fbpx

НОВО

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Препъникамъни пред икономиката ни

Перфектната буря е налице - какво можем да избегнем? Доброто разбиране на проблемите означава и добри решения Грешните инвестиции от годините на бума започват да гърмят Перфектната буря е налице - глобална здравна пандемия, стопанска криза от порядъка на Голямата...

Не, светът не загива!

Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората„. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко...

“Амнистия” за предприемача – тук и сега

В пазарната икономика клиентът решава какво да се произвежда, гласувайки с покупките си В реалност­та ролите „предприемач“ и „капиталист“ често се смесват След Освобождението строителите на съвременна България започват от нулата. За няколко десетилетия изцяло...

Въглеродната неутралност е загубена кауза за света и Европа

Въглеродната неутралност е загубена кауза в глобален мащаб и в Европа, освен ако Старият континент не реши да се самоубие икономически. Пренасочването на пари се прави от политици, които нямат реална представа как функционират процесите и които са длъжни...

Европа по пътя към социализма

Авторът в дясната платформа Стефан Стоянов гостува в предаването "Работен дневник - Business Daily" по "ТВ Европа". Тръгнала ли е Европа по пътя към социализма? Вижте пълното...

Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Владимир Сиркаров гостува в предаването "Делници" по телевизия "Евроком". Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020? Новият външен дълг от 5 млрд. - защо бе изтеглен той?. Абсолютната давност на земите. Идва ли краят на казусът...

Има ли решение на политическата криза и какво да е то?

Авторите в дясната платформа "Консерваторъ" Иван Стамболов и Кузман Илиев гостуваха в предаването "Референдум" на БНТ. Тема на разговора бе политическата криза у нас. Вижте цялото...

Развитието на епидемията в България март-октомври 2020

Резюме: В статията разглеждаме развитието на епидемията в България, взетите мерки от правителството и резултатите към момента. Анализираме управлението на епидемията, правим качествен анализна сценариите и краткосрочна прогноза до края на октомври Вирусът SARS-COV-2...

Консервативен ли е българинът? #Годишникъ2019

Време за четене: 8 мин.

Изказване пред дискусията „Консервативни ли са българите“ (с някои редакции)

Първан Симеонов

Ние в „Галъп Интернешънъл“ направихме социологически експеримент. Моля, не приемайте числата тук като някаква ултимативна мярка, не се фиксирайте. Предлагам да видим тенденциите зад тях – защото те са съвсем „лабораторни“.

Зададохме въпроси, които форсират отговорите, т.е. накарахме хората да се определят – не им оставихме много „сива зона“. Например, избирате „Православието трябва да бъде съхранявано като част от идентичността ни“ (70% избраха това) или избирате „В светска България всички религии трябва да имат еднаква тежест“ (29% избраха това). Така остава само 1% „сива зона“.

Вярвате ли в Бог? Този въпрос, разбира се, показва малко по-нюансирана картина: 63%  казват, че вярват в Бог, 23% казват, че не вярват. 14% не могат да отговорят.

“Бракът трябва да е между мъж и жена” или “Хомосексуалните бракове трябва да се легализират”? Тук имаме следната ситуация: 11% казват, че хомосексуалните бракове трябва да се легализират, а 88% казват, че бракът трябва да е само между мъж и жена.

Направена беше и върховата провокация. “Хомосексуализмът е болест” или “Хомосексуализмът е въпрос на личен избор” – равенство в отговорите. Твърдението е съзнателно крайно. Съзнателно експериментална ситуация. Ситуация, която ясно да породи напрежение – мисловно и не само мисловно. 

Какъв е дотук маниерът, който долавяме от тези данни – през цялото време се отговаря по-скоро консервативно. По-скоро традиционалистки. Но в момента, в който достигнем някоя по-остра тема, не се стига до крайности. Да легализираме хомосексуалните бракове? Не, разбира се. Православието? Да, разбира се, това е част от нашата идентичност. А болест ли е хомосексуализмът? Е, не.

И все пак, не са малко и тези, които ще кажат, че е болест и това е известен повод за тревога по отношение на демократичните нагласи в обществото ни. Естествено, по-възрастните ще ви кажат едно, по-младите – друго. Разбира се, хората в по-малките населени места ще ви кажат едното, а хората в по-големите другото.



