Част II: Каква щеше да бъде България без комунизма: Митовете за Царството 

Поредица:

Част IV: Каква щеше да бъде България без комунизма: Хора и Улици
Част III: Каква щеше да бъде България без комунизма: Изгубената естетика
Част II: Каква щеше да бъде България без комунизма: Митовете за Царството
Част I: Каква щеше да бъде България без комунизма?

“О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш
да се наречеш Болгарин!… Или не са имали
Болгаре царство и господарство?”

Фразата “една снимка казва повече, отколкото 1000 думи” е толкова болезнено вярна, че няма как да се изтърка. В тази статия ще се опитам да разбия едни от най-големите митове за последното българско царство.

За масовата представа, че България преди 9-ти септември 1944-та година е била силно изостанала държава спомагат две неща – комунистическата пропаганда, която описва само дрипаво селско население без електричество, индустрия и инфраструктура, но така също и произведенията на Алеко Константинов, които до голяма степен описват същото.

Само че, Алеко Константинов няма как да е свидетел на Третото българско царство, което, строго погледнато, води началото си на 22-ри септември 1908-ма година, при положение, че самият той загива на 11-ти май 1897-ма. Известният му пътепис “До Чикаго и назад”, пък, е написан през 1893-та година, или едва 15 години след Освобождението. 

Действително, ето как е изглеждал дори центърът на София непосредствено след Освобождението:

Районът на църквата Свети Седмочисленици. Източник “Изгубената България”

Но ето и как е изглеждал вече в края на 20-те години на XX век:

Изглед от само 5 пресечки по-нагоре, но около 50 години по-късно (В дъното днес се намират Президентството и Министерски съвет). Източник: “Изгубената България”

Обърнахте ли внимание и на хората? На другия край на България, изглед от Варна, също от 20-те години на XX век:

Източник: “Изгубената България”

Няма да навлизам в подробности как е изглеждал всеки един областен или още по-малък град, така или иначе ще си проличи в следващите снимки. Нека преминем към…

Мит номер 1: Селата не са били електрифицирани, дочакват ток чак след 9-ти септември

В София трамваи започват да се движат още през 1901-ва година. Следващите снимки са просто пример какво ниво на електрификация е достигнала столицата към 1930-та:

Светлинната украса на София по повод сватбата на Цар Борис III, 1930-та година. Източник: https://www.facebook.com/wazlaw

Лъвов мост – в друг край на центъра на София – с украсата по същия повод през 1930-та. Източник: “Стара София”

Светлинна украса и на тогавашната централна гара в София (1930). Източник: Дигитален архив на Национална библиотека “Св.Св Кирил и Методий”

Как ли би реагирал на тези гледки Алеко Константинов? Нима е възможно, при такова изобилие от електричество и осветителни тела в столицата, останалата част от страната да е била подминавана от прогреса над 40 години? – Нека разберем:

Русе, богато осветен казино-клуб, снимка от 30-те години. Над вратата се вижда портрет на Цар Борис III. Източник: https://www.facebook.com/StaroRuse

ВЕЦ “Мала Църква” в село Мала Църква, Самоковско, 1934-та година 

Момент от електрификацията на село Тополчане, Сливенско през 20-те години на XX век. Източник: “Изгубената България”

Електрически стълбове по улиците на малки населени места –  село Лъджене (сега квартал на Велинград), Борисовград (Сега Първомай), Горна Оряховица и село Устово (сега квартал на Смолян). Източник: “Изгубената България”

Електрически стълбове в Банско през 30-те и Солу Дервент (1940-та), преди преименуването му на Момин проход през 1942-ра. Източници и още снимки: https://www.facebook.com/SpomeniOtTsarstvoBulgaria ; http://otioti.info/стари-снимки-на-момин-проход-солу-дерв/
http://www.lostbulgaria.com/?p=1687

     Снимки с електрически стълбове от “Св. Константинъ при Варна”, “Шипченски монастиръ” и Кърджали. Източник: https://dronephotosgallery.com/index.php?/category/8

Виждайки на някои от снимките циментови стълбове с характерните бели керамични изолатори, няма как да не си зададем въпроса дали някои от тях не се използват и до ден днешен, по подобие на много улични капаци на шахти, бордюри, павета и дори цели тротоари от онова време, които са още в експлоатация. Илюстрации по този въпрос ще приложа в следващи статии. Нека сега не изпадам в подробности и относно снимките с електрически стълбове преди 1944-та в Свищов, Габрово, Севлиево, Шумен, Видин, Разград и т.н., но ви уверявам, че такива има и разполагам с тях.

