fbpx

НОВО

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Кога е създаден македонският език (нови документи)

Представям на вниманието ви документ, намерен в държавния архив на Република Северна Македония в Скопие, от член на българската „Македонска патриотична организация Пирин“ в Чикаго и разпространен от нейния деец Драгомир Богданов. Оригиналният текст е на руски и е...

Държавните компании, данъците и кризисната икономика

Държавните компании в огромната част от случаите са на загуба, но по-важното е, че винаги имат негативен ефект върху конкуренцията и потребителите. Защо? Първо, за разлика от “частните”, държавните компании винаги могат да разчитат на помощ от бюджета. Те набират...

Как пандемията и извънредното положение повлияха на икономиката и какви мерки бяха взети?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев, както и авторът в платформата Кристиян Анадолиев, гостуваха в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Вижте пълното...

Коронавирусът в Южна Америка

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" на "Военен телевизионен канал". Тема на разговора бе случващото се в Южна Америка. Вижте пълното видео:...

Ало, ало! Говори Си Дзинпин

След преодоляването на кризата с Covid-19 светът ще бъде различен. Този постковид (post-covid) свят ще бъде по-малко глобален и повече регионален. Това е така понеже в него все повече кислород и пространство ще използва Китай, посредством т.нар. модел на...

Мръсният въздух утежнява епидемията от коронавирус

Време за четене: 5 мин.

Коронавирусът

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Държавните компании, данъците и кризисната икономика

Държавните компании, данъците и кризисната икономика

Държавните компании в огромната част от случаите са на загуба, но по-важното е, че винаги имат негативен ефект върху конкуренцията и потребителите. Защо? Първо, за разлика от “частните”, държавните компании винаги могат да разчитат на помощ от бюджета. Те набират...

Енергийното бъдеще на България след коронавируса

Енергийното бъдеще на България след коронавируса

Броени дни преди обявяването на епидемията от коронавирус, българското правителство връчи на Европейската комисия своя Интегриран план в областта на енергетиката и климата 2021-2030 г. Това е националният документ, който описва как България смята да тръгне към...

Пречистването на въздуха в Китай беше един от първите странични ефекти от епидемията от коронавирус. Енергетиката, индустрията и транспорта, най-големите източници на замърсяване там, просто спряха да бълват газове и прах. Същото се случи навсякъде, където въведоха карантина и спряха производството, като особено видим е спадът в концентрациите на фин прах и азотни оксиди в Италия.

Image result for italy coronavirus clean air
Фигура 1. Графика на НАСА, показваща намаляването на замърсяването с азотни оксиди в Китай по време на пика на епидемията

Оказва се, че вирусът индиректно изчиства въздуха, тоест един вид защитава здравето ни. Даже излизат спекулации, според които ползите от намаляването на замърсяването заради карантината са по-големи, отколкото вредите от самата епидемия. Последната убива почти само най-възрастните и болни хора, а мръсният въздухът влияе върху цялото население – особено на децата. Но това няма особено практическо значение – не мисля, че можем дълго да живеем под карантина, за да имаме чист въздух…

По-важна е обратната връзка: Влияе ли качеството на въздуха върху епидемията от коронавирус?

Отдавна се знае, че замърсяването на въздуха повишава риска от множество заболявания и населението на региони с мръсен въздух боледува по-често и живее по-кратко. Изследване на епидемията от птичи грип в Китай през 2003 г. показва ясна корелация – вероятността пациенти в райони с мръсен въздух да починат от вируса се оказва с 84% по-висока в сравнение с районите с чист въздух. Конкретните механизми са много сложни, но има напълно очевидни неща като простия факт, че вирусът е много по-малък дори от частиците фин прах, полепва по тях и при вдишване влиза директно в белите дробове на хората.

