Тази статия е част от #Годишникъ2023. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2024 може да закупите тук
На 6 май тази година в Уестминстърското абатство се състоя историческата церемония по коронясването на Негово Величество Чарлз III, крал на Великобритания и Северна Ирландия. Лошото време не попречи на хиляди хора да се струпат в центъра на Лондон в очакване на златната каляска, както и на традиционните квартални пикници, чаени партита и концерти, организирани в чест на новия монарх из цялата страна.
Церемонията следва структурата на англиканската служба за Свето причастие, която включва полагане на клетва, помазване със свето миро и получаване на коронационните регалии, което подчертава както духовната роля на краля, така и неговите светски отговорности.
Спазени бяха и древните традиции – легендарният Камък на съдбата пропътува целия път от Единбург до Лондон за големия ден, за да бъде монтиран под близо 700-годишния дъбов трон за коронясване на английските крале от Средновековието до наши дни (включително Хенри VIII и кралица Виктория). Представители на Англиканската църква, държавите от Британската общност и британското кралско семейство бяха поканени да се закълнат във вярност на краля.
Церемонията бе организирана така, че да отрази многообразието на вероизповедания и култури, които съжителстват на Острова.
Най-значимо за православния свят обаче бе това, че за първи път в историята в Уестминстърското абатство прозвучаха православни византийски молитвени песнопения на гръцки език. Те бяха изпълнени от Ансамбъл за византийско песнопение под диригентството на достопочтения д-р Александър Лингас – архонт на Вселенската патриаршия, псалт на православната енория в Оксфорд и преподавател по византийска музика. Освен че в абатството бяха закачени православни икони, по покана на Негово Величество, Православният екзарх на Западна Европа и Ирландия на Константинополската Вселенска патриаршия, Тиатирският и британски митрополит Никита (Лулиас), също взе участие в церемонията.
По време на ритуала за размяната на Държавния меч, по специално искане на краля в памет на покойния му баща принц Филип, бе изпълнен на гръцки Пс. 71. Почитаемата Пени Мордънт размени държавния меч за украсения със скъпоценни камъни Меч на приношението, който предаде на архиепископа на Кентърбъри срещу кесия със 100 шилинга. Мечът на приношението е един от предметите, с които суверенът се овластява по време на церемонията по коронясването и символизира кралската власт и краля, който приема своя дълг и рицарски добродетели. Това се случва след помазването, когато суверенът е облечен в роба и му се представят редица символични украшения.
Архиепископът благославя меча и го връчва на монарха със заповед да бъде използван за защита на доброто и наказание на злото, след което го поднася на олтара. След инвеститурата суверенът се коронясва.
Негово Величество Чарлз III има силна връзка с Православието по бащина линия и отдавна проявява интерес към него. За да обясним този интерес трябва да се обърнем към миналото и към образа на една забележителна личност, прославена от Православната църква в лика на светиите.
Това е сестрата на последната руската императрица Александра – великата княгиня Елисавета Фьодоровна.
През 1891 г. тя, покорена от силната вяра на своя съпруг княз Сергей Александрович, приема светото православие и посвещава целия си живот в служба на бедните и болните. Сломена от мъка след бомбения атентат, отнел живота на обичния ѝ съпруг, Елисавета Фьодоровна се посвещава изцяло на Бога и приема монашеството.
Тя е екзекутирана от болшевиките през 1918 г., а през 1920 г. тялото ѝ, открито нетленно, е погребано в църквата „Св. Мария Магдалена“ на Елеонската планина в Йерусалим. Животът й вдъхновява мнозина, включително скърбящата ѝ племенница, гръцката принцеса Алис от Батенберг, правнучка на английската кралица Виктория и майка на принц Филип – херцог на Единбург, съпруг на кралица Елизабет II и баща на настоящия крал Чарлз III.
Принц Филип е представител на гръцката линия на Олденбургската династия и от своето рождение е изповядвал Православната вяра.
