[et_pb_section fb_built=”1″ _builder_version=”4.0.6″ custom_margin=”-5px|||||” custom_padding=”2px||0px|||”][et_pb_row _builder_version=”4.0.6″][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”4.0.6″][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″]

Темата за родната прокуратура и главният прокурор е доволно нашумяла. Кой е доволен и кой не от този факт даже е по-интересно извън чисто правния контекст. Достатъчно текст се изписа и изля по темата със законосъобразността или уместността на действията на главния прокурор Иван Гешев в краткия период, откакто той встъпи в длъжност. Трактовките, коментарите и решенията на подобни казуси са от компетенцията на съдийската колегия и няма да бъдат разглеждани в този текст.

Действията на прокуратурата и нейното основно медийно лице – главният прокурор Иван Гешев, в най-добрия случай се приемат противоречиво. Това не е оценка, а факт. Друг такъв е опитът за промяна на визуалния имидж на прокурора, ясно видим от множеството му публични появи с каскет. Дали по собствено усмотрение или под чуждо давление и съвети той вече носи каскети и понякога шапки с козирка. Вероятната причина за това е опит да се дистанцира от неласкавото определение по тези ширини “фуражка“.

Прокурорът с две лица или прокурорът с две шапки? Тук освен доста очевидната препратка към измисления персонаж Харви Дент и неговата тежка битка с престъпността в Готъм Сити е редно да обърнем внимание на може би най-важното. А то е не толкова какви са действията на прокурора в законовата рамка, а как те изглеждат отстрани за гражданите.

[/et_pb_text][et_pb_image src=”https://conservative.bg/wp-content/uploads/2020/02/ivan-geshev-harvey-dent.png” align=”center” force_fullwidth=”on” _builder_version=”4.0.6″][/et_pb_image][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section][et_pb_section fb_built=”1″ _builder_version=”3.22″ custom_padding=”0px|||||”][et_pb_row column_structure=”1_2,1_2″ _builder_version=”4.0.6″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” width=”100%” max_width=”1347px” module_alignment=”center” custom_margin=”|-2px||2px||” custom_padding=”||0px|||”][et_pb_column type=”1_2″ _builder_version=”3.25″ custom_padding=”|||” custom_padding__hover=”|||”][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″ custom_padding=”||0px|||”]

Чавдар Кацаров

Каскет или фуражка?

Българската прокуратура, както и Министерството на вътрешните работи, традиционно имат навика да се омотават в собствените си показни медийни акции. Други ведомства в страната страдат от привидно неизлечимата болест на неможещия или просто отсъстващ институционален PR (връзки с обществеността на чист български). Симптомите на това заболяване понякога са толкова силно изразени, че ведомства успяват да станат за смях дори когато на теория правят или се опитват да правят нещо смислено.

Случаят с прокуратурата и скачения му съд МВР обаче е малко по-различен и е само частично свързан с недостатъчните прояви на елементарен такт и усет. При тях по-скоро се наблюдават периодични пикове на зле режисирана и зле поднесена активност, последвани от дълги периоди на привидна летаргия. Когато през продължителни периоди от време не се случват някакви показни и демонстративни акции общественото доверие в МВР и прокуратурата започва да спада. Което е нелогично, защото в една нормална държава техните действия са по-скоро рутинни и не следва да се случва нещо особено скандално. България обаче не е съвсем “в ред” и това обяснява горното. Тук скандални неща се случват практически през ден.

По етажите на тези институции, явно притеснени за катастрофално ниското доверие или давайки си вид на такива, ръководни кадри се размърдват и в пристъп на свръхактивност организират мащабни и гръмки акции. Очевидно с цел да се покаже, че престъпността и корупцията бива борена всеки ден, всеки час. Често трагикомичните медийни изблици, които ги съпътстват, не само не покачват доверието, но и затвърждават усещането, че всеки ден, всеки час навсякъде има матриАл, но не и законност.

Вероятно много от читателите ще си спомнят един период, в който практически всяко вдишване и издишване на МВР беше под някакво “кодово” име – по времето на министър Цветан Цветанов. Самите имена на специализираните операции се превърнаха в обект на масов присмех поради своята нелепост. За нас остана крилатата фраза “Операция АКЦИЯ” като събирателен образ на този епизод от нестихващата борба с престъпността на всички нива в България. 

Операция „АКЦИЯ“

Действията на главния прокурор Гешев откакто той е на поста недвусмислено ни подсказват, че някъде из висшите кадрови съзвездия на фуражките има раздвижване и  навлизаме в нова показна, а и предизборна фаза. Дори без специални “кодови” имена първите акции, на които ставаме свидетели, отново приличат на прибързани, недобре обмислени изблици на свръхактивност. Предозиране. Отново с огромен риск да предизвикат точно обратния на теоретично търсения ефект.