Днешната епидемия обаче показва една много интересна връзка, на която искам да обърна специално внимание. Според данните дотук, коронавирусът заразява всички, но младите хора масово даже не го усещат. Смъртността достига средните нива за обикновен грип чак в групата 40-49 г. – 0.15% от заболелите умират. С всяка година над 50 обаче рискът от летален изход се увеличава като за възрастовата група 80+ вече говорим за нещо като руска рулетка – цели 9.3% от заразените умират.

No photo description available.
Фигура 2. Оценка на въздействието на заболяването от коронавирус по възрастови групи. Данните са към 16.03.2020 г. Източник: Imperial College COVID-19 Response Team

Сред починалите от коронавирус в Италия почти всички (над 99%) са случаи на хора в много напреднала възраст и вече страдащи от сериозни патологии – преди всичко високо кръвно, диабет, хронични сърдечно-съдови или белодробни заболявания. Мръсният въздух е основен рисков фактор на средата, който способства за развитието им. Дългогодишното излагане на високи концентрации на фин прах, серни и азотни оксиди ни разболява бавно и неусетно, съкращавайки т. нар. години здравословен живот (healthy life years), които можем да имаме. Италия например е сред страните с най-висока средна очаквана продължителност на живота – около 83-84 г. От тях обаче само 66 са годините здравословен живот, тоест масовият италианец над тази възраст има поне едно заболяване, което го прави зависим от подкрепа или медицинско обслужване.

Северна Италия, където коронавирусът причинява истинска катастрофа, е сред най-богатите и гъсто населени, но и най-замърсени региони на Европа. Индустрия, транспорт, земеделие – всичко там е толкова интензивно, че няма как концентрациите на замърсители (особено азотни оксиди) да се държат под пределно допустимите нива. Тази комбинация създава огромен брой много възрастни хора, които са изключително уязвими на подобни заболявания – неслучайно в Италия от грип умират от 7,000 до 25,000 души всяка година. Подобен социално-икономически и екологичен профил имат и испанските центрове Мадрид и Барселона, което за мен обяснява бумът на епидемията и там.  

Твърдя, че има силна връзка между качеството на въздуха и последствията от заразяване с коронавируса. Епидемията нанася най-силни поражения там, където има концентрация на голям брой болни хора в много напреднала възраст (над 70 г.). Това са относително богати региони, чиито системи за медицинско обслужване поддържат живота на хора, които масово вече са осакатени от хроничното замърсяване на въздуха, на което са подложени от детството си.

Твърдя, че чистият въздух е сред най-важните условия за недопускане на катастрофални последствия от епидемии от подобни вируси. Защото в условията на глобализиран свят няма как да спрем разпространението на вирус, който се предава по въздушно-капков път. Но можем да направим така, че телата ни да са достатъчно здрави, за да се справят с него. Това е добра сделка и за вируса – той може да оцелее дълго само, ако има достатъчно голям брой живи носители.

Един ден тази епидемия ще отмине, икономиката ще се възроди и Европа отново ще се върне към зелените си политики. Много ми се иска да сме осъзнали колко важно е качеството на въздуха и то най-сетне да стане първи приоритет сред тях. Ако изобщо има Зелена сделка, тя трябва да бъде преди всичко за въздуха.   

Оригинална публикация

Коронавирусът

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Държавните компании, данъците и кризисната икономика

Държавните компании, данъците и кризисната икономика

Държавните компании в огромната част от случаите са на загуба, но по-важното е, че винаги имат негативен ефект върху конкуренцията и потребителите. Защо? Първо, за разлика от “частните”, държавните компании винаги могат да разчитат на помощ от бюджета. Те набират...

Енергийното бъдеще на България след коронавируса

Енергийното бъдеще на България след коронавируса

Броени дни преди обявяването на епидемията от коронавирус, българското правителство връчи на Европейската комисия своя Интегриран план в областта на енергетиката и климата 2021-2030 г. Това е националният документ, който описва как България смята да тръгне към...

Споделете чрез

Предишен

Следващ