Деконструкция на разума
Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на телевизията[i]. Това е нещо неизбежно при демокрацията (този мач е игран в Атина), когато демосът е слабо образован, но технологичната революция неимоверно го ускори, а глобализацията увеличи скритата му цена хилядократно. Към момента на написването на статията[ii] обществото се вълнува от движението “Black lives matters” и глобалната вълна от промени, което то предизвиква. Започнало от смъртта на арестувания заразен от КОВИД-19 Джордж Флойд (който по съвпадение умира от задушаване заради полицейско насилие), разхождал се навън без маска, то се разрасна в нещо повече. Отляво и отдясно има критика и подкрепа за някои от исканията на движението. Основните критики са за деструктивния подход към историята и варваризма, който се проявява към миналото (Фиг.1).
Деконструкцията е нищо повече от деструкция, както във философията, така и в практиката. Появила се като антитеза на философията на Платон и по същество сходна с формализма в математиката („езикът като система от знаци и думи има значение единствено поради контраста мжду тях“) идеята на Дерида води до обръщане на йерархиите между красиво и грозно, същност и проява и накрая – между добро и зло. Дерида ползва свободно понятия от математиката като „неразрешимост“, свързано с безкрайно малкия преход от време в текущия момент (голямата драма на анализа още от спора на епископ Бъркли и Нютон за безкрайно малките[iii]). Неговата неразрешимост[iv] и нашата неспособност според него да различим спомена от настоящето или очакването за бъдещето, му дава разрешението да приложи математическия формализъм към философията на правото и да отрече справедливостта на налагането на закона. Опирайки се на вярното наблюдение за логическата непълнота на всяка система от закони, той отрича напълно ролята на закона сам по себе си. Всяка присъда е нова и уникална интерпретация от страна на съдията, която никое кодифицирано правило или закон сами по себе си не могат да гарантират. Законът по същество е непълен и изисква интерпретация и тълкуване. Стриктното му спазване е еквивалентно на работата на компютърна програма, не на действията на разумно същество, което може да превъзмогва логически неразрешимите ситуации[v]. Това вярно наблюдение, съчетано с анти-платонизма на Дерида и идеята, че не същностите, а проявите са основни, води до деструктивното тълкуване на тълкуването на закона. То няма своето разумно основание е изцяло акт на насилие. Справедливост не съществува, защото не се следва писано правило, съществува само актът на насилие от съдията. Формалистичният му подход към теми от висшите измерения на мисълта, където интерпретацията (осмислянето, придаването на смисъл) е основата на всичко – проявата на разума, осмислящ абстрактните системи и правила, води до пълното му отричане. Няма нищо по-висше от формално логическото, защото идеите не са в основата на всичко, няма Източник на разума, няма справедливост в действия, които не са формализирани. Деконструкцията на смисъла го заличава напълно, а с него и всичко смислено във философията – доброто, красивото, трайното, полезното, справедливото. Платон демонстрира в много свои диалози неизразимата природа на най-важните понятия, които не се поддават на строги дефиниции – и дава свои, иронични дефиниции, като тази за човека – „двукрако без пера“. Това е, за да подчертае Божествената природа на тези понятия, тяхната същност като основа на човешкото действие и разум. Анти–Платон отхвърля неизразимото и го деконструира чрез обречения на неуспех опит за формализация. От деконструкцията на понятията до деконструкцията на морала има само една крачка. Много последователи на деконструкцията я правят сега. Исканията за премахването на полицията, махането на паметници от миналото, преосмислянето и пренаписването на историята, обявяването на математиката за расистка наука, имат свои тънки основания във философията (с които можем спокойно да не се съгласим, след като са плод на логическа неразрешимост), но водят до пълно разрушение на ценностната система. Да, логическото доказателство в математиката е изобретение на древните гърци, започнало от философа-трейдър на опции Талес (който искал доказателства дори за очевидни твърдения, като това, че диаметърът разполовява окръжността) и по същество е „бяло“, част от западната културна хегемония, наложена на колониализираните народи. И какво от това? Някой е стигнал първи до концепцията – имал е късмет. Тя е уникално общочовешко постижение, от което се облагодетелстват всички народи. Така е и с творчеството на Шекспир и с делата на Джордж Вашингтон. Деконструкцията трябва да стигне докрай – да деконструира расите и нациите и да види общочовешката принадлежност на великите достижения на цивилизацията и правото на всеки човек да се гордее със Сократ, Нютон или Моцарт. Да се родиш в една или друга страна, с един или друг цвят на кожата е въпрос на шанс. Цивилизацията е колективната застраховка против лошия шанс, но само когато е универсално приета и развивана, а не отричана и сривана, защото не я възприемаме като „наша“. Нима афро-американците са по-малко американци от другите? Нима те не наследяват същите културни достижения като всички други, родени на същата територия? Как можем да се гордеем с нещо, постигнато от някой друг? А как можем да не се гордеем? То е плод на еволюция, никога на революция, която е деструктивна сила[vi]. Еволюцията се отнася до цял вид, не до отделни индивиди. Човешкият вид има уникални постижения, с които всеки човек може да се гордее и само този, който не е човек, няма това право.