Електрическа работилница, неизвестно къде, 20-те години на XX век. Източник: “Изгубената България”

Работничка по поддръжка на електрическата мрежа, 30-те години на ХХ век. Източник: “Изгубената България”

Мит номер 2: Науката, техниката и индустрията са били на примитивно за времето си ниво

Източник: https://www.sandacite.bg/


Аудитория в Агрономо-лесовъдния факултет в София, 20-те години на ХХ век. Източник: “Изгубената България”

Лаборатория по земеделска химия в Агрономо-лесовъдния факултет в София, 20-те години на ХХ век. Източник: “Изгубената България”

Библиотеката на Софийския университет през 30-те

Изглед от разкопките на Симеоновия дворец в Преслав, 1929 г. Източник: “Изгубената България”

Шуменски зъболекар, вероятно края на 30-те години. Източник: https://www.facebook.com/wazlaw

Електрокардиограма от Царство България. Източник: https://www.facebook.com/wazlaw

Военен автобус – подвижна рентгенова лаборатория, близо до Варна, 1943 г. Източник: “Изгубената България”

Не е мит: Царство България има невероятно развита за времето си авиация и самолетостроене. 

Нека не забравяме, че първият самолет изобщо е създаден през 20-ти век – от братя Райт през 1903-та година в САЩ.

Първият европейски самолет е всъщност конструиран от бразилец, полита през 1906-та година във Франция и изглежда така:

Самолетът “14-bis” с корпус от опънати платнища. Източник: Collection Jules Beau

Нека на този фон разгледаме следващите снимки…

Български летец преди полет на борда на чисто нов разузнавателен самолет Farman Mf.7 с опашка оцветена в българския трибагреник, Одрин 1912 г. 
Източник: G. Woltz, придворен фотограф на Цар Фердинанд, “Изгубената България”

През 1910-та година, край Брюксел, Цар Фердинанд става първият държавен глава, летял със самолет. Малко след това, с указ, той създава Аеропланно отделение в българската армия. В навечерието на Балканската война от 1912-та, то вече разполага с 29 самолета, а на 16-ти октомври 1912 над Одрин българските летци Радул Милков и Продан Таракчиев извършват първия боен разузнавателен полет в Европа.

Разписание на вътрешните полети и тарифи за куриерски услуги на българската авиокомпания “Бунавад” през 1927/28 година

Самолети и цепелинов хангар на летище Ямбол през 20-те години. Източник: “Изгубената България”

Държавна аеропланна работилница “Божурище” през 20-те години – завод за българските модели самолети “ДАР”. Източник “Изгубената България”

Ято самолети “ДАР Узунов 1” в небето над София, 1926-та година. Източник: “Изгубената България” 

Тази първа серия български самолети се базира на немски модел и развива скорост до 150 км/ч, при максимален обсег с едно зареждане 350 км. Спомнете си платнения френски самолет едва 20 години по-рано…

„ДAР-3 Гарван-1“, „ДАР-7“ и Heinkel HE-45b Shturkel в хангарите на ДАР, 1936 г.

От 1925 до 1954 г., когато се закрива самолетостроителното производство в България, във фабриките ДАР в Божурище, Държавната самолетна фабрика (ДСФ) в Ловеч и самолетостроителната фабрика „Капрони Български“ в Казанлък, са проектирани 40 прототипа и са произведени около 1000 самолета.

Военен пропаганден плакат от Царство България – “Наши!… Наши, сине!”

Лабораторията по бордни уреди в ДАР (Държавна аеропланна работилница) – Божурище, 1938 г. Източник: “Изгубената България” На стената се виждат схеми на жироскопи и други летателни прибори.

