fbpx

Космическата 2022 година


Тази статия е част от Годишникъ2022. Можете да закупите изданието и да разгледате всички статии тук

Най-новото издание – #Годишникъ2023 можете да закупите след 26.01.2024 тук.


Войната в Украйна безспорно промени някои наши устойчиви възприятия за света, в който живеем. В сферата на космонавтиката дълги години битуваше схващането, че това трябва да е глобално начинание. Не просто защото космосът излиза скъпо и по този начин държавите си преразпределят средствата, а защото беше залегнала мантрата, че всичко това трябва да е „в името на цялото човечество“, че така е редно.

Тази вяра не беше лишена от логика. Дори и в годините на Студената война ние бяхме приели за даденост, че земният свят може да се руши, но космическите агенции не влизат в тона на политиците и никога не изпадат в злободневие. Нали в разгара на космическата надпревара СССР и САЩ скачиха кораби „Союз“ и „Аполо“? Но февруарските събития разрушиха завинаги представата, че това винаги ще е така. Дмитрий Рогозин, тогавашният шеф на Роскосмос, реши да  въвлече агенцията в конфликта за неудобство на всички партньори на Русия, включително тези на Международната космическа станция (МКС).

Рогозин не успя да съсипе докрай международното сътрудничество – дали Русия участва в МКС или се оттегля, е в правомощията на руското правителство, а не на ръководителя на руската космическа агенция. А Владимир Путин знае много добре, че съществуването на руската пилотирана космонавтика зависи от американския долар. Така в крайна сметка заплахите на Дмитрий Рогозин, че руснаците ще напуснат МКС след 2024 г., си останаха кухи. Други партньорства обаче рухнаха завинаги. По инициатива на Рогозин бяха преустановени полетите на руските ракети „Союз“ от Френска Гвиана, които се използваха за извеждането на европейските спътници. Той даже успя да прогони най-големия комерсиален клиент на Роскосмос – британската фирма УанУеб, конкурента на проекта на Илон Мъск „Старлинк“, която извеждаше спътниците си с руски ракети.

Но най-голямата загуба, от която пострадахме и ние, бе преустановяването на подготовката за изстрелване на най-амбициозната мисия до Марс, която трябваше да търси живот на повърхността на планетата. Мисията на име „ЕкзоМарс-2022“ се състоеше от руски спускаем апарат „Казачок“ и от европейски марсоход „Роузалинд Франклин“, а на борда ѝ имаше и български прибор за измерване на космическа радиация, построен от ИКИТ на БАН. Тя трябваше да излети тази есен, но тук основна роля за спирането на проекта изигра не толкова Рогозин, колкото западните санкции. Въпреки тежката загуба, съществена част от западните учени подкрепиха санкциите и преустановяването на полета и сметнаха, че това е морален акт и не е коректно да си сътрудничат с агресивна държава като Русия.

По отношение на Международната космическа станция обаче, не само нещата продължиха до голяма степен както бяха и досега, но имаше и развитие. След като в продължение на близо десет години Роскосмос извозваха американските астронавти до МКС, защото совалката бе пенсионирана, а новите американски кораби не бяха готови, от тази година нататък вече американски кораби возят руски космонавти. През месец октомври беше изстрелян корабът „Крю Драгън“ на СпейсЕкс, а на борда му полетя руската космонавтка Анна Кикина. Това се случи във време, когато Рогозин вече не оглавяваше Роскосмос, а за нов шеф на агенцията бе назначен бившият руски вицепремиер Юрий Борисов. Под негово ръководство космическа Русия отново стана дипломатична, но все пак пред сътрудничеството на МКС стои морален въпрос. По-рано през лятото руските космонавти разгънаха знамето на Луганската народна република на станцията. Редно ли е САЩ да извозва руски космонавти, ако те решат да продължат да рекламират символи на агресивната им военна кампания?

Но да се върнем към основната тема в началото на статията и да си зададем въпроса: извън МКС, как точно се промени международното сътрудничество?

Според анализаторката Светла Бен-Итжак, да се обявава прибързано смъртта му е преувеличено. Докато съществува космонавтика, ще има и сътрудничество между отделните страни. Но вече то няма да е така глобално, както бяхме свикнали досега, а ще бъде разпръснато между тези държави, които имат общи стратегически интереси. Те ще образуват т.нар. „космически блокове“. Първите такива блокове, които се оформят, включват Съглашението „Артемида“, в което участват множество държави от цял свят – естествени партньори на САЩ, като сред тях са Украйна и Румъния, програмата на Китай, която тази година завърши строежа на околоземната си станция и която до края на десетилетието ще почне да изгражда лунна станция, Азиатско-Тихоокеанската организация между Китай, Бангладеш, Иран, Монголия, Пакистан, Перу, Тайланд и Турция за развитие на мрежата БейДоу (аналога на GPS), Европейската космическа агенция и нейните партньори, Африканската космическа агенция с 55 държави членки, Латинска америка и Карибската космическа агенция със седем държави-членки, Арабската координационна група с 12 членки.