Исканията за деконструкцията на разума като „бял“ прочие, са следствията от неразбирането на понятието „система“ във философията, така ключово във физиката и биологията. Системата като мрежа от взаимозависимости, като граница на индивида и приложимостта на разбиране на цялото чрез частите му и изобщо на аналитичния подход в разсъжденията. Системата се проявява само в цялост, не в частите си, така както мисълта не е локализирана в региони на мозъчната кора, а е свойство на цялата кора. Ако искаме да разберем свойството по-добре, трябва да включим целия мозък. Ако искаме да го разберем още по-добре, трябва да включим и тялото. За по-висока точност ще ни трябва и взаимодействието със средата и така ad infinitum… (до безкрайност на расистки). Така са и взаимодействията на елементарните частици като електроните – за пълна точност на описанията трябва да включим в сметките цялата вселена. Нещо повече – индивидуалното разглеждане на електроните и другите класове частици има ограничен смисъл[vii] – те са неразличими едни от други, дотолкова, че ако две от тях бъдат разменени, никой не би могъл да забележи разликата. Нито една тяхна пермутация (на какъвто и да е брой частици) не променя състоянието на системата. Както Нилс Бор го поставя:
“Изолираните материални частици са абстракции, като техните свойства могат да се определят и да се наблюдават само чрез взаимодействието им с други системи[viii] “
Лявата философия зад BLM (която е миш-маш от френски постмодернизъм, марксизъм и др) въпреки привидния си колективизъм е проява на индивидуалистичното. Противопоставянето на раси и класи една на друга, търсенето на расови и класови врагове, приписването на дълбоките проблеми на американското общество на повърхностни прояви на разделение, са все опит за определяне на колективна идентичност и нейното отделяне, индивидуализиране. Виновен е Другият, той има лице, цвят на кожата и конкретна идентичност. Бягство както от индивидуална, така и от колективна отговорност. Отрицанието на рационализма на Просвещението и неговите слабости (детерминизъм, пародиране на Античността чрез поставяне на човека в центъра на Вселената, формализиране на философията изцяло в логика и игри на думи) води до ирационалност, стихийност и власт на мрака на емоциите над душата. Тук няма да обсъждаме статуите на кои президенти, композитори и благородни в истинския смисъл на думата хора са свалени и защо. Историята се пренаписва, защото обективна история няма. Слабостта на историята е в нейната неопределеност (миналото и бъдещето са симетрични във физиката и информация се губи и в двете посоки) – отново вярно наблюдение, използвано като претекст за унищожение. Всяко мнение е вероятно, следователно никое мнение не е истинно – и оттук изобщо няма истина. Грешка в разсъжденията, която е оборима за подготвените във вероятностите хора, защото зад случайното има детерминистични закони (разпределения на вероятностите) и от натрупаните вероятни мнения може да изникне истината. Отрицанието е емоция, ако и да е извод на дълга верига логически умозаключения. Деконструкцията на разума отключва стихията на тълпата. Епидемията е тук, за да ускори този бавен процес до експлозия като неконтролируема верижна реакция. Така можем да видим кризата отляво и вълната, която ни залива. Цивилизацията воистина загива не от, а С коронавирус.
Деконструкция на любовта
Динамика на деконструкцията
Описанието на сегашните процеси, катализирани от епидемията, ще е не просто непълно, но и невярно, ако опишем кризата само отляво. Криза има и отляво и отдясно. Това са много бавни културни процеси, които се ускориха първо от социалните мрежи, второ от упадъка в образованието и обръщането на Флин ефекта на запад (намаляване на интелигентността на населението) и трето, от меметичната култура. Меметата подлежат на естествен отбор, който дава предимство на опростените и крайни идеи. Всички тези причини са свързани в сложна система,а не са независими, но заедно с това ускориха неимоверно процеса на поляризация между лявото и дясното. Процес, задвижван от когнитивните отклонения на политическите активисти, подбиращи само информацията, която потвърждава тезите им. Прочут е експриментът с аргументите в защита и против носенето на оръжия, при който балансираните доказателства в подкрепа на двете тези 50:50 води до отдалечаване на позициите[ix]. Лявото залитна в крайни форми на мраксизъм (деконструкция+марксизъм) и до емоционалните патологии на бушуващите тълпи. От свя страна дясното се плъзна по наклонената плоскост на либертарианството и класическия либерализъм към личностните патологии и господството на посредствените нарцисисти на фокуса на публичното внимание. САЩ е страна, която се основава на философия, вместо на история (по думите на лейди Маргарет Тачър), която философия в своята основа е либерална, не консервативна (дори консерватизмът им е либерален). Проблемът с тази философия се вижда в тяхната корпоративна управленческа култура, която залага изцяло на личната отговорност и на детерминизма, при който случайност не съществува, всеки сам кове съдбата си, всеки се съди по крайните резултати от действията си за кратки периоди от време, все по същество неверни постулати[x]. На подобна философия е чужда идеята, че хората могат: а) взаимно да се допълват в работата; б) хора, които поотделно са слаби в дадена дейност, се оказват ключови за упеха на общата работа (като либерото във волейбола, който е слаб в отбелязването на точки, но може да ги направи шампиони), в) човек може да свърши всичко по най-добрия начин и въпреки това да не произлезе нищо в резултат (заради волатилността на пазара), г) замяната на слабо представящите се (по някоя метрика) хора на работа не може да вдигне средното ниво, защото то зависи от организацията на работата д) представянето на всеки зависи пряко или косвено от това на много други хора е) поради случайната (неконтролируема) компонента в представянето на човек, трябва да мине много време, преди да може да бъдат оценени качествата му по резултатите от работата му. Най-общо казано, чужда е идеята за система.