Цехът за сглобяване на самолетни двигатели (моторното отделение) в ДАР (Държавна аеропланна работилница) – Божурище, 1938 г. Източник: “Изгубената България”

Модерното за времето си здание на Летище “Враждебна” в строеж, 1943 г. През “социализма”, тя представлява цялото Летище София, а днес тя е Терминал 1. Източник: “Стара София”

Нека видим още от промишлеността, която “не е имало”:

Фабриката за добив на нерафинирана мед, гара Елисейна, 1924 г. Източник: “Изгубената България”

Снимка от Машинната служба на Държавни мини Перник, 20 юли 1941 г. Източник: “Държавен архив – Перник”

Цели страници, посветени на българската промишленост в брой на вестник “Таймс” от 1925-та година. Габрово е наречено “българският Манчестър” тъкмо поради развитостта си в тази насока:

Параход “България” на плаващ док на дружество “Кораловаг” в близост до Варна през 20-те години на ХХ век. Източник: https://www.facebook.com/istoriyatzarstvoBG (“Истории от Царство България”)

А ето и малко продукти от онова време:

Цигари с бандерол “Царство България” от преди масовата насилствена национализация през 1947-ма година. Впечатление прави известната марка “Арда”. 

На следващите снимки виждаме, че, освен “Арда”, и цигарите “Слънце” са съществували доста по-отдавна от общоприетото. Отляво – кутия с бандерол от 1946-та година на оригиналната фабрика “Братя Драганови” – Стара Загора, която след национализацията става фабрика “Тракия” на Булгартабак:

На следващите снимки виждаме, че, освен “Арда”, и цигарите “Слънце” са съществували доста по-отдавна от общоприетото. Отляво – кутия с бандерол от 1946-та година на оригиналната фабрика “Братя Драганови” – Стара Загора, която след национализацията става фабрика “Тракия” на Булгартабак:

Източник 1: http://otioti.info/марки-цигари-от-царство-българия/Източник 2: “Изгубената България”


Грамофонна плоча от Царство България, произведена от “Симонавия А.Д.”

Мит 3: Начинът на живот на хората е бил примитивен, без битова техника, без модерни условия на живот

Източник: https://www.facebook.com/pg/BGarch203040/photos/?tab=album&album_id=370974929738929 (“Български архитектурен модернизъм”)

София, фоайе в хотел “Славянска беседа”, ул. Славянска № 3, 1935 г. Вижда се радиатор от парно отопление. Източник: https://www.facebook.com/pg/BGarch203040/photos/?tab=album&album_id=370974929738929 (“Български архитектурен модернизъм”)

Около 1895-та година, в Царския дворец в София, заработва един от първите електрически асансьори в света, марка Schindler. По това време в Европа функционират само още два – един в Айфеловата кула и един в Истанбул:

Асансьор от късното Трето българско царство

Новозавършена тухлена жилищна кооперация на ул. Клементина 7 в София. 

Детайл от снимката – виждат се пощенски кутии, звънци и, вероятно, домофон. Около 1940-та година. Източник: https://www.facebook.com/wazlaw

Следващите снимки са от 1943-та година, в истински цвят. На тях виждаме къпалнята “Мария Луиза” в София, която е разполагала със собствено котелно отделение, което през зимата е затопляло водата в единия от басейните, чрез система от подземни тръби. Проектирана е от кмета, инж. Иван Иванов, който след промените първоначално е осъден от т.нар. Народен съд на смърт, но след година в тъмницата бива освободен, за да проектира язовир “Искър”, а в последствие, също така, язовир “Жребчево”, каскадата „Белмекен – Сестримо“, ВЕЦ „Пасарел“, ВЕЦ „Кокаляне“ и др.

Източник: Държавна агенция “Архиви”, фонд 1353K, опис 2, архивна единица 25

Интересен детайл от снимката е редицата от душове.

