НОВО

Ще живеят ли повече хора в България?

Докато текат вяли следизборни дебати относно размерът на прословутата партийна субсидия, някак без особен шум мина прогнозата на ООН с тежест на присъда - според доклад, изнесен от глобалистката организация в най-оптимистичният вариант към края на ХХI век в страната...

Сюжет за 18+: Вашингтон срещу Техеран

Нека пробваме да сглобим някои елементи от мозайката на ескалиращото напрежение между Иран и САЩ, без да имаме претенцията, че ще успеем да видим картината в нейната цялост, понеже не разполагаме с всички части от пъзела. Но така или иначе това, което постепенно...

Изградете Кенотаф* за тленните останки на цялата комунистическа естетика

Принадлежа към онези, които са били насилствено хранени със социалистическа културна естетика в изобразителните изкуства. Наречете го соц реализъм, “политически правилно творчество”, “народна” култура. Монументи, истукани от цимент и гранит, бронзови сака, метални...

Инфантилният Запад

През последните години все по-натрапчиво се създава усещането, че Западна Европа (същото може да се каже и за Северна Америка) вече въобще не е онова прекрасно място за живеене, каквото беше допреди едно-две десетилетия. И причините за това далеч не са основно...

Борбата за истината е тежка, но за сметка на това продължителна

Когато най-накрая бе приет Закона за задължително изучаване на престъпленията на комунистическия режим, в обществото се появиха реакции от типа на: „Дотук добре, но кой ще пише учебниците?” Времето твърде скоро показа, че тези притеснения са били...

Фандъкова срещу Манолова и обратно

Йорданка Фандъкова срещу Мая Манолова – това ли ще е софийската интрига в меката есен? Вероятно. Ако Мая Манолова все още не е обявила, че ще се кандидатира, то е защото не е съвсем сигурна дали ще получи отнякъде партийна подкрепа. Въпреки че след неделния...

Диктатура на дъгата

Юни е месецът, в който цветовете на дъгата потичат от логата на всевъзможни бизнес организации – от глобални корпорации до малки хипстър-куиър кафенета, които предлагат 25 вида тиквено лате и тост с авокадо. Монументални маркетингови усилия се впрягат с двойна цел....

Има един глупак, но той не е Борис Джонсън

Ако Борис Джонсън още не ви е обидил, това е само защото не ви познава. За острия език на БоДжо, както е известен бившият кмет на Лондон и настоящ фаворит за председател на Консервативната партия и премиер на Обединеното Кралство, няма фигури, които да не се превръщат...

Темите, които ни разделят

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и председателя на "Младежки консервативен клуб" Боян Стефанов, гостуваха в предаването "Имате думата" по Канал 3 с водещ Александър Владимиров. Тема на разговора бяха провелият се за поредна година в...

Тръмп е виновен, че е… Тръмп

Тръмп е глупав. Тръмп е незначителен. Тръмп е необразован. Тръмп не е прочел и една книга. Тръмп прекарва дните си пред телевизора. Тръмп е вулгарен. Тръмп е лекомислен. Тръмп е нелеп. Тръмп е женомразец. Тръмп е расист. Тръмп е мързелив. Тръмп е алчен. Тръмп е...

Европейският съюз през 2018

Време за четене: 12 мин.

Не можем да говорим за Европа, без да говорим за Европейския съюз. Годината започна с България като председател на Съвета на Европейския съюз за първата половина от годината. Това беше нашата възможност да покажем политика на европейско ниво и сред основните приоритети беше европейската политика спрямо Западните Балкани. По отношение на Македония и Албания се създаде перспектива за присъединяване към ЕС. Усилията на българското председателство кулминираха в срещата на върха между ЕС и Западните Балкани и приемането на Декларацията от София от 17 май 2018. С тази декларация ЕС потвърди своята ангажираност в подкрепа на региона и прие редица мерки за засилено сътрудничество и макар да не се говори за членство, а само за „европейска перспектива“, това е голяма стъпка към интегрирането на региона. Част от този процес е и успешното гласуване за смяна на името на Република Македония, с което страната твърдо пое курс към присъединяване към ЕС и НАТО.

Основното събитие, белязало отношенията между ЕС и САЩ през тази година, е кратката търговска война, започната от Тръмп, и последвалото споразумение между президента на САЩ и Юнкер за пълно премахване на пречките пред търговията. Целият процес следваше често практикувания от Тръмп сценарий за предоговаряне на външните отношения на САЩ. Тръмп започна конфронтацията с бомбастични изказвания и налагане на тарифи или други санкции срещу ответната страна. ЕС беше наречен „противник“ на САЩ и бяха наложени тарифи върху алуминия и стоманата. С подобна тактика Тръмп инициира предоговаряне на отношенията с много партньори на страната си. Всичко това целеше да се доведе „противникът“ на масата за преговори. След няколкото седмици размяна на реплики Юнкер се съгласи на среща с Тръмп, на която бе постигнато съгласие за започване на преговори към постигане на „нула тарифи“ и замразяване на наложените такива, докато траят преговорите. Това е не само победа за Тръмп и поредното доказателство, че неговите методи дават резултати (за ужас на негови критици, продължаващи да твърдят, че е прост), но и победа за гражданите и бизнеса в ЕС.

