fbpx

Крехкият модерен свят

„X. Но в средновековната и особено в християнската орнаментика това робство е премахнато изцяло. Както в малките неща, така и в големите, християнството припознава духовната ценност на всеки индивид. И не само това, ами приема и несъвършенството на индивида, издигайки го като единствено достойно. Признаването на загубената сила и падението на човека, което за старите гърци и асирийците е силно болезнено и което те, доколкото е възможно, винаги отричат, християните приемат ежедневно и ежечасно, съзерцавайки го без страх, тъй като, в крайна сметка, то служи за прославата на Бога. Затова към всеки човешки дух, който християнството призовава, повелята е следната: направи това, което е по силите ти, и открито признай онова, което си неспособен да сътвориш; нито пести усилия от страх да не се провалиш, нито премълчавай слабостта си поради срама от нея. И може би именно в това се състои най-достойното за възхищение качество на готическата архитектурна школа – нейните създатели са приели плодовете на труда на по-слабите умове, и в своята щедрост, от изпълнените с несъвършенства фрагменти, издаващи слабост във всеки жест, те издигат величествена и безупречна цялост.“

Джон Ръскин, Естеството на готиката, превод: Олга Николова[i]

Готика и ренесанс

Ренесансът е време на преход, но не е революция, защото не е завръщане към Античността. Величествената катедрала на готиката, цялост, съчетание от взаимно допълващи се грешки, въплъщаваща живия организъм и неговия генетичен код, се заменя с плавните и прави линии на чистия разум и безпогрешността, символизиращи безупречността на математическите закони, управляващи Вселената.  И с това Ренесансът възприема лустрото, но не и същността на античния свят, изхвърляйки непредвидимата съдба от наратива. Античността е историята, а историите са подредени, защото са се случили.

“Колкото високо стоеше природознанието от първата половина на XVIII век над гръцката древност по обема на своите познания и дори по систематизация на материала, толкова то ѝ отстъпваше по идейното овладяване на този материал, по общия възглед върху природата. Ако за античните мислители светът е нещо развиващо се, нещо, което става, то за природоизследователите и философите от Новото време той е нещо закостеняло, нещо неизменно, а за повечето от тях създадено с един замах.”

К.Маркс, Фр. Енгелс, съчинения, Т.20, с.346

Това е само фасадата на античния свят, опростена приказка за децата на неограничената свобода, на варварския свят, опитващ се да намъкне кожата на цивилизацията, заради принадлежността към Христовата църква. Ренесансът и Просвещението раждат огромен научен скок, заради пренебрежението към логическите основи на математиката и строгостта на античния научен метод, изискващ доказателства. Същото това пренебрежение, парадоксално подпомогнало развитието на математиката, астрономията, физиката и на изобретенията, се изявява и на философското поле като усмирителна риза за разсъжденията на философите, с това раждайки механическото разбиране за света и пълния детерминизъм, в който място за случайност и грешка няма. Това е свят, в който грешката не се толерира, защото хората са безпогрешни – и една грешка на експерта доказва, че той не е експерт. Грешките са непростими, греховете са непростими, втори шанс не съществува. Това е свят на политическата икономия, в която рационалният агент максимизира своята печалба, действайки като абстрактна сила, като геометрична точка, не като човешко същество. Картината на човешкото, която Просвещението рисува, е нечовешка, защото е с прекалено изчистени линии. Липсва фракталността на естествения свят.  Онези непрекъснати начупени линии с безкрайна дължина като крайбрежието на Великобритания или пътят на поленовата частица, блъскана случайно от трилиони молекули, или елементарните частици, съставени от части, на свой ред съставени от части… на всяка скала на увеличение. Липсва неизмеримостта на Чудото, заменена със скуката на модела, който вместо да се опита да го обхване, се мъчи да го изгони, да го рационализира (няма място за неразбираемото в света на логика). Да изгониш човешкото чрез рационализация (рационални са дробите, ирационални са безкрайно повече числа) и да сведеш човека до агент, обаче е химера – защото любовта е движещата сила на човека.

