Тази статия е част от Годишникъ2022. Можете да закупите изданието и да разгледате всички статии тук
Най-новото издание – #Годишникъ2023 можете да закупите след 26.01.2024 тук.
Избирайки това заглавие, в никакъв случай нямам намерение да спекулирам „какво е искал да каже авторът“ или защо Цветан Радославов, докато пътува от странство, за да се включи в Сръбско-българската война, нарича България „земен рай“ в произведение, което по-късно се превръща в национален химн. За сметка на това целта на настоящия текст е да обясни, че авторът се е оказал прав, поне що се отнася до съвремието. Смея да твърдя, че България от края на 2022-ра година е едно изключително добро и привлекателно място за живеене и едва ли някога в модерната си история е била по-конкурентна на най-добрите образци, отколкото е сега.
След като разгледахме патриотизма на българския народ през последните 30-40 години , убедихме се, че Източна Европа успешно догонва Западна, а и не винаги е била изоставащата част на континента , и си дадохме сметка, че се радваме на много по-голяма свобода в сравнение с онези, които до неотдавна имахме за пример в това отношение , вече е време да кажем високо и ясно, че България е една от най-добрите за живеене държави (или най-малкото, е доста по-добра от такива, на чиито народи доскоро сме завиждали). Също трябва да обясним защо не само че няма нужда българи да емигрират в съответните страни, а обратното – техните жители да желаят да се заселят у нас.
И така, нека видим кои са основните „конкурентни предимства“ на страната ни.
Ниски данъци
Кой каквото и да говори, винаги става дума за пари. В случая, ако искаме да привлечем хора от Западна Европа и Северна Америка, не трябва да започваме с “WWW” , а да ги накараме да разберат, че данъчното облагане у нас е (доста) по-леко, отколкото в техните страни. Нека да се абстрахираме от медийния спор дали нашите ставки са най-ниски в ЕС или не точно и да обърнем внимание, че те са по-ниски от идеята за въвеждане на всеобщ минимален данък в Евросъюза от 15% .
Към момента у нас и данък общ доход, и корпоративен данък печалба, са на нива от 10%. Тоест, данъците ни са толкова ниски в сравнителен мащаб, че едно евентуално унифициране рискува да ни ощети. Единствено от осигурителната тежест има какво още да се желае по отношение на нейното намаляване, но при всички положения масовият „западняк“ ще се почувства тук като прероден, веднага след като погледне първия си фиш с българска заплата.
Бърз Интернет
Уточнението е, че става дума за мобилен такъв – справка в Speedtest Global Index посочва, че България е на 8-о място в света по този показател. Що се отнася до фиксираните мрежи, там бяхме водещи преди 10-ина години, а сега сме се сринали до 59-о място. Една възможна причина за това частично отстъпление е окрупняването на пазара – голяма част от малките, локални Интернет доставчици бяха погълнати от големите телекоми. И качеството вече не е чак толкова високо. Но където е текло, пак ще тече…
Лична сигурност и безопасност
Ние си знаем, че българските градове са сравнително безопасни. Жените масово се разхождат сами дори и нощем, а вероятността да бъдеш нападнат на улицата е достатъчно ниска, за да не живееш в постоянно притеснение за сигурността си.
Неща, които в повечето „развити“ западни държави отдавна са непостижим лукс. Но е хубаво да изтъкваме това наше предимство и пред чужденците – особено онези от тях, които не са имали възможността да се насладят на нашата спокойна и сигурна среда.
Конкретно, през 2022-ра година България е на 24-о място в класацията на най-безопасните държави в света . За сравнение: Швеция е на 26-о място, Испания – на 29-о, Италия – на 32-о, Великобритания – на 34-о, Гърция – на 53-о, Франция – на 65-о място! А мечтата на поколения българи САЩ е на незавидното 129-о място в същата класация (което едва ли учудва някого, впрочем). Русия пък се оказва на 160-о място, дори след Украйна, където се водят военни действия, но това е друга тема…
Свобода на изразяването
Тук въобще няма да се позовавам на класации, защото едно, че съществува риск да попадна на някоя измислена от типа на тази на „Репортери без граници“ , и второ, че предимствата на страната ни са очевидни.
В България все още във всекидневното общуване думи не водят до социално остракиране (освен от някои малобройни прогресивни кръгове), рядко завършват с уволнение и още по-рядко – с осъдителна присъда.
Отделно, жените у нас нямат нищо против да им се правят комплименти за външния вид, докато на Запад това все по-често се възприема като обида или третиране им като предмет/сексуален обект. Българските дами обичат да им се кавалерства и жестове като отваряне на врата и асистенция при обличане/събличане на връхна дреха, не само че не носят риск мъжът, който ги прави, да бъде наречен „шовинистична свиня“, а дори напротив – окуражават се и се адмирират. Също така, типично мъжки коментари (за женското логическо мислене, шофиране и т.н.) изобщо не е задължително да се сметнат за сексизъм.
Шансът жената да Ви се усмихва мило, докато ѝ обяснявате, че няма жени Нобелови лауреати по икономика, защото за това се иска да се знае как се правят пари, а не как се харчат, въобще не е за подценяване. От друга страна, жените в България имат привилегията да се обличат доста по-свободно в сравнение с редица западни общества. Тук принципът е „колкото по-оскъдно и предизвикателно, толкова по-добре“, докато същият стил там би донесъл укори и би навредил на репутацията на съответната дама.
„Бяла държава, в която живеят бели хора“
Въпреки сравнително високия процент циганско население, България днес е къде-къде по-бяла от Великобритания, Франция, Германия, Италия, Швеция… Мултикултурализмът така и не успява да пусне корени у нас, което пък е донякъде свързано и с нивото на лична сигурност и безопасност, описано по-горе.
Здравословната ксенофобия на българина стига дори до комични измерения през 2014-та година, когато в разгара на гражданската война в Сирия, група перничани скочиха да гонят… участниците във филмова продукция, сред които звездите Салма Хайек и Ейдриън Броуди, тъй като ги взели за бежанци от Близкия изток. Така че потиснатите, дискриминирани и заплашени коренни жители на Западна Европа, направо да идват тук да търсят убежище, преди страните им окончателно да са се превърнали в халифат или бананова република.
Обективно, страната ни освен предимства, има и недостатъци. Но нищо не пречи дори недостатъците да се представят като предимства. Например, българската държавна администрация е по-калпава в сравнение с тази в повечето западни държави. Нещо повече, исторически винаги в това отношение сме били по-зле от Германия, дори и ако трябва да сравняваме НРБ с бившата ГДР.
Но през първата половина на 40-те години на ХХ век „изостаналостта“ се оказва предимство. Мърляшкото изпълняване на Закона за защита на нацията от страна на българската държавна администрация със сигурност се оказва за предпочитане пред начина, по който германската прилага антисемитските Нюрнбергски закони.
След всичко посочено, изводът е един: България е „земен рай“ и това трябва да бъде осъзнато първо от българските граждани, а в последствие и от политиците. Да се създаде специална пропаг, пардон рекламна кампания, която да таргетира не само българите в чужбина, но и подходящите расово, цивилизационно и като IQ жители на Западна Европа и Северна Америка. Тя може да бъде наречена „българската мечта“ – заселване, живот и реализация в едно от най-приятните места на света (не само като природа и климат, както разбрахме).
За хората от западните общества, страдащи от икономическите и социални проявления на „либералния болшевизъм“, това може да е начало на втори живот. А за нас самите – възможност за допълнителен подем в икономиката, демографско възкръсване, а защо не и повишаване на средния коефициент на интелигентност в по-дългосрочен период.
