Imperium Bulgaricum – Как работи властта и как да я вземем

“Въстана ли народа срещу Луи XIV? Не, а срещу добродушния Луи XVI, който дори нямаше смелост да остави швейцарските си гвардейци да стрелят. Срещу Петър Велики? Не, а срещу слабака Николай II, който дори не се осмели да отмъсти за любимия си Распутин. Срещу старият Хенри VIII – “Синята брада”? Не, а срещу Чарлз I, който след няколко несполучливи опита да управлява, се беше примирил да живее скромно и не представляваше опасност за никого.” ^[1]

Митовете, прикриващи реалността

Демокрацията винаги е била и винаги ще бъде илюзия. Тя е практически невъзможна, но полезна като мит за управление на масите. Реалното управление се извършва винаги от организирано малцинство – “управляваща класа”, която управлява неорганизираната маса хора, заблуждавана с приказките за “народен суверенитет”. Малцинство, управляващо със сила, манипулация, корупция и измама и мнозинство, което нито иска, нито може да управлява. Студената реалност е, че “народът” никога не е бил и никога няма да бъде “суверен”. Дори в “народните” революции, “народът” бива насочван, защото колективното вземане на решение е невъзможно. Демокрацията е единствената система, която прикрива реалностите на властта зад паравана на “народния суверенитет” и заблуждението, че неорганизираната маса има някакво значение за политическите процеси. Демокрацията за възрастния е това, което е Дядо Коледа за детето.

Всички революции са контролирани отгоре. Когато режимът реши да направи промяна, подкрепя такова “народно” движение. Ако няма подкрепа, са лунатици и терористи. Всяко “народно” движение има успех само и единствено, ако властта го подкрепи гласно или негласно. Спомнете си как шепа некъпани дегенерати блокираха Орлов мост, без да са минали по законоустановения ред за протестиране и без полицията да ги измете от улицата, както би следвало да направи. Това е негласен чадър от страна на местната власт. Спомнете си също как с поредната незаконна заповед и в последния момент, кметът на София Йорданка Фандъкова се опита да предотврати провеждането на Луковмарш – шествие, регистрирано и организирано по всички законови изисквания.

Всеки нов режим бива установен само от най-организирания наличен алтернативен елит. Политическа формула е генералната “опорка”, която оправдава суверенитета (“Причини, причини, следователно управляваме”). “Изчегъртване” е единствената политическа формула, която може да обедини алтернативните елити срещу статуквото. Неорганизираните маси са пасивни, женствени и лесно манипулируеми – винаги и навсякъде. Революциите се осъществяват единствено когато властта няма сила или средства да поддържа себе си.

Всяко общество в човешката история се разделя на две класи – управляваща и управлявана. Управлението на целеустремено организираното малцинство над неорганизираното мнозинство е неизбежно. Много по-лесно е организирано малцинство да победи дезорганизираното мнозинство, тъй като е много по-лесно да действат в унисон сто човека, обединени с една цел, отколкото хиляда в разногласие. Нещо повече, организираното малцинство не може, по дефиниция, да бъде контролирано от дезорганизираното мнозинство, независимо какви “демократични” механизми се въведат. Управляващото малцинство просто ще намери заобиколен начин да проведе политиката, която иска. Спомнете си само заобикалянето на желанието на 90% от българските граждани да не се допуска Македония до преговори за влизане в Европейския съюз, успешно заобиколено от една краткотрайна власт, дирижирана обаче от вражески на България сили и полезните им доморасли идиоти. Простата истина е че тези, които имат средствата да наложат своята воля върху другите, го правят и управляват.

Властта винаги е организираната власт. Независимо от доминиращата идеология и водещите лица, всяко политическо управление е процес – къде мирен, къде насилствен – в който малцинство задоволява своите интереси в ситуация, в която не всички интереси могат да бъдат еднакво задоволени. В мирно време това става чрез публични митове и тайни измами. По време на криза – със сила. Която и страна да победи, масите винаги са жертвеният агнец. Техните спасители се превръщат в техни управници под закрилата на новите митове. Формите се променят, но съдържанието остава същото. Политиците са само видимия пласт на управляващата класа. Избраните политици нямат никакво значение. Дори аутсайдер да вземе властта, той няма реална власт. Защото е възможно, точно като Доналд Тръмп, да спечелиш властта, но статуквото да ти пречи да я упражняваш.

Политиката е само и единствено борбата за власт. Политиката е игра с нулев резултат. Управляващата класа винаги е коалиция от малцинства, промотиращи собствения си интерес. Организирано малцинство винаги управлява неорганизираното мнозинство. То няма нужда от мнозинството и може напълно да игнорира желанията му. Единственото, което трябва да притежава, е ефективен пропаганден апарат и воля да налага своите виждания. По законов път, чрез инструментите на държавата (образование, държавни медии) или през неправителствени организации, частни медии (собственост на членове на неуправляващия елит), през НПО или корпоравитно лобиране. Чрез тях се изобретява “съгласие” и “народна подкрепа” за провежданата политика.