Лоджия на двореца на дожовете, рисунка на Джон Ръскин

Рационалната икономическа теория води до провал, както многобройните кризи на Уолстрийт показаха – отделното рационално поведение на индивида води до каскада от продадени акции на пазара, за да избегнеш загубата… накрая всички губят. Стига се до това банки да загубят за часове спечеленото през няколковековната си история. От друга страна можем да разгледаме доверието между САЩ и СССР по време на Студената война, което беше ирационално (или свръхрационално), но желязно и предотврати гибел, когато теоретично рационалното действие беше превантивният ядрен удар. Търговията, както Джон Ръскин пише в „Кодекса на честта“[ii], е плод на същата тази ирационалност и изисква същите жертви, които всяко друго призвание – военен, духовник, земеделец, дава. В това есе е описана същината на католическата икономика, видима и в Rerum Novarum на папа Лъв XII[iii], в дистрибутизма на Честъртън и Белок, в системата за управление на качеството на Деминг[iv] и в създаденото в Япония икономическо чудо[v] – доказателство за думите на Ръскин:

И както трябва да вложи цялата си енергия, за да изпълнява тези две функции правилно, а те изискват не само висок интелект, но и търпение, доброта и такт, така и за да ги осъществява справедливо, търговецът е длъжен, както войникът и лекарят са длъжни, да се откаже – ако се наложи – от живота си, както и когато това се изисква от него. Има две отговорности, които в ролята си на снабдител той трябва да поеме: първо, да спазва договореностите (честното спазване на договорките е основа на самата възможност за търговия); и второ, да изисква съвършенство и чистота в онова, което осигурява. Така че, вместо да не спази договорката си или да се съгласи да подмени или замърси стоката си, или да я продава на непосилна и несправедлива цена, той е длъжен да се изправи храбро пред всякакви бедствия, недоимък или изпитания на труд, които могат да го връхлетят, докато поддържа тези принципи.

Християнското разбиране за печалбата е именно това – „онзи, който спасява собствения си живот, ще го изгуби, а който го губи, ще го намери“ (Матей,16:25). Християнското разбиране е това, което издига готическите катедрали, което налага мира между народите и води отношенията на хората към благотворителността, солидарността, взаимната подкрепа, което издига стойността на всяко грешно човешко същество на най-високия пиедестал – независимо от мястото му в естествено възникналата йерархия. Това не е рационално, защото е плод на вяра. Но носи рационални резултати.

Оптималността на модерния свят

Робастното[vi] (устойчивото) устоява, оптималното се проваля

Християнството въведе прошката в Западния свят. Просвещението изгони грешката от него и с това подмени тихомълком смисъла на вярата. От хората се очаква да са безгрешни като автомати, като такива те биват оценявани – по грешките, не по крайните резултати от работата. Така славата прави човека крехък – колкото по-голям авторитет той извоюва с делата си, толкова по-жестоко е наказанието за отделната грешка. И където грешките не се допускат, прошка също не се дава. Затова хората се издигат и биват сваляни, дори „канселирани“[vii] от общественото мнение, престъпят ли невидимите и вечно движещи се черти на допустимото в изменчивия морал без опората на естествения закон. Ако хората са по презумпция съвършени, то несъвършенството им ги прави съвършено лоши. Справедливостта, като общочовешко чувство, казва да не съдим по резултатите от делата, а по намеренията (Аристотел). Историята бива преоценявана отново и отново според новите невидими линии, които бавно настъпват, за да изличат миналото.

Както цитатът от Енгелс показва, в Просвещението усетът за естествената еволюция – движението във времето, е изгонен. Всяко решение е безвременно, всяко е финално, като отговор на задача по геометрия. Затова се търси винаги оптимумът, не устойчивостта. Оптимизираните инвестиции, които се сринаха като Вавилонската кула през 2006 г., оптимизираният и централизиран интернет, довел до масивния срив на Фейсбук, оптимизираната здравна система, довела до огромна смъртност по време на Covid-епидемията. Болниците, създадени за хоспитализация в промили от заболелите, не в проценти. Оптималната печалба на търговците, водеща до единствен източник за много от стоките – Китай и сривът в доставките по време на епидемията. Оптималното е крехко и неустойчиво, защото то не е родено с мисъл за времето. Времето не съществува в този застинал и кристализиран свят на чистата мисъл, необременена от здрав инстинкт и чувства. „Утре“ няма, има само „сега“. Затова взимаме назаем от бъдещето, за да живеем в настоящето и трупаме дългове както черната дупка поглъща светлината.