Къпалнята през 1943 г. Източник: Държавна агенция “Архиви”, фонд 1353K, опис 2, архивна единица 25

Тази къпалня, разбира се, е била само “утешението” на столичани, че не се намират на морето. Следващата снимка не е от Брайтън или Борнемут, а от градския плаж на Варна през 1939-та:

Източник: “Изгубената България”

Отляво: На варненския плаж през 1938 година. Отдясно: Избиране на “Царица на плажа”, същото място, същата година. Източник: https://www.facebook.com/profile.php?id=100029770730644 (Фотоархив “Тодор Славчев”)

Отляво – заведение на варненския плаж през 1932-та, Отдясно – млади жени на плажа в Бургас през 1939-та година. Източник: “Изгубената България”

Из вътрешността на страната още през 20-те години е имало развит СПА туризъм, както личи от специално посветена страница на вестник “Таймс”:

Статия за минералните бани в Банкя, Меричлери, Вършец. Споменават се още Брезник и Сапарево. Вестник “Таймс”, 1925-та година. Източник: “Стара София”

Предверието на банята в Банкя – детайл от английската статия.

Съвсем не е за подценяване и огромният брой хижи, построени по това време:

Отляво: Витоша, хижа „Тинтява“, 1935 г. Разполагала е с 40 стаи, ресторант, бани и др. Източник: https://www.facebook.com/BGarch203040/ (“Български архитектурен модернизъм”) Отдясно: Туристическа хижа “Трапезица”, Велико Търново. Източник: https://starotarnovo.blogspot.com/ (“Старо Търново”, Павел Енчев)

Витоша, хижа “Боръ”, 40-те години на ХХ век. Източник: “Изгубената България”

Не са липсвали и други видове забавление:

Кино “Екзелсиор” в Пловдив с реклами за премиерата на филма “Рин-Тин-Тин”

Децата през 30-те години са знаели Мики Маус:

Източник: Фотоархив “Тодор Славчев”

След като отворих темата за отвореността към света на тогавашна България, нека демонстрирам и достъпа на хората до известни световни марки:

Реклами на радио Philips в заведение. Източник: “Изгубената България”

Отляво: Реклама на AEG в календар от 1942-ра година. Отдясно: Служители на градския транспорт в Пловдив пред своите автобуси “Мерцедес – Бенц”, оцветена. Източници: https://www.facebook.com/tsarboristime ; https://www.facebook.com/royal.bulgaria.in.colour/

Снимка 1: Фирмен магазин на “Мерцедес – Бенц” се вижда сред разрушенията от бомбардировките над София. Снимка 2: Същата марка и на автомобилен салон в Пловдив през 1939-та. Снимка 3: На пловдивския автосалон се виждат още транспаранти на “Опел” и камиони “Интернационал”. Източници: http://stara-sofia.blogspot.com/ ; https://www.sandacite.bg/

Снимка 1: Щандът на “Форд” на автоизложението в Пловдив през 1939-та. Снимка 2: Автомобил “Рено” в представителството на автомобили “Щудебейкър”. Снимка 3: Бензиностанция от Царство България. Източник: https://www.sandacite.bg

На този афиш от 1941-ва година самата компания MAN се хвали с пускането на тролеи нейно производство в Горна баня (тогава далечно предградие на София):

Източник: http://gtsofia.info/

Снимка от центъра на София, на която се вижда градски автобус марка “Мерцедес” към “Х. Димитъръ”, а, също така, реклами на Bayer и Agfa:

И последно на транспортна тематика – БДЖ: 

Първата дизелова мотриса в България, доставена от фабриката GANZ-Будапеща и пусната в експлоатация през ноември 1935 г. Сред описаните отстрани характеристики личи “водно отопление”. Източник: “Изгубената България”

Интериор на влаковете FIAT на БДЖ, които са превозвали пътници по експресна линия между София и Пловдив за време едва 2 часа и 20 минути от 1938-ма година до преустановяването на услугата като “твърде буржоазна” през 1950-та. Източник: http://podtepeto.com/besedka-za-grada/ekspresen-vlak-ptuva-ot-sofiya-do-plovdiv-za-2-chasa-i-20-minuti-oshe-prez-1938-godina/ (“Под тепето”)

Модерен бръснарски салон, София, 30-те години. Източник: “Стара София”