Подслушването на президента, ако и законово възможно при специфични обстоятелства, доста напомня на някаква евтина интерпретация на родна почва на политическият блокбъстър, в който ЦРУ бяха подслушвали германския канцлер Ангела Меркел. Грабващ сюжет, който въпреки „огромния“ си успех нямаше логично продължение по малките екрани. Остава въпросът кой е списвал тукашната адаптация и какво се е целяло в политическата бокс офис класация. Понеже в законовата такава едва ли ще има приходи, достатъчни да покрият снимките или обичайното разнасяне на флашки с доказателствен материал из медиите.

Следва показната акция срещу Васил Божков. Операцията буквално разтърси държавата поради високите цели, които си беше поставила. Начинът на нейното провеждане и реалните, на този етап, резултати обаче направиха почти невъзможното – да направят Васил Божков по-симпатичен на немалка част от обществеността от главния прокурор, който го преследва. Или Интерпол, които го преследвали, ама първо не знаели.

Мнозина си спомнят за криминалните и нарко-войни през прехода. Както и за статуса на покойният Васил Илиев, който с лекота може да се сравни с мексиканския покровител на бедните и нарко-картелите Jesús Malverde – псевдо-религиозна фигура, почитана от криминални езичници или обикновени неудачници. Въпреки трудно обяснимата склонност на наши сънародници да искат да са от “лошите” и таченето на криминални босове от времената, когато МВР беше не в летаргия, а в тотален ступор, се иска специален талант, за да успееш да направиш Божков симпатичен. Човекът, чиято видима и добре въоръжена охрана надвишава същата на Народното Събрание. При положение, че офисът му се намира съвсем близо до това здание и съвсем не е тайна от кого се използва.

Не е странно, че има атака срещу човек, който години наред се ползва с такава показна недосегаемост. Странното е защо това се случва чак сега и защо изглежда толкова зле. Нередности и нарушения от страна на Божков с почти стопроцентова сигурност ще бъдат намерени и доказани. Нереалистично е да се очаква друго от човек, пазен от малка частна армия.

Въпреки това тази ударна акция толкова скоро след встъпването в длъжност най-малкото злепоставя предишния главен прокурор Сотир Цацаров, който подкрепи кандидатурата на Иван Гешев. Сега изглежда така, сякаш той е проспал криминалните деяния на човек, свързан с най-голямата лотария в страната. Някак „нехорошо получается“. Арестът на шефa на хазартната комисия сам по себе си е също крайно неубедителен. В отсъствието на самия Божков би било особено комично ако се окаже, че въпросният чиновник на своя глава е решил да покровителства лотарията и да укрива някакви данъчни престъпления, които тепърва следва да се доказват. Дори при липса на доказателства за съпричастност на други ръководни органи и кадри при доказване на такова обвинение би било най-малкото редно финансовият министър публично да си подаде оставката, а в други страни и да си падне на меча.

Любопитно е какво ще излезе в края на тази сага, дали ще има някакви ефективни присъди и наказания и срещу кого. От това ще стане ясно дали Гешев е прокурорът, от който се нуждаем, или прокурорът, който сме си заслужили. Нека припомним, че крайният резултат от делата за КТБ, също не беше обществено удовлетворителен.

Четиримата конника на Апокалипсиса

По времето на голямата хайка за Божков обаче имаше и друга мини-акция. МВР издирвало някакви четирима квартални гамени, които извършвали грабежи. Което си е работа на МВР и включва следствени дейности, които са изцяло в тяхната сфера на отговорност. Въпросните лица са с колоритни имена и псевдоними: Малкия Бобе, Иван Къртача, Бисер Кашона и Тони Компира.

Несъмнено организирана престъпна група от най-висок ранг, представляваща огромна опасност за реда, сигурността и самите устой на законността в България. Група, която интернет зевзеци бързо кръстиха “Четиримата конника на Апокалипсиса”. Име с огромна хумористична добавена стойност, значително по-добре измислено от обичайните за МВР имена на „операции“.

Не щеш ли на камерите на терен се появи отново прокурор Гешев и там нещо обясняваше по темата, вживявайки се в ролята на Батман. Тези PR трикове ги правеше непрекъснато Бойко Борисов когато беше главен комисар. Те понякога също имаха забавни окраски, но поне не бяха тотално неуместни. Защото той беше главен комисар на МВР, а не човекът начело на Прокуратурата.