Но не просто международното сътрудничество се промени. Във всяка подобна ситуация има печеливши и губещи. Най-големият печеливш от войната в Украйна е не друг, а Илон Мъск. Причината затова е много проста – той е единственият частен предприемач на запад, който притежава ракети в средния и тежкия клас и който е в състояние да ги предлага на пазара. Голяма част от останалите оператори на ракети или доскоро разчитаха на руски двигатели (Нортроп Груман и Юнайтед Лонч Алайънс), или ракетите им са пред пенсиониране и останалите бройки са вече разпродадени („Атлас 5“ и „Делта 4“ на Юнайтед Лонч Алайънс, “H-2“ на Мицубиши, „Ариана 5“ на Арианаспейс). А пък новите ракети в среден и тежък клас – „H-3“, „Ариана 6“, „Вулкан“, претърпяха години забавяния и нито една от тях все още не е полетяла.

Това не значи, че в последно време нямаше сериозно развитие в ракетостроенето. Даже през 2022 г. в експлоатация влязоха американската ракета „Алфа“ и европейската „Вега-С“. Но тези нови ракети, както и появилите се през последната петилетка „ЛончърУан“ и „Електрон“, са лекотоварни. Когато става въпрос за извозвания на тежки товари, днес Илон Мъск е незаменим. Войната в Украйна доведе до това, че даже и конкурентите на Мъск опряха до него. Британската компания УанУеб, който разработва аналогичен на Мъсковия проект „Старлинк“, доскоро извозваше спътниците си с руски ракети. Американската компания Нортроп Груман, която притежава товарен кораб „Сигнус“ за превози на провизии до Международната космическа станция, го извеждаше с ракета „Антарес“ с украинска първа степен и руски двигатели „РД-181“. Заради това, че руските технологии вече не са достъпни за западняците вследствие на санкциите и рухналите партньорства, както УанУеб, така и Нортроп Груман сключиха договори за полети със СпейсЕкс.

Така че през цялата 2023 година, вероятно през по-голямата част от 2024 година и дори по-нататък, основната част от западните товари ще бъдат извозвани до орбита с ракети „Фалкън 9“ и „Фалкън Хеви“ на Илон Мъск.

А кой е най-големият губещ от войната в Украйна? Колкото и да звучи неприятно – това е Европа. Европейците, за разлика от американците, не просто купуваха руски двигатели, а руски ракети и ги използваха за извеждането на спътниците си. Уви, бюрокрацията на Стария континент така и не позволи да се появи някой тукашен Илон Мъск. Дълги години не се повдигаше на въпрос, че трябва да бъде построен общоевропейски пилотиран космически кораб, защото Европа си има собствени приоритети в космонавтиката и не е редно да се поставя в зависимост от други, било то САЩ, Русия или Китай, които си следват техните приоритети. Но най-лошото е, че основният европейски носител „Ариана 5“ ще бъде пенсиониран преди неговият заместник „Ариана 6“ да бъде готов. Това е безпрецедентен резил за европейския космически отрасъл – защото от дебюта на първата общоевропейска ракета „Ариана 1“ през 1979 г. досега, вариантите на космическите ракети винаги са се застъпвали – например към момента на пенсионирането на „Ариана 4“ през 2003 година бяха реализирани 12 полета на „Ариана 5“. Всъщност „Ариана 6“ трябваше да бъде готова в края на тази година, но наскоро беше оповестено отлагане за последната четвърт на 2023 година. Имайки предвид, че последното изстрелване на „Ариана 5“ е насрочено за април 2023 г., това е равносилно на минимум половин година пауза за европейските космически полети. Представителите на Европейската космическа агенция, Арианагруп, Арианаспейс и Френската космическа агенция така и не успяха да предложат достоверно обяснение какво налага това отлагане с още една година и не, вездесъщото оправдание с пандемията от ковид вече не върви и не мога да го възприема…

Иначе, въпреки войната, като цяло 2022-ра бе изключително успешна година, с над 160 проведени орбитални полета в световен мащаб. Китайците през изминалите две-три десетилетия сполучиха да изкопират що технологии имаше по света – криогенни ракетни двигатели, скафандри, космически кораби. Те си имат собствено производство, което не е аутсорснато в други държави, така че конфликтът в Украйна не повлия изобщо на развитието на китайската космонавтика. През 2022 г. Китай построи успешно и напълно своята собствена орбитална космическа станция, която силно наподобява някогашната „Мир“ и понастоящем на нея постоянно живеят китайски астронавти. Общият брой китайски космически полети за календарната година повече от 50 и да, вярно е, че Китай е на второ място след САЩ по този показател (броят американски полети е над 70), но повечето от американските изстрелвания са по една-единствена програма – „Старлинк“ на Илон Мъск. Истината е, че ако Мъск го нямаше и той не беше започнал да разработва орбиталната си групировка „Старлинк“, американците щяха да провеждат два пъти по-малко полети от Китай. Китайските изстрелвания през 2022 г. бяха изключително разнообразни и като изключим орбиталната станция и пилотираните мисии, станахме свидетели на изстрелвания на спътници за наблюдения на Земята, на комуникационни спътници, на спътници от китайския аналог на GPS, на военни спътници, на топ секретен космически самолет. Важно е обаче да се подчертае, че Китай все още не изпреварва Запада. Въпреки това многообразие и сериозната честота на полетите, засега китайците просто изстрелват такива космически апарати, каквито страните от останалия свят отдавна имат. Така че, без да омаловажаваме постиженията на космонавтиката на Китай, тук става въпрос за догонване.