Да минем нататък. “Абортът е зло, към което трябва да се прибягва само в много краен случай”  – 39% се съгласяват с това наистина крайно твърдение. Да, не е малък делът, но все пак предпазливо, по установения коректен политически начин, повечето хора казват: „Правото на аборт е достижение за жената, защото само тя има право да се разпорежда с тялото си” – 60%. И наистина, българите като цяло нямат против абортите. 

Ето ви още едно доказателство, че нашето общество реагира наистина традиционалистки (не знам дали с консерватизъм, но във всеки случай с консервативност), но има теми по които то не прекрачва някои червени линии, макар да разсъждава по тях – както виждате, и за хомосексуализма, и за абортите се виждат пукнатини в единодушието).

“Чувствам се по-скоро българин” или се “Чувствам по-скоро гражданин на света”? 81% отговарят твърдо, че се чувстват българи. “Българите са велик народ” (68%) или “Българите са народ като всички останали” (32%). “Гордея се с българските фолклорни традиции и обичаи” (90%). “Фолклорните традиции и обичаи са отживелица” (9%). Можете лесно да си представите демографския профил зад тези данни.



И сега, внимание: гордея се, велики сме, българин съм – да, всички тези неща събират високи нива на съгласие. Но ние зададохме и въпрос от типа на “Бихте ли се били за България в случай на нападение срещу нея?”. И резултатите са: „В случай на нападение срещу България бих воювал за нея“ (48%) и „Държавата няма право да рискува живота на гражданите си дори при война“ (48%). Останалите се колебаят. Абсолютно равенство.

Така зададен, въпросът може да стресне хората доста. После, може би това е форма нормалност – нали живеем във времена, в които националната общност се преосмисля. Но каквото и да е, все остава тази картинка, която малко спекулативно очертах по-горе, а сега лека-полека доказвам: по повечето индикатори у нас се отговаря с афинитет към идентичност, към колективна принадлежност – дали вярваме или не вярваме в Бог е второстепенен въпрос, по-важното е общностната принадлежност към православието. Но в момента, в който нещата станат крайни, реагира се благоразумно.

“Пристигането на мюсюлмански бежанци е заплаха за България” – 75%. “България е длъжна да осигури убежище на всеки застрашен човек” – 24%. “Европейският съюз трябва да е съюз от суверенни държави” – 79%. “Употребата на леки наркотици трябва да остане криминализирана” – 78% или “Употребата на леки наркотици трябва да бъде легализирана” – 20%. Има ясни мнозинства.

И сега отново нещо по-крайно: „За да просперира една държава, трябва да се управлява със здрава ръка“ (51%) или „За да просперира една държава, трябва да се гарантират плурализма, правата и свободите на гражданите“ (48%). Отново същата структура – консервативно звучащи отговори, но когато се стигне до крайност, спирачка. Макар афинитетът към здрава ръка никак да не е малък. За добро или зло. Дали това е авторитарност на нагласите, не знам. Във всеки случай е червена лампа, която трябва да светне, знак за тревога.

И така: отново се повтаря същото – едно здраво стъпило на земята общество. Общество, което пред лицето на неизвестното, а понякога просто пред лицето на новото, се хваща за познатото. Общество, което изповядва един здравословен скептицизъм към нововъведения. И общество, което не стига до крайности. Предпазливо общество. Тъкмо защото е предпазливо, то е още по-консервативно.

Мнозина ще кажат, консерватизмът все пак е идеология, със своето първо, второ, трето и т.н. Аз обаче смятам, че по-важно е да видим дали имаме консерватизъм на практика. И няма да се откажа да припомням: ако искате, не консерватизъм, а консервативност. Да, на практика това е консервативно общество.



Това е умерено общество или поне това е позитивният прочит. Някой може да каже, че това е снишаващо се общество. Но във всеки случай това е едно благоразумно общество.

Тогава нека да видим самоопределението. На въпроса как се самоопределят – като консерватори или като либерали, 65% от запитаните българи отговарят, че по-скоро са либерали. 30% се определят по-скоро като консервативни.

Какво излиза? „По-скоро съм консерватор“ е малцинство. При това на фона на всичко, което казахме до този момент. Простият извод: либералното просто победи в Студената война, то е престижният, стандартният отговор. Когато хората дават отговори по такъв тип въпроси, те не казват какво мислят и чувстват, или какво са разсъждавали по темата, те ви казват кой е правилният отговор – който знаят, че трябва да знаят. Либерал съм.