Акциите със сигурност ще продължат. Едва тези дни отново беше арестувана цяла смяна митничари на ГКПП Капитан Андреево. И след няколко месеца до година между такива случки пак ще арестуват цяла смяна. И така до следващата акция, понеже за разлика от армията в митниците никога няма недокомплект и винаги се намират желаещи да запълнят овакантени постове. Защо ли?

Гешев не е проблемът

Гешев и неговите действия не са проблем. Те не са и симптом. Те са последица. Последица от десетилетните псевдо-реформи на парче в правоохранителните и правораздавателните органи. У нас всякакви мини-реформи и мини-промени рядко водят до добър или траен резултат. Не само защото са предимно на парче и се борят с последици, а не с първопричинители, но и защото доста кабинети категорично отхвърлят действията на предишния и ги обвиняват. На власт от вече много години е почти една и съща партия с известни промени и паузи. Това поне на мен ми поражда един въпрос с най-грубо три отговора. Защо все нещо се прави и все няма добри резултати от тези реформи? Тези хора или не могат, или не искат, или катастрофално ниското доверие в Прокуратурата и МВР е илюзия?

Напълно възможно е Иван Гешев не само да е българския Харви Дент, но и този, когото сме си заслужили.

А иначе всички разбрахме къде уж бил Васил Божков. Аз обаче живо се интересувам от друго.

Къде е Големия Бобе?

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″][/et_pb_text][/et_pb_column][et_pb_column type=”1_2″ _builder_version=”3.25″ custom_padding=”|||” custom_padding__hover=”|||”][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_margin=”|-61px||||” custom_padding=”|37px||||”]

Николай Облаков

By order of the Peaky Fuckin’ Blinders

Прокуратурата има(-ше) огромен PR проблем и това се вижда ясно от близкото до нулевото доверие в нея, а МВР не е много далеч от тези стойности. Защо обаче е това „-ше“ в скобите? Защото ви гарантирам, че показните акции през последния месец ще го повишат. Не защото са ефективни, довеждат до осъдителни присъди, а именно защото са показни и придружени от правилното за пред народонаселението говорене. Каквито и еквилибристики и образованието да се прилагат, последното (народонаселението) остава предимно сиромахомилско. Като в онзи виц за Вуте и съседа му. Борбата на фейсбук балоните с „мафията“ и лагерите „Пеевски – Прокопиев“ са от малко значение, в своята същност за масовия…избирател. Може да бъдете убедени, че който и да е от тях, Ковачки, Златев и т.н. да бъде подгонен от прокуратурата ще срещнете само ръкопляскания.

Разбира се, нека това не се разглежда като умнокрасива „критика“ към собствения ни народ – той далеч не е сам, дори обратното – тълпата винаги е точно толкова глупава, колкото е най-глупавият човек в нея. Думата „популизъм“ се използва фриволно през последните години, но тук е най-доброто възможно място за поставянето ѝ. Нека не забравяме, че сиромахомилите на Спиро Гулабчев са първите популисти по нашите земи, дори предшестващи комунистите. И точно като тях, той се разпространява в средите на елита (условно използвано), защото последният е убеден, че масата ще продължава да псува политиците за същото, което тя прави – разбира се, в далеч по малък мащаб. Нещо като да сваляш торенти, докато псуваш „крадливите политици“, например. Особено благодатна почва за него има в над 75 годишната Република, в която се смениха неуки мародери с дребни тарикати. Как е, доволни ли сте?

Фриволната употреба е такава заради това, че често за популисти са обявявани десни, докато почти целият ляв спектър е функция на популизма. Иван Гешев също е популист, и то добър. Такъв, какъвто беше (е?!) Бойко Борисов. Особено ясен е паралелът с периода му като главен комисар. За да се завърши произведението „шампионът на хората“ е нужно единствено „Ние ги хващаме, а те ги пускат“. В тази фраза, всъщност, е ключът на бъдещите събития. Защото популизмът сам по себе си не е нещо фундаментално лошо. Лошо става, когато обещаното от него (в случая осъдени) се превърне в лъжа. Тогава думата вече е съвсем друга – демагогия.

Дали Иван Гешев ще се превърне от прохождащ популист, обявен от казионните „мисирки“ вече за „българския Робин Худ“, вземащ от богатите за да даде на бедните (по неговите собствени преизчисления на всяко богатство в пенсионни добавки) в обикновен демагог, предстои да видим.

Дишай, началник!

