Македонският въпрос днес

Както казва последният лидер на ВМРО – Иван Михайлов, Македонският въпрос съществува от 1878 година насам, преди това Македонски въпрос нямаше. Причината? Берлинският конгрес раздели българите и Македония остана под чужда власт, а населена предимно с будни българи.

Но Македонският въпрос не е просто двустранен – между Скопие и София, а е геополитически (какъвто е от 1878 г. насам). Борбата вчера и днес е между Изтока и Запада. Без да придаваме допълнителна важност на не голямата държава Република Северна Македония (впрочем, с БВП над 6 пъти по-малко от това на България), трябва да отбележим, че страната е важна и за двата геополитически лагера: Оста – Москва-Белград от една страна и Евроатлантическия съюз – Брюксел – Лондон – Вашингтон от друга.

Северна Македония е важна и за двата враждуващи лагера, защото е част от „жизненото пространство“ на Република Сърбия – така наречените Западни Балкани. Ние от своя страна, дадохме тон на евроинтеграцията на това „жизнено сръбско пространство“ през 2018 година, за да го преформулираме през 2020 година, докато не получихме пътна карта за реализация на нашите национални цели в Северна Македония, в контекста именно на евроинтеграцията на страната, а и на региона.

Иначе казано: Северна Македония е важна геополитически, защото е част от Западни Балкани, а те още не са окончателно разпределени и докато нямаме status quo, районът ще продължи да бушува. В контекста на другите две по-невралгични точки на Западни Балкани: Република Косово и Босна и Херцеговина, Северна Македония изглежда като двустранен спор и проблем между София и Скопие.

И докато Западния лагер постига почти категорична победа над Източния в Западни Балкани, завършена с членството на Северна Македония в НАТО през 2020 година, ние постигнахме на хартия, с печат и подпис на Скопие, целите, които имаме по пътя на Северна Македония към Европейския съюз. Това обаче за нас означава „начало на мача“, а не край.

В тихата македонска провинция Кочани, младеж на около 22 години раздава прилежно подбрани книги на „бугарски“ език в градския център – Кочани, изпод учудените погледни на минувачите, в същото време група от около 50 българи, в близкия град Велес провеждат среща на тема: „как да преговарят със Скопие за запазване на автомобилите си с български табели“ (криза подобна на тази между Косово и Сърбия, но с далеч по-малък заряд). През това време в Битоля, в културния център „Иван Михайлов“ се открива изложба с картини на български творци, присъстват десетки деца от местна гимназия. Всички тези събития в един ден, в един момент.

Това е ежедневието на македонските българи.

Ще прочетете, че официално са само 3504 души (със старците и бебетата), но всъщност са доста повече. Форма на културно сдружаване на българите в Северна Македония има в почти всеки македонски град, както и в доста от по-многолюдните села. Броят на официално функциониращите български сдружения е 17, и въпреки, че наскоро се разрази двустранен спор между Скопие и София за имената на три от българските сдружения („Цар Фердинанд“ – Богданци, „Иван Михайлов$ – Битоля и „Цар Борис Трети“ – Охрид), то и останалите български сдружения срещат дискриминация и проблеми, които медиите, някои общественици и част от местната власт им създават.

Разбира се, формата на културно сдружаване на българите в Северна Македония има политически оттенък, но всъщност това е национално-политически оттенък, след като тези сдружения се явяват първата форма на включване на българите в обществено-политическия живот на страната. И въпреки че до скоро имаше българска партия в Северна Македония (Граждански демократичен съюз), едва сега българите организирано защитават политическите си права, като незаобиколим национален фактор в страната. Сред определени държавни и политически среди в Скопие има искрено притеснение от интегрирането на българите в македонското политическо и държавно пространство, но като българи – със своите организации и национални символи. Причината за това е проста: това може да доведе до преливане на хора от „македонския“ в „българския“ лагер.

Това е причината Скопие да хвърля огромни пари и усилия, в продължение на 30 години, за да направи така, че българите да не се организират и още по-„страшно“ – да не влезнат в държавния живот на страната организирано.

Братът на най-вероятният нов директор на АНБ (Агенция за национална безбедност) – Заре Милошевски, се казва Томе Милошевски – дългогодишен ръководител на сектора в тайните служби на Скопие за: „спречуване на бугарското чувство во населението“.

По различни оценки, Скопие хвърля на година между 5 и 20 милиона евро – за да предотврати това, което вече се случва – политическо и обществено обединение на българите в С. Македония, преодоляване на страха и скорошното им включване в държавно-политическия живот на страната. Израз на това включване ще бъде записването на българите в Конституцията на РС Македония, както и записването им в 127 етнически закона и разпоредби, касаещи народите, които формират Северна Македония. Безспорно това е най-важната задача пред нас, говорейки за Македонския въпрос.

Втората по важност задача е икономическа свързаност на Скопие и София. Коридор 8 и активното противодействие срещу него от страна на Балканската периферия, в лицето на Р. Гърция и Р. Сърбия, през последните 30 години е най-добрият „лакмус“, с който можем да измерим важността на икономическата свързаност между България и С. Македония. Без икономическа свързаност, не можем да постигнем „едно общество в две държави“ – цел, към която определено трябва да се стремим, желаейки евроинтеграцията на Скопие! Наскоро държавния връх на двете страни даде поредния старт на строежа на ЖП линията откъм Скопие до границата при Деве баир.

Поведението на Скопие към този строеж е като на пушач, който отказва цигарите от 20 години.