Този тип пожелателна философия няма общо с реалността и е част от това, срещу което Цицерон предупреждава: „Няма такава безсмислица, която да не се проповядва от някой философ“. За разлика от историята, философията е крехка, тъй като залага на неопровержими аксиоми и с времето самата тя бива опровергана, тъй като винаги има непълнота в системата ѝ от аксиоми. Държавите, които се базират на философия, не са Линди-съвместими[xi], за разлика от тези, които се базират на история и имат гъвкави реакции на превратностите на съдбата. Комплексът от философски идеи на Просвещението, свързан с грешните постулати на детерминистичното, рационализма, личния избор и взаимната независимост на хората е относително нов и не се очаква да просъществува дълго време. Той има няколко века история, следователно още няколко века очаквана продължителност на живота.
Патология на деконструкцията
Процесът на деконструкция вдясно се състои във все по-голямото подчиняване на хората на тази философия в ежедневната им практика, така, както вляво тяхната философия узурпира взимането на решения вместо собствената им мисъл. Вярата, че всеки заслужава плодовете, които има, се отразява в системи от краткосрочни оценки и промотиране на хора нагоре, на базата на тези оценки, т.е. на напълно случаен принцип[xii]. Това дава предимство на психопатите, които узурпират върховете на управлението и оттам на политиката[xiii] – тъй като предприемачът е герой в американската култура. Детерминизмът прави неговата саможертва друг вид героизъм – той е герой, защото успява, не защото поема огромен риск от провал и над 90% от предприемачите фалират – те са безименни жертви, не герои в тази схема. Всъщност предприемаческата екосистема печели от индивидуалното незнание и подценяване на риска[xiv]. Индивидуалното ирационално поведение има колективен, рационален ефект. Смесицата от либерализъм, детерминизъм и рационализъм превръща този предприемач в най-годният да управлява, като повишава редника до генерал без да е минал необходимото обучение и да е е доказал в живота като управленец. Промотирането на психопати по върховете поради системата на оценяване, допълнително филтрира предприемачите до най-негодното да управлява държава тяхно подмножество. Държавите, които трябва да се водят възможно най-консервативно и с най-малко ослушване към страстите на тълпата, поради самия им размер и сила, които ги правят крехки, са постепенно все по-силно завзимани от най-неподходящите хора за тяхното оцеляване. Хора като Мъск, Безос, Болсонаро и за съжаление частично Тръмп изграждат култ към личността и управляват с реторика, през стихията на емоциите, също както левите им опоненти, с които споделят личностни характеристики. Популизмът по същество е даване на хората на това, което искат във всеки един момент от време, под влияние на импулса, настроението, емоциите, ограничената информация и силата на медиите. Лидерството е управление на държавата по начин, който е най-добър за хората, вместо даването на това, което най-много искат – нещо, обсъдено в Горгий на Платон[xv]. Популизмът по време на природно бедствие в катастрофален размер може да доведе единствено до пълен колапс. Мисълта за преизбиране наесен е точно този кратък хоризонт на планиране, който може да срине една държава за десетилетия.
Левите лидери също са успешни бизнесмени в по-общ смисъл, но техният бизнес-модел е друг и включва авторитаризъм. И те търгуват с емоции и продават реторика, за да изградят по-добър свят за себе си, докато разрушават света. Социалните мрежи са средата, която прави възможна бързата обратна връзка между търговците на етика от двата вида и излъганите от тях, което предизвиква катастрофални събития от всякакъв тип. Те варират от паника на борсата, през вълна от разруха и социо-културни промени след смъртта на Джордж Флойд, до вълна от заразени и смъртни случаи от епидемията.
Свободата, ренормализацията и случая
Преди сто години, когато е епидемията от испански грип, в много региони на САЩ има задължително носене на маски (Фиг.2), налагано с глоби и затвор за общественото благо и то се спазва за известно време. След първата вълна има анти-маскова лига и яростна съпротива за носенето на маски, която бързо утихва, когато отново се вдига вълната заразени и починали[xvi]. Това носене съществено намалява смъртните случаи. Носенето на маска, също, както слагането на ваксина в днешно време се третират като личен избор. Този неверен постулат за личната свобода сега ескалира до неспазване на законите и дори до нападения над собственици на магазини, които изискват да се носят маски от посетителите. Това е нарушаване на принципа за неагресия в либертарианството, маскирано като неговото изпълнение от психопатите. Психопатите се издигат във фирмите, издигат се в публичната сфера, получават платформа за говорене под защитата на втората поправка и така стават способни да унищожат целия човешки вид. Неслучайно антисоциалното поведение, нарцисизма, липсата на емпатия и чувство за вина са наречени от медицината „патология“. Това поведение на индивидите е също толкова полезно за оцеляването на вида, колкото това на раковите клетки за оцеляване на организма. Издигането им в обществото е като да бъдат обратно свързани към организма на мястото на мозъчните клетки.
