НОВО

Какво да правим с извергите?

Едно чудовищно престъпление потресе цяла България – 21-годишен изверг изнасили и уби по жесток начин 7-годишната Кристин от с. Сотиря, Сливенско! Въпросът какви наказания да се налагат за подобни престъпления, които шокират със своята безчовечност, отново е актуален....

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Десет консенсусни мерки между ляво и дясно

Време за четене: 12 мин.

Измина повече от десетилетие от присъединяването на България към Европейския съюз, което беше последният значим консенсус между представителите на Лявото и Дясното в България. Мнозина биха се изкушили да твърдят, че въвеждането на „плоския данък“ през 2008 година от правителството на Тройната коалиция също е плод на консенсус, но фактите говорят по-скоро в друга посока.

Първо, през годините представителите на Левицата нееднократно атакуваха опростената му форма и неведнъж предизборните програми на БСП предлагаха въвеждане на нова, двойно по-висока ставка за лицата с по-високи доходи. Второ, пропорционалният подоходен данък бива наложен в коалиционното споразумение по настояването на втория по големина партньор НДСВ, което води до интерпретацията, че Левицата се съгласява на него само и единствено за да осигури стабилно правителство, което да води България по пътя към членство в ЕС.

Тоест консенсусът относно плоския данък е само производна на консенсуса относно геополитическите приоритети на страната. Постигайки голямата цел през 2007 година, българският политически елит от двата спектъра сякаш е лишен от нещо, което да го обединява, и изпада в положение на постоянни и на моменти падащи до махленско ниво борби. С ясното съзнание, че приемането на всички мерки наведнъж трудно ще се случи, този материал ще предложи 10 мерки, чието приемане да е приемливо и за леви, и за десни. Техният фокус е върху наболели проблеми като бедността, демографския срив и неравномерното развитие между различните области в страната, които водят до обезлюдяване в по-изостаналите райони.

 

 

1. ВЪВЕЖДАНЕ НА МИНИМАЛЕН НЕОБЛАГАЕМ ДОХОД

Обективно погледнато, плоският данък за доходите на физически лица върши отлично задачите, заради които беше въведен – доходите на лицата с по-високо заплащане изсветляха и същевременно приходите на държавата от данъка растат от година на година. По време на икономическата криза в началото на десетилетието плоският данък изпълни ролята на стабилизатор на бюджета, докато приходи от други данъци като ДДС намаляваха. Въпреки това въвеждането на необлагаем минимум ще бъде подобрение, което ще има два позитивни ефекта и ще бъде приемливо за всички.

Първо, всяка мярка, която намалява данъчната тежест над гражданите, е дясна (аксиома, която ще използваме и при дискусията на следващите предложения). Второ, необлагаемият минимум ще облекчи така наречените работещи бедни, което прави реформата приемлива и за левите. Неслучайно през годините и леви партии като БСП, и десни като СДС и ДСБ са се обявявали за въвеждането на необлагаем минимум. Тъй като предишните им предложения не бяха лишени от недъзи, трябва да се направи уточнението какъв точно необлагаем минимум би било оптимално да се въведе: Необлагаемият доход от х лева на месец/на година трябва да важи за всички работещи независимо от доходите им и да не бъде обвързан с минималната работна заплата в страната, а със социалните помощи за безработни.

Минималната работна заплата не е обвързана с никакви икономически реалности и под натиска на синдикатите се удвои за десетилетие. Съответно при ежегодния растеж от 30-40 лева годишно един необлагаем минимум ще започне да натоварва прекалено много държавния бюджет. По-ефективно е държавата да обвърже необлагаемия минимум със социалната помощ за безработни и да го направи достатъчно висок, че хората да предпочитат да излизат на пазар Да речем, че правителството реши да въведе необлагаем доход от 300 лева месечно/3600 лева годишно. Тогава у всеки работещ ще остават 360 лева на година, което, макар и скромно, е глътка свеж въздух, която ще окуражи и повече трайно безработни и неактивни лица да си намерят работа. Също така ще доведе и до по-висок растеж, тъй като гражданите харчат по-ефективно отколкото държавата.