За това си има, разбира се, много точно определяеми причини, а тези „причини“ имат имена, фамилии и живеят между нас. Една от причините е бившият премиер и президент на РС Македония – Бранко Цървенковски. Личност с огромно политическо, икономическо и всякакво влияние в нашата съседка. 2018 г. Бранко излезна по медиите и заплаши публично Заев, защото сближавал Скопие и София. След тази заплаха Заев промени поведението си, а и назначи двама етнически сърби за свои външнополитически съветници. Ако споменем „дълбоката държава“ в Северна Македония, Бранко Цървенковски е нейният диригент. Друга „причина“ за икономическата и инфраструктурна отдалеченост на София и Скопие, се казва Хари Костов.

Също бивш премиер на РС Македония. Той е основен собственик и изпълнителен директор на Комерсиална банка – Скопие. Това е най-голямата банка в страната и както казваше един мой приятел и основател на държавата Р. Македония: „Който държи ключовете на Комерсиална банка, той държи ключовете на Македония“. Очевадно е, че ако искаме българско влияние в Скопие, трябва българи (и то патриоти) да притежават част от тази банка. Комерсиална банка „държи“ над 70% от общия оборот на Македонската фондова борса. Бъдете сигурни, че тези двама души са в основата на много важни и стратегически решения на Скопие, които ни отдалечиха едни от други през последните 30 години.

Все още имаме възможност за икономическо навлизане в страната, първата стъпка е София да намери начин за работно-визова либерализация за македонски граждани на пазара на труда в България, най-малкото, за да запълним част от тази 200 хилядна дупка с недостиг на работна ръка, а и за да свържем пазара на труда на двете страни. За да постигне тази цел, Белград вложи милиони евро и 2 годишни усилия, за да създаде икономическата инициатива „Отворени Балкани“. А ние можем с далеч по-малки усилия да постигнем много повече, защото БВП на глава от населението на София-град е около 26 000 долара за 2021 година, а същия показател за Скопие е около 11 500 долара за 2021 г.

Третата и всички останали по важност задачи пред нас за Македонския въпрос са свързани с културата и образованието, евроинтеграцията на местната власт в С. Македония и помощ за изграждане на македонските институции по европейски модел, за което имаме опита и нужните умения. Преди месеци кметът на община Бургас ми спомена, че може да предаде даром на македонските общини целия опит, който община Бургас има по отношение на работа с еврофондовете. Водих разговор за това с някои кметове на ДПМНЕ в РС Македония, но срещнах враждебно отношение. Имайте предвид, че това отношение коства и ще коства милиони евро на македонското общество. Затова и нашите следващи приоритети по Македонския въпрос са свързани със свързаността на двете страни в област култура и образование – за да повлияе това в дългосрочен план на двустранните отношения, а оттам и на цялостната свързаност и интеграция. Усилията на България и българското общество в тези посоки трябва да са свързани с подпомагане дейността на културно-просветните ни дружества в С. Македония. Необходимо е изграждането на десетки неделни училища по български език, литература и история, както и онлайн българско училище, което да позволи на страхуващите се деца да учат български и българска история онлайн, от вкъщи. Особен приоритет е това за „матурантите“, тоест гимназистите, които планират да учат висше образование в България. В заниманията си с тях, разговарях с няколко стотин такива младежи и девойки, почти всички искаха да изучават усилено български език, просто за да са готови за следването си в България. А тази посока е само една от стотици, които трябва да свършим като общество и държава.

Само още една от посоките е промяната на македонските учебници по история, нещо, което вече се случва и гарантирам ви – ще се случи толкова добре, колкото ние като общество подпомогнем българите в РС Македония, за да могат те да контролират и насочват процеса по-добре. Културата е обширно понятие и включва и културно-историческото наследство, където сме длъжници на над 130 000 наши воини, които оставиха костите си по полетата на днешна С. Македония. Текат процеси на опис и заснемане на всички 471 български военни гробища в С. Македония. Текат и процеси на системно разрушаване на българското културно-историческо наследство в С. Македония. Бъдете сигурни, че тези процеси на разруха са планирани, управлявани и завършвани от същата дълбока държава, която споменахме по-горе. Ние трябва и можем да противодействаме, влизайки в помощ на българите в РС Македония!

Неусетно стигнахме до епилога на нашия мисловен разговор. Той е с едно послание към вас – „Включете се в процесите, за които четохте досега“. Вълнуващо е, че имате възможността да го направите. Не исках да изпадам в подробностите на ежедневната работа на Фондация Македония през последните 2 години. Не сме сами, много хора и български организации работят за каузата в Македония! Исках да ви покажа „цялата картина“, а детайлите да оставя на вашето действие и включване в тази епохална борба, започнала още през 1878 г. и незавършила до днес. Гарантирам ви, че сме на финала, ние сме поколението, което е призвано да довърши тази епична борба – на македонските българи – за свобода! Разбира се, със съвременни средства, защото още 1935 година, след като ликвидира сръбския крал Александър, Ванчо казва:

„Хвърляме револверите и се залавяме за писалките“.

Докато четете, събитията в Северна Македония следват едно след друго. Можете да се включите по много начини. Но бъдете сигурни: никое друго действие няма да ви донесе толкова много емоции, колкото Македонския въпрос.

И бъдете сигурни в още нещо: българите ще бъдат пълноправен и държавнотворен народ в Северна Македония! Така ще затворим Македонския въпрос, постигайки мечтата на Иван Михайлов: Македония – Швейцария на Балканите – с равни права за всички народи и с основно участие на българите в обществено-политическия живот на страната!