Философията на класическия либерализъм има своите силни страни с наблягането върху свободата и индивидуалните права, но тя има своите ограничения (както всяка философия). Хората се организират в йерархии – семейства, общини, градове, региони, държави, международни общности, глобална общност. Обикновено хората на едно ниво на йерархия слабо се интересуват от другите нива и слабо зависят от тях. Добре управляващата държава не бива да е видима в ежедневния живот на общината. Международните организации по същия начин не бива да са видими в действията на държавите. Това е обикновеното състояние на нещата, което във физиката отговаря на обикновените състояния на материята.
Понякога, обаче, състоянието не е обикновено. Както нобеловият лауреат по физика Кенет Уилсън обяснява в своята лекция, има ситуации, в които частиците на всички нива, от микроскопично до макроскопично започват силно да си взаимодействат и се случва т.нар. „фазов преход“[xvii]. Това се случва, когато водата замръзва или кипва, или когато желязото се спонтанно се магнетизира щом се достигне температурата на Кюри (Фиг.3). Събитието е глобално и внезапно – „скок“, без преминаване в междинни състояния. Такива са катастрофалните събития като наводненията, земетресенията, войните, финансовите кризи или епидемиите. Всички йерархии изчезват и хората стават силно зависими от други хора на хиляди километри един от друг. Личната свобода на индивидите се слива в една обща, системна свобода по време на това събитие. Всички взаимодействащи са свободни само заедно, защото са зависими един от друг. В такива моменти може да се говори само за свобода на системата, на най-малката единица, независима от другите единици и това далеч не е индивидът.
Това, според Талеб са опашните събития, заради които изобщо има държава и наддържавни обединения – за овладяване на системните рискове, за които са нужни системни усилия. Нужни са координирани, хармонични усилия на всички хора, за да се овладее едно такова събитие. В този смисъл едно средство за превенция на чужда смърт като маска или ваксина не е личен избор, тъй като от един човек може да тръгне каскада от заразявания, която да се разпростре глобално – чрез т.нар. свръхразпространители. Във Франция и Корея имаше свръхразпространители, заразили по 1000, 500, 250 души. Имаше и кореец, заразил десетки хора в няколко нощни бара в една дълга верига, която и до днес (29.06.2020) не може да се овладее въпреки невероятните усилия по тестване и проследяване там. Диктатурата на упоритото малцинство, за която Талеб пише е именно такъв процес на ренормализация (пренасяне на едно състояние от една йерархия на друга нагоре чак до глобалното), при който внезапно разликите между различните йерархии рухват и локалните зависимости стават глобални. Малко на брой упорити хора диктуват процесите[xix], както всеки родител е виждал по родителски срещи. Децентрализацията и йерархиите помагат да се предотвратят такива събития, но когато те настъпят, единствено централизираният отговор може да ги спре – това е отговорността на държавата. Прехвърлянето на тази отговорност е популизъм, а той се подхранва от нарцисизма – един от признаците на психопатичното разстройство. Преизбирането е по-важно от управлението. Прехвърлянето на отговорността на местно ниво при нужда от национални действия, когато това струва животи, е признак за липса на емпатия – друг признак на психопатично разстройство. Повърхностният чар на психопата и неговата увереност го издигат при краткосрочното оценяване, а медиите усилват влиянието му хилядократно над това, което е имал в човешките общества само преди петдесет години. Неразбирането на случайността и отъждествяването на успеха изцяло с личните качества, особено огромният успех, плод на вариацията (има десетки милиони гении и само няколко места на върха) издига грешните герои на пиедестала. Трябва паметник не на успелия предприемч, а на незнайния такъв. Ние и САЩ почитаме падналите герои за родината и тяхната саможертва (Фиг.3), по същата причина, поради която трябва да почетем падналите предприемачи – защото са поели огромен риск.
Човешкият живот на везните
Лявата криза се състои в деконструкцията на разума, докато дясната се състои в деконструкцията на любовта. Отляво основанията са главно в езика и неговата роля в мисълта, като се пренебрегва известното от неврологията различие между двете. Език и мисъл не са едно и също нещо[xx], което разклаща основите на анти-платонизма и деконструкцията на разума и морала. Щом мисълта може без език, следователно има идеи, преди те да бъдат изречени, има смисъл преди да има формална система от думи и знаци. Не тя поражда смисъла.
Отдясно на преден план е изведена личната свобода над човешкия живот, който е загубил своята стойност и с него могат да се правят бизнес изчисления – нещо невиждано в историята на САЩ. Ето как Иво Беров описва този американски феномен да се цени отделния живот повече от всичко (дълбоко Християнски аспект на американската култура)[xxi]:
„”Апокалипсис сега”.Филм, създаден да разобличи американската военщина и американския империализъм. То затова и комунистическите културтрегери толкова го хвалиха, нямаха досетливостта да предвидят какво въздействие ще има той върху едни току-що излязъл от казармата български момък.
Значи – там, във филма някакъв сержант ли беше, какъв ли, около него избухват бомби, но той стои изправен, изважда отнякъде радиостанция и нарежда : „Искам до 15 минути едни въртолет да прибере ранения” / нарочно пиша вЪртолет, а не вЕртолет/. И той, въртолетът дойде. Дойде бе. По дяволите. Пустият му въртолет. Дееба и въртолета му дееба.