Почти никой не успя да разгледа казуса с Васил Божков в пълнота. Най-вероятно защото той е повече от един. Сложна ситуация за медиите, предвид, че компаниите на Божков са едни от най-големите рекламодатели в тях, а от друга страна повечето собственици (с основание) се опасяват дали те не са следващите. Протестърските медии, взели пряко, не през реклама, пари от въпросният господин, не ги броим – можем само да се забавляваме на лупингът, който направиха само за няколко години.

Но да се върнем на един от митичните символи (във всякакъв смисъл) на още по-митичния преход – Васил Божков. Да започнем от малките детайли – още когато започна масовото използване на „Черепа“ в медиите беше ясно, че събитията не отиват в негова ползва. Изнасянето на слуховете за убийства и изнасилвания, които са градски фолклор от дълги години, в национален ефир означава, че мачът вече е свирен и с Васил Божков е свършено. Във всяко отношение, без физически (вероятно и засега). Това е първият казус.

Всичко започна с поредното законово дръзновение на Валери Симеонов и както обикновено се случва с тях, всички го приехме със смях и леко пренебрежение. След подкрепата от Бойко Борисов нещата се оказаха по-сериозни, отколкото се очакваше и само за месец националната лотария се оказа национализирана. Иронията не трябва да ни убягва, лош избор на име. Това е вторият казус, който може да се окаже и най-важен в голямата картина, извън Прокуратурата, Божков и бизнес войните. Държавата национализира успешен частен бизнес, което е ужасяващ сигнал към всеки един инвеститор, дръзнал да стъпи на територията на Републиката.

Твърденията, че Националната лотария е спестила плащания на данъци в особено голям размер (нарастващ по-бързо от заразените с коронавирус с всяко едно изказване на министър или прокурор) е третата точка. Ако това се докаже, трябва да се предприемат законовите процедури – били те отнемане на лиценз, изплащане на дълговете, а не директно да се национализира. Последното издава просто желание да се разпределят едни пари. Които няма да са много, след като държавата се заеме с този бизнес. Интересно е и дали някой ще понесе политическата отговорност за използваната вратичка – принципалът, предложилият законовите промени (една много интересна стенограма) или някой друг? В тази връзка – задържаните в комисията по хазарта са една от правилните акции на прокуратурата, да се надяваме не последната.

Четвъртият казус – моралният, често е смесван с останалите. Предложението за ограничаване на рекламите, преди две години, по лично мнение беше по-скоро правилно. Клишето е вярно – хазартът действително разрушава съдби и подобно на цигарите и алкохола трябва да бъде тежко регулиран. Изненада – той е. Следва да се уверим и че тези регулации се спазват, което не е факт към днешна дата. Нюансът тук – отново национализацията е откровено комунистическо решение, което говори за откровена законодателна и като цяло политическа немощ.

Петата точка е свързана с косвената жертва – ПФК Левски АД. Всеки, който има дори най-малка представа от дейността или характера на Васил Божков е наясно, че финансирането на футболният клуб не е осигурено без някакви очаквания. Очаквания, които не се оправдаха, тъй като „живият щит“ пред действия като настоящите просто не се състоя. С изключение на двадесетина човека, никой и нито една организация на привърженици не призоваха за протести в защита на корпоративни интереси. Левскарите избраха несигурното бъдеще пред очернянето на името на клуба и общността, което е трудна, но достойна позиция. В интерес на истината, макар клубът да не беше (е?!) финансиран от чистосърдечни подбуди, трябва да се спомене, че беше управляван добре – или поне по-добре от предишните спуснати собственици. Тук въпросът за бъдещето е дали моделът „бащица“ спуснат отгоре, за да се осигури политически спокойствие, ще продължи или клубът ще бъде върнат на феновете му. Което може да означава, че проклятието на Пирин СС ще се сбъдне и „ще си играем по махалите“.

Нищо лично, просто бизнес

Активностите на Прокуратурата (винаги с главна буква!) в политическите кръгове също са интересни за разглеждане. Наред с първия в новата ни история арест на действащ министър – Нено Димов, изникна и въпросът с президента. Докато първото може да бъде обяснено с много политически фактори – включително и очевидният – за сваляне на напрежението, то вторият е далеч по-важен и труден за първосигнално разбиране. Важното уточнение в началото е, че ако се докаже престъпление, трябва да се предприемат всички възможно мерки за неговото наказание, според имунитетите и разпоредбите. По лично мнение казус като този в никакъв случай не е „държавна измяна“. По-интересното е защо беше огласено точно сега и точно по този начин.

