fbpx

НОВО

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Препъникамъни пред икономиката ни

Перфектната буря е налице - какво можем да избегнем? Доброто разбиране на проблемите означава и добри решения Грешните инвестиции от годините на бума започват да гърмят Перфектната буря е налице - глобална здравна пандемия, стопанска криза от порядъка на Голямата...

Не, светът не загива!

Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората„. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко...

“Амнистия” за предприемача – тук и сега

В пазарната икономика клиентът решава какво да се произвежда, гласувайки с покупките си В реалност­та ролите „предприемач“ и „капиталист“ често се смесват След Освобождението строителите на съвременна България започват от нулата. За няколко десетилетия изцяло...

Въглеродната неутралност е загубена кауза за света и Европа

Въглеродната неутралност е загубена кауза в глобален мащаб и в Европа, освен ако Старият континент не реши да се самоубие икономически. Пренасочването на пари се прави от политици, които нямат реална представа как функционират процесите и които са длъжни...

Европа по пътя към социализма

Авторът в дясната платформа Стефан Стоянов гостува в предаването "Работен дневник - Business Daily" по "ТВ Европа". Тръгнала ли е Европа по пътя към социализма? Вижте пълното...

Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Владимир Сиркаров гостува в предаването "Делници" по телевизия "Евроком". Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020? Новият външен дълг от 5 млрд. - защо бе изтеглен той?. Абсолютната давност на земите. Идва ли краят на казусът...

Има ли решение на политическата криза и какво да е то?

Авторите в дясната платформа "Консерваторъ" Иван Стамболов и Кузман Илиев гостуваха в предаването "Референдум" на БНТ. Тема на разговора бе политическата криза у нас. Вижте цялото...

Развитието на епидемията в България март-октомври 2020

Резюме: В статията разглеждаме развитието на епидемията в България, взетите мерки от правителството и резултатите към момента. Анализираме управлението на епидемията, правим качествен анализна сценариите и краткосрочна прогноза до края на октомври Вирусът SARS-COV-2...

ЕС през 2019 г. #Годишникъ2019

Време за четене: 6 мин.

За Съюза най-важното събитие тази година бяха изборите за Европейски парламент. Над 50% от избирателите гласуваха – рекордна за последните 20 години активност. Поради удължаването на срока за осъществяване на Брекзит, Обединеното кралство имаше право да участва в изборите и не са настъпили промени в разпределението на 751-то депутатски места по държави.

Двете големи партии – ЕНП и ПЕС, загубиха общо 65 депутатски места и с тях възможността заедно да водят политика на „голяма коалиция“. За следващите пет години те ще трябва да разчитат на подкрепата на някои от по-малките и по-крайни фракции в левия и десния спектър, които увеличиха силите си. Лявата вълна беше далеч по-силна от шумно-страхуваното в медиите националистическо цунами, най-вече поради огромния успех на зелените партии. Либералите (бивши АЛДЕ) спечелиха 39 места повече предимно поради добрите резултати във Франция (Макрон) и във Великобритания.

Резултатите по политически групи:

  • Европейска народна партия – 182 места
  • Прогресивен алианс на социалисти и демократи (ПЕС) – 154 места
  • Обнови Европа (либерали) – 108 места
  • Зелени – 74 места
  • Идентичност и демокрация – 73 места
  • Европейски консерватори и реформисти – 62 места
  • Европейска обединена левица-Нордическа зелена левица – 41 места
  • Независими – 57 места

За председател на Парламента бе избран Давид Сасоли, известен италиански журналист, започнал политическа кариера в Европейския парламент от 2009 г. Сасоли е левичар, член на Демократическата партия в Италия, и предложен за председателския пост от ПЕС. Мандатът му е две години и половина.

За председател на Европейската комисия бе избрана Урсула фон дер Лайен, която пое поста от Жан-Клод Юнкер на 1 ноември. Над две десетилетия е активен немски политик от ХДС и близък съюзник на Ангела Меркел. Тя е доктор по медицина и майка на седем деца. Миналото ѝ е белязано от обвинения в плагиатство, тъй като 43,5% от текста на докторската ѝ теза не е оригинален и много от ползваните цитати всъщност не доказвали нейните твърдения. Проведеното разследване по случая води до корупционен скандал, тъй като е ръководено от неин близък колега, не следва установените правила и е изключително непрозрачно. В крайна сметка докторската ѝ степен не е отнета.

Фон дер Лейен е член на лявото крило в ХДС и е сред отговорните за постепенното олевяване на партията. Поради това често е критикувана и блокирана в инициативите си от консервативните си съпартийци, а според някои анализатори, затова не е избрана за Президент на Германия през 2017 г. В кариерата си е била първоначално министър по социалните въпроси на щата Долна Саксония (2003-2005 г.). В последствие на федерално ниво – министър по семейните въпроси и младежта (2005-2009 г.), министър на труда и социалната политика (2009-2013 г.) и министър на отбраната (2013-2019 г.).

Сред левичарските политики, които е застъпвала в миналото, са квоти за жени сред директорите на публично-търгуваните компании, федерално определена минимална заплата, подкрепа за гей-браковете и осиновяването на деца от гей-двойки, намаляване на изискванията за внасяне на работна ръка от други държави. В Германия си спечелва прякора „Цензурсула“, заради създаването на инфраструктура за цензуриране на интернет-сайтове, под претекст борба с детската порнография. Изказвала се е позитивно за потенциални „Съединени европейски щати“ и обща европейска армия и е смятана за „ястреб“ като министър на отбраната. Смята климатичните промени за сериозен проблем и иска „Зелена сделка“ за Европа, която да я направи „климатично неутрална“ до 2050 г.