…
В БНА /Българската Народна Армия/ никогиж един въртолет не би дошъл да прибере някакъв си там ранен. Никогиж. Дори и половин дузина ранени не би дошъл да прибере. Щот тва нещо, въртолетът, гълта много бензин. А бензинът е ценен. И освен това вразите могат да унищожат въртолета, а той струва по-скъп от бензина даже. И при всички случаи много по-скъпо някакви си там половин дузина ранени. Или пък цяла дузина ранени. Че и от една батарея ранени е по-ценен даже /”служило съм старий кадър артилерия”/. Щото те ранените пата-кюта, ще се домъкнат до лечебницата, пък ако не се домъкнат, вечна има памят и слава, ще ги заместят други ранени, ама това нещо-въртолетът – него мож ли така лесно замести, а?…Дееба и въртолета му дееба.
Кво да ви кажа. Остана ми на сърцето тоя въртолет, дето прибира ранените. После го видях и в други филми, този път документални – истина си било, така е – идва въртолет за ранените.
Пощя ми се, честно, да послужа в американската армия и да ме ранят даже, само и само да видя как цял един въртолет ще похарчи туба бензин, че и две туби даже, за да дойде да ме прибере мен – някакъв си там ранен кир, перО, смотаняк, хуй сплескан, нещастник / казармени определения за новобранец в Българската Армия/.
Разбрахте ли сега. Пак ли не. Америка е най-човешката държава в света. Бог да я благослови.“
Американската култура, която най-много цени всеки отделен живот, изведнъж загърби живота на другите хора, може би не в своето мнозинство, но в едно упорито малцинство на правилните позиции, за да отрече всичко американско под маската на патриотизма. Държавата, пращала специални отряди, за да спасят няколко заложника както в Иран-контра[xxii], не желае да наложи елементарна предпазна мярка, която е безвредна, евтина и с огромен ефект – маската на лицето. Абстрактните съображения за свобода, които са дълбоко неверни по време на фазовия преход, когато животът на всеки е в ръцете на всички останали, сега се оказват по-важни от най-важното за Християнската американска култура – отделният човешки живот. Индивидът сам по себе си далеч не е толкова важен, колкото се опитват да изтъкнат либералните теолози (да цитираме К.С.Луис)[xxiii]:
„Философията на Ада се крепи върху аксиомата, че едно нещо не е друго нещо и особено, че една личност не е друга личност. Онова, което е добро за мен, не е непременно добро за теб. Това, което един печели, друг губи. Даже и неодушевеният предмет представлява онова, което е, като изключва.всички други предмети от пространството, което заема. Ако се разшири, това става, като избутва другите предмети или като ги поглъща. Личността прави същото. При животните поглъщането е под форма на изяждане. За нас това означава всмукване на волята и свободата на по-слабата личност от по-силната.”Да съществуваш” означава “да съперничиш на другите”.
Философията на Врага не е нищо друго освен непрекъснат опит да се заобиколи тази толкова очевидна истина. Той се стреми към едно априорно противоречие. Нещата трябва да бъдат много и все пак някак си едно. Онова, което е добро за един, трябва да бъде добро и за друг. Това невъзможно нещо Той нарича Любов и тази досадна панация може да се види във всичките Му действия и във всичко, което Той е, или претендира, че е. Затова дори за самия Него не е достатъчно, чисто и просто да бъде аритметична единица. Той претендира да е и трима и един, за да може тази безсмислица за любовта да намери опора в собствената Му същност. От друга страна, той въвежда в материята онова скверно изобретение, организма, в което частите биват отклонени от естественото си предназначение да си съперничат, а вместо това им е наложено да си сътрудничат.“
Тези разсъждения на К.С.Луис и на много от светите отци отразяват едно антично разбиране, при което няма ос на противопоставяне между индивидуализма и колективизма. Обществата функционират в две състояния – на хармония и дисхармония, на консонанс и дисонанс, на ред и хаос. Хармония има, когато се подчиняват на общ закон, хаос има, когато действат напълно и изцяло автономно и следователно – случайно. Фазовият преход превръща хармоничното общество в дисхармонично и реда в хаос, както при размагнетизирането на желязото. Християнството показва пътя за помирение между индивидите и колектива и не е случайно, че дистрибутизмът тръгва от Католическата църква. Той поставя хората в относителна независимост едни от други, налага йерархия на взимане на решенията (нещо, което може да се реши от общината, да не се решава от държавата), предпочита дребния и семейния бизнес, малките държави, малките автономни и доброволни обединения. Принципът на субсидиарността, прилаган в ЕС произхожда от него, както и анти-монополното законодателство[xxiv]. Това постижение на католицизма, на Честъртън и Белок е в ярко противоречие със съвременни крайни форми на класическия либерализъм, които не виждат нищо лошо в частното узурпиране на властта от монополите, смятат свободата за неограничена, от което тя става парадоксална, защото се определя от ограниченията.
