fbpx

НОВО

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Енергийното бъдеще на България след коронавируса

Време за четене: 5 мин.

Броени дни преди обявяването на епидемията от коронавирус, българското правителство връчи на Европейската комисия своя Интегриран план в областта на енергетиката и климата 2021-2030 г. Това е националният документ, който описва как България смята да тръгне към най-важната цел на Зелената сделка – пълната декарбонизация на енергията до 2050 г. В резюме, държавата залага инвестиции от 10 000 евро на българин в трудоспособна възраст или общо 42.7 милиарда евро – това е бюджетът за изпълнение на плана. Разбивката е представена в таблицата по-долу:

Тук правя кратък преглед на най-важните действия и мерки, които са заложени в Интегрирания план на България и коментирам доколко вероятна ми се струва реализацията им в светлината на настоящото състояние на света и политиката. Започвам с две важни уточнения. Първо, въпреки тежката икономическа ситуация в Европа, Зелената сделка няма да се изпари – тя е фундаментът на новата Комисия, има голяма електорална подкрепа в Западна Европа и ще остане, макар и в не толкова амбициозен вариант. Освен това се основава на същия психологически механизъм като мерките срещу коронавируса – страх от някаква заплаха за живота, срещу която трябва да се борим и затова са нужни твърда ръка, ограничаване на свободния пазар и икономически жертви. Второ, тук не казвам какво ми се иска или какво според мен трябва да се случи, а просто какво е най-вероятно да видим с оглед на простите закони на физиката и икономиката.

Ето и прогнозите ми за изпълнението на родния Интегриран план:

Строим АЕЦ Белене:

Не, не мисля, че някога ще видим АЕЦ Белене в действие. По-вероятно ми се вижда да изградим някой нов блок на площадката на АЕЦ Козлодуй. В дългосрочен план съм убеден, че бъдещето на чистата енергетика принадлежи на малките модулни ядрени реактори. Кога ще се случи това у нас, не знам.

Затваряме Мариците или по-точно силно намаляваме добива на лигнити и производството на ток още през 2030 г., а към 2040 г. вече напълно отсъстват от микса:

Не, не мисля, че ще стане толкова бързо. Колкото и да не ни се иска, Маришкият басейн е единственият ни напълно независим източник на изобилна, надежда и евтина енергия, която е и чиста, когато идва от добре работещи, модерни централи. Енергийната сигурност и независимост винаги са имали голяма значение, но след коронавируса то ще нарасне още повече.

Планът залага на изграждане на когенерации на биомаса и отпадъци, но изненадващо държи и на ръст на употребата на дърва в домакинствата:

Да, енергийното оползотворяване на биомаса и отпадъци ще се развие и у нас. Ръст в употребата на дървесина в домакинствата обаче може да има най-много през следващата зима, докато усещаме икономическия удар от мерките срещу коронавируса. В по-дългосрочен план обаче дървата ще губят пазарен дял, защото всеки ще иска да живее все по-добре, а това изключва връщане в пещерите и дишане на пушек.

Планираме гигантски инвестиции в енергийна ефективност (12 млрд. евро) и електромобилност (към 20% от всички продадени нови коли!), които се очаква да дойдат основно от домакинствата:

Не, това очевидно няма как да стане. Вероятно е държавата да хвърли някой друг милиард за саниране, но хората няма да инвестират лични пари в такъв мащаб доброволно – просто ще имат други приоритети. След коронавирируса общественият транспорт ще продължи да губи привлекателност, а личните автомобили ще се продават и използват още повече. Електромобили обаче ще започнат да се продават у нас с хиляди, само ако има голяма субсидия или изведнъж поевтинеят драматично. Не очаквам да се случи в следващите 10 г. Ще потребяваме още повече нефт и други горива.

Нова силна фаза на инвестиции във фотоволтаични и по-малко във вятърни централи:

Да, това е много вероятно. Първо, цените им очевидно много паднаха. Второ, инвестицията във ВЕИ за собствени нужди е все по-смислена за много приложения. Трето, те ще запазят най-голямата възможна субсидия – задължителното изкупуване на тяхната енергия по всяко време без значение дали системата има нужда от нея или не + плащане на неустойки, ако се налага да бъдат спирани.

Създаване на първите инсталации за съхранение на енергия в батерии и водород:

Да, това е вероятно, но те ще са предимно за украса. Всъщност най-много разчитаме на повишаването на капацитета на ПАВЕЦ Чаира с изграждането на яз. Яденица, което е и разумно, защото доста ще повиши капацитета на енергийната система да поема повече изменчиви ВЕИ.

Изграждаме електроцентрали на газ, които са неизбежни за интеграцията на повече ВЕИ, но напълно игнорираме битовото отопление, което е далеч по-ефективното приложение на газа, особено масово в целия Развит свят:

Да, газът ще дойде на власт дори и в България. Светът се къпе в газ, цените бяха ниски още преди коронавируса и ще останат такива за дълго време, а ние вече имаме достъп до всичко това. Държавата трябва само да инвестира малко повече в националната преносна мрежа, така че газът да стига до всички градове. Газоразпределителните дружества и желанието на отделния човек да има комфортно, чисто и евтино отопление ще свършат останалото. Политиците зад Зелената сделка може да говорят против газа, но всъщност волно или неволно го промотират като упорито бутат цената на електричеството нагоре. Целите за качество на въздуха, които коронавирусът ще направи още по-значими, могат да бъдат постигнати само с повече отопление на газ или топлофикация (което пак значи предимно газ).

Да, коронавирусът ще се отрази на енергийното ни бъдеще. Не, това отражение няма да е особено силно и дългосрочно.

Физиката и икономиката, които движат света, ще си останат същите. Зелените политиките даже ще дръпнат малко назад, защото хората ще искат повече свобода след бруталното нахлуване на държавата в живота им в последните месеци. Последното вече не е толкова прогноза, колкото мое желание.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