Тази „търговска война“ се развива на фона на продължаващата действителна война на еврократите срещу големите американски технологични компании. В средата на годината ЕС наложи рекордна глоба от 5 млрд. долара на „Гугъл“ под претекст, че технологичният гигант има антиконкурентни практики при разпространението на операционната система „Андроид“ и при използването на едноименната търсачка. Тази глоба следва години действия на еврократите срещу американски гиганти като „Епъл“, както и борбата на националните правителства срещу навлизането на „Юбер“ и други технологични нововъведения в редица европейски държави. Действията на националните правителства и на европейските органи са също така симптом на продължаващо анемичната иновация на Стария континент, която е резултат от хронично ограничаващите свободата регулации, налагани и на национално, и на европейско ниво. Досега Старият континент реагираше на външните технологични нововъведения с протекционизъм и субсидии – решения, които никога не са и никога няма да работят. Предстои да видим дали през 2019 г. и след това Европа ще се отърси от летаргията и ще успее действително да създаде среда, стимулираща нововъведенията и икономическото развитие.

Предстои да видим резултата от преговорите, но едно пълно отпадане на тарифите между двете страни е в дългосрочна полза за всички ни. Ще видим също дали съюзът и националните държави ще вземат пример от САЩ по отношение на вътрешната дерегулация и намаляване на правителствената намеса в стопанската свобода.

По отношение на Украинската криза, от 2014 г. насам ЕС налага санкции срещу определени лица и определени сектори на икономиката на Русия. Все още се налагат и санкции срещу Крим и Севастопол във връзка с незаконната анексия на Крим от Руската федерация. Досега тези санкции са били удължавани на всеки 6 месеца и към този момент ще се прилагат до 31 януари 2019. Няма съществена промяна по отношение на Украйна и можем да предположим, че санкциите ще продължават да бъдат удължавани и през 2019 г.

По отношение на обвиненията срещу Русия в намеса в изборите на САЩ и продължаващата от години, финансирана от Русия, пропаганда в редица европейски държави, сред еврократите има сериозен страх от намеса в предстоящите през май 2019 г. европейски избори. Руската пропаганда е оправданието на Брюксел за увеличаване на регулацията в интернет и налагането на пълзяща цензура в рамките на ЕС. Еврократите и полезните им идиоти продължават да си затварят очите за реалните провали на съюза, сред които най-ярък е провалът в решението на мигрантската криза. Тези провали водят до популярността на популистките формации, грешно описвани от проеврократската пропаганда като „крайнодесни“, и заклеймяването им като проруски и антиевропейски. Руската пропаганда, понякога подпомагаща тези формации, е само симптом, а не причината за антиеврократските настроения.

В същото време търговията между някои държави членки и Русия расте. Продължават активните действия по изграждане на „Северен поток 2“. Извън дебата дали изобщо икономическите санкции вършат своето предназначение, остава чувството, че „битката“ на ЕС с Русия е половинчата и също толкова лицемерна, колкото външнотърговските отношения на съюза.

Брекзит предстои през 2019 г, а преговорите за бъдещите отношения между ЕС и Великобритания все още буксуват. Европейската комисия публикува работна версия на споразумение за отношенията между двете страни през февруари, което не впечатли британците. По-късно през годината Тереза Мей публикува т.нар. Chequers Brexit plan, който беше приет с присмех не само от Брюксел, но предизвика и недоволство сред някои членове на консервативната партия. Брюксел силно критикува Мей и нейните желания за половинчато излизане от съюза, при което британците да запазят участие в общия пазар, но само в частите, които се харесват на Острова. Основна тема на преговорите е и евентуалното създаване на граница между Република Ирландия като член на ЕС и Северна Ирландия като част от Великобритания.

Евентуален провал на преговорите ще доведе до „Брекзит без сделка“. Това означава, че страната ще премине от неограничена търговия с ЕС към митнически споразумения, наложени от Световната търговска организация. Противниците на „Брекзит без сделка“ твърдят, че такова развитие ще доведе до спиране на търговията и паника на финансовите пазари. Според поддръжниците на Брекзит такива страхове са необосновани и дългосрочният ефект за Великобритания ще е позитивен.