В някои отношения ни делят дълги години, докато Китай настигне западния свят. Едно от знаковите събития на 2022 г. беше завръщането на Луната – НАСА изстреля кораба „Орион“ до окололунна орбита в рамките на програмата „Артемис“, вярно, все още без астронавти, но с биологични обекти на борда. Изстрелването бе проведено на 16-ти ноември, а на 25-ти ноември корабът се превърна успешно в изкуствен спътник на Луната. Тези събития доказаха, че „Орион“ е готов, че ракетата-носител за него „Спейс Лонч Систъм“ е също готова. Макар че през годините тази ракета винаги е била критикувана, че разчита на стари технологии, че основната причина за нейното съществуване е да се крепят работните места от някогашната програма „Космическа совалка“ на НАСА, факт е, че нея я има, че за нейната експлоатация има политическа подкрепа. Факт е също така, че „Спейс Лонч Систъм“ не е единствената ракета в свръхтежкия клас – Щатите разполагат и с „Фалкън Хеви“ на СпейсЕкс. Така в САЩ има налични две свръхтежки ракети, годни за лунни и междупланетни полети, а другите държави нямат какво да предложат. Макар че руснаците от години говорят за собствена свръхтежка ракета, това е в сферата на фантазиите. А китайската ракета „Лонг Марч 9“, която ще може да конкурира „Спейс Лонч Систъм“, ще проведе дебютния си полет чак през 2029 година. Още близо десетилетие китайците няма да могат да застрашат лунното лидерство на НАСА.  

Има една област обаче, която китайците лесно могат да завземат. И това е областта на орбиталните космически полети. Да, през 2022 г. китайците завършиха своята космическа станция в ниска околоземна орбита и да, останалият свят не се стресна много от това, тъй като си имаме Международната космическа станция със съответните руски, американски, японски и европейски сегменти. Също така, да, Русия няма да напусне МКС в близко бъдеще въпреки заканите, защото просто няма къде другаде да летят руските космически кораби – новата орбитална станция „РОСС“, проектирането на която се превърна в основен приоритет през тази година, няма да е готова преди втората половина на десетилетието. Но това не променя основния факт, че китайската станция е нова, а МКС – стара. Може да сме приели МКС за даденост, че горе винаги ще работят руски космонавти и американски и европейски астронавти. Сега обаче, когато шеф на Роскосмос не е Дмитрий Рогозин, а по-дипломатичният Юрий Борисов, който се опита да възстанови международните сътрудничества, той продължава да говори за „каскадни повреди“ на МКС и за продължаващи признаци на застаряване. Това не е блъф. Най-старите модули на МКС вече работят над 30 години, това е два пъти по-дълго време, отколкото най-старите модули на някогашната „Мир“ работиха (спомнете си колко опасна бе „Мир“ преди нейното извеждане от орбита през 2001 г.). Ако през 2023-та или 2024-та година настъпи катастрофална повреда на МКС, която наложи евакуация на екипажите, това ще е много неприятен развой. Дори и Щатите да планират частни орбитални станции, те са далеч от готовност. Тогава западният свят няма да има постоянно човешко присъствие в космоса, а китайците ще имат. И скоропостижно ще станат лидери в околоземните орбитални полети, дори и американците да летят до Луната.

Така че ние гледаме към 2023 година с надеждата, че това няма да се случи и че МКС ще продължи да съществува. Може да се надяваме, че някоя от новите ракети в средния и тежък клас като „Вулкан“ на Юнайтед Лонч Алайънс все пак ще влезе в експлоатация, за да няма пълен монопол на Мъск (поне в това отношение има надежда, тъй като двигателите на Блу Ориджин „BE-4“, които ще заменят руските „РД-180“, най-сетне станаха готови и производството им започна). Нека се надяваме също така, че докато Мъск е незаменим и изстрелва спътниците и корабите на целия западен свят, няма някоя от неговите ракети да претърпи сериозен провал, който да доведе до отлагания на полетите ѝ с месеци, защото това ще означава забавяния за целия свят. И накрая дано старите западни корпорации най-сетне се стреснат и да започнат да залагат на собствени разработки, без да аутсорсват производството си към други държави, само защото им е по-евтино.


Тази статия е част от Годишникъ2022. Можете да закупите изданието и да разгледате всички статии тук

Най-новото издание – #Годишникъ2023 можете да закупите след 26.01.2024 тук.


Споделете:
Светослав Александров
Светослав Александров

Доктор в областта на физиологията на растенията, администратор на уебсайта за космонавтика КОСМОС БГ, автор на научно-популярните книги “Космическа колонизация – неосъществената мечта”, „Аз, виртуалният астронавт“ и художествената “Сред пясъците на Саркания”, доброволец на Български християнски студентски съюз (БХСС).