От другата страна на медала са аргументите за икономическия просперитет и развитието на икономиката. На повърхността защитниците на икономическата активност имат право да балансират между рисковете от епидемията и рисковете от бедността за хората въпреки, че те са свързани, а не противопоставени. Под повърхността обаче това са същите хора, които отказват да носят маски – основното оръжие в доброто овладяванe на пандемията навсякъде в Източна Азия, където не затвориха бизнесите – Тайван, Сингапур, Хонг Конг, Южна Корея и др. Хора, които се позовават дори на вярата си срещу това (лесно е да тълкуваш превратно светите отци, ако забравиш притчата за добрия самарянин и за стотната овца) като Тим Уолтърс. Лидер на движението за отварянето на Мериленд, който ходи навсякъде без маsка и организира големи, плътни митинги, сега e болен от Ковид[xxv]. Той е вярващ Християнин, който изложи своето семество и много други хора на риск. Очевидното противоречие между неограничената свобода и естествения закон е приглушено от крайния индивидуализъм. „Аз нося тази маска, тя се отнася до мен, тя пази мен, тя ограничава мен“ – така разсъждава индивидът. Моралът се отнася само до него, не до връзките с хората – крайна форма на нарцисизъм. Така се разсъждава и за икономиката – „това, което е вредно за мен е вредно за всички“, „това, което е вредно сега, ще е вредно и после“. Не съществуват действия в икономиката като тези на хирурга, при които горчивоо хапче сега спасява живота после. Животът на другите става стока, защото те са изтласкани в периферията от Аз-а, в една външна реалност, която няма допир до вътрешния свят. Затвореният ум създава собствена вселена, която е единствената реалност.
Кризата като присъда
Криза идва старогръцки krísis, което освен другото означава и “присъда”. Платон го използва в този смисъл: “Присъдата на Зевс”. Епидемията, която бе предсказана и всъщност бе само въпрос на време[xxvi], е една такава присъда. Катастрофалните събития са присъда над силното, но крехко съвременно общество и връзките, които го изграждат. Те са поводи, но не причини за сгромолясването на цивилизации и култури, които са надживели времето си. Рационализмът и детерминизмът надживяха много времето си, много след откритията във физиката и биологията, които опровергаха идеите им. За разлика от научния консенсус, културният не се крепи на доказателства, а на приемственост. Единственият начин погрешната култура да се срине e като се наруши тази приемственост.
Присъда над ефикасността
Западната корпоративна култура,която е плод на най-опростените идеи на Просвещението, е тази култура, над която сега се произнесе присъда. Това е култура на ефикасността, на краткосрочния поглед, на управлението по повърхностни белези и на оценяването по случайни признаци. Това не е първата, а поредната присъда след множеството финансови кризи, най-прясната от които е през 2008-а. Присъдите стават все по-тежки, докато културата не се измени, или нейните носители не бъдат пометени от позициите на власт, последното от което може да е на цената на съдбата на цели държави.
Ефикасността е диктатът да ограничаваме разходите, за да увеличаваме приходите. Това не е плод само на рационално разсъждение, а на културен феномен. Разходите за труд в индустрията са много малък процент, а връзката между тях и приходите е много по-сложна. Примерът на Сони и Акио Морита, които отварят завод в Калифорния на значително по-високи разходи за труд, за да спечелят пазара в САЩ е само един от многото[xxvii]. Ефикасността изпрати американската индустрия в Китай и помогна за техния икономически възход, с който застрашават сега света. Ефикасността продиктува да не се държат запаси от маски, вентилатори и оборудване в случаи на пандемия. Ефикасността направи Китай най-големият производител на маски, от когото зависят държавите. Ефикасността намали парите за изследвания върху инфекциозните болести, защото в краткосрочен план те не са печеливши. Тя доведе до липсата на система за ранно предупреждение и реакция при епидемия и онова, което костваше центове бе спестено, за да се похарчат сега трилиони. Това е цената на ефективността. Това и животи – защото за American Airlines не е ефикасно да се спазва социалната дистанция в самолета, което превръща техните самолети в центрове на потенциални свръхразпространения, които ще им костват бизнеса[xxviii]. Най-ефикасната и рационална политика е хората да бъдат третирани като месо, както правят тези авиолинии.
Ефикасността води до орязване на разходите за образование в отделни щати, което кара учителите да работят на три места. Ефикасността води до мисленето, че щом една система не работи добре, орязването на разходи за нея вместо реформи, ще подобри дейността ѝ. Резултатът е, че САЩ са на много ниско ниво в образованието, не мога да произведат сами необходимия брой кадри за научни изследвания и зависят от емиграцията. Купуването на професори от Европа и Китай е по-скъпо от инвестирането в собственото образование, а и недостатъчно – вече Китай е номер едно по брой патенти дори с контрол върху качеството. В Китай, не в САЩ има 5G. Тайван, не САЩ създадоха 7nm технолозия за процесори.
Ефикасността прави корпорациите и държавите неустойчиви. Устойчивостта се крепи на излишъци, не на дългове. Животът в настоящето струва този в бъдещето. Над тази култура е произнесена поредната присъда.