В средата на годината ЕС и Япония подписаха договор за икономическо сътрудничество, който цели премахване на търговските ограничения. ЕС към момента изнася 86 милиарда евро стоки и услуги към Япония. Договорът трябва да бъде ратифициран от Европейския парламент и от Япония и се очаква да влезе в сила през 2019 г. Подобен договор бе сключен и с Мексико, неговото ратифициране също предстои. Продължават преговорите с държави като Австралия, Нова Зеландия, Чили и др.

Китай е вторият най-голям търговски партньор за ЕС след САЩ. Основното събитие през 2018 г. беше срещата на върха ЕС-Китай, провела се в Пекин. Страните се договориха да задълбочат стратегическото сътрудничество и проведоха обсъждания на различни теми като проблемите в Близкия изток, климатичните промени и др.

От 2014 г. насам в Европа са влезли над 1,8 милиона мигранти, около 1 милион само през 2015 г. И докато бройките вече не са толкова фрапиращи, проблемите с неинтегрираните малцинства в голяма част от европейските държави продължават, проблеми, заложени в голяма степен от политиката на стимулирана легална миграция в много западноевропейски държави и вътрешната им политика, позволяваща на същите мигранти да се гетоизират и да презират приемащата ги държава. Терористичните атаки и редуващите се провали в интеграцията се отразяват тежко на доверието в партиите на статуквото. В Германия Християндемократическият съюз на Меркел претърпя значителни загуби на последните избори. В Бавария най-големият и` коалиционен партньор – Християнсоциалният съюз, претърпя най-лошия изборен резултат от 1950 г. насам. Aлтернативните на статуквото партии и движения набират сила по целия континент.

На фона на сериозните социални трусове блокът от антимигрантски и реформаторски настроени източноевропейски държави начело с Унгария и Полша продължава да влиза в чести сблъсъци с Европейската комисия. Десните източноевропейци критикуват недемократичността и прекомерната бюрокрация на съюза и желаят да възстановят вземането на решения, което Брюксел все повече изземва от националните държави. Еврократите и партиите, подкрепящи статуквото, са неспособни да дадат адекватен отговор на справедливите критики срещу функционирането на съюза и единствено обвиняват критиците си във фашизъм, путинизъм, расизъм и антиевропеизъм.

Кулминация на този конфликт през 2018 г. е започването на наказателна процедура срещу Полша, а по-късно и срещу Унгария за нарушаване на принципите на съюза. Евентуален успех на процедурите означава отнемането на право на глас на тези държави в Съвета на ЕС. Двете страни обаче се зарекоха да се подкрепят взаимно и да наложат вето на тези процедури, и е малко вероятно да се стигне до отнемането им на глас. България също заяви, че ще подкрепи Унгария. Друг проблем на еврокрацията беше признат косвено с обосновката за стартиране на процедура срещу Унгария. Т.нар. Доклад Сарджентини посочваше предполагаемите провинения, поради които следва да и` се отнеме правото на глас. Докладът съдържа половинчати и на места дори смехотворни обвинения срещу страната, като например за „стереотипно отношение към жените“. По-важното в случая са не конкретните обвинения, а това, че част от тях могат да бъдат отправени към на практика всички държави членки. Под претекст, че защитава принципите на ЕС, авторитарното крило сред европейската бюрокрация е готово да атакува демократичните резултати в отделни държави членки, които не съвпадат с визията им за развитие на съюза. Авторитарните еврократи напълно игнорират принципа на субсидиарност, според който политическите решения трябва да се вземат на възможно най-ниско ниво. Политическите акции и пропагандата, която те впрягат срещу несъгласните, оправдават всички критики на източноевропейците срещу тях.

В речта си за състоянието на съюза президентът на Европейската комисия ЖанКлод Юнкер потвърди отвореността на ЕС към търговия с целия свят и дългосрочната амбиция съюзът да е самостоятелен играч в международната политика. Юнкер поиска засилване на борбата с тероризма и продължаващи реформи във връзка с мигрантската криза. Говори за спиране на помощите за Африка и заменянето им с инвестиции за създаване на работни места в Африка и субсидиране на африкански студенти да учат в Европа. Направи заявка за сключване на търговско споразумение с целия африкански континент, което да замени настоящите споразумения с отделните африкански държави. Поиска и засилване на ролята на еврото в международната търговия и на възможностите на Брюксел да води единна външна политика. Не пропусна да критикува предполагаемите външни намеси в изборите, недоволството срещу старите медии, както и държавите, срещу които е започната процедура по отнемане правото на глас. Юнкер потвърди и желанието си за по-близко сътрудничество между държавите членки в областта на отбраната. Като огромно постижение отчете двадесет и едно последователни тримесечия икономически растеж.