А дали са леви или десни? 38% казват, че са по-скоро леви и 58% – десни. Същата история. Едно общество със сериозен дял пенсионери, с уравниловъчна носталгия, с болезнена социална чувствителност, със сериозни социални неравенства и със сериозни регионални различия ще ви каже: “Абе ние сме по-скоро десни”. Продължава стигмата към левия етикет. Накратко: продължават да не са съгласувани докрай тези понятия: що е то ляво-дясно, що е то консервативно-либерално.

Естествено, на въпроса „комунист или антикомунист“ – по-скоро антикомунист. 30% от българите участвали в изследването възприемат себе си като комунисти, а 67% като антикомунисти. Впрочем въобще не са малко – близо една трета са българите, които откровено си казват „комунист съм“.

Какъв е изводът? На пръв поглед, наблюдаваме интуитивно ясна картина на мненията. Шегуваме се често, че социологията е скъп начин да се докаже очевидното. Очевидно е, че българското общество се държи по-скоро консервативно (дали това е идеология или въпрос на инстинкт, ще разберем малко по-късно), но то още не се нарича консервативно.

Много хора ще ви кажат: това не е консервативно, това е просто „антипрогрес“ и глупост и ще посочат Стратегията за детето, Истанбулската конвенция и т.н. Само че има изследователи, които ще ви кажат, че това са темите на целия Западен свят в момента. Дали традицията, авторитета, морала, дали скептицизма към социални експерименти, или обратно – опитът да подобряваме обществото, да подобряваме човека през идеология. Консервативно – прогресивистко, консервативно – либерално, както искате го наречете.

Мнозина ще ви кажат, че това е просто популизъм. Не е. Популизмът е едно безсилно обяснение на тези процеси. Популизмът е формата, не е съдържанието. Съдържанието е тъкмо консервативно.

За добро или лошо, когато западният свят се почувства застрашен – от хора, които са готови да умират за онова в което вярват или от простия разпад на архитектурата на света, такъв какъвто го познаваме и появата на алтернативни центрове на влияние – тогава той, Западният свят, реагира като се хваща за познатото. За минало, за идентичност, за религията. Да, западнякът няма да започне да вярва повече в Бог. Достатъчно е обаче, да поиска да запази онова, което има в момента. Това вероятно означава повече граници, ред, твърда ръка. Да, той може да не стане консерватор и последовател на тази или онзи автор, но ще стане консервативен в практиката си. И онова, което мнозина смятат за назадничаво е просто новото консервативно.

И не, няма да започне да вярва повече в Бог или да спазва повече приличие. Но просто ще започне да гласува за хора, които говорят тези неща. Без това да променя цялостната посока на света към все повече консуматорство и индивидуализъм.

Много се говори сега за Стратегията за децата. Достатъчно ми беше в последните седмици да прочета швейцарския и полския дебат по темата. И на двете места се говори за боязън пред „национализацията на децата“. Тоест, този дебат на семейно-традиционното срещу социалните експерименти е вездесъщ. Той не е проява на тъпотията на нашето общество и е вредно това самобичуване „ние българите за нищо не ставаме и се поддаваме на хибридни влияния“. Да, поддаваме се, защото има ниша. Нали знаете, че нишата е важна.

Навярно сме общество, което подхожда предпазливо към прогреса, държи на своето. С традиционалистки рефлекс –  хващане за познатото, за сигурното, за авторитета.

Макар и не толкова, колкото околните общества. Достатъчно е само да погледнете данните на световната асоциация „Галъп Интернешънъл“, за да видите колко по-силни са в околните на България страни колективните идентичности. На този фон ние изглеждаме направо като индивидуалистично, консуматорско и безценностно общество. Но и това е добре, защото някои от околните общества до такива крайности стигат, че само до онзи ден се биеха за такива неща. Ние поне това си спестихме. На този фон българите подхождат по-благоразумно. С онова консервативно, което банкерите биха нарекли консервативно. Това е хипотезата. Остава дискусията.  


Всички материали от Годишникъ 2019 може да откриете тук

Хартиеното издание може да закупите тук

Споделете чрез

Предишен

Следващ