Теориите могат да са няколко. Очевидната е сляпо да се доверим на казаното, че действително главният прокурор не е имал друг избор, освен да огласи случайно попаднали данни при друго разследване (каквато е последната версия). Това е възможно, но циничният поглед на ситуацията обикновено е правилен, а подобно обяснение звучи твърде наивно.

Втората теория е, че главният прокурор провежда акция на управляващия срещу единствената към момента опозиция-която-си-струва-споменаването. Това е по-вероятна версия, нелишена от логика, предвид истеричността на повечето симпатизанти на ГЕРБ спрямо президента Румен Радев.

Третата възможност е в страната ни действително да се провежда акция срещу считаните за руски приятели (или поне врагове на САЩ). Тази теория се подкрепя от почти всяка една акция на прокуратурата до момента – не само осветляването на предполагаеми руски шпиони, но цялостното говорене на Иван Гешев през последния месец. Най-показателен е профилът на обвинените за олигарси, с които се занимава главния прокурор. След Божков, окото на Саурон се е вперило в Ковачки, а слуховете са, че следващ може да е Златев. Общото между тях? Можете да се досетите. А между другото точно това е същността на прословутия „румънски модел“ – за тези, които могат да четат между редовете. 

Когато системата е проблем, грешката е вярна

Иван Гешев като изпълняващ ролята на главен прокурор сам по себе не е проблем. Ако въобще е проблем, което може да се види единствено след като минат делата в съда или ако някои олигарси се окажат по-малко олигарси от други. Проблемът е далеч по-сложен и не се решава нито от „зам. Главен прокурор“ нито „200 човека на правилните места и всичко ще е ок“. Проблемът, за който вече съм писал преди две години, е неразбирането на политическото.

Главният прокурор изпълнява политическа функция. Политическото се регулира чрез отговорност – да, познахте – политическа отговорност. На каквато в момента той не подлежи. Този системен проблем, не може да се реши в самата система с технократски регламенти като брой квоти от институция или заместник. Може да бъде решен единствено от унищожаване на системата, която го създава. Заради това, прокуратурата не принадлежи към съдебната, а към изпълнителната власт. Без значение дали главния прокурор е независим, зависим от Пеевски или от Прокопиев. Примерно.

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″][/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row column_structure=”1_2,1_2″ _builder_version=”4.0.6″][et_pb_column type=”1_2″ _builder_version=”4.0.6″][et_pb_team_member name=”Чавдар Кацаров” position=”Колумнист” image_url=”https://conservative.bg/wp-content/uploads/2018/09/chavdar-katsarov.png” facebook_url=”https://www.facebook.com/chavdar.katsarov” admin_label=”Чавдар Кацаров” _builder_version=”3.17.6″ header_level=”h2″ body_text_align=”center” text_orientation=”center” custom_css_member_image=”margin: 0 auto;||width: 70%;” custom_css_member_description=”padding-top:15px;” custom_css_member_position=”padding-bottom: 20px;||letter-spacing: 2px;||text-transform: uppercase;||font-size: 14px;” border_radii_image=”on|180px|180px|180px|180px” border_width_all_image=”6px” border_color_all_image=”#303c66″ border_style_all_image=”double” border_style=”solid” saved_tabs=”all”]

Възпитаник на Първа английска езикова гимназия и Нов български университет – специалност “Маркетинг”. Има нездрав интерес към военна техника, геополитика и умерен опит в други сектори.

[/et_pb_team_member][/et_pb_column][et_pb_column type=”1_2″ _builder_version=”4.0.6″][et_pb_team_member name=”Николай Облаков” position=”Главен редактор” image_url=”https://conservative.bg/wp-content/uploads/2016/03/oblakoff.png” facebook_url=”https://www.facebook.com/oblakoff” twitter_url=”https://twitter.com/oblakoff” _builder_version=”4.0.2″ header_level=”h2″ header_text_align=”center” text_orientation=”center” custom_css_member_image=”margin: 0 auto;||width:70%;” custom_css_member_description=”padding-top: 15px;” custom_css_member_position=”padding-bottom: 20px;||letter-spacing: 2px;||text-transform: uppercase;||font-size: 14px;” border_radii_image=”on|180px|180px|180px|180px” border_width_all_image=”6px” border_color_all_image=”#303c66″ border_style_all_image=”double” icon_hover_color=”#6c88e5″ global_module=”15714″ saved_tabs=”all” icon_color__hover=”#6c88e5″ icon_color__hover_enabled=”on”]

Създател на дясната платформа “Консерваторъ”. Маркетинг мениджър в редица водещи български и чужди компании с над десет години опит. Интересува се и пише активно за политика, маркетинг и технологии.

[/et_pb_team_member][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]