И не на последно място, подоходен данък с нулева до x лева и десетпроцентова ставка от y лева нагоре не изкривява стимулите при декларирането на доходи, запазвайки по този начин най-силното оръжие на пропорционалния данък, който имаме досега. Всеки, който в момента декларира 3000 лева месечен доход и плаща 300 лева върху тях, ще има същия стимул да ги декларира и да му се удържат 270 лева. Статичната сметка показва, че при 2 милиона работещи фискалният стимул за икономиката от страна на държавата ще бъде 720 милиона лева. Част от тях, разбира се, ще се върнат в държавния бюджет през ДДС заради повишеното потребление.

 

2. НАМАЛЯВАНЕ / ДИФЕРЕНЦИРАНЕ НА ДДС

Въвеждането на необлагаем минимален доход ще повиши стандарта на много бедни, но не на всички, защото то не засяга над 2 милиона пенсионери. Докато подоходният данък с нулева и десетпроцентова ставка е прогресивен, то ДДС е регресивен данък, защото по-бедните потребяват повече и по този начин ДДС заема по-голям процент от техните доходи отколкото при богатите. В публичното пространство през последните няколко години изникват две предложения – намаляване на ДДС до 18% (например в програмата на Реформаторския блок от 2017 година) или диференциране на ДДС (програмите на БСП и Нова република).

Която и от двете мерки да бъде приложена, общата данъчна тежест за българските граждани ще намалее, като това ще се отрази пропорционално по-добре на по-бедните от тях, което е идеологически консенсусно за всички партии от политическия спектър. Намаляването на ДДС до 18%, от една страна, ще запази принципа на данъчна неутралност и няма да изкриви стимулите при деклариране на стоки, но от друга страна, ще окуражи и потреблението на вредни за здравето продукти като цигарите и алкохола.

Диференцирането на ДДС и намаляването му до например 7% само за храни и лекарства, учебници и книги ще повиши повече стандарта на живот за мнозинството българи и ще остави повече пари у тях, отколкото у големите вериги. Защото еластичността на търсене при стоките от първа необходимост е високa и фирмите ще свалят цените им, докато при нееластични продукти като цигарите и алкохола ще запазят по-голямата част от намалението на данъка и ще го приберат като печалба. Също така облагането на цигарите и алкохола с по-високи данъци би могло да спести разходи в сферата на здравеопазването.

 

3. БАЛАНСИРАНИ БЮДЖЕТИ / ГЕНЕРИРАНЕ НА ИЗЛИШЪЦИ

Вече 10 поредни години България трупа дефицити въпреки солидния растеж през последните 3. Здравословното икономическо мислене предполага, че в добри времена правителството трябва да трупа излишъци, които после да използва за смекчаване на кризата, идваща неминуемо в края на всеки бизнес цикъл. Особено озадачаващо е, че три правителства, водени номинално от декларираща се за „дясна“ партия, не се придържат към този принцип, а харчат пари, които нямат. Включително в Бюджет 2019, който е най-големият в историята на страната и в който разходите са с 5 милиарда лева повече от тези през настоящата година, е заложен дефицит от 0,5% от БВП.

Друга порочна практика от последните години е правенето на излишъци до ноември и извънредното харчене от страна на правителството на неодобрени от парламента пари. За Левицата, която е в опозиция, със сигурност в момента е консенсусно да се спази десният принцип правителствените харчове да бъдат озаптени, и ако не на излишък, то държавният бюджет да бъде поне без дефицити. Би било добре и в дългосрочен план да се спазва златното правило, че държавните разходи трябва да растат по-бавно от икономиката като цяло, което ще ги намали като процент от БВП и ще спомогне страната да има по-ниски дългове и по-добър кредитен рейтинг.

 

4. ДИФЕРЕНЦИРАНЕ НА МИНИМАЛНАТА РАБОТНА ЗАПЛАТА (МРЗ) НА НИВО ОБЛАСТ

През второто тримесечие на 2018 година средната безработица за страната е 5,5%. В област Видин обаче тя е повече от 3 пъти по-висока – цели 16,6%. Средната заплата за областта се движи около 700 лева, докато МРЗ за 2019 година е определена да бъде 560 лева, повишавайки се до 650 през 2021 година. Тоест към 01.01.2019 МРЗ във Видин ще бъде 80% от средната заплата, а при сегашния темп на растеж на доходите в района след 2 години ще надвишава 90%. Не е учудващо, че безработицата там е толкова висока, защото държавата с една административна мярка прави така, че фирмите да имат минимален стимул да назначават някого с ниска продуктивност. Икономическата реалност е, че реалната МРЗ винаги е 0 лева, защото толкова изкарват всички, които биват уволнени от работата си или изобщо не успяват да получат такава. МРЗ удря точно по хората, на които се очаква, че трябва да помогне – тези с по-ниска квалификация и младите, които тепърва започват кариерното си развитие.