В политиката липсва съществен морал. Класическолибералният светоглед твърди само, че държавата не трябва да се меси в налагането на морала, а всеки индивид следва да реши за себе си. Но всички морални системи са идеалистични концепции за политиката. Всички визии за по-добро общество са просто лъжи, съзнателни или несъзнателни, прикриващи голата борба за власт. Общественото мнение няма никакво значение и е подчинено на официалния дискурс. Той е фалш, в който всички участват, дори някои отделни хора заблудено да вярват в него. На елитът не му трябва публично одобрение. Разочарованието от системата само подсилва властта им. Целта на пропагандата на елита не е да те накара да вярваш, а да деморализира, за да обезкуражи. Заплахите срещу и противниците на системата се пресилват и се използват да се подсили същата.

Управляващата класа се дели на две. Вилфредо Парето ги нарича “управляващ и неуправляващ елит”. Управляващ елит е групата хора, които реално упражняват властта и заемат формалните властови позиции. Под най-висшата класа на управляващия елит, във всяка една политическа система, има втора, по-многобройна класа на неуправляващ елит. Неуправляващият елит изпълнява ежедневните “поддържащи” функции за управляващата класа. Управляващата класа контролира потока на информация и създава митове, с които да контролира параметрите на общественото мнение – това е политическата ѝ формула. Неуправляващият елит пропагандира политическата формула на управляващата класа. Той е реално организиращата обществото сила, която създава картините за света, приоритетите, която управлява недържавните институции, полицейства морала и позволените и непозволените за обсъждане теми. Това е групата, която осигурява политическата стабилност на обществото и е спойката между управляващия елит и неорганизираното мнозинство. Дегенерацията на “неуправляващия елит” се отразява много по-лошо върху обществената организация, защото от него едновременно се обновява управляващият елит и същевременно се дефинират “картините за света”, по които се води мнозинството.

Не съществува реално разделение между общество и държава. Човек е политическо животно и бива движен единствено от егоистични цели, освен когато е под влиянието на мистични вярвания. Това, което е “държавата”, е простият факт, че политическите функции са нещо, без което човешкото общество не може. В политиката всички управляващи класи винаги са приравнявали собствения си интерес с “държавния интерес” и “обществения интерес”. “Организацията ражда господството на избраните над избиращите(…) Който казва организация, казва олигархия.”^[2] Формалните механизми на масовата либерална демокрация само замаскират монолитната концентрация на управленска власт в “октопода” на единомислещите партии, медии, корпорации, НПО-та и университети.

Законите и институциите не са отделни от държавата, не може да има разделение на властите и независими органи. Разделението на властите в либералната демокрация е мит, на практика не съществува. Всяка институция ще носи идеологията на доминиращата политическа формула, дори тя да е замаскирана зад “научен”, “неутрален или “независим” език. Няма истинско разделение на властите. Няма неутрални институции. Върховенството на закона е мит. Властта винаги е в този, който взема решенията. Реалностите на политическата власт са че всеки управляващ елит ще се стреми да овладее институциите, които не прокарват виждането му за света. В най-добрия случай, властите биха били конкуриращи се, и то само ако са контролирани от различни центрове на силата (конкурентни елити). Това равновесие на практика е изключително трудно за постигане.

Икономиката и държавата не могат да бъдат разделени. Това е митът за свободния пазар, тъй централен за класическия либерализъм и съвременното либертарианство. Политическото винаги идва преди икономическото и икономиката никога няма да избяга от влиянието на политиката. Доктрината laissez-faire е просто политическата формула, използвана от капиталистите, които се борят за политическата власт и последващото срастване на корпоративните и държавните интереси.

Средствата за масова комуникация са сред най-важните инструменти за създаване на дисциплина и контролиране на населението. Чрез контрола върху тях елитът разпространява, ограничава и понякога изобретява информация, идеи и ценности, които да пропагандира сред населението. Това е основното средство за постигане на единство по ненасилствен начин и е средство, без което властта не може да оцелее дълго.

Човешката природа не се променя. Историята следва цикли на възход и падение. Цивилизациите са като организми, които живеят и умират. Следователно, всичко е преходно, включително нашата цивилизация, която е в заника на своя живот. Живеем в пепелта на нашата цивилизация. Ние сме децата на зимата и живеем по време на зимата. Нашата задача е да подготвим почвата за предстоящата пролет, за да бъде тя добра.

Изобретяването на реакционния български авангарден елит

Истината е, че няма такова нещо като “реакция” в политическия смисъл. В най-добрия случай реакционните сили в България (а и по света) са незначително малки групи по интереси, неразличими от неорганизираното мнозинство. Историята се създава от изключителни мъже на действието, които преобръщат “системата” и налагат собственото си виждане за света. Такива мъже са необходими за създаването на реакционен авангард, който да вземе властта от настоящата управляваща класа. Борбата в същността си е на предизвикващ елит срещу елита на статуквото.