Присъда над детерминизма
“Опитността (empeiríā) прави нашия живот да се движи според изкуството (tékhnē – занаята), а неопитността го оставя на случайността. ”
Платон,
Горгий
Детерминистичната философия и култура имат една много характерна особеност – средата при тях не играе важна роля. Способностите на индивида са заложени при раждането му. Успехът или провалът се дължат на това, че е умен или глупав, а не на това колко и как е работил. На английски това се нарича “fixed mindset”. При него една малка серия от неуспехи, породени от късмета, се разглежда като присъда над вродените споособности и до отказ от влагане в работата, което води до следващ неуспех. Така късметът има много по-голяма роля, отколкото трябва. До голяма степен по-слабите успехи в образованието в САЩ се дължат на него и този начин на мислене. Същото важи и за провалите на мениджмънта -в САЩ има много голяма динамика на фалити при фирмите, много по-голяма, отколкото в Япония – икономиката успява за сметка на високия процент жертви, като съветската армия във втората световна война.
Игнорирането на ролята на шанса и фиксираната представа за възможностите води до диктатура на случайността. Президентът Тръмп изпревари Бен Карсън, заради атентата в Париж ноември 2015, като губеше дистанция от него преди това. Една случайност предопредели до голяма степен неговия успех. Едно грешно попаднало животно на пазара в Китай може да предреши неговия неуспех на изборите сега. Семейството, в което се раждаш може да предопредели целия ти живот – оказва се, че в САЩ е по-добре да се родиш богат, отколкото умен и талантлив:
„Това, което открихме в това проучване, е, че хората с талант, които идват от домакинствата в неравностойно положение, не се справят, както хората с много малък талант от благоденстващите домакинства. “[xxix]
Детерминизмът и неограничената лична свобода са свързани – ако шансът и средата не играят роля, то няма нужда от колективни застраховки като образователна система, здравна система, пенсионна система, правосъдна система и изобщо всякакви системи. Всеки успява или се проваля само заради себе си, затова и трябва да има пълна свобода. Няма значение къде се раждаш, единствено има значение да дадеш всичко от себе си. Защо тогава да финансираме образованието, защо да има солидарност в здравната система – нали няма превратности на съдбата и здравият днес ще е здрав винаги, а болният винаги ще е болен?
Над детерминизма се произнесе присъда – най-силната досега. Слепите за шанса са изцяло подвластни на него и той управлява съдбата им.
Лявото и дясното като два подхранващи се пожара
Движението Black Lives Matters и изобщо целият западен процес на деконструкцията на историята, правото, литературата и морала, са един изключително опасен пожар. Въпросът е какво го накара сега да се разгори с такава сила, след като дълго тлееше под повърхността. За да разберем отговора, трябва да видим какво го движи – това е чувството на справедливост на хората. Чернокожите, испанците и други малцинства са по-бедни, по-болни, живеят с по-голяма престъпност в техните гета. Ако и генезисът на гетата да е обратният ефект на социалните стимули, както Томас Соуел описва[xxx], то продължителното му съществуване и неспособността на талантливите да се измъкнат от него, се дължи на слабата образователна система, плод на несистемността на политиката на хора с класически либерални или либертариански разбирания. Сякаш демократите и републиканците са се наговорили да държат малцинствата под техния потенциал за развитие и те да бъдат източници на проблеми, на престъпност и насилие – и защо не, когато това носи гласове за демократите, или е предопределено, според републиканците? Все пак по върховете най-лесно стигат психопатите. Какъв е резултатът от това – малцинствата са по-болни, с много по-често срещани сърдечни проблеми и диабет, живеят по-нагъсто и по време на епидемията умират предимно те. Те дадоха най-много жертви, а са най-бедните и зле живеещи. Хората усетиха това като най-голямата несправедливост. Това бе въздухът, който разпали пожара. Пожар, който се запали по целия свят и започна да гори историята и да деконструира цивилизацията. Лошото е, че този въздух, който го раздуха всъщност е друг пожар. Пожарът на епидемията, който запалва стотици вторични пожари в обществото, елиминирайки всичко уязвимо в него. Последвалите масови протести по целия свят могат единствено да подхранят епидемията, а тя да се върне при малцинствата и да отнеме още много животи.
Изход
34. Тогава облакът покри скинията на събранието, и слава Господня изпълни скинията;
35. и Моисей не можеше да влезе в скинията на събранието, защото облакът я осеняваше, и слава Господня изпълняше скинията.
36. Колчем се дигнеше облакът от скинията, Израилевите синове потегляха през всичките си пътувания;
37. ако се не дигнеше облакът, те не тръгваха, докле се не дигне;
38. защото облакът Господен стоеше над скинията денем, а нощем имаше над нея огън пред очите на целия дом Израилев през всичките им пътувания.Изход 40-34-38
Какъв е изходът от това? Двата пожара трябва едновременно да бъдат изгасени. САЩ трябва спешно да достигнат до 0 нови заразени на ден, преди да са разпалили глобална революция, пред която Френската и Болшевишката бледнеят. Дясното в САЩ трябва да еволюира, за да спре революцията отляво. В Европа се е случвало много пъти при Бисмарк и двама Чърчиловци и дясното тук се чувства „по-ляво“, но то просто не е патологизирано. Европа се ръководи от история, не от философия. Свободата се дефинира чрез ограниченията си и колкото по-малки са те, толкова по-голяма е тя, но изчезва напълно, когато ги няма. Ние не искаме университетите да преподават математика без доказателства и наука с чувства вместо експерименти. Не искаме всички общочовешки достижения да бъдат забравени и книгите на Шекспир и Езра Паунд да бъдат изгорени. Не искаме историята на западната цивилизация да се превърне в екзотичен предмет в китайските университети. Не можем да си позволим да награждаваме късмета на мястото на успеха и да оставим детерминизма да подрони човешкото мислене до колекция от рецепти и крайно опростени представи за реалността. Не можем да избираме и поддържаме психопати във властта вдясно, защото те издигат психопатите отляво. Не можем да си позволим като вярващи Християни да подценяваме епидемията, която е пряко съобщение от Бог и да говорим: „Няма коронавирус, това е конспирация, която ни отвлича от нашата вяра“. Потопът на Ной не е бил конспирация. Конспирации правят хората, защото са крайни същества. Бог създава кризи, защото е всемогъщ и случайното за нас не е случайно за него. Вслушайте се в присъдата Му[xxxi].