Държавен служител през 30-те. Източник: https://www.facebook.com/backincolors/

Пожарната в Бургас, 1944-та година. Източник: https://www.facebook.com/profile.php?id=100029770730644 (Фотоархив “Тодор Славчев”)

Скопие, октомври 1941 г. Театрални дейци – режисьорът Стефан Сърчаджиев, директорът на театъра Стоил Стоилов и Емил Коралов. Източник: https://www.facebook.com/profile.php?id=100029770730644 (Фотоархив “Тодор Славчев”)

Музикални упражнения на участниците в КТВ (държавен курс по телесно възпитание), 1935 г. Източник: “Изгубената България”

Държавен курс по телесно възпитание в салона на Софийска окръжна жандармерия, “Арсенала” 1935 г. Източник: “Изгубената България”

Предаване на щафета. Традиционно състезание, бягане около Двореца в София, около 1934 г. Източник: “Изгубената България”

Спортисти от “Левски”, “Славия”, “Ботев – Пловдив” и други клубове, участници в атлетически състезания, август 1934 г. Източник: “Изгубената България”

Победата на Дан Колов над Реджи Сики на стадион Юнак в София, 25-ти август 1935-та година. Източник: https://www.facebook.com/pg/backincolors

Редовната автобусна линия Смолян-Пловдив. Служители се борят със снега в Роженския проход, 1937-ма година. Източник: https://www.facebook.com/royal.bulgaria.in.colour (“Царство България в цвят”)

Фотография, запечатала плажуващите на градския плаж във Варна, края на 30-те години. Източник: https://www.facebook.com/royal.bulgaria.in.colour (“Царство България в цвят”)

Картини като горната много рязко контрастират с наложената впоследствие представа за, едва ли не, бедстващо население на фона на микроскопично малобройна “буржоазия”. Нека погледнем още снимки, на които не личи хората да живеят в мизерия.

Честване на празника на Кирил и Методий, около 1940-та година. Източник: https://www.facebook.com/SpomeniOtTsarstvoBulgaria (“Спомени от Царство България”)

Кафе-сладкарницата към хотел “България” през 1939 г. На снимките от “социализма” много често този и подобни салони се представят като белег на просперитета. Източник: “Стара София”

Салонът за хранене на ресторант-пивница “Батенберг”, намирал се на ул. “Цар Калоян”, където впоследствие е построен хотел “Шератон-Балкан”. 20-те години на ХХ век. Източник: “Изгубената България”

Две жени и минувачи на улиците “Знеполе” и “Леге” в София, около 1940-та. Източник: https://www.facebook.com/wazlaw

Случайни минувачи пред сградата на БНБ около 1940-та. Източник: https://www.facebook.com/wazlaw

Детайл от снимката, на който се виждат магазин на “Филипс”, още два магазина за радиотехника, моторист, щори по прозорците и т.н.

Случайни минувачи пред Съдебната палата в София, началото на 40-те. Източник: “Стара София”

Очевидно е, че към 1940-та година в градовете вече въобще не се разхождат хора в носии, а в модерно европейско облекло.

Членове на туристическия съюз на събитие в Бургас, 1940-та. Източник: Фотоархив “Тодор Славчев”

Първото радио излъчване от Черни връх, 1940-та. Източник: https://www.facebook.com/profile.php?id=100029770730644 (Фотоархив “Тодор Славчев”)

Кънкьори на езерото “Ариана” в София, 1940-та. Източник: “Изгубената България”

Отляво: Семейство в Пловдив в края на 30-те. Отдясно: Случайни минувачи в центъра на Варна през 1938-ма. Източник 1: https://www.facebook.com/groups/181670648672870/ (Акция “Фото Пловдивъ”); Източник 2: https://www.facebook.com/profile.php?id=100029770730644 (Фотоархив “Тодор Славчев”)

Но защо не се върнем и по-назад във времето?

Протест срещу Ньойския договор пред сградата на читалище “Виделина”, Пазарджик, 1927 г. И там се вижда електрически стълб (вляво). Източник: “Изгубената България”

Колко на брой дрипави “крепостни селяни” видяхте?