Освен това води и до по-високо ценово равнище, защото често фирмите прехвърлят повишението на заплатите върху крайните потребители.  Накратко, десният принцип предполага да няма МРЗ изобщо. В Конституцията на Република България обаче отдавна е заложено наличието на МРЗ. Също така левите хора в България никога не биха се съгласили тя да бъде премахната. Но диференцирането на ниво област е нещо, което левите могат да преглътнат. При един механизъм, при който МРЗ за областта се изчислява като процент от средната за областта заплата (например 50%), минималното заплащане в най-развитите райони около София и Пловдив ще се повиши, а умиращият Северозапад ще бъде спасен от пълно опустошение и ще се върне на пътя към просперитет.

Първо, семействата, имащи родови имоти, ще имат силен стимул да остават в родния си край, защото благосъстоянието им ще бъде по-високо, отколкото ако отидат в някой от големите градове, където ще плащат високи наеми. Второ, по-ниската МРЗ ще привлече и повече фирми към по-недоразвитите райони. Това от своя страна пък ще окуражи и други граждани да поемат към тях, за да си намерят по-атрактивна работа от настоящата си.

 

5. ВЪВЕЖДАНЕ НА ПОНЯТИЕТО „РАБОТЕЩ СТУДЕНТ“ В ТРУДОВОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Бизнесът редовно се оплаква от липсата на добре подготвени кадри, излизащи от университетите. В това отношение България може да се поучи от опита на Германия, която още през Първата световна война въвежда понятието „работещ студент“ (Werkstudent). Работещият студент в наши дни е ограничен да работи до 20 часа седмично по време на семестъра и 40 през ваканциите. Минималното му почасово заплащане е урегулирано и е освободен от осигуровка за безработица и от ДОД при доходи до около 10 хиляди евро. Данъчните облекчения, както вече неведнъж бе споменато, са дясна мярка, а даването им на някого, който по презумпция е социално слаб, ги прави едновременно и лява мярка. Разбира се, трябва да се сложи времево ограничение кой може да се възползва от ограниченията, за да няма злоупотреби от страна на „вечни студенти“. Например 4 години за следващите първи бакалавър и 6 при продължаване с магистратура. Подобна мярка ще стимулира фирмите да наемат повече млади кадри и да ги обучават паралелно с академичното образование. Също така ще намали младежката безработица, както и разходите на държавата за здравни вноски, защото студентите и работодателите им ще ги поемат сами.

 

6. АКТИВНА ИНФОРМАЦИОННА КАМПАНИЯ ПРОТИВ АБОРТИТЕ

Фактите са красноречиви – от 1989 година поради масова емиграция и отрицателен естествен прираст населението в България е намаляло с 2 милиона души. В момента всяка година над 25 хиляди бременности биват доброволно прекъснати от родителите. Общият брой на неродените деца, откакто абортите са легализирани в България през 1954 година, е 6,5 милиона! Консенсусна мярка между леви и десни, разбира се, не е абортите да бъдат забранени, а да се проведе широка информационна кампания против тях, в която лекари, духовници и общественици да разясняват физиологическите и моралните вреди от абортирането на деца. Една подобна кампания с участието на държавните БНТ и БНР, както и доброволното включване на големи медии като БТВ и Нова телевизия, може да спаси стотици човешки животи и да подобри демографската картина в страната.