[i] https://prologue.blogs.archives.gov/2010/11/15/does-television-affect-how-we-elect-presidents/
[ii] 30-06-2020
[iii] https://en.wikisource.org/wiki/The_Analyst:_a_Discourse_addressed_to_an_Infidel_Mathematician#XVI
[iv] Понятие използвано за означаване на проблем, на който не може да се отговори алгоритмично – т.е. винаги да се върне коректно „Да“ или „Не“
[v] Проблемът за спирането е пример за такъв проблем. Това обсъдихме подробно в статията ни Рационализъм, изчислимост и знание https://conservative.bg/ratsionalizam-izchislenie-i-znanie/
[vi] https://conservative.bg/konservatizmat-i-evolyutsiyata/
[vii] https://plato.stanford.edu/entries/qt-idind/
[viii]Niels Bohr, Atomic physics and the description of Nature (1934), Niels Bohr collected works https://www.nbarchive.dk/publications/bcw/
[ix] Taber, Charles & Lodge, Milton. (2006). Motivated Skepticism in the Evaluation of Political Beliefs. American Journal of Political Science – AMER J POLIT SCI. 50. 755-769. 10.1111/j.1540-5907.2006.00214.x.
[x] https://conservative.bg/presechnite-tochki-mezhdu-filosofiite-na-taleb-i-deming/
[xi] Линди-съвместими са идеи, които има дълга история и по симетрия дълго бъдеще. Свързано е със статистическия ефект на Линди, открит от Менделброт, който казва, че очакваната допълнителна продължителност на живота на нещо трайно като идеите е пропорционална на продължителността на живота им до момента. Нещо на един ден най-вероятно ще живее още дин ден, нещо на хиляда години най-вероятно ще има още хиляда години.
[xii] https://conservative.bg/stajat-kato-indikator-za-uspeh/
[xiii] https://hbr.org/2004/10/executive-psychopaths
[xiv] Валидно за икономики на риска като тази на САЩ. Деминг и Талеб са хората, които обсъждат първи публично тези аспекти на предприемачеството.
[xv] https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhd2FoOXJUcE5GMTg/view
[xvi] https://www.history.com/news/1918-spanish-flu-mask-wearing-resistance
[xvii] https://www.nobelprize.org/prizes/physics/1982/wilson/lecture/
[xviii] https://windowsontheory.org/2018/09/15/statistical-physics-an-introduction-in-two-parts/
[xix] https://medium.com/incerto/the-most-intolerant-wins-the-dictatorship-of-the-small-minority-3f1f83ce4e15
[xx] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4874898/?fbclid=IwAR1aAW6ILVA5OBpBCl4u-FbY2LX7GjI5Wc95ecdzAYsnZ7KLsbOLUsS2TXQ
[xxi] http://www.ivremena.com/%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8/%D0%B1%D0%BE%D0%B3-%D0%B4%D0%B0-%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0
[xxii] https://www.history.com/this-day-in-history/hostage-rescue-mission-ends-in-disaster
[xxiii] К.С.Луис, Писмата на душевадеца, 18-то писмо. Нов Човек, 2010
[xxiv] https://www.europarl.europa.eu/factsheets/en/sheet/7/the-principle-of-subsidiarity
[xxv] https://edition.cnn.com/2020/06/27/politics/reopen-maryland-tim-walters-coronavirus/index.html
[xxvi] https://foreignpolicy.com/2019/09/20/the-world-knows-an-apocalyptic-pandemic-is-coming/
[xxvii] Акио Морита, моето време в Сони https://chitanka.info/text/1938/19#textstart
[xxviii] https://www.forbes.com/sites/rachelsandler/2020/06/27/american-airlines-ditches-social-distancing-will-book-planes-at-full-capacity/#665085b93b9a
[xxix]Carnevale, Anthony P.; Fasules, Megan L.; Quinn, Michael C.; & Campbell, Kathryn P. (2019). Born to win, schooled to lose: Why equally talented students don’t get equal chances to be all they can be. . Georgetown University Center on Education and the Work https://www.cpc.unc.edu/projects/addhealth/publications/8594
[xxx] Thomas Sowell, legacy of the welfare state https://www.youtube.com/watch?v=lm-FqtAOSB8
[xxxi] Атеистите могат да възприемат тук посланието абстрактно, както понякога Айнщайн говори за Бога