Варна, откриването на морските бани, 1926 г. Източник: “Изгубената България”

Протестът в София срещу Ньойския договор, 1919-та година. Източник: “Изгубената България”

По-късен протест срещу Ньойския договор. Източник: “Стара София”

Тържеството по случай откриването на железопътната отсечка Пловдив-Карлово, гара Карлово, 19 ноември 1933 г. Вдясно отново се забелязва електрически стълб. Източник: “Изгубената България”

Да, ще ви покажа и снимка на неразвито българско село:

Столетникът Милан Карамазов от Перник. Снимка от 1983-та година. Източник: Държавен архив – Перник

Мит 4: Без комунизма, България щеше да остане без асфалтови пътища

Тази снимка от Годеч (тогава село) от 21-ви август 1939-та година не ни убеждава, че това е така. А, освен всичко, се вижда и че селото е било електрифицирано:

Ако има едно основно съвременно удобство, което дори в Западна Европа е отсъствало в ерата на Втората световна война, то това са именно добрите пътища, особено асфалтови. Прогнозата “Без комунизма, България нямаше да има добри пътища” би следвало да се разбира и като “Без комунизъм, Франция и Бенелюкс няма как да построят добри пътища след 1945-та година”. Дали е вярно – преценете сами.

Пътища във Франция през Втората световна война. На втората снимка дори виждаме знак за държавна граница на Френската република.

Тази страница от вестник “Таймс” от 1925-та година, посветена на българската железопътна мрежа, пък, съвсем не убеждава, че Царство България е изоставило строителството на инфраструктура:

Източник: “Стара София”

Какво ниво на развитие достига Царството?

Трудно е да се оцени нивото на човешко развитие, но ще спомена само някои постижения:

  • През 1911-та година Пенчо Славейков завършва част 2 на поемата си “Кървава песен”, заради което произведение година по-късно е номиниран за Нобелова награда. За съжаление, поетът умира преди разглеждането на номинациите. 
  • През 1912-та маестро Никола Атанасов написва първата българска симфония.
  • През 1913-та завършва обсадата на Одрин.
  • През 1916-та година е написан маршът “Велик е нашият войник”, а флотът получава първата българска подводница.
  • През 1917-та е открит Медицинският университет в София.
  • През 1918-та завършва битката при Дойран.
  • През 1920-та Иван Вазов получава званията почетен член на БАН, почетен доктор на СУ и държавен орден “Кирил и Методий”. Открит е УНСС.
  • През 1922-ра Панчо Владигеров написва рапсодия “Вардар”, а Владимир Димитров – Майстора излага картини от цикъла си „Жътва“.
  • През 1934-та тържествено са открити паметникът на връх Шипка и сградата на Ректората на Софийския университет, а Елин Пелин написва “Ян Бибиян на Луната”.
  • През 1935-та година, на стадион “Юнак”, България побеждава Нацистка Германия с 2:0 във футболен мач.
  • През 1936-та Йордан Йовков написва “Ако можеха да говорят“, а в Свищов е открито Висшето търговско училище. БНР започва национално излъчване. Директор на радиото е Сирак Скитник.
  • През 1937-ма физикът, проф. Георги Наджаков, открива фотоелектретите, може би най-голямото откритие на български учен. То е ключово за създаването на фотокопирането. Открита е зала “България”.
  • През 1940-та Димитър Талев написва романа “На завой”, заради едно изречение в който, след промените ще бъде изпратен в лагер.
  • През 1942-ра студиата на БНР в София са оборудвани с най-модерната техника на Балканите, марка Телефункен. Радио “София” започва да излъчва сигнала на службата „Точно време“ от Астрономическата обсерватория.

Отляво: Подвижно студио (ван) на националното радио за предаване на живо, 1939-та г. Отдясно: Устройство за проследяване на самолети на българската армия през същия период. Източник 1: https://www.sandacite.bg/ Източник 2: https://bulgarianhistory.org/

Смятам да завърша с една история от тогавашен вестник, която най-добре говори за технологичното ни развитие в началото на 40-те:

Няколко часа в подземията на БНБ

Из “Вестник на вестниците”, март 1941 г. Изданието е дигитализирано от Народната библиотека.

