fbpx

НОВО

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Мръсният въздух утежнява епидемията от коронавирус

Време за четене: 5 мин.

Коронавирусът

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Държавните компании, данъците и кризисната икономика

Държавните компании, данъците и кризисната икономика

Държавните компании в огромната част от случаите са на загуба, но по-важното е, че винаги имат негативен ефект върху конкуренцията и потребителите. Защо? Първо, за разлика от “частните”, държавните компании винаги могат да разчитат на помощ от бюджета. Те набират...

Пречистването на въздуха в Китай беше един от първите странични ефекти от епидемията от коронавирус. Енергетиката, индустрията и транспорта, най-големите източници на замърсяване там, просто спряха да бълват газове и прах. Същото се случи навсякъде, където въведоха карантина и спряха производството, като особено видим е спадът в концентрациите на фин прах и азотни оксиди в Италия.

Image result for italy coronavirus clean air
Фигура 1. Графика на НАСА, показваща намаляването на замърсяването с азотни оксиди в Китай по време на пика на епидемията

Оказва се, че вирусът индиректно изчиства въздуха, тоест един вид защитава здравето ни. Даже излизат спекулации, според които ползите от намаляването на замърсяването заради карантината са по-големи, отколкото вредите от самата епидемия. Последната убива почти само най-възрастните и болни хора, а мръсният въздухът влияе върху цялото население – особено на децата. Но това няма особено практическо значение – не мисля, че можем дълго да живеем под карантина, за да имаме чист въздух…

По-важна е обратната връзка: Влияе ли качеството на въздуха върху епидемията от коронавирус?

Отдавна се знае, че замърсяването на въздуха повишава риска от множество заболявания и населението на региони с мръсен въздух боледува по-често и живее по-кратко. Изследване на епидемията от птичи грип в Китай през 2003 г. показва ясна корелация – вероятността пациенти в райони с мръсен въздух да починат от вируса се оказва с 84% по-висока в сравнение с районите с чист въздух. Конкретните механизми са много сложни, но има напълно очевидни неща като простия факт, че вирусът е много по-малък дори от частиците фин прах, полепва по тях и при вдишване влиза директно в белите дробове на хората.

Днешната епидемия обаче показва една много интересна връзка, на която искам да обърна специално внимание. Според данните дотук, коронавирусът заразява всички, но младите хора масово даже не го усещат. Смъртността достига средните нива за обикновен грип чак в групата 40-49 г. – 0.15% от заболелите умират. С всяка година над 50 обаче рискът от летален изход се увеличава като за възрастовата група 80+ вече говорим за нещо като руска рулетка – цели 9.3% от заразените умират.

No photo description available.
Фигура 2. Оценка на въздействието на заболяването от коронавирус по възрастови групи. Данните са към 16.03.2020 г. Източник: Imperial College COVID-19 Response Team

Сред починалите от коронавирус в Италия почти всички (над 99%) са случаи на хора в много напреднала възраст и вече страдащи от сериозни патологии – преди всичко високо кръвно, диабет, хронични сърдечно-съдови или белодробни заболявания. Мръсният въздух е основен рисков фактор на средата, който способства за развитието им. Дългогодишното излагане на високи концентрации на фин прах, серни и азотни оксиди ни разболява бавно и неусетно, съкращавайки т. нар. години здравословен живот (healthy life years), които можем да имаме. Италия например е сред страните с най-висока средна очаквана продължителност на живота – около 83-84 г. От тях обаче само 66 са годините здравословен живот, тоест масовият италианец над тази възраст има поне едно заболяване, което го прави зависим от подкрепа или медицинско обслужване.

Северна Италия, където коронавирусът причинява истинска катастрофа, е сред най-богатите и гъсто населени, но и най-замърсени региони на Европа. Индустрия, транспорт, земеделие – всичко там е толкова интензивно, че няма как концентрациите на замърсители (особено азотни оксиди) да се държат под пределно допустимите нива. Тази комбинация създава огромен брой много възрастни хора, които са изключително уязвими на подобни заболявания – неслучайно в Италия от грип умират от 7,000 до 25,000 души всяка година. Подобен социално-икономически и екологичен профил имат и испанските центрове Мадрид и Барселона, което за мен обяснява бумът на епидемията и там.  

Твърдя, че има силна връзка между качеството на въздуха и последствията от заразяване с коронавируса. Епидемията нанася най-силни поражения там, където има концентрация на голям брой болни хора в много напреднала възраст (над 70 г.). Това са относително богати региони, чиито системи за медицинско обслужване поддържат живота на хора, които масово вече са осакатени от хроничното замърсяване на въздуха, на което са подложени от детството си.

Твърдя, че чистият въздух е сред най-важните условия за недопускане на катастрофални последствия от епидемии от подобни вируси. Защото в условията на глобализиран свят няма как да спрем разпространението на вирус, който се предава по въздушно-капков път. Но можем да направим така, че телата ни да са достатъчно здрави, за да се справят с него. Това е добра сделка и за вируса – той може да оцелее дълго само, ако има достатъчно голям брой живи носители.

Един ден тази епидемия ще отмине, икономиката ще се възроди и Европа отново ще се върне към зелените си политики. Много ми се иска да сме осъзнали колко важно е качеството на въздуха и то най-сетне да стане първи приоритет сред тях. Ако изобщо има Зелена сделка, тя трябва да бъде преди всичко за въздуха.   

Оригинална публикация

Коронавирусът

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Държавните компании, данъците и кризисната икономика

Държавните компании, данъците и кризисната икономика

Държавните компании в огромната част от случаите са на загуба, но по-важното е, че винаги имат негативен ефект върху конкуренцията и потребителите. Защо? Първо, за разлика от “частните”, държавните компании винаги могат да разчитат на помощ от бюджета. Те набират...

Споделете чрез

Предишен

Следващ