Роден е на гръцкия остров Корфу през 1921 г., като петото дете и единствен син на принц Андрей Гръцки и принцеса Алис Батенберг. Майка му, вдъхновена от своята леля, става ревностен защитник на православната вяра и живее като православна монахиня. В края на житейския си път е погребана близо до леля си Елисавета на Елеонската планина.
Като съпруг на английската кралица, принц Филип е задължен да стане представител на англиканската църква, но не губи интереса си към Православието.
Заради семейната си история той не посещава Гърция често, но в късните си години решава да преоткрие православните си корени и се отправя на редица задгранични пътувания, които ще го отведат през 1992 г. на поклонение до най-свещеното място на православния свят – светият полуостров Атон.
Принцът посещава църквата Протатон в Кариес, след което преминава по маршрута от манастира Ставроникита до манастира Пантократор и пренощува в манастира Симонопетра.
Напускайки Света гора, той посещава и манастира „Благовещение Богородично“ в Ормилия, Халкидики. Наблюдатели тогава отбелязват, че когато принц Филип се прекръствал, той го правел по православен маниер – от дясно на ляво.
Руският митрополит Иларион Алфеев, който през 2011 г. се среща с принц Филип, пише в съболезнователно писмо до кралица Елизабет II: „
Когато го срещнах в апартамента му в Бъкингамския дворец на 25 май 2011 г., той ми каза буквално следното:
„Аз приех англиканството, но си останах православен“. С голяма топлота си припомни посещенията си в Атон. Разказа ми за православните си корени и семейните си връзки с руското царско семейство. За спомен му подарих икона на света мъченица велика княгиня Елисавета Фьодоровна, чийто праплеменник беше той.“
Принц Чарлз наследява тези най-искрени чувства на баща си към Православието и редовно посещава православни манастири и Света Гора Атон. „Известно ми е за симпатиите на принц Чарлз към Православието. Освен, че посещава Света Гора Атон, той се старае да бъде и на други святи места. Съвсем неотдавна, намирайки се на визита в Израел, той посетил руския православен женски манастир в Гетсимания, където се поклонил на мощите на преподобномъченица велика княгиня Елисавета Фьодоровна и положил живи цветя на роднината на своята баба, която се явява племенница на светицата“, разказва още митр. Иларион (Алфеев).
Друг известен православен йерарх и богослов, митрополит Калист Диоклийски, също потвърждава влечението на крал Чарлз III към Православието: „Той действително проявява жив интерес към Православието и има много православни приятели. Извършвал е много пъти поклонничество на Света Гора Атон. Но ако реши да стане православен, това би му създало сериозни конституционни проблеми“. Според приятели на Чарлз, той се е увлякъл от православната вяра до такава степен, че е украсил част от дома си в Хайгроув с ценни византийски икони. Смята се, че много от тях произхождат от Атон. Негово величество поддържа връзки с манастира Ватопед и подобно на баща си, е кралски покровител на Приятелите на Атон.
Историята на тази статия тръгва от тазгодишната коронация, но православната нишка в публичните събития около английското кралско семейство не започва оттам.
През 2005 г. на сватбената церемония на Чарлз и Камила, руската оперна певица Екатерина Семенчук изпълнява Символа на вярата по музика от Александър Гречанинов. На погребението на принц Филип, по негово искане, точно преди тялото му да бъде спуснато в Кралския трезор, хорът изпълнява православния кондак „Со святыми упокой“.
Кондакът се изпълнява и година по-късно, на погребението на неговата обична съпруга, кралица Елизабет II.
В заключение, бих искала да завърша този текст с цитат от интервю с митрополит Калист Диоклийски през 2012 г.:
„Принц Чарлз има дълбок интерес към традиционната духовност и традиционното изкуство. Той е загрижен ценностите на миналото да не бъдат забравени. Дълбоко е загрижен традиционната визия за реалността, за връзката между Бог, хората и света на природата, да не бъде забравена в тази материална епоха.“
Тази статия е част от #Годишникъ2023. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2024 може да закупите тук