Ако “Банк де Франс” е пpочута със своето хранилище, което е вдълбано в една грамадна подземна скала и се смята недостигаемо за престъпния свят, днес, това смело може да се каже – хранилището на Българската народна банка е далеч  по-сигурно(…)

Ето: около двадесетина стъпала ни въведоха пред вратата на първото хранилище. Тук са касетките, в които всеки гражданин може срещу минимална годишна такса да съхранява ценности, книжа и др. Но имате ли представа как може да се влезе в това помещение? Външната врата е нещо съвършено по техническото си устройство. Тежи 6000 кгр. и се движи на сачмени лагери. От външната страна има няколко преплетени лостове, две грамадни бобини, на които са поставени знаците на шифъра. Тя е с форма на пресечен конус с върха си навътре. Така че когато вратата е затворена, да се допусне, че престъпникът ще може да изреже всички външни лостове и тогава той не би могъл да помръдне вратата, защото тя се държи, за да не падне навън с около 16 железни зъбци, които влизат в стената. За да се отворят тия зъбци ще трябва да се знае шифърът на първата и втората бобини.

След това следват още няколко други по-дребни манипулации. докато този грамаден железен масив може и с една ръка да се отвори. Идва втората преграда: желязна решетка, която се отваря като двукрила врата. Зад тази врата идва третата, невидима, преграда:

ТАЙНСТВЕНИТЕ ЛЪЧИ, КОИТО НЕ ПРОПУЩАТ И МУХА ДА ПРЕХВРЪКНЕ.

Отстрани на входа са поставени няколко специални апарати и няколко огледала. Тия апарати пущат невидими лъчи, които се отражават в огледалата под строго определен ъгъл и по такъв начин, че зад желязната решетка образуват истинска мрежа от невидими лъчи. Достатъчно ще бъде само, както ни заявиха специалистите, да се прекъсне за един миг един от тия невидими лъчи и стражата да се вдигне в тревога… Помислете си сега – би ли могъл през тази врата да мине човек, щом не може да прелети една муха! Може ли да се допусне, че тук ще може да се провре престъпник? Hякои ще кажат: ще прекъснат електрическата енергия и тия механизми и невидими лъчи не ще могат да действуват. И това е предвидено.

БАНКАТА ИМА СПЕЦИАЛНА ДИЗЕЛОВА ЮЗИНА, КОЯТО ЗАПОЧВА АВТОМАТИЧЕСКИ ДА РАБОТИ НА 8-ТА СЕКУНДА СЛЕД ПРЕКЪСВАНЕТО НА ГРАДСКАТА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ, 

и, следователно, всички автомати ще почнат мигновено да работят.”

Източник на снимката и статията: http://stara-sofia.blogspot.com/2014/12/blog-post_10.html (“Стара София”)

Както се вижда, свидетелствата от онова време не убеждават, че Царство България е била неразвита за времето си, едва ли не туземна, част от света. Напротив – те по-скоро разказват безкрайно трагичната история на една здрава и напълно устремена в развитието си държава, на която е забранено да съществува. Забранено не толкова от съюзническите бомбардировки – та нали точно тази държава преодолява неимоверно бързо жестоките финансови репарации след Първата световна война. Забранено от завистта и чуждопоклонничеството на малка група вътрешни врагове, които помагат на чужди сили. А изречението, заради което Димитър Талев е изпратен в лагер е:

“И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ…”.

Поредица:

Част IV: Каква щеше да бъде България без комунизма: Хора и Улици
Част III: Каква щеше да бъде България без комунизма: Изгубената естетика
Част II: Каква щеше да бъде България без комунизма: Митовете за Царството
Част I: Каква щеше да бъде България без комунизма?

Споделете:
Пламен Петров
Пламен Петров

Следва Теоретична физика в Софийски университет. Интересува се от това как България и манталитетът на българите са се изменяли през различните периоди в най-новата ни история. Събира данни за "непознатата", според него, Трета българска държава и иска те да станат по-широко достъпни. Българоцентрист - смята, че в България световната политика следва да се разглежда през призмата на националния ни интерес, а не на този на големите сили. За него няма такова нещо като "малка държава".