Направените от нея обещания за политиката на новата Европейска комисия отразяват плътно левеещото ѝ минало и е малко вероятно това да са просто обещания за пред потенциалните леви партньори.

Външна политика

Брекзит не се осъществи по план през март и Тереза Мей подаде оставка, а срокът беше удължен. Борис Джонсън спечели министър-председателското място, но също не успя да прокара сделка до 31 октомври. Срокът за излизане на кралството от Съюза беше отново удължен, този път до 31 януари 2020 г.

След 20 години преговори, ЕС и Южноамериканският търговски съюз (Mercosur), с членове Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, постигнаха търговска сделка. Щом влезе в сила, сделката ще създаде пазар от 780 милиона души и ще създаде значителни възможности за търговия. На 1 февруари влезе в сила и търговското споразумение с Япония.

Отношенията със САЩ продължават да се въртят около спорадично налагане или предоговаряне на тарифи. САЩ спечели важен арбитраж в Световната търговска организация и в резултат от това ще наложи тарифи върху самолетните производители на ЕС, заради нелегални субсидии, давани на Airbus.

Интернет-гулаг

Вътрешната политика беше белязана от скандалните промени в авторското право, задължаващи сайтовете да инсталират ъплоуд филтри, следящи за съдържанието на публикациите. ЕС тръгна по пътя на Китай с цензурата в интернет. Публикациите, които качвате, вече ще могат да бъдат блокирани още преди да са се появили на сайта, за да не рискуват собствениците огромни глоби. Потенциалът за злоупотреби е огромен, с оглед проблемите на ъплоуд филтрите. Филтрите дават неограничена власт на бюрократите да задължават технологичните компании да блокират идеологически неудобно съдържание. Малката победа тук беше, че правилата ще се отнасят само за комерсиални сайтове. Ъплоуд филтрите обаче са скъпо технологично решение и малките комерсиални сайтове могат просто да изберат да блокират всичко, което се качва, вместо да рискуват огромни глоби. Като много подобни регулации, тази на практика дава предимство на големите компании, които имат ресурсите да въведат новите изисквания в начина си на работа.

Въпреки доказания катастрофален провал на “данък линкове“ в Германия и Испания, той също беше въведен на европейско ниво. Правилата ограничават възможността на интернет търсачки и агрегатори на информация да показват откъси от публикации, освен ако не са се договорили изрично с всеки един източник на информация за възнаграждението, което се дължи. Така приетите правила са на практика изпълними само от големите технологични компании, които имат ресурсите да сключват договори с хилядите сайтове, от които събират информация. Правилата са в ущърб на малките сайтове и лесния достъп до информация на потребителите.

Някои от другите важни промени в законовата рамка на Съюза:

  • Новите правила за телекомите поставят таван на цената за обаждания в рамките на съюза от 19 цента на минута и 6 цента за SMS. Ценовите ограничения са част от по-широк законов натиск за хармонизацията на пазара на телекомите в ЕС, премахване на големите разлики в цените и подготвяне на мрежата за технологични нововъведения като 5G.
  • Нови правила за електронното пазаруване прекратяват практиката на географско блокиране или препращане в рамките на съюза, което ограничаваше свободата на потребителите да пазаруват в интернет.
  • Законите за предотвратяване прането на пари продължават да се затягат. Новата пета директива цели да изсветли крайните собственици на компаниите и тръстовете. Обърнато е внимание на криптовалутите като средство за пране на пари и финансиране на тероризъм. Държавите-членки трябва да въведат новите правила в националните си законодателства до 20 януари 2020 г.
  • Нови данъчни правила целят да се премахнат основните вратички за избягване на корпоративните данъци от големите многонационални компании.
  • Продължаващата борба на ЕС срещу противоконкурентните практики на големите компании доведе до глоба за Google от 1,5 милиарда евро за злоупотреби при рекламирането в интернет. 570 милиона евро глоба отнесе и Mastercard за ограничаване на търговците, с които работи, да търсят по-добри условия за разплащания в рамките на съюза.
  • Европейската комисия пусна нова система за координация между държавите-членки в борбата срещу ДДС-измамите, които възлизат на 50 милиарда евро на година.
  • Нови правила за опаковките на лекарствата целят по-лесното откриване на фалшиви лекарства на европейския пазар. Аптеките и болниците ще са задължени да проверяват автентичността на лекарствата, преди да ги предоставят на пациентите.
  • Влязоха в сила правилата за създаване на „Европейски орган по въпросите на трудовия пазар“, който ще се занимава с координация между държавите-членки по трудовите въпроси, ще извършва инспекции и ще решава спорове.

Резултатите от изборите и по-скоро левите председатели на Комисията и Парламента и тенденцията ЕНП да се коалира по-скоро с малки леви партии, отколкото с десни такива, означават, че ще видим още по-лява и централизираща се Европа, с повече намеса на Брюксел във вътрешните работи на държавите-членки, повече цензура и повече климатична истерия. Може да видим дори и обща армия.


Всички материали от Годишникъ 2019 може да откриете тук

Хартиеното издание може да закупите тук

Споделете чрез

Предишен

Следващ