Робастното, за разлика от оптималното, устоява във времето. Много по-трудно е да извадиш системата от равновесие и да предизвикаш криза, защото силите работят в нейна полза (до известен размер на смущението). Робастното е изградено през вековете, опира се на традицията, на многократните опити в различни посоки, почти всички от които водят до провал. Напредъкът е много малка част иновация и много голяма част сдържане на опасните иновации. Робастното е оцеляло, защото живее във времето. Мисли за бъдещите поколения, за неродените (Едмънд Бърк). То не е рационално, защото е повече от това – защото ние можем да си вземем поука и от това, което не е станало, не само от това, което става. Бедата на човека след Просвещението е в неговото слабо въображение и неспособността да си представи пропуснатите ползи – защото той е вече специалист, не човек на изкуствата[viii]. Когато физиците се сблъскаха с идеята за свободно от взаимодействие измерване в квантовата механика, при която можете да създадете лампа, която се включва, ако бутонът не бъде натиснат[ix], той не можа да бъде възприет и асимилиран от съвременната култура и философия. Това, което би могло да се случи има значение за това, което се случва. В библиотеката най-важни са непрочетените книги (Талеб). Робастното общество толерира грешките, а ако се учи от тях, то се превръща в антикрехко. Ударите, кризите, го закаляват и развиват, грешките водят до знание, не просто до опит. Един антикрехък свят би станал много по-безопасен след надвиснала на косъм ядрена криза, с много по-устойчив финансов модел след финансова криза, много по-готов да спре рано една епидемия, донесла трилиони загуби – защото трилиони долари е огромно количество от информация, готова да се превърне в знание какво да не правим. В един робастен свят търговците не реинвестират цялата си печалба, за да оцелеят в утрешния ден, а държат запаси, а в един антикрехък свят те се готвят за бъдещето, като следят научните публикации за най-големите рискове и знаят, че зло като пандемия е само въпрос на време. В едно робастно общество добро се върши, и когато това ни струва нещо – защото няма любов без саможертва. Едно робастно общество не би създало комунизма като реакция на капитализма, добиващ измерения на уриниращи в бутилки служители на Амазон и живеещи на палатка преподаватели. То не би създало всесилната социална държава на мястото на солидарността на съседите. Едно робастно общество би станало антикрехко. Оптималният модерен свят може да бъде единствено крехък. А крехкото се чупи.

Модерният свят е либерален, крехък [T4] и чуплив. Добрите намерения, опаковани в погрешната философия, се задушават и се превръщат в лоши резултати. Защото всички са рационални поотделно, но са ирационални заедно. Окончателно решение на човешките проблеми не съществува извън безвременния свят на Небесата. И не решението е това, което се иска от нас, а важни са методите, които използваме. Консерватизмът е метод, а не решение.

Тази статия е част от печатното издание “Годишникъ” 2021, което може да закупите тук


[i] https://peatnekoga.com/issue-032/ruskin-gothic/

[ii] https://peatnekoga.com/issue-033/ruskin-roots-of-honor/

[iii]https://www.vatican.va/content/leo-xiii/en/encyclicals/documents/hf_l-xiii_enc_15051891_rerum-novarum.html

[iv] https://conservative.bg/presechnite-tochki-mezhdu-filosofiite-na-taleb-i-deming/

[v] https://chitanka.info/book/1347-proizvedeno-v-japonija-akio-morita-i-son

[vi] От robust – по-правилно е „робустно“. Робастните системи са създадени, за да издържат на всякакви смущения, да оцелеят, но не са оптимални в общия случай – не харчат най-малко енергия, не произвеждат най-много на час.

[vii] Т.нар. cancel culture – явление, при което исторически личности се оценяват по съвременни морални критерии ретроактивно и биват изхвърлени от историята поради техни несъвършенства. Канселиране се осъществява под натиск от социалните мрежи и върху живи хора, процес, който стига до крайност и засяга дори Нобелови лауреати.

[viii] Класическото образование в древна Елада включва седемте изкуства – аритметика, геометрия, музика, астрономия, логика, диалектика и граматика

[ix] Р.Пенроуз, Сенките на Ума, Изток-Запад, 2020

Споделете:
Default image
Лъчезар Томов
Лъчезар П. Томов, доктор, главен асистент в НБУ-София (департамент Информатика), работи в софтуерната индустрия от 2008-а г., участвува в проекти на ЦАУР (център за анализ и управление на рисковете) като математик и програмист