Никоя политическа класа не може да вземе властта и да оцелее без ефективна политическа формула. За авангардния елит, тази формула трябва да е твърдо фиксирана като ценности, но гъвкава по отношение на конкретиката на изпълнението. Твърдо фиксирана, защото това е необходимо условие за поддържане на единство в редиците на организираното малцинство и за очистване от вредни и подкопаващи единството елементи. Гъвкава, защото е необходимо да се адаптира към променящата се среда, да е актуална на политическите реалности и да може да приобщава потенциалните конкуренти в собствените си редици.

Единствената такава идеология е империализмът. Той е универсалната вътрешна и външна политика, едновременно сплотяваща и гъвкава, практична и митологизираща. Само империализмът дава виталност на управляващата класа, така че да бъде сплотена, но адаптивна и способна да се самообновява. В крайна сметка, един организъм, биологичен или обществен, трябва да избира между растеж и упадък. И в предстоящите десетилетия на цивилизационна зима, само един жизнен елит, мъжки, военизиран, предприемчив, с практична мисъл и творческа енергия, ще може да прекрачи отвъд упадъка.

Но как да стане това?

На първо място, влезте в умствената настройка на властимащи. Фокусът на авангардния елит трябва да е върху реалното упражняване на власт, а не върху самоцелното ѝ вземане. Не чакайте подходящ момент или масово народно движение. Създайте целенасочен авангарден елит, който да завладее институциите на властта или да създаде собствени алтернативи, които да заменят старите. За да вземе властта, авангардният елит трябва да е способен и решителен, със здрава организация и желязна дисциплина.

Второ, използвайте съществуващи мрежи на подкрепа или създайте такива, чиято първа цел е да бъде срещу глобалистката хегемония. Тези мрежи трябва да са локални и международни. Авангардният елит трябва да прави всичко възможно да заема властови позиции и да назначи хора от своя кръг в същите или прилежащи институции. Използвайте институциите, за да прокарвате своето виждане за нещата. Привличайте още последователи. Използвайте съществуващите политически партии за заемане на властови позиции и субверсия. Създайте сплотена общност чрез срещи и дейности на живо.

Трето, дефинирайте врага и го унищожете. Твърде дълго десните критикуват враговете си, че само нарушават “свободата, равенството и братството” (също митове на съвремието), докато левите елиминират всеки ефективен десен глас и проект с атака по всички фронтове. Приемете, че битката е на живот и смърт. Защото е. Приемете, че политически “средните” могат и да подлежат на привличане – те обикновено ще следват победителя. Но тези, които са идеологически и политически противоположни и не могат да бъдат привлечени, са врагът. Врагът съществува, за да бъде унищожен, дори това да е много дългосрочна цел. Широките маси са политически пълнеж, който няма никакво значение. Следователно, целта на всяка наша атака следва да е съществуващият управляващ и неуправляващ елит.

Четвърто, овладейте пропагандата. Авангардният елит трябва да преследва целите си чрез специални групи по определени теми, които безусловно, постоянно и методично да налагат дискурса и действието на институциите към своите цели. Тези, които играят играта на властта трябва да използват каквито идеи и визии са най-привлекателни за масите на местна почва, без да се привързват към отделни от тях.

Всеки успешен режим в историята първо взема властта, а едва след това прецизира идеологията си и оправдава нещата, които прави. Затова и формулата на пропагандата, в най-дестилирания си вид, изглежда така:

Преди да вземем властта:

“Причини, причини… следователно трябва ние да управляваме.”

След като вземем властта:

“Причини, причини… следователно имаме право да управляваме.”

Врагът винаги трябва да е в позиция да обсъжда вашата гледна точка. Никога не обсъждайте техните опорки, а им се подигравайте или игнорирайте. Загуба на време е да се ангажираш с идеите на врага и да опитваш да ги дебатираш и да ги използваш срещу тях. Врагът трябва да бъде третиран като същество, което подлежи на научно изучаване, но с което не може да се общува наистина. Правилната политика е тази на нулев диалог. Най-нетолерантният побеждава.

Обратно, нулев компромис с вражеската пропаганда и със субверсията срещу България. “Канселиране” на такива елементи с атака по всички фронтове с пропагандните средства, които описах по-горе. А когато се вземе властта, атака с инструментите на властта. Добър пример са опитите да се изобрети “вина” на България за това, че е спасила евреите си по време на Втората световна война.

Пето, трябват пари. Открийте богати хора, които да привлечете и да финансират каузите ви, или сами станете богати. Създайте алтернативни икономически структури, които да ви дадат независимост от външни опити за “канселиране”. Създайте собствени медии, институти, НПО-та и други пропагандни инстурменти, които да придадат тежест на всичко, което правим.

Шесто, играйте дългосрочно. Бъдете гъвкави в тактическите маневри, но непоклатими в стратегическата цел – пълната власт.

Имате формулата, предстои изпълнението.

Astra inclinant, sed non obligant.

---

^[1] Бертран дьо Жувенел, “За властта: Нейната природа и историята на растежа ѝ”

^[2] Роберт Михелс, “Политическите партии”