици, след като агенция “Митници” също направи опит да влезе в 21-и век с разходи от почти 15 милиона лева. МВР не пропусна да се включи в тази нелепа серия и поради технически проблем, в средата на януари, спря издаването на документи за самоличност и шофьорски книжки.

През февруари рухна сървърът на ДАНС. Причината – на 15 февруари беше последният срок за подаване на бланка по абсурдния Закон за мерките срещу изпирането на пари, който задължава огромен брой юридически лица да декларират с бланка в ДАНС, че имат план как служителите им да проведат обучение за запознаване със закона. При неподаване на декларацията фирмите са заплашени от значителни глоби, което обяснява отчаяните им опити да предадат бланките навреме. Не обяснява обаче защо сървърът на ДАНС не е бил подготвен да издържи.

Върхът на дигиталните неволи бе изкачен през юли, когато бе установено, че данните на над 5 милиона българи са изтекли от сървъра на НАП. Обвинен за хакерската атака беше 20-годишният Кристиян Бойков, работещ във фирма, занимаваща се с кибер-сигурност. Премиерът Борисов бе прав като каза, че на държавата са нужни “вълшебници”, но оправданието, че никой не иска да работи на предлаганите от нея заплати, бе прекалено слабо. Нищо не пречи за ключови услуги да се предлагат по-добри заплати, да се спестят разходи като се заложи на софтуер с отворен код или някои дигитални услуги да се “аутсорснат”. Щом една Естония, която е не по-малко застрашена от руски хибридни атаки, може да поема такива “рискове”, значи и България може да се справи успешно.

Спирането на БНР

През септември програма “Хоризонт” на БНР спря за първи път в почти 90-годишната си история. Причината не бе война, бомбардировка или инцидент в АЕЦ Козлодуй. Просто ръководството на радиото реши, че журналистката Силвия Великова е неудобна с коментарите си за съдебната система и трябва да бъде отстранена, а колегите ѝ проявиха разум и солидарност, и отказаха да поемат предаването ѝ “Преди всички”. На генералният директор на радиото Светослав Костов му хрумна да спре излъчването под предлога, че има предварително планирана профилактика на излъчвателите. За която обаче никой не знаеше, включително и Съвета за електронни медии. Ситуацията завърши с хепиенд – след като цял месец Костов се дърпаше да подаде оставка, бе освободен единодушно от СЕМ. Нелепият случай няма нужда от пространен коментар и може да бъде обобщен изключително точно с думите на премиера Борисов – “Главанаци, главанаци е точната дума. Имам чувството, че го правят нарочно”.

Гешев и (Контра)протестите

През юли всичките 11 прокурори във Висшия съдебен съвет номинираха Иван Гешев за поста на главен прокурор след изтичането на мандата на Сотир Цацаров. Кандидатурата на Гешев не се хареса на някои шумни политически секти от столичния център и приближените им медии. Съответно, те стартираха протести и “маршове за правосъдие”, продължили няколко месеца. Интересен факт е, че кандидатурата на Гешев е атакувана от недоволните с почти същите аргументи, с които бе критикуван изборът на Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд няколко години по-рано. Нелепото е, че днес същият човек се е превърнал за тях в символ и знаме на борбата за реформирана и независима съдебна система. Също така опозицията не предложи и не застана зад нито едно име за алтернативна кандидатура.

Докато все пак някои от аргументите на полупрофесионалните протестиращи са валидни и мотивацията на част от тях е идеалистична и разбираема, то нищо не може да обясни двете нелепи неща около избора на нов главен прокурор. Първото е, че още на първите протести някой се опита да внедри провокатори. Второто са контрапротестите в подкрепа на кандидатурата, които бяха организирани от една проправителствена жълта медия с кафяв оттенък. Кому е нужно наистина да се плаща на роми и на яки момчета от фитнес залите да излизат да защитават идеи и личности, от които нямат нито интерес нито представа? Не разбират ли организаторите на този цирк, че така биха дискредитирали дори и най-перфектния кандидат, и само наливат вода в мелницата на опонентите си, отвращавайки разумно мислещите граждани, които не са само онези митични 300 хиляди гласоподаватели? Остава да се направи изводът, че в тази “война” правилната позиция е пълният неутралитет.

Паниката с ромски ученици

На седми октомври над 500 ученици от ромски произход в Сливен бяха “евакуирани” от родителите си след възникнала в социалните мрежи паника, че те ще бъдат отнети от семействата си и изпратени в интернат. Няколко училища бяха опразнени по същия начин в Асеновград и Карнобат. Макар инстинктът на родителите да опазят децата си да е напълно разбираем, причината за паника противоречи на всеки здрав разум. На какви основания държавата ще отнеме децата на тези хора? Очевидно провалът ѝ да образова предните поколения роми и да им обясни базови концепции за законност е изиграл роля, за да се подведат.

Нелепо е, че скандалът успя да скара двамата вицепремиери Дончев и Каракачанов, след като първият подхвърли, че вероятно служител на втория в Министерството на отбраната е участвал в организирането на конспирацията. Каракачанов отрече и обясни, че е разговарял със “заподозрения” и не намира доказателства срещу него. Засега остава мистерия кои са злосторниците, стоящи зад масовата истерия. Можем да се надяваме, че принципа “проба-грешка” ще проработи и родителите в цялата страна ще си извадят поуката, че държавата не може просто да им отнеме децата без много сериозна причина.

Вместо заключение, ще споменем още три събития. В лошото и нелепото, съответно медийните скандали около “Апартаментгейт” и сагата с ремонтите на “Графа” в София, към доброто успешните усилия на правителството по отношение на диверсификацията на източниците на газ, останало сякаш под медийния радар. Затова ги отбелязваме, тъй като този продължаващ успех значително ще допринесе за благоденствието на страната.


Всички материали от Годишникъ 2019 може да откриете тук

Хартиеното издание може да закупите тук

Споделете чрез

Предишен

Следващ