 

7. ПО-ВИСОКИ ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА РАЖДАЕМОСТТА

Втора консенсусна мярка, която може да се приложи в борбата с негативния прираст, е даването на по-високи данъчни облекчения за семействата с деца. Към момента държавата намалява годишната данъчна база за всеки родител с по 100 лева за всяко от първите 3 деца. На месечна база се получава, че родител с 3 деца спестява 2,50 лева от ДОД, което е прекалено символично. Многократното повишаване на данъчните облекчения ще стимулира по-продуктивните български граждани по-рано да имат деца и, от друга страна, ще даде по-голям стимул на безработните родители да си намерят нова работа. В този аспект данъчните облекчения ще бъдат много по-ефективна мярка за подобряване на демографията от съществуващите детски надбавки, които превръщат майчинството в бизнес сред някои малцинствени групи и субсидират по-скоро раждаемостта сред най-ниско продуктивната и най-малко образована част от популацията.

 

8. СЕМЕЙНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

Семейното подоходно облагане е идея, която често се лансира от представителите на Левицата, но при сегашната данъчна система в България няма да доведе до нищо позитивно, а само до допълнителни счетоводни усложнения. В страни с по-комплексна данъчна система от нашата то обаче има смисъл и в комбинация с някоя от другите предложени мерки като данъчните облекчения за семейства с деца би дало добри резултати. Да приемем, че правителството намали данъчната база за всеки родител с 1000 лева на дете, но в семейството само единият работи. Тогава при обща данъчна декларация в края на годината данъчната база на работещия родител се намалява двойно и семейството получава данъчни облекчения, сякаш и двамата родители работят. Мярка, която е едновременно лява и дясна.

 

9. АКТИВНО ПОДПОМАГАНЕ НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИ ТЕЛЕВИЗИИ В ЧУЖБИНА

В исторически план България е страната на Балканите с най-голямо етническо землище. Най-голям е и броят на българите, останали извън границите на националната си държава. Част от демографската политика трябва да бъде и връщането в България на българската диаспора в чужбина. В най-близката ни културно, исторически и географски Македония в момента се излъчват свободно десетки сръбски телевизии и само една българска. Тя обаче защитава българщината само и единствено с попфолк – поле, на което по-скоро България не може да се съревновава със Сърбия. Приоритет на българската държава трябва да бъде БНТ и още поне 2 други сериозни български телевизии да стъпят първо в Македония, после в останалите съседни държави, както и в Молдова и Украйна. Проактивните мерки за запазването на българското самосъзнание по тези места трябва да бъдат приоритет и предвид че Левицата отдавна е изоставила интернационализма на Коминтерна, а Десницата преоткрива патриотизма като част от идеологическата си основа, една свързана с не чак толкова големи за възможностите на България разходи мярка няма как да не буди консенсус.

 

10. ИЗГРАЖДАНЕ НА МАГИСТРАЛАТА СКОПИЕ – СОФИЯ

Един от приоритетите в Договора за добросъседство между България и Македония от 2017 година е изграждането на Паневропейския коридор 8, част от който е и магистралата, свързваща столиците на двете държави. Българският участък е готов, докато от македонска страна са нужни още 105 километра магистрала, които да свържат поне Скопие със София. Това е идеална възможност за България да помогне, търсейки финансиране за проекта от страна на ЕС или чужди инвеститори. Ако не се намери такова, далеч по-добре развитата икономически България би могла да даде заем на западната си съседка или дори сама да финансира безвъзмездно македонския участък. Колкото и еретично да звучи идеята, осъществяването няма да е историческа новост. През Втората световна война България отделя огромни средства от бюджета си за развитието на намиращите се под нейна администрация земи на днешна Република Македония.

Благодарение на икономическия растеж от 1997 година насам и на членството в ЕС, България е значително по-богата от Македония и може да си позволи един жест на добра воля. А с него ще тушира и много антибългарски настроения у обикновените хора, изпитващи носталгия по бивша Югославия. Сред повечето политици в наши дни има консенсус, че е работа на държавата да осигурява публични блага като пътищата. Дали заради обръчите от приятелски фирми, дали заради факта, че магистралите са нещо видимо и хората казват „ето това поне направиха, това го построи политикът Х“, всяка партия има слабост да изгражда нова инфраструктура и да се хвали с нея. А в случая става дума за общо българско дело. Дори не е нужно да се изтъкват засилването на културните и икономическите връзки между населението в България и Македония като аргумент за осъществяването на тази последна мярка.

 


 

Тази статия е част от “Годишникъ” за 2018 година. Ако не сте получили печатно издание, можете да свалите напълно безплатно пълната дигиталната версия тук

 


 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!