През май тази година влезе в сила Общият регламент относно защитата на данните (GDPR). Подготовката и притесненията на бизнеса започнаха още година преди това, а последствията му продължават да засягат все повече сфери на обществото. Принципите за защита на личните данни остават почти непроменени спрямо отменените европейски директиви. При нарушение на разпоредбите бизнесът е заплашен от административна санкция до 20 000 евро или до четири процента от общия годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока. ЕС предостави на лицата възможност да поискат заличаване на личните им данни, ако те са ползвани без предварително дадено съгласие, а нарушителят да бъде глобен. Ефектът от тази заплаха беше трескаво подготвяне на дисклеймъри, формуляри за информирано съгласие, дълги текстове, от точното съдържание на които повечето хора не се интересуват. За някои части на бизнеса GDPR е финансово благотворен – юристи и консултанти, предлагащи модели на формуляри и консултиращи в детайли каква ключалка трябва да се сложи на шкафа в отдел „Човешки ресурси“, така че дружеството да спазва изискванията на GDPR. Тъй като GDPR е модерен и насочен към дигиталната ера, дружества, предоставящи софтуер за криптиране на данни, също са в подем. Повечето големи и средни бизнеси обаче са ударени силно – процесите в маркетинговите отдели и отделите по продажби трябва на места да се преразгледат напълно. Освен оскъпяването на основни бизнес процеси е налице и блокиране на  стандартни практики. Към настоящия момент няма публична информация за наложени глоби или имуществени санкции вследствие на неспазване на GDPR.

Силна полемика предизвика вече приетата от Европейския парламент Директива за авторското право в цифровия единен пазар.

Чл. 11 въвежда т.нар. Данък линкове, който задължава търсачките и другите платформи да сключват лицензионни споразумения с медиите, ако не искат да показват на потребителите си само линкове. Подобна политика в Германия претърпя пълен провал, но това не спря европейските законодатели от включването на тази разпоредба в директивата. Още по-проблемни са ъплоуд филтрите, които се въвеждат с чл. 13. На прицел тук са основно големите платформи, които имат задължение автоматично да проверяват споделяното от потребителите им съдържание, което да бъде блокирано, ако има съмнение, че е с неуредени права. Досега платформите не бяха длъжни да контролират съдържанието на потребителите си. С приемането на директивата лице, чиито права бъдат нарушени, ще може да съди директно платформата, а не нарушителя.

Неизмерима е заплахата чл. 13 да блокира огромна част от оригиналното ново съдържание в интернет. Реалистична е опасността от злоупотреба с авторски права и налагане на цензура. Съдържание, което досега можеше да се оспорва, просто ще бъде блокирано и това ограничава не само правото на творците да споделят, а и правото на потребителите да консумират новото съдържание. Такива правомощия в ръце на политици и свръхвлиятелни корпорации може да доведат до сериозни ограничения на свободата на словото и контролиране на информационния поток.

Предстои директивата да се гласува отделно от държавите членки и след това да се върне за ново гласуване от Европейския парламент в началото на 2019 г. Тогава е и последният шанс да се приеме или отхвърли директивата като цяло, тъй като промени на отделни нейни разпоредби вече не могат да бъдат правени. Докато ЕС продължава да се застъпва за свободна търговия с голяма част от света, то във вътрешно отношение икономическата политика на моменти е не просто наивна, но достига нива на абсурдност, доближаващи се до пословичната директива за правите краставици. ЕС прие „стратегия за пластмасата“, с която забрани използването на еднократни пластмасови изделия, които най-често замърсяват водите и плажовете на съюза (например сламките). Тези мерки ще оскъпят редица продукти за гражданите, но и са абсурдни поради простия факт, че страните в ЕС са едни от най-малко замърсяващите държави в световен план. Продължава централното регулиране на строителния бизнес през правилата за енергийна ефективност. Брюксел спасява пчелите, продължава да раздува правата на потребителите и се бори с енергийната бедност, която сам предизвиква със субсидирането на скъпата и неефективна зелена енергия. Съюзът реши и да субсидира жп билетите на бездейните деца от средната класа, които искат да се разхождат из континента. Най-важното постижение тази година беше задължаването на овчарите да водят електронни дневници.

Това ли е съюзът, който решава проблемите, които не могат да бъдат решени от отделните държави? Това ли е съюзът, който искаме? Въпреки всички позитиви, които ЕС носи на държавите членки, изглежда дебатът за реформа и за функционирането ще продължава да е разгорещен и през 2019 г.

 


 

Тази статия е част от “Годишникъ” за 2018 година. Ако не сте получили печатно издание, можете да свалите напълно безплатно пълната дигиталната версия тук.

 


 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!